№ 666
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Т. Т. и К. Ю. Т. срещу Решение №
261228 от 16.11.2020г. по гр.д. № 4259/2018г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на въззивниците, че
И. Р. К. с ЕГН **********, А. Р. К. с ЕГН **********, А. П. С. с ЕГН **********, В. Г. Б. с
ЕГН **********, С. Г. С. с ЕГН **********, Н. П. Б. с ЕГН **********, А. Н. Г. с ЕГН
**********, М. Г. Б. с ЕГН **********, В. Г. Е. с ЕГН **********, Н. Г. Н. с ЕГН
**********, А. К. Н. с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** са собственици на
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „Маница“, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 10135.2017.158 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 7398 кв.м. и при граници:
поземлени имоти с ид. 10135.2017.157, 10135.2017.134, 10135.2017.133, 10135.2017.132,
10135.2017.131, 10135.2017.484 и 10135.2017.156, като всеки притежава идеални части от
правото на собственост върху описания имот,както следва: И. Р. К. – 1/20 ид.ч.; А. Р. К. –
1/20 ид.ч.; А. П. С. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; С. Г. С. – 1/30 ид.ч.; Н. П. Б. – 2/10 ид.ч.;
А. Н. Г. – 1/10 ид.ч.; М. Г. Б. – 1/30 ид.ч.; В. Г. Е. – 1/30 ид.ч.; Н. Г. Н. – 1/30 ид.ч.; А. К. Н. –
1/10 ид.ч. и К. К. К. – 1/10 ид.ч.
Решението е постановено при участието на К. А. Н. с ЕГН **********, в
качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците.
1
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Съдържа доводи, че по делото не е установена по
категоричен начин идентичността на възстановения на наследниците на Г. П. Г. имот с
Решение № 1609/06.10.2008г. на ОСЗ – Варна и закупения от въззивниците с договора по
НА № 141/2014г. и процесен недвижим имот. От установеното от експертното заключение,
че процесният имот попада в м. „Маница“, в землището на кв. „Виница“, каквато местност
съществува и в землището на гр. Варна, както и в землището на с. К., Община Аксаково,
както и че наследодателят Г. П. Г. е бивш жител на с. Е./с. К., общ. Аксаково, като
придобития от него имот по договора за доброволна делба от 1919г. е описан като намиращ
се в землището на с. Е., с посочена граница „К. ниви“ /нивите на с- Виница/, следва да се
приеме, че не е налице идентичност между имота, придобит от наследодателя на ищците и
процесния имот, придобит от ответниците. При цялостно кредитиране заключението на
вещото лице по СТЕ, съдът не е съобразил, че с решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на
наследниците на Г. Г. е признато правото да възстановят собствеността върху земеделски
земи, находящи се в землището на гр. Варна, а в решението на ОСЗ е постановено
възстановяване на имот в землището на с. Виница. Това са две самостоятелни землища и във
всяка има м. „Маница“, но и в двете няма м. „Ташлъ тепе“, каквато местност обаче има в
землището на с. К., общ. Аксаково. В този смисъл заключението на вещото лице не е
обосновано и противоречи на констатациите на експерта. На основание чл. 202 от ГПК
поради това заключението следва да се обсъди заедно с другите доказателства по делото. От
НА № 188/1919г. се установява, че към този момент са съществували като две отделни
местности м. „Маница“ и м. „Тащлъ тепе“, които са различни местности и не се
припокриват. Решението по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на въззивниците, а
основният спор по делото е доколко възстановеният на наследниците имот е идентичен с
придобития от наследодателя по силата на договора за доброволна делба от 1919г. и дали
последния е идентичен с процесния имот. Възстановеният на ищците имот в м. „Маница“
вместо имота в м. „Ташлъ тепе“ /Ташлъка“ в землището на с. К., общ. Аксаково не е
идентичен с придобития от наследодателя им имот на соченото придобивно основание –
липсва съвпадение по землища, местности, по конфигурация и по граници. От друга страна,
от момента на придобиване на имота от П.Т., тя го владее и стопанисва; трасирала го е;
провела е процедура за проучване за външно ел.захранване; сключила е предварителен
договор за присъединяване на обект към ЕРМ. Както тези възражения, така и събраните по
делото гласни доказателства не са обсъдени от ВРС във връзка с наведеното възражение за
придобиване по давност. Отправили искане поради всичко изложено за постановяване на
решение, с което обжалваното такова да се отмени и предявените искове с извод за
неоснователност да се отхвърлят.
В отговор на жалбата въззиваемите страни оспорват доводите в нея. Изложили
съображения, че землищните граници на населените места преди сто години не са били
точно установени, като границите на отделните землища и местности частично се застъпват
2
и припокриват. Процесният имот на север граничи със сегашната землищна граница на
землището на с. К., общ. Аксаково, като за съда по иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и за
административния орган, постановил позитивно решение в тяхна полза не е имало
съмнение, че възстановения имот е този по делбата от 1919г. при съвпадение на една
граница. От заключението на СТЕ е установено от друга страна, че праводателят на
ответниците не е имал имот, сходен на процесния, а произволно е настанен в чужд имот. Не
е установено и владение, осъществено от ответниците и праводателите им с изискуемите от
закона характеристики спрямо собствениците на имот, поради което не е налице и
придобиване на оригинерно основание. Отправили искане за постановяване на решение, с
което обжалваното такова се потвърди като правилно.
В отговор на жалбата третото лице помагач изложило съображения за основателност
на жалбата. Заявило, че от закупуването на имота от нея на 19.07.2013г. до завеждане на
исковата молба срещу правоприемниците й на 23.08.2018г. е изтекъл период, достатъчен за
придобиване на имота на основание кратка давност. Както тя, така и ответниците по делото
са добросъвестни владелци, упражнили фактическа власт с намерение за придобиване. А
нейният праводател Ш.Й.Ш. е владял имота повече от 10 години необезпокояван. С тези
доводи отправила искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, страните не се явяват.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от наследниците на Г. П.
Г. срещу П. и К.Т., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици
на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, в м. „Маница“, представляващ
поземлен имот с ид. 10135.2017.158 по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, целия с площ от 7398 кв.м. и при граници: имоти с ид. 157;
134; 133; 132; 131; 484 и 156 по наследяване на Г. П. Г., б.ж. на с. К., п. на 26.01.1966г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на
основание наследяване на Г. П. Г., б.ж. на с. К., п. на 26.01.1966г., ищците придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот. Наследодателят им от своя страна
придобил собствеността върху имота – нива от 7.400 дка в м. „Ташлъ тепе“, землище с. Ени
кьой, при съседи Я. Л., Д. Т., К. ниви и Н. П. на основание договор за доброволна делба на
наследствени земеделски земи в землището на с. К. и Виница по НА № 188/03.10.1919г.
След отнемане и включване в блок на ТКЗС, с Решение от 06.10.2008г. на ОСЗ – Варна
3
правото на собственост на наследниците на бившия собственик е възстановено в реални
граници по отношение на нива с площ от 7.400 дка в окрупнена м. „Маница“,
представляваща ПИ 017158 по картата на землище Виница и описани граници. Издадена е
скица от 13.10.2008г. и протокол за въвод във владение от 11.11.2008г., с което реституцията
на имота е завършена. От този момент владеят имота. Същевременно през 2006г. в полза на
Ш.Й.Ш. са постановени решения за признаване правото му на собственост върху земеделски
земи в землището на Виница, без реално да е възстановена собствеността му. В края на
2012г. с оглед влязлата в сила КК, без да бъдат съобразени правата на ищците, със Заповед
№ КД 14-03-15 от 04.01.2013г. на Началника на СГКК Варна всички имоти са записани на
Ш.. С КНА № 2 от 14.01.2013г. на Нотариус Я. Н., Ш. е признат за собственик на имота.
Така признатите права не съществуват, доколкото в полза на Ш. няма надлежна реституция.
В средата на годината имотът е продаден на трето лице К.Н., а година по-късно той е
продаден на ответниците. За установяване на правата си сънаследникът им Г. Б. Г. е
предявил иск по гр.д. № 1846/2016г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение е
установено, че е собственик на 1/5 ид.ч. Ответниците продължават да са вписани като
собственици на имота в СГКК Варна и за да бъдат вписани ищците следва да се разреши
материалноправния спор за собственост. Формалната легитимация на ответницата по
отношение на собствения на ищците имот поражда за тях правен интерес от разрешаване на
спора за собственост със СПН в отношенията им. Отправили искане в тази връзка за
положително произнасяне по искането.
В отговор ответници оспорили предявените искове по основание, в т.ч.
материалноправната легитимация на ищците с доводи за липса на идентичност между
описания в исковата молба имот и притежавания от тях ПИ с ид. 10135.2017.158.
Ответницата П.Т. заявила, че имота е нейна лична собственост на основание уговорки
между съпрузите по брачен договор от 05.08.2014г. Праводателката й К.Н. придобила
правото на собственост с договора по НА № 64/2013г. от Ш. Ш., който от своя страна е
признат за собственик с НА № 2/2013г. въз основа на влязло в сила решение №
2001/17.07.2006г. на ОСЗ – Варна, с което е признато право на собственост в съществуващи
стари реални граници по отношение на нива от 30 дка, находяща се в с. Виница, м.
„Маница“. От момента на придобиване му е владяла и ползвала имота необезпокоявано. В
качеството й на добросъвестен владелец се е позовала на изтекла кратка придобивна
давност при присъединяване владението на праводателите й, начиная от 17.07.2006г.
Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което исковете да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
С договор за доброволна делба на наследствени недвижими имоти оформен с НА №
188 от 03.10.1919г. между Н. и Г. П.и, в дял на Г. П. от с. Е. е поставена нива от 7.4 дка в
4
землището на с. Е., местност „Ташлъ тепе”, цялата с площ от 14.8 дка при съседи: Д. Т., М.
Б., К. ниви и Я. Л., която се притежава с крепостен акт № 454/1909г., при границите на
получената част: Я. Л., Д. Т., К. ниви и Н. П..
Няма спор, а и от удостоверение за наследници /л. 15/ се установява, че ищците са
наследници по закон на Г. П. Г., п. 26.01.1966г.
С влязло в сила Решение № 127/10.01.2008г. постановено по гр.д. № 5655/2006г. по
описа на ВРС на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на
ОСЗГ-Варна и Община Варна, че наследниците на Г. П. Г., б.ж. на с. К., починал на
26.01.1966г. имат право да възстановяват правото си на собственост върху земеделски земи,
находящи се в землището на гр. Варна, а именно: нива с площ от 7.4 дка в местност „Ташлъ
тепе”, при граници: Я. Л., Д. Т., землище на с. К. /сега Виница/ и Н. П., придобита на
основание договор за доброволна делба на наследство по НА № 188/1919г.
С решение № 1609/06.10.2008г. на ОСЗ-Варна е възстановено правото на собственост
на наследниците на Г. П. Г. в съществуващи възстановими стари реални граници по
отношение на имот – нива с площ от 7.400 дка в местност „Маница”, представляващ имот №
017158 по картата на землището, при граници: Т.М. Т., Община Варна, Н. П. Г., П. А. К., Ш.
А. К., Г. А. К. и Д.К.Д.. Заверена Скица № Ф01226/13.10.2008г. на имота е неразделна част
от решението, а с протокол за въвод във владение от 11.11.2008г. наследниците на Г. П. Г. са
въведени във владение на имот № 017158 в местност „Маница”.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява следното: въз
основа на документите по настоящото дело, по приетото като доказателство гр.д. №
1846/2016г. по описа на ВРС, 19-ти състав, както и справка по реституционните преписки на
ищците и на праводателите на ответниците в ОСЗ – Варна, вещото лице установява, че
описаният в исковата молба имот представлява ПИ 10135.2017.158 с площ от 7398 кв.м. по
КККР и се намира в м. Маница, землище Виница, обл. Варна. Процесният имот не е
заявяван за възстановяване, респ. не е реституиран в полза на праводателя на ответниците
Ш. Ш.. Имотът, като нива от 7.400 дка в м. „Ташлъ тепе“, землище Виница е заявен за
възстановяване със Заявление вх. № 41124/06.10.2008г. от Б. Г. Г., наследник на Г. П. Г..
Местностите „Ташлъ тепе“ и „Маница“ са съседни, разположени западно и южно от военно
поделение. Местностите нямат граници на терен и по планове и не е ясно как преливат една
в друга. С оглед на това допуска земята, в границите на сегашния процесен имот 158 да е
била индивидуализирана в титулите във времето, като принадлежаща към която и да е от
двете съседни местности. Налице е пълна идентичност между процесния имот и имота,
придобит от ответниците по НА № 141/2014г.
Ищците ангажирали гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Г.
Г. /братовчед на ищците/ и П. Н. /далечен родственик на ищците/. В показанията си първият
установява, че от 1974г. знае имота в с. К., м. „Ташлъ тепе“. Сочи, че цялата нива от 14 дка
на дядо Н. и на Г. П.и е била разделена на 2, по 7.400 дка на двамата братя. Навремето е
5
имало свод между тях, но се е работела цялата. От 2008г. заедно с братовчедите започнали
почистване на мястото с намерение да сеят и да я обработват.
По инициатива на ответниците по делото са събрани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелката Т. Н., от показанията на която се установява, че
ответниците живеят в чужбина и по тяхна молба посетила имота през 2015г. Към този
момент терена бил празен, представлявал сметище.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на разглеждане е вещен спор, с предмет право на собственост върху
поземлен имот – земеделска земя, възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на бивш
собственик, придобил собствеността през 1919г. на основание договор за доброволна делба
между наследниците на бившия собственик и лица, заявяващи права на основание сделка от
праводател, който не заявява права върху същия имот към минал момент.
Основното възражение, заявено в отговора на исковата молба е липса на идентичност
между процесния /описан в исковата молба/ имот и имота придобит от ответниците на
основание сделка по НА № 141/2014г. от прехвърлителя К.Н., доразвито във въззивната
жалба като възражение за липса на идентичност между процесния и придобития от
наследодателя на ищците имот към минал момент – 1919г. От установеното от експертното
заключение по приетата СТЕ, което не е оспорено от страните и кредитирано от съда като
обективно и професионално обосновано, съдът приема че е налице пълна идентичност
между процесния имот ид. 10135.2017.158 и имота, придобит от ответниците с договора по
НА № 140/2014г. Ето защо възражението в тази връзка е неоснователно.
По възражението поддържано във въззивната жалба за липса на идентичност между
придобит към миналия момент и реституиран имот, съдебният състав съобрази следното:
Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на ОСЗ, заедно със
скицата към него има силата на констативен нотариален акт и удостоверява правото на
собственост върху земеделската земя. В т. 1 от ТР № 1 от 1997г. на ОСГК на ВКС е прието,
че това решение има конститутивно действие за правото на собственост върху
възстановения с решението земеделски имот. Решението на ПК определя точното
местонахождение и граници на земеделския имот, правото на собственост върху който се
възстановява, и чия собственост е той към настоящия момент. Определените в решението на
ПК по реда на чл. 18б, ал. 1 ал. 2 от ППЗСПЗЗ граници на подлежащите на възстановяване
имоти могат да се оспорват по съдебен ред само чрез обжалване на решението на ПК или по
реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато е налице спор за материално право между лица,
6
заявяващи собственически права върху един и същ имот или части от имот към момента на
образуването на ТКЗС. При повдигнат спор за собственост между тези лица и трето лице,
което не заявява права върху земеделския имот към миналия момент /момента на
обобществяване на имота/, това трето лице не разполага с възраженията, че възстановеният
по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, че не съвпада по местоположение с
притежавания от наследодателя имот или че не е бил собственост на този наследодател към
момента на внасянето му или включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа
на тях селскостопанска организация. Това трето лице може да оспорва наличието само на
тези от предпоставките за реституция, които са свързани с неговите права върху имота –
например пречките за реституция по чл. 10, ал. 7, чл. 10б, чл. 24 от ЗСПЗЗ и др. /в този
смисъл е съдебната практика на ВКС в Р № 27 от 26.01.2011г. по гр.д. № 1687 от 2009г. на
ВКС, I ГО; Р № 709 от 10.12.2010г. по гр.д. № 1831 от 2009г. на ВКС, I ГО; Р № 885 от
13.12.2010г. по гр.д. № 1468 от 2009г. на ВКС, I ГО и др./.
С оглед на изложеното и доколкото в конкретния случай ответниците не заявяват
право на собственост върху имота към минал момент, то поддържаното от тях възражение за
първи път във въззивната жалба за липса на идентичност между притежавания от
наследодателя и реституирания в полза на наследниците му имот е недопустимо и не следва
да се разглежда. Ищците в случая не следва да доказват правото на собственост на своя
наследодател към минал момент, нито настоящото местонахождение на възстановената
земеделска земя. Ето защо всички доводи в жалбата касаещи идентичността между
притежаван преди и реституиран сега имот, както и по разположението на местностите
„Маница“ и м. „Ташлъ тепе“ към момента на коопериране на земеделието са неотносими
към предмета на спора.
По делото не са събрани доказателства, праводателят на ответниците Ш. Ш. да е
придобил правото на собственост върху имота на годно придобивно основание. От
заключението на вещото лице е установено, че Ш. Ш. не е заявявал за възстановяване
процесния имот, нито същия е бил реституиран в негова полза. Следователно, Ш. Ш. не е
могъл да прехвърли право на собственост върху спорния имот, съответно и
правоприемниците му – ответници по делото не са придобили такива на заявеното главно
основание.
По евентуално наведеното оригинерно придобивно основание: правнорелевантно в
случая би било владението на ответниците, упражнявано след 06.10.2008г. –
постановяването на възстановителното решение на ОСЗ в полза на ищците като наследници
на Г. П. Г., от когато до предявяване на исковата молба – 23.03.2018г. не е изтекъл
десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Ответниците се позовават на кратката давност по
чл. 79, ал. 2 от ЗС, приложима по отношение на добросъвестното владение. В случая
ответниците твърдят, че се легитимират като собственици на имота въз основа на акт с
транслативно действие – НА № 141/2014г. при присъединяване владението на праводателите
им К.Н. придобила на основание сделка по НА № 64/2013г. от Ш. Ш. – признат за
7
собственик с КНА № 2/2013г. С нотариален акт издаден в производство по обстоятелствена
проверка не се учредяват, а само се констатират права. Следователно праводателят на
ответниците не е добросъвестен владелец, поради което и при присъединяване на владение
ответниците не са могли да придобият собствеността при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗС с
владение на имота в продължение на пет години. Наред с изложеното по делото не са
установени и елементите на придобивната давност – владение, с изискуемите за
придобиване характеристики и намерение за своене нито от ответниците, нито от
праводателите им. Следователно ответниците не са придобили право на собственост и на
оригинерно придобивно основание.
По изложените съображения съдебният състав приема, че ищците са доказали
правото си на собственост върху ид.ч. за всеки от процесния имот. Предявените
установителни искове са основателни до посочените размери и следва да бъдат уважени
като се признае за установено доказаното право на собственост в отношенията им с
ответниците.
В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат и решението
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемите страни имат право на поискани
разноски. До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция по делото не
са представени доказателства за действително реализирани от правоимащите страни
съдебни разноски, поради което такива в тяхна полза не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261228 от 16.11.2020г. по гр.д. № 4259/2018г. по
описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено по отношение на П. Т. Т. с ЕГН ********** и К. Ю. Т. с ЕГН **********, че И.
Р. К. с ЕГН **********, А. Р. К. с ЕГН **********, А. П. С. с ЕГН **********, В. Г. Б. с
ЕГН **********, С. Г. С. с ЕГН **********, Н. П. Б. с ЕГН **********, А. Н. Г. с ЕГН
**********, М. Г. Б. с ЕГН **********, В. Г. Е. с ЕГН **********, Н. Г. Н. с ЕГН
**********, А. К. Н. с ЕГН ********** и К. К. К. с ЕГН ********** са собственици на
недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, м. „Маница“, представляващ
Поземлен имот с идентификатор 10135.2017.158 по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ от 7398 кв.м. и при граници:
поземлени имоти с ид. 10135.2017.157, 10135.2017.134, 10135.2017.133, 10135.2017.132,
8
10135.2017.131, 10135.2017.484 и 10135.2017.156, на основание наследяване и реституция
постановена с Решение № 1609 от 06.10.2008г. на ОСЗ, гр. Варна в полза на наследниците
на Г. П. Г., като всеки притежава идеални части от правото на собственост върху описания
имот в обхвата на наследствените му права.
Решението е постановено при участието на К. А. Н. с ЕГН **********, в
качеството й на трето лице помагач на страната на ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9