РЕШЕНИЕ
№ 803
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500519 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна
жалба на Н. М. П., ЕГН ********** срещу решение №261372/23.11.2020г.,
постановено по гр. дело №18580/2018г. по описа на ВРС, с което е допусната
делба на АПАРТАМЕНТ с идентификатор 10135.1505,5.2.18, с
административен адрес: гр. Варна, район „Одесос", ул. „Рила" № 7, вх. „Б", ет.
3, ап. 24, с площ от 100.69 кв.м., ведно с прилежащите му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 14 с площ от 15.85 кв.м. и ТАВАН № 7 с площ от 7.60
кв.м., както и 2.7421% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот № 10135.1505.5, между съсобственици и при
квоти, както следва: за М. Н. П., ЕГН ********** – ¾, ид. Части, а за Н. М. П.,
ЕГН **********-1/4 ид. част, на основание чл. 34 от ЗС. Жалбоподателят
счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния
закон, като моли същото да бъде отменено, а на негово да бъде постановено
друго, с което М. Н. П., ЕГН ********** да бъде изключена от кръга на
съделителите, като несобственик, както и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски. Счита за неправилен изводът на ВРС, че не е установено
той да е владелец на идеалната част на ищцата, както и, че не е установил
фактическата власт върху целия имот като свой със съгласието на ищцата.
Твърди, че при направено в законния срок възражение по чл.76 от ЗН, съдът е
1
следвало да разгледа първо това възражение, предвид неговата
преюдициалност по отношение на делбата. Позовава се на TP № 1 от
19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, и по-точно т.2, според разясненията в която,
легитимирани да се позовават на чл. 76 от ЗН в делбения процес и да искат
прогласяване на недействителността на акта на разпореждане са само
съделителите -сънаследници, които не са страни по сделката. В конкретния
случай такова възражение е направено своевременно -в срока за отговора от
ответника Н.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал.2 от ЗН, при направено и
прието възражение за относителна недействителност на акт на разпореждане
като главна страна в процеса следва да участва сънаследник - прехвърлител -
М.Н. П. и приобретателя. Счита, че с обжалваното решение ВРС неправилно
не е приел възражението по чл. 76 от ЗН, което следва да намери приложение,
като направеното от Н.П. възражение се явява основателно и следва да се
уважи, като бъде обявена за относително недействителна спрямо него
извършената от М.Н. П. - майка в полза на М. Н. П. – дъщеря /на въззивника/
разпоредителна сделка за дарение, обективирана в Нотариален акт № 80, том
I, per. № 4338, дело № 68 от 2012 г. Твърди, че като не е уважил възражението
по чл. 76 ЗН, ВРС е извършил нарушение при определяне на квотите на
страните при допускане на делбата. За да не уважи възражението по чл.76 от
ЗН, ВРС е приел, че сделката е действителна, тъй като разпореждането било в
полза на друг наследник, но ищцата не е наследник на баба си, поради което и
разпореждането към нея не е разпореждане към друг наследник. На следващо
място излага, че изобщо не са били налице материалните и процесуални
предпоставки за допускане на делба, тъй като в същото следва да участват
като страни всички съсобственици, защото допускането и извършването на
делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно -
арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН. На трето място излага, че ВРС неправилно е приел за
неоснователно наведеното от ответника твърдение за придобиване на
делбения имот по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че Н.П. е упражнявал
фактическата власт върху процесния имот постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно повече от 10 години; както и че тази фактическа
власт е била упражнявала с намерение за своене, а именно да се държи вещта
като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които
съответстват на вещните правомощия. Твърди, че неправилно ВРС е приел, че
по делото липсват доказателства Н.П. явно да е демонстрирал отричане
правата на останалите собственици и с това да е трансформирал държането
във владение. По делото е доказано, че ищцата е напуснала жилището поради
влошените си отношения с баща си Н.П., което именно индикира отречено
трансформиране на държането във владение. Що се отнася до праводателката
на ищцата, то същата прехвърляйки дела от имота е запазила правото си на
ползване върху имота, което по същността си означава, че не е било
необходимо нейното владение да бъде отблъсквано, защото от владение се е
трансформирало в държане. Счита за неправилен и изводът на ВРС, че бабата
2
на ищцата и нейн праводател осъществявала държане на имота за ищцата,
което не било отблъсквано от ответника. Държането на бабата е нейно
собствено право запазено при прехвърлителната сделка и с което същата не се
е разпоредила. Вследствие на това, бабата се явява държател на имота на
собствено основание, а не на основание предоставено й от ищцата право на
ползване. Само в този случай, ако правото на ползване на бабата й е било
предоставено от ищцата може да са направи извод, че е налице държане от
бабата в полза на ищцата. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна-М. Н. П., чрез депозирания писмен отговор и в
о.с.з чрез пълномощника си, излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци.
Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по
делото доказателства, е достигнал до правилен извод за квотите в
съсобствеността. Счита за правилен извода на ВРС, че презумпцията по чл. 69
ЗС не се прилага между наследници, както и, че по делото не се е установило
ответникът да е упражнявал фактическа власт върху собствените на ищцата
3/4ид. части от делбения имот. Моли се жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното
решение –потвърдено в обжалваната част. Доказателствени искания не са
направени.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск на М. Н. П. ЕГН **********,
предявен срещу Н. М. П. ЕГН ********** за допускане на делба
АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 10135.1505.5.2.18, находящ се на адрес
гр.Варна, ул. „Рила“ №7, вх.Б, ет.3, ап.24, в сграда № 2, разположена в
поземлен имот идентификатор №10135.1505.5 по КККР на гр.Варна, ведно с
прилежащите му ид. части от дворното място и таван №7 на основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС, при квоти, както следва: ¾ за ищцата и ¼ за ответника. Ищцата
твърди, че процесният имот е придобит от общите за страните наследодатели
М.Ст. П., с ЕГН ********** и съпругата му М.Н. П., с ЕГН **********, чрез
ЖСК и същите се снабдили с нотариален акт за собственост № 127, том IV,
дело № 1641/20.04.1976г. На 24.11.2000г., М.Ст. П. починал, с което се
прекратила съпружеската имуществена общност, а негови наследници били
преживялата съпруга М.Н. П. и синът му Н. М. П., като по такъв начин,
ответникът придобил по наследство от баща си М.Ст. П. ¼ ид.ч. от
собствеността върху процесния апартамент. Излага, че с договор за дарение,
обективиран в нотариален акт № 80, том I, нот. дело №68/25.10.2012г., М.Н.
П. дарила на своята внучка - ищцата М. Н. П. собствените си ¾ ид.ч. от имота,
3
като със същият акт прехвърлителката си запазила изцяло, пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения имот, от което в
последствие се отказала – с декларация , вписана в Агенция по вписванията
на 28.11.2018г. С оглед изложеното, ищцата моли да бъде постановено
решение, с което да бъде допусната делба на процесния недвижим имот при
квоти ¾ за ищцата и ¼ за ответника.
Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответникът
излага становище за допустимост, но неоснователност на иска, като от своя
стана прави възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност спрямо
него на разпореждането, извършено с нот. акт за дарение от 25.10.2012г., тъй
като между наследниците на М.Ст. П., починал на 24.11.2000г. не е била
извършена делба на наследството му. Излага се, че с оглед направеното
възражение за относителна недействителност на разпореждането, то следва
да се приеме, че между страните не е налице съсобственост върху процесния
имот. На следващо място твърди, че упражнява фактическа власт върху
процесния имот и го владее и свои, явно, необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години, още от смъртта на баща си до момента на предявяване
на иска. Излага, че е ремонтирал и подобрявал имота със свои сили и средства
и неговите действия са били такива по осъществяване на несмущавано
владение по смисъла на чл.68 и 69 ЗС, т.е. държал вещта като своя, владеел я
е изключително за себе си и не се е съобразявал с правата на останалите
съсобственици. По изложените съображения моли предявеният иск за делба
да бъде отхвърлен, тъй като не налице съсобственост.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 127, том IV, нот.дело № 1641/20.04.1976г., се установява, че на същата
дата М.Ст. П. и М.Н. П. са признати за собственици на недвижим имот ,
представляващ: Апартамент №24, находящ се в гр.Варна, между улиците
„Георги Димитров“, „Рила“, „Раковски“ и „Витоша“, ЖСК
„Кораборемонтчик“ на трети етаж, първа секция, състоящ се от дневна с
нища, хол, две спални, два дрешника, килер, клозет, баня и входно антре с
обща площ 100.69 кв.м., ведно с прилежащите му изба №14 с площ от 15.85
кв.м., таван №7 с площ от 7.60 кв.м. и 2.7421% идеални части от общите
части на сградата , въз основа на построен жилищен блок от ЖСК
„Кораборемонтчик“ и след разпределението на апартаментите от Общото
събрание на кооперацията.
Между страните липсва спор, а и от приетото удостоверение за
наследници се установява, че М.Ст. П. е починал на 24.11.2000г., като е
4
оставил за свои наследници М.Н. П. -съпруга и сина си Н. М. П., който е
ответник в настоящото производство.
С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 80, том I, рег.№ 4338, нот. дело № 68/25.10.2012г., М.Н. П.
дарява на внучката си М. Н. П. /ищца в настоящото производство/
собствените си ¾ ид.ч. от Апартамент № 24, находящ се в гр.Варна, община
Варна, ул. „Рила“ №7, вх.Б, ет.3, с площ от 100.69 кв.м. представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № 10135.1505.5.2.18.
С нотариална покана с нотариално заверени подписи с рег.№ 6636 том 3
акт 68 / 14.09.2018г., ищцата М. Н. П. и нейната баба и праводател М.Н. П. са
уведомили ответника Н. М. П., с която го уведомяват, че е невъзможно
съвместното им съжителство, като са го поканили да се яви в кантората на
нотариус П.С. за да даде писмено нотариално заверено съгласие за
продажбата на процесния апартамент по пазарни цени.
Установява се от приетата по делото разписка, че нотариалната покана е
връчена лично на ответника на 23.10.2018г., а от Констативен протокол от
05.11.2018г. е видно, че ответникът не се е явил в нотариалната кантора в
предоставения му срок от получаването й – 23.10.2018г., включително и към
датата на съставяне на констативния протокол за извършване на поисканото
от него действие.
Видно от приетото копие, с писмена декларация с нотариална заверка
на подписа, вписана в Служба по вписванията гр.Варна на 28.11.2018г. М.Н.
П. се е отказала от запазеното си право на ползване върху процесния имот.
В о.с.з. проведено на 18.03.2019г. са разпитани водените от страните
свидетели.
Св. М.Н. П., на 88 г., баба на ищцата и майка на ответника, заявява, че
живее в процесния апартамент от 1975 година. Твърди, че до смъртта на
нейния съпруг, последният е плащал данъците за апартамента, а след това
свидетелката е поела тази отговорност, тъй като се е чувствала собственик на
имота. Излага, че когато се наложило да се прави основен ремонт на покрива,
отново свидетелката е платила за това. В жилището живеели свидетелката и
нейния син Н.П. /ответник в настоящото производство/, като имали уговорка
той да си направи къща отделно. Свидетелката твърди, че е помагала
финансово на ответника при извършване на ремонти на апартамента, както и
за къщата му. Според свидетелката, ищцата излязла на квартира преди 2-3
години, тъй като не се разбирала с баща си Н.П. /ответник в настоящото
производство/. Свидетелката твърди, че е плащала сметките за апартамента.
Излага, че ответникът е правил ремонт в апартамента, като свидетелката
имала спестени 3500 германски марки и му ги е дала, когато остъклявал
терасите. В семейството имало уговорка процесният апартамент да остане за
ищцата, а за другото дете на ответника да остане апартамента на другата баба,
5
но когато свидетелката казала на ответника да се ориентира - той се
разсърдил. Ответникът бил на 15 години, когато влезли в апартамента и
сключил брак през 1980г. След сключване на брака съпругата на ответника
също заживяла в процесния апартамент и оттогава живеела там. Ищцата
сключила граждански брак, след което напуснала апартамента и заживяла със
съпруга си, но когато се развела отново се върнала в апартамента.
Св. Б.Г.И. е ходил само веднъж в апартамента. Знае, че Н. със
съпругата и сина си живее там. От както го познава -2007-2008г. знае, че
живее в това жилище. Знае, че отношенията на Н. с майка му и дъщеря му са
обтегнати.
Св. И.К.И знае, че семейството на Н. винаги е живяло в този
апартамент. Знае, че всички живеят в този апартамент – Н., съпругата му,
децата му, майка му. Чувал е за ремонта на апартамента след възникнал
пожар във входа пожар, но не знае кой е финансирал същия.
В ос.з, проведено на 22.10.2020г. са разпитано св. Г.Х.Г, и С.Д. П.
Свидетелят Г. знае, че ищцата е живяла в процесния недвижим имот
пред сключването й на граждански брак, като след развода си, се е върнала в
апартамента. Посещавал е два-три пъти процесния недвижим имот, с оглед
необходимост за съдействие на бабата на ищцата за различни нужди. Знае, че
ищцата и баба й обитавали две стаи и санитарните помещения. Останалите
помещения не им е било позволени да посещават, вследствие на влошени
семейни взаимоотношения. Доколкото знае и кухнята не е имало възможност
да използват, поради тази причина условията не са били много приятни за
пребиваване. В частите от апартамента, които е виждал не личало скоро да е
бил правен ремонт.
Свидетелката С.Д. П., родена 1961г., майка на ищцата М. Н. П. и
съпруга на ответника Н.П., свидетелката излага, че живеят в процесния
апартамент от 1981г., когато се оженили със съпруга й /ответник в
настоящото производство/ и до днес живеят там на ул.“Рила“ № 7 в
продължение на тридесет и девет години. Свидетелката твърди, че след
смъртта на свекъра й в имота живеели тя, съпругът й, сина и дъщеря й, докато
се омъжи. Дъщеря й /ищцата в настоящото производство/ две години е
живяла на семейни начала с бъдещия си съпруг в неговото жилище, след като
се омъжила за него живяла още три месеца там, и след това отново се върнала
в процесния апартамент, където живяла известно време и след това което
излязла на квартира и престанала да посещава дома и да поддържа контакти с
тях. В жилището е живяла е свекърва й, като преди смъртта й, последната е
имала здравословни проблеми, деменция, губила се, винаги звънели на
ответника да я прибере и те никога не отказвали да се грижат за нея.
Свидетелката твърди, че ответникът от 39 години плаща сметките, обгрижва
имота, правил е подобрения в имота, не е търсил съдействие на дъщеря им и
6
се счита за собственик на имота. Свидетелката твърди, че дъщеря им вече
много рядко се появява в имота, по–скоро в тяхно отсъствие, има ключ и до
днес, въпреки влошените им отношения и мъката, която им е причинила, тя е
тяхно дете.
От приложения по делото Препис-извлечение от акт за смърт, се
установява, че М.Н. П. е починала на 04.03.2020г. в с.Рояк, Дългопол,
община Варна.
Между страните липсва спор, а и от постъпилата справка от Община
Варна се установява, че единствен наследник на М.Н. П. е нейният син - Н. М.
П.- ответникът в настоящото производство.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Производството е за делба във фаза на допускането. Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник
По настоящото дело предмет на делбата е апартамент 24 с
идентификатор №10135.1505.5.2.18, находящ се на адрес гр.Варна, ул. „Рила“
№7, вх.Б, ет.3, ап.24, в сграда № 2, разположена в поземлен имот
идентификатор №10135.1505.5 по КККР на гр.Варна, ведно с прилежащите му
ид. части от дворното място и таван №7, по отношение на който ищцата
твърди, че е станала собственик на ¾ въз основа на договор за дарение от
своята баба, а ответникът –на ¼ по наследство от своя баща.
Във връзка с възражението на ответника по чл. 76 ЗН, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 76 ЗН, актовете на разпореждане на
сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия
предмети не се паднат в негов дял при делбата.
Доколкото ответникът е наследник на баща си М. П., а неговата майка –
М.П. е извършил приживе дарствено разпореждане в полза на трето лице, то
той е легитимиран да предяви под формата на възражение претенцията и по
чл. 76 ЗН.
Настоящият състав счита, че ищцата М. Н. П., въпреки, че е внучка,
всъщност не е наследник на М.Ст. П., починал на 24.11.2000г., тъй като
негови наследници по закон съобразно поредността, установена в Закона за
наследството, са само преживялата му съпруга и единственият му син. В този
смисъл съдът съобрази, че с Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. по т.
гр. д. № 1/2005 г., ОСГК на ВКС се обявява за изгубила сила т. 15 от ППВС, в
което се е приемало, че по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН "наследници по
закон" са всички лица, посочени в чл. 5 - 10 от ЗН, т.е. тези, които биха могли
7
да бъдат наследници, независимо дали са призовани към наследяване), като
практиката се връща към тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 28
от 1962 г. на ОСГК на ВС, с което е възприето, че под термина наследници по
закон по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в
конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10
ЗН.
Следва да се отбележи обаче, че всъщност не целия процесен
апартамент е бил наследствен, а само част от него.
От приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 127, том IV, нот.дело № 1641/20.04.1976г., се установява, че на
20.04.1976г. –по време на брака им- М.Ст. П. и М.Н. П. са признати за
собственици на апартамент №24, в резултат на реализиран стоеж от ЖСК.
Съгласно § 4 на СК от 1985г. /отм/, правилата на този кодекс относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за наличните
имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по заварени
бракове.
Следователно, процесният апартамент придобит двамата съпрузи на
20.04.1976г. в бил в режим на СИО, като след смъртта на М.Ст. П., настъпила
през 2000г., неговата преживяла съпруга получава ½ ид. част от него на лично
основание, в резултат на прекратената СИО, както и ¼ в качеството си на
наследник на починалия си съпруг.
Ответникът се легитимира като собственик на ¼ ид. част от имота по
наследство от баща си.
Според разясненията, съдържащи се ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. №
1/2004г. на ОСГК на ВКС/, разпоредбата на чл. 76 ЗН охранява интересите на
сънаследниците по отношение на поделянето на сънаследственото
имущество. Систематичното място в закон, регулиращ правоотношения по
повод наследяване, сочи, че приложението има определена цел и ограничен
обхват. На първо място тя намира приложение само по отношение на
имущества, съсобствеността върху които произтича от наследяване. Освен
това при извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот
легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен
процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си ако
считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с
идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им, свързани с
поделянето на наследственото имущество, т. е. според даденото от ОСГК на
ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е
недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела
си сънаследник уврежда определено негово право, а именно правото
сънаследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници.
Смисълът на тази разпоредба следователно не е принципно да ограничи
8
правото на сънаследник да се разпорежда с дела си от сънаследственото
имущество в полза на трети лица, нито да бъде отречено правото на
приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска поделянето
му по съдебен ред. Само ако неразпоредилия се с дела си сънаследник заяви,
че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без
участието на приобретателите, разпоредбата на чл. 76 ЗН ще намери
приложение.
Доколкото по настоящото дело, праводателката М.П. е могла валидно
да се разпореди със собствената си 1/2 ид. част от процесния апартамент,
придобит в резултат на прекратената СИО, то възражението по чл. 76 ЗН би
било допустимо само по отношение на ¼, придобита от нея по наследство.
Съобразно константата практика на съдилища, в такъв случай-когато
приобретателят по атакуваната по реда на чл. 76 от ЗН сделка притежава
права, които не биха могли да бъдат изключени при уважаване на
възражението и участва в делбата и на друго основание, то искът за обявяване
относителната недействителност се явява неоснователен. /в този см. Решение
№ 531 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5336/2008 г., II г. о., ГК/. Доколкото
ищцата следва да участва в делбата на имота тъй като се легитимира като
собственик на ½ ид. част от апартамента, представляващ лична собственост
на прехвърлителката П., като делбата апартамента не може да бъде извършена
само между наследниците, то и възражението на ответника се явява
неоснователно.
Освен това следва да се има предвид, както беше посочено по-горе, че
разпоредителната сделка с наследствен имот/части от него/ по принцип е
действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени
от тях правни последици и има действие спрямо третите лица, но в съдебния
исков процес за ликвидиране съсобствеността, сделката може да се обяви за
недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в
делбата да участва приобретателя по нея, а делбата да бъде извършена само
между наследниците с оглед възможността да бъдат реализирани други
права, свързани с неследственото правоотношение.
По настоящото дело обаче, се установява, че праводателката М.Н. П. е
починала в хода на производството, а именно на 04.03.2020г., поради което е
невъзможно личното ѝ участието в настоящото производство.
По изложените съображения съдът намира възражението на ответника
по чл. 76 ЗН за неоснователно, като делбата следва да бъде допусната между
ищцата и ответника.
Във връзка със следващо право-изключващо възражение на ответника
досежно придобиване на целия наследствен имот по давност, съдът съобрази
следното:
9
Ответникът твърди, че упражнявал фактическа власт върху имота, като
го е владял и своил явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10
години- от смъртта на баща си, настъпила на 24.11.2000г.и до датата на
предявяване на иска-17.12.2018г
Между страните липсва спор, че към момента на настъпване на смъртта
на общия наследодател, както и към датата на предявяване на иска, в
апартамента непрекъснато са живеели както проводателката на ищцата -М.Н.
П., така и ответникът /в последствие и неговото семейство/.
Съгласно съдебната практика, демострирането на промяна в
намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху
частите на друг съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен
елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това е
обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно
съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да
упражнява фактическа власт върху имота. Доколкото обаче делбения имот,
както беше посочено по горе е и наследствен, то по отношение на давността
следва да се съобразят разясненията, съдържащи се в ТР № 1/06.08.2012 г. на
ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., според които когато съсобственик е
започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е
държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, т. е. да докаже, че
промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху вещта
е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици. Упражняващият
фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия,
обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението им.
Обвързването на определени правни последици със задължение за действие,
извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да бъде
възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от
възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно
осъществен, тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само
и единствено от волята на извършващото действието лице. За да достигне
промяната в намерението до адресата е необходимо местонахождението му да
е известно на извършващото действията лице, а за да бъде отблъснато
владението, съсобственикът, на когото промяната в намерението се
противопоставя, следва да е предприел действия, свързани с упражняване на
правата си върху имота или поне да е демонстрирал намерение за това. Само
ако местонахождението на невладеещия съсобственик е известно, той е
проявявал интерес към съсобственото имущество и е изразявал воля да
упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки
това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал
10
действия по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин
да бъдат възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал
открито спрямо него намерението си да свои целия имот, може да се приеме,
че не е изпълнил надлежно задължението си да обективира спрямо другия
собственик намерението да владее идеалните му части за себе си.
По настоящото дело е безспорно установено, че праводателката М.Н. П.
е живяла в имота от закупването му през 1976г. до датата на предаване на
иска.
Безспорно е също, че ответникът е живял в имота, плащал е сметките си
и го е поддържал, но съдът не възприема тези негово действие като
упражняване на владение.
На първо място не се установи по някакъв начин той да е демонстрирал
промяната на намерението си по отношение на своята майка, която също е
живяла в имота и е бил съсобственик на същия до 25.10.2012г., когато дарила
собствените си ид. части на внучката си.
На второ място заплащането на сметките не обективира воля за своене,
тъй като след като е живял в имота, ответникът е следвало да заплаща всички
разходи, свързани с ползването му.
Следва да се отбележи, че дори да е извършвал ремонт в апартамента,
то не се установява по безспорен начин в кои негови части –тези, които е
ползвал той или частта на ищцата/нейната праводателка, а и с оглед
показанията на Мария Н. П. съдът счита, че част от вложените средства за
ремонта са били дадени лично от нея, т.е. не се доказва твърдението на
ответника, че само той е заплащал ремонтите. А дори да е така, за него би
възникнали облигационно вземане по отношение на тях от останалите
съсобственици.
Ирелеванто е дали ищцата М. Н. П. е живяла през цялото време в
апартамента, или е напускала същия и е живяла в жилището на бившия си
мъж или на квартира.
Тя е придобила собствеността на ¾ от процесния имот на 25.10.2012г.,
като до датата на предявяване на иск- 07.12.2018г. не е изминал 10 годишен
период, за да може ищецът да се позове на придобивна давност по отношение
на нея. Отделно от това следва да се отбележи, че не необходимо
собственикът на имота непрекъснато да живее в него. Възможността друго
лице да придобие имотът по давност е в резултат на трайно дезинтересиране
на титуляра от собствената му вещ, както в случая не се установи.
По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не се
легитимира като собственик на целия процесен имот на осн. чл. 79 ЗС, въз
основа на давностно владение, продължило явно и необезпокоявано повече от
11
10 години, поради което и същият следва да бъде допуснат до делба между
страните при квоти: 3/4 ид. части за ищцата М. Н. П. – ¼ за ответника Н. М.
П..
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези
на първата обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва
да заплати на въззиваемата направените по делото разноски, които съдът, с
оглед представения договор за правна зашита и съдействие определя в размер
на 1000лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261372/23.11.2020г., постановено по гр.
дело №18580/2018г. по описа на ВРС, 11-ти състав.
ОСЪЖДА Н. М. П. ЕГН **********, адрес: с.Здравец, общ.Аврен,
обл.Варна, ул. „Патриарх Евтимий“ №10 ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. П. ЕГН
**********, адрес: гр.Варна, ул. „Рила“ № 7, вх.Б, ет.3, ап.24 сумата от
1000.00 /хиляда/ лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280
ГПК в 1 месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12