РЕШЕНИЕ
№ 489
Пазарджик, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | СВЕТОМИР БАБАКОВ |
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20237150700806 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба на „МАКС КОЛЕКШЪН-1“ ЕООД, гр. Пазарджик против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001321005552-091-001 от 25.05.2023 г., издаден от органи по приходите в НАП Пловдив, частично потвърден с Решение № 285/ 26.07.2023 г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнителни задължения по ЗДДС за периода 01.09.2018- 31.10.2019 г. и по ЗКПО за 2018- 2019 в размер на 4811,10 лв. и лихви за забава в размер на 1972,61 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен. Подробни съображения са изложени в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. който поддържа жалбата. Претендира разноски. Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки.
Ответникът- Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, се представлява от юрк. Д., който оспорва жалбата. Предлага на съда да отхвърли същата, като подробни съображения излага в писмени бележки.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001321005552-020-001/01,10.2021 г., издадена Д. А. И. на длъжност началник на сектор „Ревизии" при ГД на НАГ1 Пловдив, упълномощен със Заповед РД-09-1979 30.09.202! г., изменена със Заповед № РД-09-789 13.05.2022 г.. като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 11.10.2021 г., чрез електронно съобщение на имейл *************@*****.***. Със ЗИЗВР№ Р-16001321005552-020-002/10.01.2022 г., издадена Със ЗВР № P-16001321005552-020-003 04.03.2022 г.. издадена въз основа на Заповед за удължаване на срока № Р-16001321005552-ЗИД-001 04.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. е изменена ЗВР № Р-16001321005552-020-002-10.01.2022 г.. като е определен нов срок за приключване на ревизията до 12.09.2022 г.
Със Заповед № Р-16001321005552-023-001 19.08.2022 г. ревизията е спряна на основание чл. 34, ат. 1. т. 2 от ДОПК,, съответно със Заповед № Р-16001321005552-143-001 20.03.2023 г. е възобновена, като е определен нов срок за приключване след възобновяването - 13.04.2023 г. Цитираните заповеди са издадени от органа, възложил ревизията.
В срока по чл. 117. ат. 1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад (РД) Р- 16001321005552-092-001 27.04.2023 г.
Предмет на оспорване е извършеното от ревизията увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2018 г. и 2019 г. по реда на чл. 26. т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10, ал. 1 от с.з.. съответно в размер на 9 387.00 лв. и 6 650.00 лв, както и отказан данъчен кредит за периода 01.09.2018-30.09.2018 и 01.10- 31.10.2019 г. общо в размер на 3 207,40 лв. по фактури № ********** 07.06.2018 г.. № **********/14.06.2018 г„ № ********** 17.07.2019 г. и № ********** 17.07.2019 г. с предмет „транспорт България - Италия“. При извършена насрещна проверка, от прекия доставчик “Ултино” ЕООД са изискани документи и обяснения за осъществен транспорт на стоки до Италия, но от същия не са предоставени такива - транспортни документи, пътни листове, товарителници и др. доказателства и данни, свързани с декларираните доставки по проверяваните фактури, като ревизиращите органи са приели, че не може да се докаже реалността на доставките. Преието е, че прекия доставчик не рязполага с кадрова и ресурсна обезпеченост за осъществяване на транспорта до Италия. По тези съображения на основание чл. 68 ал.1 т.1, чл. 69 ал.1 т.1 от ЗДДС вр. Чл. 70 ал.5 от ЗДДС е отказан данъчен кредит по визираните фактури и на основание чл. 26 т.2 вр. Чл. 10 ал.1 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат на дружетвото за 2018 и 2019 г.
По делото, освен спорните фактури са представени още договор за наем на МПС, лиценз за извършване на международен автомобилен транспорт, международни товарителници, ЧМР, инвойс фактури, удостоверения за на преминиване на пункт за плащане от 08.06.2018 г. командировъчни заповеди, пътни листи, квитанции за платени такси в Гърция и Италия, опаковащи листа справка за трудови договори за С. Д. и С. П..
Изготвено и прието е по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза, съгласно което по фактури № ********** 07.06.2018 г.. № **********/14.06.2018 г„ № ********** 17.07.2019 г. и № ********** 17.07.2019 г. са извършени плащания, същите са надлежно осчетоводени. Вещото лице е обсъдило кадровата и ресурсна обезпеченост на доставчика. Обсъдени са инвойс фактури, придружени с опаковъчни листове на стоката, в които са записани рег.№ на транспортоните средства, извършли превозите. Вещото лице е посочило, че е налице счетоводна връзка между процсените разходи за транспортни услуги и приходите от извършените ВОД. Изчислен е дължимия ДДС и корпоративен данък в случай на отмяна на основанието за доначисляване в РА.
Разпитани са в качеството на свидетели Б. и Д., които описват механизма на извършване на транспортните услуги. Съдът не намира основание да дискредитира показанията на тези свидетели, но доколко те могат да обосноват различни от направените от адмоностративния орган изводи, ще бъде обсъдено по- долу.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок от активно лигимирано лице, а разгледана по същество- за неоснователна.
Ревизионното производство е образувано със ЗВР № Р-16001321005552-020-001/01,10.2021 г., издадена Д. А. И. на длъжност началник на сектор „Ревизии" при ГД на НАГ1 Пловдив, упълномощен със Заповед РД-09-1979 30.09.2021 г., изменена със Заповед № РД-09-789 13.05.2022 г.. като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена на 11.10.2021 г., чрез електронно съобщение на имейл *************@*****.***. Със ЗИЗВР № Р-16001321005552-020-002/10.01.2022 г., издадена Със ЗВР № P-16001321005552-020-003 04.03.2022 г.. издадена въз основа на Заповед за удължаване на срока № Р-16001321005552-ЗИД-001 04.03.2022 г. на изпълнителния директор на НАП. е изменена ЗВР № Р-16001321005552-020-002-10.01.2022 г.. като е определен нов срок за приключване на ревизията до 12.09.2022 г.
Със Заповед № Р-16001321005552-023-001 19.08.2022 г. ревизията е спряна на основание чл. 34, ат. 1. т. 2 от ДОПК,, съответно със Заповед № Р-16001321005552-143-001 20.03.2023 г. е възобновена, като е определен нов срок за приключване след възобновяването - 13.04.2023 г. Цитираните заповеди са издадени от органа, възложил ревизията.
Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 ДОПК с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1–8 ДОПК, в т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди и в рекапитулация. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ съгласно чл. 120, ал. 2, изр. 1 ДОПК неразделна негова част. Ревизионното производство е проведено без съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на заповед за възлагане на ревизия № ЗВР № Р-16001321005552-020-001/01,10.2021 г. Възлагателният акт има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 ДОПК – ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2–5 ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения и ревизирания периода; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114, ал. 1 ДОПК. ЗВР е изменена със ЗИЗВР на основание чл. 113 ал.3 и чл. 114 ал.2 от ДОПК, като ревизионното производство е било и спирано на основание чл. 34 ал.1 т.2 от ДОПК. ЗВР е извършена в законоустановения срок, като за резултатите й е издаден РД № Р- 16001321005552-092-001 27.04.2023 г. от ревизиращия екип чието съдържание е предписаното от чл. 117, ал. 2, т. 1-10 ДОПК; към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 ДОПК.
Относно задъленията по ЗДДС:
Предмет на обжалваме е непризнатият данъчен кредит в общ размер от 3 207,40 лв. по фактури № ********** 07.06.2018 г.. № **********/14.06.2018 г„ № ********** 17.07.2019 г. и № ********** 17.07.2019 г. с предмет „транспорт България - Италия“.
Съгласно чл. 68 ал.1 т.1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения сумата на данъка за стоките и услугите, които доставчикът- регистрирано лице му е доставил или престои да му достави. Органите по приходите излагат доводи, че доставчикът на дружеството- жалбоподател не е представил доказателства, че притежава технически ресурс, както и международен превозен документ за извършените доставки. Според ревизиращите не се констатират ценообразуващи услугата елементи, а и приложените счетоводни извадки са непълни и частични.
Безспорно е, че дружеството “Ултино” ЕООД притежава издаден лиценз за международен превоз на товари. Същото дружество разполага и с един влекач/съобразно представен по делото и неоспорен договор за наем/, а също така и с наети по трудово правоотношение международни шофьори. В тази връзка, изводите на органите по приходите за липса на ресурсна обезпеченост у доставчика на транспортни услуги, се явяват необосновани.
Правилно е отказано признаването на данъчен кредит по спорните фактури. Единствено по фактура № 290/14.06.2018 и то за част от стоките се твърди, че са превозени с нает от дружествто влекач- /Рег. № [рег. номер]/. Всички останали доставки са извършени с превозни средства, чиято собственост или основание за ползаване не са установени по делото и не могат по какъвто и да е начин да се свържат с дружеството- превозвач. По делото не са представени товарителници /ЧМР/, които да отговарят на изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /”Конвенцията”/. Съгласно чл. 5 т.1 от Конвенцията товарителницата се издава в три екземпляра, подписани от изпращача и превозвача. Представените по делото ЧМР/л.75, л.84, л.85, л.116, л.121 и л.122/ са нечетливи, касаят само доставки през 2018 и от тяхното съдържание не може да се установи, че са подписани от превозвача, за да могат да удостоверят надлежно извършения от “Ултино” ЕООД превоз. Това се отнася и за ЧМР- то с вписан влекач рег. № [рег. номер], за което се посочи, че са представени доказателства за основанието за ползването му от дружеството- превозвач /л.121/, върху което ЧМР обаче само е поставен печат “Ultino ltd”, без подпис на превозвача. Представените от процесуалния представител на жалбоподателя с молба вх. № 10128/01.12.23 г. “ЧМР” /л.1208-1217/ всъщност представляват инвойс фактурите за стоките, които се твърди, че са превозени- в тях изобщо не фигурира “превозвач” и те не съдържат реквизитите, съгласно Конвенцията. В този смисъл, преводът на документите, в които е записано “ЧМР” е неточен. Представеното на л.1266 ЧМР също е нечетливо в частта относно подписа и печата на превозвача.
Действително, от страна на жалбоподателя са представени доказателства за заплатени пътни такси в Гърция и Италия, но те не доказват кой ги е заплатил, нито кое е превозното средство, което е превозвало стоките- възможно е стоките да са извозени и с транспорт на друго лице. Аналогични изводи следва да бъдат направени и за представените “опаковъчни листи”, от които по никакъв начин не може да се направи извод, че “Ултино” ЕООД е извършил превоза.
Представените командировъчни заповеди и пътни листи са частни документи и не доказват нищо повече от това, че изявленията в тях са направени от подписалите ги лица. По- голямата част от тези писмени доказателства са представени след приключване на ревизията, което поставя под съмнение достоверността на посочената в тях дата.
Противно на заявеното от жалбоподателя, включването на спорните фактури в дневниците за продажба на доставчика, както и заплащането на начисления от доставчика ДДС не води до еднозначен извод за извършени реални доставки. Обстоятелството, че органите по приходите не оспорват извършените ВОД също не означава, че спорните транспортни услуги са реално извършени, тъй като както вече се посочи, транспортът може да бъде извършен от всяко лице.
По принцип вярно е изразеното в писментие бележки на жалбоподателя, че дори и да са налице открити в предходния доставчик пропуски и несъответствия, свързани с документалното отразяване на доставките и траспортирането им /пропуски в попълването на товарителници, командировъчни заповеди, пътни листове и т.н./, тези пропуски не могат самостоятелно да обосноват извод за нереалност на доставките, но в процесния случай документалните несъответствия не повволяват да бъде направен извод за извършени доставки.
Относно задълженията по ЗКПО:
Предмет на оспорване е извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството за за 2019 и 2018 г., по реда на чл. 26 ал.2 от ЗКПО, съответно в размер на 9387 лв и 6650 лв. със сумите по описаните по- горе фактури, по които е прието, че не е доказано реално изпълнение на записаните в тях стопански опарации. По изложените вече съображения съдът намира, че извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството по ЗКПО за 2018 и 2019 г. е законосъобразно, тъй като то касае разходи, които не се признават за данъчни цели. Ето защо, жалбата срещу РА следва да бъде отхвърлена и в тази й част.
С оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане от ответника, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, му се дължат разноски в размер на 978,37 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 8 ал.1 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пазарджик.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „МАКС КОЛЕКШЪН-1“ ЕООД, гр. Пазарджик против Ревизионен акт / РА/ № Р-16001321005552-091-001 от 25.05.2023 г., издаден от органи по приходите в НАП Пловдив, частично потвърден с Решение № 285/ 26.07.2023 г. на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени допълнителни задължения по ЗДДС за периода 01.09.2018- 31.10.2019 г. и по ЗКПО за 2018- 2019 в размер на 4811,10 лв. и лихви за забава в размер на 1972,61 лв.
ОСЪЖДА „МАКС КОЛЕКШЪН-1“ ЕООД, гр. Пазарджик да заплати по сметка на НАП гр. София сумата от 978,37 лв. /деветстотин седемедесет и осем лева и 37 ст./юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия: | (П) |