№ 466
гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20244430201417 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 24-0938-001342/02.05.2024 г. г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, на П. Б. Т. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл.177 ал.4 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 500 /петстотин/ лева;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“
ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, без
да конкретизира същите. Моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, както и за присъждане на адвокатски хонорар в
минимален размер на основание чл.38 ал.2 ЗА.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Депозирани са писмени бележки от страна на упълномощения защитник, в
които се доразвиват съображенията в жалбата. Счита, че в частта относно
1
нарушение по чл.177 ал.4 т.1 ЗДвП, са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила: не е надлежно посочено наименованието на
Наредбата по чл.127 ал.4 ЗДвП; не е извършено надлежно препращане към
конкретни нейни разпоредби; не е посочено кои са незначителните
неизправности по укрепване на товара. От друга страна, в частта относно
нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП счита, че в случая, не са налице
пострадали хора, поради което – същата правна разпоредба е неприложима в
процесния случай, а позоваването на нея – неясно и неправилно. На тази
основа, пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както
и за присъждане на адвокатски хонорар в минимален размер, на основание
чл.38 ал.2 ЗА.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№1204483/15.04.2024г. от страна на П. Х. М. – мл.автоконтрольор при ОДМВР
– ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Х. И. И., както и на нарушителя – П.
Б. Т.. Съставен е за това, че на 15.04.2024г. около 11:47 часа, в гр.ПЛЕВЕН, ул.
„***“ 11 /паркинг пред магазин „***“/ с посока на движение към ул.
„ИНДУСТРИАЛНА“, управлява специален автомобил „***О“ рег. № рег. №
***, като извършва следните нарушения: 1.при извършване на маневра завой
наляво, на горепосочения паркинг на магазин „***“, от управлявания
автомобил изпадат /от странична дясна врата/ пластмасови касети, които
удрят в задната част паркирания на паркинга лек автомобил „***“ с рег. №
***, собственост на В. Й. Т., като настъпва ПТП с незначителни материални
щети по автомобила; отбелязано е, че товарът не е укрепен съобразно чл.5 от
Наредба №7 – нарушение по чл.177 ал.1 т.4 от същата Наредба; 2. водачът не
спира, продължава движението си и не уведомява съответната служба за
контрол на МВР, като по-късно се връща на място - нарушение по чл.123 ал.1
т.2 б. „а“ ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил
възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената
от страна на актосъставителя фактическа обстановка и правна квалификация
на деянията. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с
което на П. Б. Т. ЕГН: ********** са наложени административни наказания,
както следва: на основание чл.177 ал.4 т.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева; на основание чл.175 ал.1
т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за
2
извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.12 – 13 от делото/.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство, в частта относно твърдяно нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“
ЗДвП, действително са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Досежно това нарушение, единствените факти, които съдържа както
АУАН, така и НП, се свеждат до отбелязване, че водачът не спира, продължава
движението си и не уведомява съответната служба за контрол на МВР. Няма
как обосновано да се приеме, че подобно „описание“ е пълноценно
фактологически. Отделно от това обаче, съобразно така посочената правна
разпоредба, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са
пострадали хора: да уведоми компетентната служба на Министерството
на вътрешните работи…“. Нито АУАН, нито – НП съдържат факти и
обстоятелства във връзка с лица, пострадали при процесното нарушене, както
и в какво се изразяват, поне най-общо, техните травми; напротив, както АУАН,
така и НП съдържат единствено отбелязване, че при процесното ПТП, са
настъпили материални щети, а последното обстоятелство, само по себе си, не
поражда задължение за водачите да уведомяват службите на МВР, освен в
случай, че се касае за липса на съгласие относно обстоятелствата на ПТП –
което, от една страна, би съставлявало нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б. „в“
ЗДвП, а не такова по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, а от друга – нито АУАН, нито
– НП съдържат отбелязване, че водачът е напуснал местопроизшествието, при
липса на съгласие с другия участник в ПТП. Във всеки случай обаче, налице е
недопустимо оскъдно описание на нарушението, фактите и обстоятелствата
на неговото извършване, а това на свой ред - ограничава нарушителя при
упражняване правото му на защита. Изводът е, че в така очертаната част,
както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, са допуснати и
съществени нарушения на процесуалните правила /чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1
т.5 ЗАНН/, които обуславят незаконосъобразността на Наказателното
постановление в същата част и поради това, в нея - същото следва да бъде
отменено.
От друга страна, Съдът не споделя съображенията на защитата
относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във
връзка с нарушението по чл.177 ал.4 т.1 от Закона за движението по пътищата.
Преди всичко тук следва да бъде отбелязано, че се касае за
административнонаказателна разпоредба, съобразно която „Който управлява
пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на
наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при
констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара…“.
Действително, в АУАН/НП, Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари /“НАРЕДБАТА“/ не е посочена с цялото си
3
наименование, а само като „Наредба 7“ и „Наредбата по чл.127 ал.4 от
ЗДвП“ – което несъмнено заслужава критика, но същевременно, неточността
не е от такова естество, щото да препятства пълноценното упражняване на
правото на защита на нарушителя, т.е. нарушението не може да се прецени
като съществено в конкретния случай. Наред с това, видно е, че е извършено
препращане от страна на актосъставителя и административнонаказващия
орган към чл.5 от НАРЕДБАТА, според която разпоредба „По време на
превоза водачът е длъжен: 1. да проверява периодично обезопасяването на
товара; 2. в случай на екстремно спиране или други необичайни действия,
възникнали по време на движение, да провери обезопасяването на товара на
най-близкото безопасно място; 3. след всяко разтоварване, преразпределение
на товара и/или допълнително натоварване да провери обезопасяването на
товара; 4. да управлява превозното средство внимателно, като избягва
рязкото изменение на посоката на движение и рязкото спиране и потегляне;
5. при поискване от контролните органи да представи валиден сертификат,
че структурата на каросерията отговаря на изискванията на БДС EN 12642,
с изключение на автомобилите от категория N1.“. С други думи, макар и не
по особено прецизен начин, препращане е извършено, при това – разпоредбата
на цитирания чл.5, е относима към процесния случай, предвид изложените
факти в обстоятелствената част на АУАН/НП, т.е. и това оплакване на
жалбоподателя и неговия защитник, е неоснователно. Такова обаче е и
възражението, че не е посочено кои са незначителните неизправности по
укрепване на товара. Съобразно чл.9 ал.5 т.1 от НАРЕДБАТА, незначителна
неизправност е налице, „…когато товарът е бил обезопасен правилно, но е
целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите
органи.“, докато в чл.9 ал.5 т.2 и т.3 са регламентирани значителните и опасни
неизправности. При положение, че се твърди, че от управляваното от страна
на Т. превозно средство са изпадали касетки по време на движение, очевидно
е, че се касае именно за „незначителна“ по своя характер и по смисъла на чл.9
ал.5 т.1 от НАРЕДБАТА, техническа неизправност; тук е необходимо да бъде
напомнено, че в хода на извършвана полицейска проверка, компетентните
служители преценяват искванията за обезопасяване на превозвания товар и
видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите по предвидения
в Приложение № 1 от НАРЕДБАТА, начин. Във всеки случай обаче, не е
налице нито фактологическа неяснота, нито – такава от правно естество,
обуславяща извод, че съдържанието на АУАН/НП в очертаната част,
препятства нарушителя при пълноценното упражняване правото му на
защита, т.е. в обсъжданата насока, не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че в частта относно нарушение по чл.177
ал.4 т.1 ЗДвП, обжалваното НП се явява формално законосъобразно. По
неговата правилност в тази част, бяха събрани гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите П. Х. М., Х. И. И., В. Й. Т., както и
писмени доказателства /л.11, л.58 от делото/. Показанията на свидетелите М.,
4
И., Т., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, подробни и
изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в
нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-
конкретно – оригинал на Протокол за ПТП№***/15.04.2024г. От тези
доказателствени източници се установява по убедителен начин изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по
убедителен начин - и няма да я преповтаря.
Следва да бъде напомнено, че съобразно разпоредбата на чл.177
ал.4 т.1 ЗДвП, предвидена е административнонаказателна отговорност за
управление на неукрепен товар в нарушение на изискванията на НАРЕДБАТА,
като в случаите на констатирани незначителни неизправности при
укрепването на товара, следва да бъде наложена глоба във фиксиран размер –
500 лева. Видно е, че при описаните по-горе условия на време, място,
обстановка, Т. е реализирал състав на административно нарушение по чл.177
ал.4 т.1 ЗДвП, защото нито е проверявал периодично обезопасяването на
товара, нито е управлявал превозното средство внимателно /чл.5 т.1 и т.4 от
НАРЕДБАТА/, като в резултат на неизпълнението на тези задължения, при
извършване на завой, от превозното средство се изсипали празни пластмасови
касети и били нанесени щети на автомобила, управляван от страна на св.В. Т..
В този смисъл, налице е доказано по несъмнен начин административно
нарушение и правилно, административнонаказващият орган е наложил
административно наказание на основание чл.177 ал.4 т.1 ЗДвП. Размерът на
глобата не подлежи на обсъждане, тъй като се касае за абсолютно определена
санкция. Съдът счита, че случаят не е „маловажен“, защото неговата
обществена опасност е типична за нарушение на чл.5 от НАРЕДБАТА/чл.177
ал.4 т.1 ЗДвП, още повече, че в хода на съдебното следствие не се събраха
доказателства в посока на това, че случаят се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, напротив – обстоятелството, че е реализирано ПТП с
макар и незначителни материални щети, красноречиво разкрива, че не са
налице предпоставките по §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Тук е мястото да бъде
отбелязано, че макар да не подлежи на разглеждане по същество, както беше
обосновано по-горе, Наказателното постановление в частта относно
извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, се явява и неправилно,
защото видно от показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени
доказателства, при процесното ПТП не е имало пострадали хора, т.е. в тази
част е приложен неправилно и материалният закон, като са наложени
административни наказания на на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП, каквото
не е било извършено. Ето защо, в тази част, НП следва да бъде отменено както
като незаконосъобразно, така и като неправилно; следва да бъде потвърдено в
останалата част.
Съобразно този изход на административнонаказателното
производство и по аргумент от чл.143 ал.1 и ал.3 АПК, Съдът намира, че не
следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение на основание чл.38
5
ал.2 ЗА.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН и по аргумент
от чл.63 ал.3 т.1 и т.2, чл.63 ал.9 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И НЕПРАВИЛНО
Наказателно постановление № 24-0938-001342/02.05.2024 г. г. на НАЧАЛНИК
на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН В
ЧАСТТА, в която на П. Б. Т. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва: на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123
ал.1 т.2 б. „а“ ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-
001342/02.05.2024 г. г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в СЕКТОР „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН В ЧАСТТА, в която на П. Б. Т. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.4
т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя и
неговия защитник за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6