Решение по дело №1389/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1591
Дата: 5 декември 2016 г. (в сила от 5 декември 2016 г.)
Съдия: Надежда Лукова Махмудиева
Дело: 20165300501389
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 1591

02.12.2016 г., гр.Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в открито заседание на трети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

          ЧЛЕНОВЕ: Надежда Махмудиева

       Николай Голчев

с участието на секретаря А. К., като разгледа докладваното от съдия Махмудиева гр.д.№1389/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Контролно – отменително производство на основание чл.435, ал.4 от Гражданския процесуален кодекс, образувано по жалба вх.№17626/08.06.2016 г. от регистратурата на ПОС /вх.№6674/09.05.2016 г. по изп.д.№385/2009 г. по описа на ЧСИ Мурджанова, рег.№819 на КЧСИ/ от М.Н.П., с ЕГН **********, в качеството й на трето лице по изп.д.№20098190400385, против действията на ЧСИ Мурджанова по същото изпълнително дело по насрочването на публична продан за периода от 20.05.2016 г. до 20.06.2016 г., на 1/6 идеална част от недвижим имот с идентификатор 56784.530.2391.9.6, с административен адрес: гр. Пловдив, ул.”****” №27, бл.1040, ет.3, ап.44, с предназначение: жилище, апартамент. Жалбоподателката твърди, че изнесената на публична продан 1/6 идеална част от имота не е собственост на длъжника по делото Д.П.П., а целият имот се притежава от жалбоподателката М.Н.П., както и от нейната дъщеря Н.П.П.. Жалбоподателката твърди, че обявеният на публична продан имот е бил придобит от нея и покойният й съпруг П. Д. П. в режим на СИО, като след смъртта му на 08.03.1996 г. той е оставил свои наследници по закон жалбоподателката, като негова преживяла съпруга, и двете им деца – длъжникът по делото Д.П.П. /техен син/ и Н.П.П. /тяхна дъщеря/. Длъжникът Д.П.П. обаче се е отказал от наследството на своя баща П. Д. П., като отказът му е вписан на 18.12.2012 г. в особената книга на Пловдивския районен съд под №313/2012 г., поради което и не е собственик на никаква част от имота, изнесен на публична продан. Жалбоподателката сочи, че въпросът за собствеността на Д.П.П. е бил предмет на разглеждане по гр.д.№3451/2013 г. по описа на  ПОС – Х г.с., и по гр.д.№2075/2013 г. на ПОС – ХІV гр.с., като в постановените по тези дела решения съдът е приел, че длъжникът по изпълнителното дело е собственик единствено на апартамент, находящ се в гр. Пловдив, ул.”****” №63, ет.2, ап.6А, именно поради това, че е зачел валидността на направеният от длъжника отказ от наследство. С оглед горното, ЧСИ е насочил действията си по отношение на имущество, което не е собственост на длъжника по изпълнителното дело, поради счита насрочването на публична продан за 1/6 ид.ч. от имота за незаконосъобразно.

            Наред с посоченото, жалбоподателката навежда оплаквания за допуснати от ЧСИ съществени процесуални нарушения – изнасянето на имота на публична продан по оценка на имота от 12.12.2014 г. /година и пет месеца преди обявяването на публичната продан/, наличието на несъответствия при индивидуализацията на имота  в обявлението спрямо данните в документите за собственост /липса на площ на имота, разлика в прилежащите към имота идеални части от общите части на сградата, описано в обявлението различно прилежащо избено помещение/, предприемане на изпълнителното действие без възлагане от взискателя, и без същия да е заплатил дължимите авансови такси. Заявява претенция за присъждане на направените от нея деловодни разноски за съдебното производство. На осн. чл.438 от ГПК е поискано спиране на изпълнителните действия срещу процесния имот.

            С жалбата са представени и са приети по делото писмени доказателства – Натариален акт №107, т.17, д.№5483/1981 г. на Нотариус при ПРС, удостоверение за данъчна оценка изх.№**********/28.04.2016 г., Удостоверение от 18.12.2012 г. по ч.гр.д.№21655/2012 г. на ПРС – І гр.с., Удостоверение за наследници на П. Д. П. изх.№146669/07.11.2013 г., приложени са копия от Решение №1848 по гр.д.№3451/13 на ПОС – Х гр.с., Решение №1326 по г.д. №2075/13 г. на ПОС – ХІV гр.с. и Решение по в.гр.д.№925/14 г. на Плевенски ОС. Направено е искане да се изискат и приложат гр.д.№2075/2013 г. и гр.д.№3451/13 г. на ПОС.

            В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение вх.№7741/31.05.2016 г. от взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД, с което се изразява становище за процесуална недопустимост на жалбата досежно оплакванията за допуснати неточности в обявлението, и  неоснователност на изложените в жалбата оплаквания за изпълнение върху имот, който не принадлежи на длъжника – поради наличие на предходно Решение №1594/07.10.2013 г. по гр.д.№2835/2013 г. на ПОС, с което е прието, че длъжникът Д.П. е приел наследството на баща си с конклудентни действия – чрез извършването на разпоредителни действия на 07.02.2012 г. с част от наследствените имоти, поради което извършеният  по-късно отказ от наследството е нищожен. В допълнение на това, взискателят счита извършеният от длъжника отказ от наследство да не му е противопоставим, тъй като същия не е вписан в имотния регистър.

            В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило и становище от длъжника Д.П.П., в което се поддържа основателност на жалбата. В становището се излагат допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалваното действие на ЧСИ, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като не се съдържат в жалбата.

            Представени са и мотиви на осн. чл.436, ал.3 от ГПК от ЧСИ Мурджанова, в които се застъпва становище най-напред за недопустимост на жалбата, тъй като е насрочена публична продан само на 1/6 ид.ч. от имота, която част е в рамките на притежаваната от длъжника наследствена част от имота, която жалбоподателката държи за длъжника и с подаването на жалбата в действителност упражнява негови права /което е недопустимо/, и не засяга собствените на жалбоподателката идеални части от имота, в рамките на които се разпростира нейното владение. При условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на жалбата, с оглед вече постановеното Решение №764/17.04.2014 г. по гр.д.№3632/2014 г. на ПОС, с което жалбата на същата жалбоподателка против налагането на възбрана върху същата 1/6 ид.ч. от този имот е оставена без уважение, като съдът е приел отказът на длъжника от наследството на неговия баща за нищожен. В същия смисъл съдът се е произнесъл и с Решение №942/21.05.2014 г. по гр.д.№3751/2013 г. на ПОС, което е постановено по жалба на същата жалбоподателка срещу действията на съдебния изпълнител по друго изпълнително дело /с друг взискател/, но досежно същия имот на същия длъжник. Оплакванията относно допуснати процесуални нарушения на ЧСИ при насрочването на проданта ЧСИ намира за неоснователни, с оглед наличие на молба вх.№4822/04.04.2016 г. от взискателя, с която се иска от ЧСИ изнасяне на имот на длъжника на публична продан, както и съответствие на идентификацията на имота в обявлението за изнасянето му на публична продан с описанието му съгласно данните от кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК. Приложено е копие от изпълнителното дело.

            С Определение №1290/10.06.2016 г.  по настоящото дело е  спряно изпълнителното производство по изп.д.№385/2009 г. по описа на ЧСИ Мурджанова спрямо действията, касаещи насрочването на публична продажба от 20.05.2016 г. – 20.06.2016 г.  на 1/6 идеална част от недвижим имот с идентификатор 56784.530.2391.6 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. ПЛовдив, ул.”****” №27, бл.1040, ет.3, ап.44, до размер на ½ от тази част.

В съдебното заседание по делото жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата, и представя писмено доказателство – схема на СОС 56784.530.2391.9.6 от 19.09.2016 г., издадена от СГКК – Пловдив. Заявява претенция за присъждане на разноски в общ размер на 675 лв., за което представя списък по чл.80 от ГПК. Длъжникът Д.П. заема становище за основателност на жалбата и представя копие от документа си за самоличност за удостоверяване на постоянния си адрес. Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ц., която установява жалбоподателката да живее сама в процесния имот от 7-8 години, като децата й не живеят с нея.

Служебната проверка за допустимост на  контролно – отменителното производство се извършва по следните въпроси: дали  се касае за изпълнително действие  по насочване на изпълнението; дали жалбоподателят – трето лице в изпълнителния процес е активно легитимирано  да обжалва изпълнителното действие - в аспекта на това дали  същото е във владение в имота, предмет на изпълнението, към момента на налагане на възбраната; дали жалбата е подадена в срок; внесена ли е дължимата ДТ и изпълнена ли е процедурата за отговор, дали  на поддържаните оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалваното действие не е формирана сила на пресъдено нещо между страните, респективно налице ли са всички положителни и дали няма отрицателни процесуални предпоставки за развитие на контролно - отменителното производство по жалбата. 

            При служебната проверка се установява, че обжалваното  действие – насрочване на публична продан на идеални части от възбранен имот, е изпълнително действие в рамките на изпълнителният способ „публична продан на недвижим имот на длъжника”, с което се насочва изпълнението върху конкретна вещ /по аргумент от т.1 на ТР по т.д.№2/13 ОСГТК/, и е от естество да засегне имуществени права на третото лице.

При служебната проверка се констатира, че жалбата на третото лице, подадена на 09.05.2016 г., е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР 2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК, срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за насрочване на проданта. На жалбоподателя, в качеството му на съсобственик на имота, е връчено съобщение на 03.05.2016 г. /л.604/ за обжалваното действие, извършено с Протокол от 11.04.2016 г. /л.583/.

Внесена е дължимата ДТ и е изпълнена процедурата за отговор до страните в изпълнителния процес.

 Приема се да е проведено пълно и главно доказване при доказателствена тежест от жалбоподателя на активната й легитимация по жалбата за процесуална незаконосъобразност, произтичаща от факта лицето да е било във владение на имота, към момента на вписване на възбраната върху него на 16.10.2013 г. Видно от материалите по изпълнителното дело, жалбоподателката е съсобственик на изнесения на публична продан имот, по наследство от съпруга си П. Д. П., поч. на 08.03.1996 г. От документа й за самоличност /вписани в протокол за опис на имота от 11.11.2014 г. на л.473/, издаден на 22.11.2010 г. е видно, че същата има за свой постоянен адрес:***. От показанията на разпитания по делото свидетел Ц. се установява, че жалбоподателката постоянно живее в посочения имот от 1981 г., като от 7-8 години живее сама в него, като децата й живеят отделно.

От приложеното изпълнително дело се установява следното:

            Изп.д.№20098190400385 на ЧСИ Мурджанова е било образувано на 14.04.2009 г. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1548/2008 г. на ПРС – ІХ гр.с., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в полза на кредитора „ПроКредит Банк /България/”АД, против четирима длъжници, един от които е и Д.П.П., с ЕГН**********, които е разпоредено солидарно да заплатят на кредитора сумата от 3833,86 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит от 10.03.2008 г., 5,04 лв. наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 06.02.2009 г. до 12.02.2009 г., 3,24 лв. просрочена лихва за периода от 06.02.2009 г. до 12.02.2009 г., както и направените по делото разноски в размер на 76,84 лв. и 155,26 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

На 19.03.2013 г. съдебният изпълнител е вписал в ИР възбрана върху апартамент на длъжника Д.П. ***, което действие е обжалвано от длъжника с твърдения за несеквестируемост на имуществото, във връзка с което на 17.04.2013 г. е депозирал по изпълнителното дело Удостоверение от 18.12.2012 г. на ПРС, че в особената книга на ПРС под №313/2012 г е вписан на същата дата отказът му от наследството на неговият баща П. Д. П., починал на 08.03.1996 г.

На 11.07.2013 г. с Решение №1326 по гр.д.№2075/2013 г. на ПОС, по жалбата на Д.П.П., съдът  е отменил действията на ЧСИ по налагане на възбрана върху Апартамента на длъжника на ул.”***” №63, ет.3, ап.6А, като е приел този имот да е несеквестируем, като единствено жилище на длъжника, поради отказа на длъжника от наследството на неговия баща П. П., вписан на 18.12.2012 г.

След постановяване на това съдебно решение, по изпълнителното дело са постъпили данни за апартамент на ул. „****” №27, ет.3, ап.44, собственост на починалия баща на длъжника П. П.. Взискателят „Прокредит банк /България/” АД е поискал налагане на възбрана както върху апартамента на ул.”****” №63, така и на 1/6 идеална част от апартамента на ул.”***” №27, по което искане, с разпореждане от 09.08.2013 г.  ЧСИ е постановил отказ да наложи възбрана, поради отказа на длъжника от наследството на неговия баща П. П., вписан на 18.12.2012 г. Този отказ на ЧСИ е бил обжалван от взискателя с твърдения за недействителност на отказа от наследство, тъй като на 07.02.2012 г. /преди вписването на отказа/  длъжникът Д.П. е приел наследството с конклудентни действия, чрез извършване на разпоредителна сделка с друг имот от наследството. По жалбата е образувано гр.д.№2835/2013 г. на ПОС, по което с Решение №1594/07.10.2013 г. съдът е отменил отказа на ЧСИ да наложи възбрана върху притежаваните от длъжника Д.П.П. недвижими имоти, като е приел, че отказът от наследство е недействителен.

Въз основа на така постановеното съдебно решение, на 16.10.2013 г. ЧСИ е вписал възбрана както върху апартамента на ул.”****” №63, така и върху наследствената 1/6 ид.ч. от апартамента на бул.”****” №27. Длъжникът Д.П.П. е обжалвал действията на ЧСИ по налагането на възбрана върху имота на ул.”****” №63 с аргумент за несеквестируемостта му, а по отношение на възбраната върху 1/6 ид.ч. от имота на бул.”****” №27 – тъй като не е негова собственост, поради направеният от длъжника отказ от наследството на П.П.. По тази жалба е постановено Решение №1848/18.11.2013 г. по гр.д.№3451/2013 г. на ПОС, в което съдът е приел, че налагането на възбрана не е същинско изпълнително действие, а е обезпечително действие, с което се цели да се запази принадлежността на възбранения имот към имуществото на длъжника, и е оставил без уважение жалбата на длъжника против възбраняването както на имота на ул.”****” №63, така и на 1/6 идеална част от имота на бул.”****” №27. Същевременно, извън главните си мотиви за постановяването на съдебния акт, съдът е приел, че констатирането на недействителността на отказа не може да се установява инцидентно в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.

За така наложената възбрана, на 31.10.2013 г. е била уведомена и настоящата жалбоподателка М.Н.П., в качеството й на съсобственик на апартамента на бул.”****” №27. На 07.11.2013 г. същата е депозирала жалба против налагането на възбрана върху 1/6 ид.ч. от имота на бул.”****” №27. С Решение №764/17.04.2014 г. по гр.д.№3632/2013 г. на ПОС- ХІV гр.с. съдът е приел, че длъжникът Д.П. е приел наследството на своя баща чрез извършване на разпоредителна сделка с част от наследственото имущество на 07.02.2012 г. /на л.208 и л.219/, преди да бъде вписан отказът му от наследство на 18.12.2012 г., поради което възбраненото  имущество е било собственост на длъжника към момента на налагането на възбраната, и е оставил жалбата й без уважение.

С молба от 08.08.2014 г. взискателят е поискал насрочване на опис на имот на длъжника, като с разпореждане от същата дата ЧСИ е насрочил опис на апартамента на бул.”****” №27, който да се извърши на 15.08.2014 г. Това действие е обжалвано от длъжника Д.П., по която е образувано гр.д.№2998/2014 г. на ПОС – VІІІ гр.с. С Определение №2782/07.10.2014 г. съдът е приел, че насочването на изпълнението към имот, собственост на трети лица, не е между изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 от ГПК изпълнителни действия, които длъжникът може да обжалва, като е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима.

С молба от 06.10.2014 г. взискателят „Прокредит Банк /България/”ЕАД /на л.466/ е поискал да се извърши опис  на процесния имот на длъжника. Въз основа на молбата с Разпореждане /без дата, на л.466/ ЧСИ е насрочил на 11.11.2014 г. опис на недв. имот на бул.”****” №27.  За описа е съставен Протокол от 11.11.2014 г. /на л.473/, от който е видно, че при извършване на описа е присъствала жалбоподателката М.Н.П., с ЕГН**********, в качеството й на съсобственик на имота, която е осигурила на ЧСИ достъп до имота. След описването му, имотът е оставен за управление и пазене на М.Н.П.. Присъствалото на описа вещо лице е определило пазарна цена на имота в размер на 68600 лв.

С Постановление от 01.04.2016 г. /л.558/ по делото е конституиран нов взискател – „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК131001375, на мястото на взискателя „ПроКредит Банк /България/” ЕАД, въз основа на сключен договор за цесия от 17.12.2014 г., за който на длъжниците са връчени уведомления от цедента. По отношение на взискателя „ПроКредит Банк /България/” ЕАД производството е прекратено, като постановлението е влязло в сила, като необжалвано. Новия взискател е конституиран като ответник по жалбата в настоящото съдебно производство.

Във връзка с допустимостта на настоящото производство, настоящият състав на съда приема, че не е налице сила на пресъдено нещо по поставения със жалбата процесуален въпрос, формирана с постановените съдебни решения по описаните по-горе съдебни дела по жалби срещу действията на съдебния изпълнител по Изп.д.№20098190400385 на ЧСИ Мурджанова. Установеното в правната доктрина схващане /Българско гражданско процесуално право, ІХ преработено и допълнео издание, стр.1187/, възприето и в съдебната практика, е че решението по чл.435 от ГПК формира сила на пресъдено нещо само по конкретния процесуалноправен въпрос – за конкретното обжалвано изпълнително действие, и по потестативното право да се иска неговата отмяна. Когато в производството по чл.435 от ГПК, разрешавайки процесуалноправния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по материално-правен спор между страните, по този материално-правен въпрос не се формира сила на пресъдено нещо.

Обжалваното  сега изпълнително действие е ново изпълнително действие, различно от изпълнителните действия, предмет на постановените  съдебни решения по  жалби в същия изпълнителен процес, подадени от длъжника, кредитора, и от третото лице, за процесуална незаконосъобразност на изпълнителни действия по насочване на изпълнението върху   възбранените идеални части от апартамента на бул.”****” №27. Ето защо се приема, че  за процесуална незаконосъобразност на сега обжалваното действие не е формирана сила на пресъдено нещо  в отношенията между третото лице и страните в изпълнението по образуваните преди това контролно - отменителни производства  пред съда – с Решение №1326/11.07.2013 г. по гр.д.№2075/2013 г. на ПОС /постановено по жалба срещу налагане на възбрана на друг имот/, с Решение №1594/07.10.2013 г. по гр.д.№2835/2013 г. на ПОС /постановено по жалба срещу отказ на ЧСИ да наложи възбрана върху 1/6 ид.ч. от процесния имот/, с Решение №1848/18.11.2013 г. по гр.д.№3451/2013 г. на ПОС /постановено по жалба на длъжника срещу налагането на възбрана върху процесната 1/6 ид.ч. от имота/, с Решение №764/17.04.2014 г. по гр.д.№3632/2013 г. на ПОС- ХІV гр.с. /постановено по жалба на настоящата жалбоподателка – трето лице по и.д., срещу налагането на възбрана върху процесната 1/6 идеална част от имота/, и Определение №2782/07.10.2014 г по гр.д.№2998/2014 г. на ПОС – VІІІ гр.с. /по жалба на длъжника срещу насрочването на опис на процесния имот/. Липсва в този смисъл отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата.

С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че са налице и положителните такива – активна процесуална лигитимация на жалбоподателката, обжалваемо действие на ЧСИ, с което изпълнението се насочва върху вещ във владение на третото лице, правен интерес от обжалването, спазени преклузивни срокове за обжалване на действията, надлежно администриране на жалбата  и конституиране на всички надлежни страни в производството, съгласно разпоредбата на чл.437, ал.2 от ГПК.

Предмета на спора по разглежданата сега жалба е процесуалната незаконосъобразност на изпълнителното действие по насрочването на публична продан на 1/6 идеална част от недвижим имот с идентификатор 56784.530.2391.9.6 -  апартамент с административен адрес: гр. Пловдив, бул.”****” №27, бл.1040, ет.3, ап.44, поради насочване на изпълнението върху идеални части от недвижим имот, които не принадлежат на длъжника, а принадлежат на  трето лице, при незачитане на правното действие на извършения от  длъжника отказ от наследство.   Съгласно чл. 435, ал.4  от ГПК жалбата на третото лице не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника към момента на налагане на възбраната, поради което по необходимост настоящият съд следва да се произнесе и по въпроса за собствеността върху  идеалните части от апартамента. По делото е представено Удостоверение от 18.12.2012 г. по ч.гр.д.№21655/2012 г. на ПРС – І гр.с., от което е видно, че в особената книга на Пловдивският районен съд е вписан отказ на длъжника Д.П.П. от неследството на неговият баща П. Д. П., починал на 08.03.1996 г. Това удостоверение е официален свидетелстващ документ, по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, който има обвързваща съда материална доказателствена сила. По делото страните не оспорват фактите, които удостоверява. Повдигнатият пред съда материален спор досежно валидността на така извършеният отказ, и неговите вещно-правни последици, не може да бъде разрешен по същество в рамките на настоящото контролно-отменително производство, доколкото същият изисква да бъде разрешен в три инстанционно исково производство, с участието на всички задължителни другари – страни по материалното правоотношение. До разрешаването на материално-правният спор със сила на пресъдено нещо, настоящият съд е длъжен да се съобрази с материалната доказателствена сила на този документ. От представеното с жалбата Удостоверение за наследници на П. Д. П. изх.№146669/07.11.2013 г. е видно, че длъжникът е един от наследниците по закон на починалият П. Д. П. /баща на длъжника/, наред с жалбоподателката М.Н.П. – преживяла съпруга, и Н.П.П. – дъщеря на общия наследодател. Съгласно ТР №148/10.12.1986 г. по гр.д.№119/1986 г. на ОСГК, при отказ от наследство, заявен от някои от децата на наследодателя, преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата, които са приели наследството, а ако всички деца са се отказали, преживелият съпруг наследява с наследниците от следващите редове. От горното следва, че частта на длъжника Д.П.П. от наследствения недвижим имот, към който е насочено изпълнението, при наличие на валиден отказ от наследството на наследодателя П. Д. П., би  била придобита от жалбоподателката /като преживяла съпруга/ и от Н.П.П. /дъщеря на наследодателя/ при равни права. Последната не е страна в настоящото производство, доколкото не е обжалвала изпълнителното действие, нито е от кръга на легитимираните участници в контролно-отменителното производство, очертан от чл.437, ал.2 от ГПК. Същевременно, въпросът за материално-правните последици на отказа от наследство, направен от сънаследника й Д.П.П., и за собствеността на припадащата се на нея идеална част от имота, пряко засяга нейните имуществени интереси, и е недопустимо да бъде разрешаван инцидентно, в рамките на настоящото производство, в което не се предвижда от закона  нейното  участие. Действително, в ППВС №7/28.11.1973 г. е прието, че отказалият се от наследство, който поддържа, че отказът му е нищожен, може да предяви иск за делба на наследство, а също и всеки друг иск – вещен или облигационен, основан на наследяването, в който да се позове на нищожността, поради което такъв ищец няма правен интерес да иска самостоятелно установяване на приемането на наследството или пък нищожността на отказа. Това обаче не означава, че трети за собствеността лица /какъвто се явява кредиторът, както и съдебният изпълнител/, могат инцидентно да се позовават на нищожност на отказа в рамките на едно неисково производство /каквото е изпълнителното производство, както и настоящото контролно-отменително/, без участието на лицата, лигитимирани от отказа като собственици. Това е така, тъй като разрешаването на преюдициалните въпроси от съда, по своята същност представлява разглеждане на един инцидентен установителен иск, което може да се случи само в рамките на едно исково производство. В такива случаи, в решения № 2488 от 13.11.1963 г. по гр.д.№ 1779/ 1963 г., ВС, І г.о., № 1793 от 05.11.1962 г., по гр.д.№ 1325/ 1962 г. ВС ІV г.о. и № 875 от 14.04.1969 г. по гр.д.№ 381/ 1969 г. на ВС, І г.о. е прието, че всеки кредитор, чиито права са засегнати от отказ от наследство, може да предяви иск за установяване на нищожността на отказа поради това, че преди извършването му наследството е фактически прието. Това разрешение е застъпено и в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №577/30.09.2010 г. по гр.д.№ 732/ 2010 г.ВКС – ІV г.о. Признаването на правния интерес на кредитора да предяви посоченият установителен иск изключва признаване на възможност за него  инцидентно да се позовава на нищожността на отказа от наследство извън исковия процес.

С оглед горните съображения съдът намира, че съдебният изпълнител не е бил оправомощен да преценява валидността на отказа от наследство, и е следвало да зачете обвързващата доказателствена сила на представеното пред него удостоверение за вписания отказ от наследството на П. Д. П., до прогласяването на нищожността му по съответния исков ред, с влязло в сила съдебно решение. Извършеното изпълнително действие по насочване на изпълнението към вещ, която не е била собственост на длъжника към момента на възбраната, обуславя неговата незаконосъобразност, и същото следва да бъде отменено до размера на правата на жалбоподателката, доколкото същата при зачитане на отказа от наследство, се явява лигитимирана като собственик на ½ ид.ч. от тази 1/6 идеална част от имота, към която е насочено изпълнението, чрез насрочването на публична продан за нея.

Предвид този изход на спора, на жалбоподателката се дължат направените за производството разноски, които същата е удостоверила с доказателства и претендирала по представен списък по чл.80 от ГПК в размер общо на 675 лева, в това число: 25 лв. за ДТ, 150 лв. за заплатени такси по т.5 и т.8 ТЗЧСИ, и 500 лв. за адвокатско възнаграждение. За същите следва да бъде осъден взискателя по делото, доколкото съдебният изпълнител е извършил действието по негово искане.

Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№819 на КЧСИ по изп.д.№20098190400385, извършени с Протокол от 11.04.2016 г. по насрочването на публична продан на  възбранена 1/6 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор  56784.530.2391.9.6, находящ се в гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, бул.”****” № 27, бл.1040, ет.3, ап.44, с предназначение: жилище, апартамент, до размер на ½ идеална част от изнесената на публична продан идеална част от имота, по жалба  вх.№17626/08.06.2016 г. от регистратурата на ПОС /вх.№6674/09.05.2016 г. по изп.д.№385/2009 г. по описа на ЧСИ Мурджанова, рег.№819 на КЧСИ/ от М.Н.П., с ЕГН **********,***, в качеството й на трето лице в изпълнителния процес.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” с ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Рачо Петков – Казанджията” №6,  да заплати на М.Н.П., с ЕГН **********,***, сумата от 675 лева за разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

 

                                                                                                          2.