Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1248 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ООД срещу
срещу наказателно постановление №
23-0000103/14.02.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, с което на въззивното
дружество на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр е
наложена имуществена санкция в размер на 200,00 лв. за нарушение по чл. 19, ал.
4 ЗДвП.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъборазност на наказателното постановление поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Твърди се, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като нито актосъставителят, нито свидетелят
по него са присъствали при извършване на нарушението. На следващо място се
посочва, че договорът за организацията,
изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните
пътнически превози от 03.11.1997 г., сключен между „М.“ ООД ***, изисква от
превозвача да осигурява 95 % от средното месечно изпълнение на курсовете по
разписания. Наведено е оплакване, че административнонаказващият орган не е изследвал причините,
поради които не е изпълнен курсът. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество, редовно призовано, се представлява от адв.
В.П., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и
доводите, изложени във въззивната жалба за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като в допълнение се
твърди, че в конкретния случай е приложимо взаимно подписано между Община Варна
и „Минибус“ разписание, представляващо приложение № 1
към договора, сключен между „М.“ ООД ***, за неизпълнението на което може да
бъде наказан превозвачът. Процесуалният представител на въззивното
дружество посочва, че такъв час на тръгване (18,15 часа) не е посочен в
приложение № 1 към договора, поради което и не е налице административно
нарушение. Навежда доводи, че не са надвишени допустимите 5 % неизпълнение за
целия месец, а освен това разписанието, за което се твърди, че е нарушено, не е
действащо, тъй като не подписано от страните по договора 03.11.1997 г. Твърди
се, че административно наказващият орган не е изследвал обстоятелствата от
значение за отговорността на дружеството и по-конкретно не е изискал договора,
сключен между Община Варна и „М.“ ООД.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ се представлява от своя процесуален
представител ст. експерт И. Г., който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, аргументирайки се, че не е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като нарушението е установено въз основа на писмени
документи, представени от дружеството жалбоподател, поради което намира за
достатъчно наличието на подпис на един свидетел. Навежда доводи, че не е било
необходимо допълнително разследване поради липсата на възражение от страна на
санкционираното дружество и спорни обстоятелства, които да бъдат установявани.
Изразява становище, че въпросът за вината не следва да бъде изследван, тъй като
се касае за обективна отговорност на юридическо лице. Навежда съображения, че
не е необходимо наличието на подпис на представител на дружеството върху процесното маршрутно разписание, тъй като от една страна
формулярът не съдържа такъв реквизит, а от друга страна, именно същото
маршрутно разписание е представено при проверката от управителя на
санкционираното дружество. Намира обвинението за доказано по несъмнен начин.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На 03.11.1997 г. бил сключен договор за организацията,
изискванията и качеството на междуселищните и междуобластни
пътнически превози между Община Варна, от една страна, и „М.“ ООД, от друга
страна.
В чл. 1.1 от договора е
прието, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да организира и извършва
транспортно обслужване по Приложение 1, представляващо неразделна част от
договора.
Съгласно
Приложение 1 към договора по маршрута гр. Варна – гр. Добрич били предвидени
следните часове на тръгване: 06,28 ч., 7,00 ч., 8,45 ч., 14,00 ч., 15,40 ч.,
16,15 ч., 19,20 ч., 20,20 ч.
На
03.11.2006 г. било издадено от Министерство на транспорта, Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ маршрутно разписание № 3115 на автобусна линия
Варна – Добрич, с което се възлага от Община Варна на „М.“ ООД да изпълнява
транспортни курсове по превоз на пътници с часове на тръгване 18,15 ч., 18,41
ч., 20,45 ч. и 20,19 ч. В същото е посочено, че възлагането на маршрутното
разписание е с договор от 03.11.1997 г. със срок на действие до „конкурс“.
Върху същото са положени подписи на представител на Министерство на транспорта
и представители на Община Варна.
На
19.12.2019 г. курсът от гр. Варна за гр. Добрич в 18:15 ч. бил възложен на св. К.К., който не го изпълнил, тъй като нямало пътници.
Неизпълнението на курса било удостоверено в дневника на Автогара - Варна.
На
28.12.2018 г. била извършена проверка на въззивното
дружество от контролните органи на Областен отдел „Автомобилна администрация“
при Изпълнителна агенция „Автомобилна инспекция“, при която се установило
неизпълнение на посочения курс.
В хода на
проверката управителят на въззивното дружество А.А. попълнил декларация, в която е декларирал, че във връзка
с извършване на проверка относно изпълнение на маршрутно разписание 3115 по
автобусна линия гр. Варна – гр. Добрич, възложено с договор от 03.11.1997 г. за
изпълнение на превозвача „М.“ ООД, превоз с начален час на тръгване 18,15 часа
от Автогара – Варна е бил заложен за изпълнение на автобус „Мерцедес“ с рег. №
В 9977 СМ с водач св. К.Г.К., като превозът не е изпълнен.
Приемайки,
че с това свое поведение въззивното дружество
извършило нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗДвП, св. Й.Р.Й. съставил на 28.12.2018 г.
АУАН в присъствието на един свидетел. Актът бил съставен в присъствието на
законния представител на въззивното дружество, който
го подписал без възражения.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок въззивното
дружество не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
14.02.2019 г. началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.
Варна в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, приемайки идентична фактическа обстановка, като
тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП наложил на въззивното
дружество имуществена санкция в размер на 200,00 лева за извършеното нарушение
на нарушение по 19, ал. 4 ЗАвтПр.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията
на св. Й.Р.Й. и св. К.Г.К. и писмени доказателства: заповед на началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“, справка за нарушител по правно
основание, пътен лист серия А № 008427 от 19.12.2018 г., маршрутно разписание №
3115 от 03.11.2006 г., свидетелство за регистрация на МПС, част I за автобус марка „Мерцедес 412 Д“ с рег. № В 9977 СМ, декларация от А.С.А.,
договор за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластни пътнически превози между Община Варна, от
една страна, и „М.“ ООД, от друга страна, транспортна схема (приложение № 1 към
договора), дневници на Автогара – Варна за периода 23.11.2018 г. – 31.12.2018
г.
Съдът
кредитира свидетелските показания св. Й.Р.Й. и св. К.Г.К. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства и по-конкретно на дневниците на Автогара – Варна за периода
23.11.2018 г. – 31.12.2018 г., декларация от А.С.А. и пътен лист.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност,
съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по
реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗАвПр превозвачите са
длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие
с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с
възложителя.
Съгласно
легалната дефиниция, дадена в §1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗАвтПр, "превозвач" е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
В този смисъл въззивното
дружество извършвайки обществен превоз на пътници с помощта на пътни превозни
средства притежава качеството на превозвач, тъй като са налице критериите на
посочената легална дефиниция.
От доказателствата по делото се
установява по несъмнен начин, че маршрутно разписание № 3115, възложено от
Община Варна на „М.“ ООД е действащо, тъй като от дневниците на Автогара Варна
се установява, че на други дати „М.“ ООД е изпълнявало курсове в 18,15 часа от
гр. Варна до гр. Добрич, какъвто час на тръгване липсва в транспортната схема,
на която въззивното дружество се позовава. Действието
на това маршрутно разписание по отношение на дружеството се установява и от
представената от управителя декларация, както и от обстоятелството, че именно
оспорваното от въззивното дружество маршрутно
разписание е представено от управителя А.С.А. Не на последно място в
представения по делото пътен лист серия А № 008427 от 19.12.2018 г., издаден от
„М.“ ООД, се установява, че същият се издава за изпълнение на маршрутни
разписания 3103, 3107, 3111 и 3115.
Неизпълнението на курса в 18,15 часа
от гр. Варна до гр. Добрич се установява от представения пътен лист за
автомобил „Мерцедес“ с рег. № В 9977 СМ, в който са посочени всички изпълнени
на 19.12.2018 г. курсове от гр. Варна до гр. Добрич, като липсва
удостоверяване, че е извършен курс в 18,15 ч. В подкрепа на този извод е и
удостоверяването от длъжностното лице в Автогара Варна в дневника за изпълнени
курсове, че курсът в 18,15 ч. от гр. Варна до гр. Добрич на 19.12.2018 г. не е
изпълнен от „М.“ ООД.
След
като курсът в 18,15 ч. от гр. Варна до гр. Добрич не е изпълнен от въззивното дружество съдът намира, че същото е осъществило
състава на нарушението по чл. 19, ал. 4 ЗАвтПр.
По възраженията на въззивното
дружество:
Съдът
намира за неоснователно възражението за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, тъй като изискването за двама свидетели следва да бъде изпълнено, когато
няма свидетели на извършване на нарушението или при установяване на същото. В
конкретния случай актът е съставен при установяване на нарушението, което е
установено изцяло въз основа на писмени документи, поради което не е било
необходимо участието на още един свидетел.
Относно
възражението, че административнонаказващият орган не
е изследвал причините за неизпълнение на транспортния курс, съдът счита, че в
случая е възникнала за т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при
която без значение са конкретните субективни причини (св. К. посочва, че сам е
взел решението да не изпълнява курса поради липса на пътници), довели до
извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя
характер задължение на въззивното дружество да
осигури спазването на законодателството в областта на автомобилните превози.
Ирелевантно се явява възражението, че договорът за
организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните пътнически превози от 03.11.1997 г.,
сключен между „М.“ ООД ***, изисква от превозвача да осигурява 95 % от средното
месечно изпълнение на курсовете по разпитания, т.е. че допуска 5 % месечно
неизпълнение. Това е така, тъй като чл. 19, ал. 4 ЗАвПр
въвежда задължения за превозвачите за цялостно изпълнение на възложените им
автобусни линии и разписания. Т.е. всяко едно нарушение на маршрутното
разписание представлява самостоятелно нарушение.
Предвидената
в договора възможност за неизпълнение на процент от курсовете е от значение за
договорната отговорност на превозвача, която не може да бъде предмет на
разглеждане от настоящия съдебен състав, доколкото административнонаказателната
отговорност не изключва и не зависи от договорната отговорност.
Нещо
повече – в чл. 5.1, б. „б“ и „в“ от договора между Община Варна и „М.“ ООД е
посочено, че за неоснователно отклонение от утвърдените транспортна схема и
маршрути и при виновно неизпълнение на маршрут от транспортната схема се дължи
обезщетение за неизпълнение за всеки отделен случай.
На
следващо място съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини:
първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в
подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по
същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща
делото за ново разглеждане от административнонаказващия
орган, а го решава сам, по същество (цит. от
„Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела
софт енд паблищшинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Разаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386).
По отношение на имуществената санкция:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
Приложима в
случая се явява санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр,
съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.
Поради това,
че размерът на предвидената имуществена санкция е фиксиран, пред съда не е
поставен въпросът за неговата евентуална завишеност,
респ. несправедливост.
По
изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000103/14.02.2019 г.,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна в
Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което на „М.“ ООД на основание чл. 105, ал. 1 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 200,00
лв. за нарушение по чл. 19, ал. 4 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: