Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 18.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 19.05.2021
г. /Деветнадесети май, две хиляди и двадесет и първа година / в състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова-Ставарова
при секретаря Галина Дикова като разгледа докладваното от съдията Галя
Петрешкова-Ставарова гражданско дело № 1090 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на В.Ц.П., ЕГН: **********
***, чрез пълномощника му адв. М.С. срещу „В.и К.” ООД ***, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, с която са предявени искове с правно
основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2
331.76лв.- главница, представляваща стойността на консумирана питейна вода за
периода от 13.03.2015г. до 20.09.2017г., мораторна лихва в размер на 384.07лв.
за периода от 12.04.2015г. до 26.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски в размер на 54.32 лева, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.дело № 273/2018г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително
дело № 212/2018г. по описа на ДСИ при РС - Козлодуй, тъй като вземането за
периода от 13.03.2015г. до 09.05.2016г. е погасено по давност. Иска се да бъде обезсилен изпълнителния лист по ч. гр. дело
№273/2018 г. на РС-Козлодуй в частта, в която вземането е погасено по давност,
както и да бъде осъден ответникът да заплати направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са
връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК, като в срока е получен писмен
отговор на исковата молба, с който са оспорени предявените искове като
недопустими и неоснователни.
В съдебно заседание на 19.05.2021г. беше направено искане за намаляване
размера на претенцията, което изменение на иска съдът прие на основание чл.
214, ал.1 ГПК, като иска се счита заведен, в следния смисъл:
Ищецът не дължи сумата от 1082.68 лв. питейна вода за периода
13.03.2015г. до 09.05.2016г., в която сума се включва главница в размер на 644.29 лева и лихва в
размер на 438.39 лева, и двете за периода 13.03.2015г. до 09.05.2016г., така
както е посочено в исковата молба.
По делото са приложени и приети като писмени доказателства: Молба от
30.07.2018г. за образуване на изпълнително дело № 212/2018г. на държавен
съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; Изпълнителен лист от 10.05.2018г. по гр.дело № 273/2018г. на
PC - Козлодуй; Заповед № 185/06.03.2018г. и разпореждане от 03.05.2018г. по ч.гр.дело № 273/2018г. на PC - Козлодуй. Молби за справки от 26.11.2018г. и 13.04.2019г. по изп.дело
№ 212/2018г. по описа на СИС при КРС; Молба от 10.05.2019г. за налагане на запор на банкови сметки по
изп.дело № 273/2018г. по описа на СИС при КРС; Удостоверение за настоящ адрес на ищеца; копие от изп.дело №
212/2018г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд-Козлодуй; копие от
ч.гр.дело № 273/2018г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд –
Козлодуй; справка за задълженията на В.Ц.П. ***, за периода от 13.03.2015г. до
20.09.2017г., която да включва подробна разбивка на задължението по фактури с
посочена дата на издаване, дата на плащане и законна лихва към 26.02.2018г.
/както е посочено в изп. лист/; Изготвена е съдебно счетоводна експертиза.
Козлодуйският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439,
вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен
лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор
за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти,
в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона
погасителна давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е
да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже също, че е
надлежен кредитор по задължението, наличието на облигационно отношение между
ищеца и цедента и прехвърлянето на вземането с договор за цесия.
От изготвената съдебно счетоводна експертиза се установява, че размерът
на дължимите от ищеца към ответника суми за главница и лихви / за ВиК услуги /
за потреблението в имота, находящ се в гр.Козлодуй, ж.к. „3“, бл.15, вх.“Б“,
ет.3, ап. 25, собственост на В.Ц.П. ***, съгласно издадените 52 броя фактури по
4 броя водомери след 02.04.2016г. по гражданско дело № 1090/2020г. от „ВИК“ ООД
гр.ВРАЦА за консумирана питейна вода е на обща стойност 1687.47 лева / хиляда
шестстотин осемдесет и седем лева и 47 / лева, в т.ч.- главница - 1224.33 /
хиляда двеста двадесет и четири лева и 33 / лева и лихва - 463.14 / четиристотин
шестдесет и три лева и 14 ст./ лева, а по отделни водомери е както следва:
По водомер № 1870076 общо по издадените 18 броя фактури сумата е в
размер на 845.66лева / осемстотин четиридесет и пет лева и 66 ст./, в
т.ч.главница - 601.95 / шестстотин и един лева и 95 ст./ лева и лихва - 243.71
лева / двеста четиридесет и три лева и 71ст./
По водомер № 1870077 общо по издадените 11 броя фактури сумата е в
размер на 262.72 / двеста шестдесет и два лева и 72 / лева, в т.ч. главница -
199.86 лева / сто деветдесет и девет лева и 86 ст./ и лихва - 62.86 лева /
шестдесет и два лева и 86 /.
По водомер № 1870078 общо по издадените 13 броя фактури сумата е в
размер на 123.43 лева / сто двадесет и три лева и 43ст. , в т.ч. главница -
87.63 осемдесет и седем лева и 63ст. / и лихва - 35.80 /тридесет и пет лева и
80ст / лева.
По водомер № 1870079 общо по издадените 10 броя фактури, сумата е в
размер на 455.66 / четиристотин петдесет и пет лева и 66ст. / лева, в т.ч. главница
- 334.89 лева / триста тридесет и четири лева и 89ст. / и лихва - 120.77 лева /
сто и двадесет лева и 77ст./.
Правният интерес на ищеца се обуславя от наложен запор на банковите му
сметки, което е причина за предявяване на иск, с оглед признаване недължимостта
на посочените суми.
Между страните не се спори, че на 10.05.2018г. в полза на „В.и к.” ЕООД
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 273/2018г. на PC - Козлодуй срещу В.Ц.П.,
за сумата от 2 331.76лева - главница, представляваща стойността на консумирана
питейна вода, за периода от 13.03.2015г. до 20.09.2017г., мораторна лихва върху
главницата в размер на 384.07лв. за периода от 12.04.2015г. до 26.02.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането и
направените разноски в процеса в размер на 54.32лева.
Въз основа на него и подадена на 30.07.2018г. молба от настоящия
ответник е образувано изпълнително дело № 212 по описа за 2018г. на ДСИ при PC
- Козлодуй срещу длъжника В.Ц.П.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена
на съпругата на длъжника на 30.08.2018г., но плащания не са последвали.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал
извършването на справка от НОИ относно получаваната от длъжника пенсия, но не е
посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя
правомощия съдебния изпълнител е поискал информация от НОИ, но след нейното
получаване, отново не са предприемани принудителни действия.
Впоследствие на 26.11.2018г. и 18.04.2019г. взискателя е подавал молби,
с които е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника моторни
превозни средства и банкови сметки, но не са предприемани принудителни
действия.
Такива са предприети на 10.05.2019г. когато взискателя е подал молба, с
която е поискал да бъде наложен запор на банковата сметка на длъжника в „Обединена
Българска Банка” АД. Молбата е уважена от съдебния изпълнител, който е изпратил
запорно съобщение до банката.
Видно от данните в изпълнителния лист е, че вземанията на „В.и к.”***,
произтичат от неплатено задължение за предоставяне на питейна вода. Вземанията
за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на кратката, тригодишна погасителна давност но чл.111, б ”в” от ЗЗД.
В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело №
3/2012г. по описа на ОСГКТК па ВКС, според което вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и
за тях се прилага тригодишна давност.
От отбелязването в листа може да се направи извода, че вземането на
взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, а изпълнителният
лист е издаден на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на
погасителната давност остава тригодишен.
Доскоро в съдебната практика съществуваше противоречие по въпроса от
кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие
срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Това противоречие бе преодоляно с издаване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, прилагането на което е
задължително за съдилищата. С решението е дадено подробно тълкуване на
поставения въпрос, по който са съществували противоречия в съдебната практика.
Според т. 10 от него нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
По силата на т. 14 от тълкувателното решение подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК
/отм./ не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по
смисъла на чл.116, б „в“ от ЗЗД.
В т. 10 на тълкувателното решение е посочено, че „не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Поради тази причина е нередовна
молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в
която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2 от ГПК/ и
такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не
е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността“. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. "
Съгласно разясненията по т. 10 на цитираното тълкувателно решение
прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б.
„б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемане на действия по
принудително изпълнение по чл.116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по различен начин.
В първия случай нова давност не започва да тече, докато трае производството, а
ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита
прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от
влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането
съществува, тъй като, докато трае производството, давност не тече. В исковия
процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво
действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
По отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия
иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е
прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 02.03.2018г.
От заявлението по чл.410 ГПК и издадения изпълнителен лист е видно, че
вземането касае неплатени задължения за ВиК услуги за периода от 13.03.2015г.
до 20.09.2017г., като всяко едно вземане съответства на издадената фактура и
съответно, падежа е различен за всяко вземане, като падежа на всяко едно
вземане трябва да е един месец след тази дата. Доколкото от данните в
изпълнителното производство е видно, че взискателя е предприел принудителни
действия на 10.05.2019г., то именно на тази дата е прекъсната давността за
вземането, предмет на изпълнението. Доколкото вземането е периодично и се
погасява с кратката, тригодишна давност, то с подаване на молбата за налагане
на запор на банковите сметки е прекъсната давността за всички вземания с
ненастъпил падеж в периода 13.03.2015г. до 09.05.2016г.
Следователно кратката погасителна давност по отношение на вземането е
изтекла за всички фактури с настъпил падеж в периода 13.03.2015г.-09.05.2016г.
в размер на 1082.68лева
В случая, от изложеното по-горе се установява, че по изп. дело № 212/2018г.
от страна на взискателя „В.и к.“ ЕООД не са предприемани изп. действия в
периода от 30.07.2018г. до 10.05.2019г. По делото също така няма данни в този
период длъжникът да е правил вноски срещу задължението си, за което съдия
изпълнител да е бил уведомен от взискателя.
В случая началният момент на давностния срок е преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, но крайният момент на
изтичането на 3-годишната давност за погасяване на вземането за главница е
станало след влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаването на
изпълнителния лист, но преди образуването на изпълнителното производство.
Поради това погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на
чл.439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело
№ 2/201 Зг., ОСГТК на ВКС. новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска по чл.422 ГГ1К в
срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен, какъвто е и настоящият
случай, давността не се счита прекъсната със заявлението. След като давността
не е прекъсната, то не е налице основание за изключването от давностния срок на
периода от време, изтекъл между настъпването на изискуемостта на вземането и
влизането в сила на заповедта за изпълнение.
В този смисъл е и постановеното Решение № 297/19.10.2018г.по в.гр.дело
№ 430/2018г. на ОС-Враца.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните
задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските,
направени в заповедното производство, съответващи на частта от вземането, което
е погасено по давност.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да
бъде уважен. Ищецът не дължи на ответното дружество сумите по посочения
изпълнителен лист, издаден по № 273/2018г. по описа на PC - Козлодуй, за ВиК
услуги за периода от 13.03.2015г. до 09.05.2016г. поради изтекла погасителна
давност по отношение на вземането за главница и лихви.
По отговорността за разноски:
Ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат М.С. е поискал
присъждане на разноски, и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този изход на
спора му се дължат.
Възнаграждението, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
общ материален интерес от 1082.68 лева /при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв./, възлиза на 305.79лева и следва да бъде присъдена на адвокат М.С. в
качеството на процесуален представител на ищеца.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на РС-Козлодуй,
държавната такса, от чието заплащане съдът е освободил ищеца при образуване на
делото в размер на 110.81лева.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от
изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, четвърти състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ц.П., ЕГН********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на „В.и к."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Ангел Цветков Престойски - Управител, сумата от 1082.68лева, представляваща
стойността на консумирана питейна вода, за периода от 13.03.2015г. до
09.05.2016г., от които главница в размер
на 644.29лева, мораторна лихва в размер на 438.39 лева, за периода от 13.03.2015г.
до 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.03.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер
на 54.32лева, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело №
273/2018г. на PC - Козлодуй и образувано изпълнително дело № 212/2018г. по
описа на ДСИ при PC - Козлодуй, тъй като вземането за периода от 13.03.2015г.
до 09.05.2016г. е погасено но давност.
ОПРЕДЕЛЯ адвокатско възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 305.79лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 Закон
за адвокатурата, „В.И К." ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.С. ***,
възнаграждение в размер на 305.79 лева.
ОСЪЖДА на „В.И К." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Ангел Цветков Престойски - Управител, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на РС, Козлодуй, държавната такса, от
чието заплащане съдът е освободил ищеца при образуване на делото в размер на 110.81лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист по ч.гр.дело № 273/2018г. по описа на PC -
Козлодуй в частта, в която вземането е погасено но давност, за което да се
уведоми служебно ДСИ Милена Димитрова, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: