№ 455
гр. Русе, 24.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200037 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Авис транспорт“ ЕООД против Наказателно
постановление № Е-227/19.11.2021 г., издаден от кмета на Община Русе, с което на
основание чл. 57, ал. 1 от Наредба № 15 на Общински съвет-Русе за управление на
дейсностите с битови, строителни и масово разпостранени отпадъци на територията на
Община Русе на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 21, т. 7 от горепосочената Наредба.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото
последното е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление, както и се
претендират направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С.М. от АК-Русе, в качеството му на упълномощен защитник,
който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си.
Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, представлява се от
1
юрисконсулт Е. Х., която заема становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Представя подробни писмени бележки.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от представител на дружеството-жалбоподател на 22.12.2021 г., а жалбата е
подадена на 29.12.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 06.07.2021 г., около 10:56, МПС – товарен камион с регистрационен номер
****, и около 11:13 часа, около 11;45 часа и около 13:56 часа, МПС – товарен камион с
регистрационен номер ****, транспортирали насипни товари с непокрити коросерии
по бул. „Липник“, находящ се в гр. Русе.
При изпълнение на задълженията си по осъществяване на контрол върху
камерите за видеонаблюдение на Община Русе свидетелят Д.Ш. – ръководител на
Отдел „Видеонаблюдение и общинска кабелна мрежа“ в ОП „Комунални дейности“,
възприел горепосочените МПС-та. Възприемайки посоченото, свидетелят Ш. приел, че
са налице данни за осъщественото нарушение на чл. 21, т. 7 от Наредба № 15 на
Общински съвет-Русе за управление на дейсностите с битови, строителни и масово
разпостранени отпадъци на територията на Община Русе, поради което изпратил
информацията – четири броя фотоизображения, на оптичен носител по компетентност
на Отдел „Екология“ към Дирекция „Екология и транспорт“ на Община Русе.
Проверката по случая била възложена на свидетелката А.А. – инспектор в Отдел
„Екология“.
В хода на проверката Община Русе изискала информация от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, при която се установило, че МПС с регистрационен
номер **** е собственост на „Скания Файнанс България“ ЕООД, а „Авис транспорт“
ЕООД било ползвател на последното, а МПС с регистрационен номер **** е
собственост на „Авис транспорт“ ЕООД.
2
С оглед на установеното, свидетелката А.А. приела, че дружеството-
жалбоподател е осъществило нарушение на чл. 21, т. 7 от Наредба № 15 на Общински
съвет-Русе за управление на дейсностите с битови, строителни и масово разпостранени
отпадъци на територията на Община Русе /наричана оттук нататък Наредбата/ за това,
че на 06.07.2021 г., около 10:56, МПС – товарен камион с регистрационен номер ****,
и около 11:13 часа, около 11;45 часа и около 13:56 часа, МПС – товарен камион с
регистрационен номер ****, транспортирали насипни товари с непокрита каросерия по
бул. „Липник“, находящ се в гр. Русе. Така съставения АУАН бил съставен в
отсъствието на представител на дружеството-жалбоподател и получен от представител
на дружеството-жалбоподател на 11.10.2021 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
дружеството-жалбоподател не представило възражения.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 21, т. 7 от Наредбата на основание чл. 57, ал. 1 от
Наредбата на дружеството-жалбоподател била наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – Наказателно постановление № Е-227/19.11.2021 г., АУАН № Е-
227/20.09.2021 г., писмо от ОП „Комунални дейности“ до Началник отдел „Екология“ в
Община Русе за констатирани нарушения, писмо до Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Русе, писмо на ОД на МВР-Русе до зам. кмета на Община Русе с
предоставена справка за собствениците на МПС, Заповед № РД-01-1947/31.07.2021 г.
за определяне на актосъставител, покана и писма, приобщени чрез извършен оглед
съобразно разпоредбата на чл. 285 от НПК на веществени доказателства – четири броя
фотоизображения, както и гласни доказателства, приобщени чрез извършен разпит на
свидетелите Д.Ш. и А.А..
Съдът не констатира противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагани подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля,
съгласно разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК. С оглед на така изложеното съдът счита,
че е безпредметно горепосочените доказателствени източници да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
3
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА наказателните постановления се издават от
кмета на общината или негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни
лица, посочени в съответната наредба. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Наредбата АУАН се
съставя от органите на служителите на звено „Контрол за опазване на обществения ред
и сигурността“ и други упълномощени със заповед на кмета на Община Русе
служители на общинската администрация. Тоест в процесния случай се установи, че
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – инспектор от Отдел „Екология“
на Община Русе, упълномощен със Заповед № РД-01-1947/31.07.2021 г., а НП е
издаден компетентен АНО –кметът на Община Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност не се установява по категоричен начин, че дружеството-жалбоподател е
осъществило нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Разпоредбата на чл. 21, т. 7 от Наредбата въвежда забрана за транспортирането
на строителни отпадъци, строителни материали и други насипни товари в транспортни
средства с неуплътнени и непокрити каросерии.
Санкционната норма на чл. 57, ал. 1 от Наредбата предвижда възможност за
санкциониране с административно наказание „Глоба“ в размер от 300 до 1000 лева на
физическите лица и с административно наказание „Имуществена санкция“ от 1500 до
5000 лева за всички останали нарушения на Наредбата, които не съставляват
престъпления.
4
Видно от така цитираните норми за успешното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на едно лице, следва по категоричен
начин да се установи, че последното е транспортирало насипни товари, като
изпълнителното деяние може да се осъществи както във формата на действие
(фактическите действия по транспортиране и организиране на последното), така и чрез
бездействие (неоказване на дължимия контрол при организиране на транспорт). В тази
насока установяването на собствеността на ППС, с което е осъществено нарушението,
не може да изведе категоричното заключение, че именно собственикът е нарушителят.
Както се посочи и по-горе нарушението има различни форми на проявление, поради
което е възможно същото да се извърши от лице, на което е предоставено ППС на
договорно основание, или от лице, което е организирало, извършило или е следвало да
осъществи контрол спрямо превоза. В тежест на АНО е да установи авторството на
деянието, като извърши цялостна проверка съобразно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, в хода на
която изиска всички относими писмени доказателства, които след това подложи на
анализ.
В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се
установи по несъмнен начин единствено, че на посочените в наказателното
постановление дата и часове с МПС с регистрационни номера **** и **** е
осъществен транспорт на насипни товари по бул. „Липник“, като последните са били с
непокрити каросерии и че МПС с регистрационен номер **** е собственост на
„Скания Файнанс България“ ЕООД, като „Авис транспорт“ ЕООД се явява ползвател
на последното, а МПС с регистрационен номер **** е собственост на дружеството-
жалбоподател. В тази насока са и направените констатации в наказателното
постановление, където е посочено, че на процесните дата и час е осъществен превоз с
горепосочените МПС-та в нарушение на чл. 21, т. 7 от Наредбата и че същите са
собственост на „Авис транспорт“ ЕООД. Същевременно в наказателното
постановление не е посочено в какво се е изразила съпричастността на дружеството-
жалбоподател към осъществяване на нарушението. В допълнение следва да се посочи,
че в хода на извършената административнонаказателна проверка не са били събрани
доказателства – писмени или гласни, които да сочат, че именно дружеството-
жалбоподател е организирало, извършило или е следвало да контролира осъществения
транспорт. При така формулираното обвинение е безпредметно и събирането на
доказателства касателно тези обстоятелства в хода на съдебното следствие. За
прецизност следва да се отбележи, че изложеното в процесното наказателно
постановление касателно собствеността на МПС с регистрационни номера **** е в
колизия с изисканата справка за собственост, от която е видно, че същото е
собственост на „Скания Файнанс България“ ЕООД, а „Авис транспорт“ ЕООД е
единствено ползвател. В тази насока е неясно и защо е била ангажирана и
административнонаказателната отговорност на ползвателя, а не на собственика, както
5
е сторено по отношение на МПС с регистрационен номер ****.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото не се установи дружеството-
жалбоподател да е осъществило нарушението, за което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност, то жалбата следва да се уважи, като
наказателното постановление се отмени като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт възнаграждението за един адвокат, ако
жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт.
„Авис транспорт“ ЕООД е било представлявано по делото от упълномощен
процесуален представител – адв. С.М. от АК-Русе, на когото е заплатило в брой
хонорар в размер на 300 лева, съобразно приложеното по делото адвокатско
пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В хода съдебната прения адв.
М. е направил искане за присъждане в пълен размер на направените разноски за
адвокатско възнаграждение. От страна на АНО е направено своевременно възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН. Съдът констатира, че размерът на претендираното адвокатско възнграждение не
надвишава определения минимум в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима по
силата на чл. 18, ал. 2 от същата Наредба. Поради това, съдът не разполага с
възможност да определи разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от този
размер.
Според легалното определение § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган. Административнонаказващ орган в настоящият
случай е Кметът на Община Русе, част от структурата на Община Русе.
С оглед на изложеното, понастоящем Община Русе следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя „Авис транспорт“ ЕООД разноските за адвокатско
възнаграждение в размер от 300.00лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 2, т. 1 и чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е-227/19.11.2021 г., издаден от кмета
на Община Русе, с което на основание чл. 57, ал. 1 от Наредба № 15 на Общински
съвет-Русе за управление на дейсностите с битови, строителни и масово разпостранени
отпадъци на територията на Община Русе на „Авис транспорт“ ЕООД, с ЕИК
*********, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 21, т. 7 от горепосочената Наредба, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „Авис транспорт“ ЕООД, с ЕИК
*********, сумата в размер на 300 лева, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото въззивно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7