РЕШЕНИЕ
гр.София., 04.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
9658 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът В.П.В. твърди, че на 30.05.2015г.
около 01.00ч. в гр.София, на ул.“*******пред заведение „Г.Х.“ ответникът му
нанесъл удар с крак в областта на глезена на десния крак. В резултат е получил
телесно увреждане, болки и страдания. Последвали са множество операции и
рехабилитационни процедури. Сочи, че противоправното поведение на ответника е
установено в слязла в сила присъда. Освен изпитаните болка, стрес, дискомфорт,
отсъствие от работа в продължение на 8 месеца, ищецът не е могъл да тренира, да
провежда тренировки на подрастващи спортисти. Извършвани са му терапии,
посещавал психиатър, следвал специален хранителен режим. Предявява иск срещу
ответника да заплащане на обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер
на 50 000лв. ведно с лихвата за забава. Претендира разноски
Ответникът М.П.Д., чрез назначения от съда
особен представител адв.И., оспорва предявения иск. Намира го за завишен по
размер. Моли съда да го отхвърли.
Съдът, за да се произнесе, установи
следното от фактическа страна:
С определение от 10.11.2015г. по НОХД
№12081/2015 г. по описа на СРС, НО, 9 състав е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, с което ответникът М.П.Д. е признат за виновен в това, че на 30.05.2015г.,
в гр. София, около 01.00ч., на бул. „*******, пред заведение „Г.Х.“, чрез
нанасяне на удар с крак в областта на глезена на десния крак, причинил на В.П.В.
средна телесна повреда, изразяваща се в триглезенно счупване на дясната
подбедрица с непълно изкълчване на дясната глезенна става, представляващо
трайно затруднение в движението на десния долен крайник, като телесната повреда
е причинена на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно
работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице -
съгласно трудов договор № 101 от 08.01.2009г., назначен на длъжност „охранител“
в дружество „СОТ“ ЕООД и длъжностна характеристика при изпълнение на служебните
си задължения /да отговаря за опазване на имуществото и активите на фирмата и
клиентите й/, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл.
129, ал.2, вр. ал.1 вр чл. 55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода.
Назначената
по делото СМЕ установява, че от претърпения инцидент на 30.05.15г., В.В. е
получил триглезенна фрактура с частична луксация на десен долен крайник. На
ищеца са извършени три оперативни интервенции: по спешност на 30.05.15г. е
извършена кръвна (открита) репозиция и метална остеосинтеза със семитубуларна
плака, АО винт и Киршнерова игла и поставен супрасиндесмален винт; на 45-тия
ден е изваден супрасиндесмалния винт и на 11.05.16г. е извършена екстракция
(изваждане) на остеосинтетичния материал. Проведено му е следоперативно лечение
- ЛФК, интерферентен ток, механотерапия, която е била проведена двукратно в
Отделение по Физикална и Рехабилитационна медицина при МИ – МВР.
Ищецът В.В. е бил в отпуск по болест от
30.05.15г. до 03.12.15г. и от 12.05.16г. до 13.06.16r. Препоръчан е хигиенно -
диетичен режим: Диета №15 (усилена белтъчно въглехидратна диета)
Според вещото лице към настоящия момент оздравителния процес е
завършен напълно. Единствено при промяна на времето и по продължително
физическо натоварване могат да се появят болеви симптоми, които биха могли да
се купират е аналгетични и противовъзпалителни медикаменти.
Във връзка с твърдените от ищеца неимуществени
вреди, съдът допусна и събра гласни доказателства. Св.П.Й., колега на ищеца,
установява, че ответникът, без причина, изритал с обувка крака на ищеца в
долния му край. На ищеца била направена операция по спешност. Отсъствал от
работа 6 месеца. През това време свидетелят го посещавал в дома му. Извеждал го
навън. През първите 2-3 месеца ищецът имал нужда от чужда помощ. Родителите му
се грижели за него. Сочи, че ищецът е изпитвал болки. Рехабилитацията продължила
много време. След като се върнал на работа, ищецът трудно изкачвал стълби,
когато се налагало по сигнал служебно да върши тази дейност. Налагало се
свидетелят да го замества.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, съгласно чл.45 от ЗЗД.
Виновното и противоправно поведение на
ответника, причинената на ищеца вреди и причинноследствената връзка между
деянието на ответника и вредата, настъпила за ищеца, е установена с влязла в
сила присъда, която съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК е задължителна за
настоящия съд, който разглежда последиците от престъпното деяние, извършено от
ответника.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на ответника за претърпените от ищеца вреди. Ищецът
претендира неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. При определяне
размера на дължимите на ищеца
неимуществени вреди, съдът съобрази всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. Ищецът , на 29г., при изпълнение на служебните си задължения
като охранител, е получил телесни увреждания, които са му причинили болки и
страдания , продължили повече от 45-60 дни, като общият възстановителен период
е бил повече от 6 месеца. Претърпял е три оперативни интервенции, всички те
свързани с болки и неудобства. Наложило се е да зависи от близките си, имал е
нужда от чужда помощ и грижи в първите 2-3 месеца. Възстановителният период е
бил продължителен, като отстраняването на имплантирания остеосинтетичен
материал е извършено година след първата операция. Ищецът се е върнал на работа
след около 6 месеца, но след това отново се е наложило да отсъства до пълното му
възстановяване. През този дълъг възстановителен период е изпитвал болки,
дискомфорт. Не е могъл да изпълнява добре служебните си задължения след като се
е завърнал на работа, тъй като работата му е била свързана с физически труд и
натоварване. Във вр. с критериите в ППВС
№4/68г. и конюнктурата в страната към момента на увредата, съдът намира, че на
ищеца се следва обезщетение в размер на 30 000лв. За разликата до пълния претендиран размер от 50
000лв. искът следва да се отхвърли.
В с.з. на 17.04.2018г. процесуалният
представител на ищеца е уточнил, че претендира главницата ведно с лихвата за
забава. Съдът е приел, че иска за лихва за забава от деликта до предявяване на
иска , е недопустим, като предявен след исковата молба и е отказал да го приеме
за разглеждане. Искането за заплащане на законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане представлява прибавяне на изтекли лихви върху
главницата след предявяването на иска, поради което не представлява изменение
на иска /така решение №32/15.05.2014г. по т.д.№ 1897/13г. на ВКС, І т.о., ТК/.
Същото следва да се разгледа като допустимо и уважи с оглед уважаване на
главния иск.
По разноските:
Ищецът претендира разноски по списък в
размер на 1700лв. платено адвокатско възнаграждение. По делото е представен и
договор за правна защита и съдействие от 23.06.2017г. /л.43-44/, в който е
посочено, че договореното възнаграждение е изплатено в брой. Списъкът с разноски не се оспорва от ответната
страна.
Ответникът е призован при условията на
чл.47 ал.3 от ГПК. Назначен му е особен представителна основание чл.47 ал.6 от ГПК, на разноски на съда.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се
следват направените от него разноски съобразно уважената част от иска /60%/ - 1020
лв.
На назначения на ответник особен
представител се следва възнаграждение изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 /2004г. за минималния размер адвокатски възнаграждения - 920лв. / при предявен иск от 50 000лв.
възнаграждението е 2030лв., намалено с отхвърлената част от иска - 40%/.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати направените по делото разноски и държавна такса. Разноските по делото са за
СМЕ- 350лв. и за особен представител - 920лв., или общо 1270лв. Държавната
такса върху присъденото обезщетение /4% върху 30 000лв./ е 1200лв.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.П.Д. , ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, на
основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД да заплати на В.П.В., ЕГН ********** сумата 30
000лв., ведно с лихва за забава от 20.06.2016г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреди, вследствие
престъпно деяние от 30.05.2015г., установено със споразумение по НОХД №
12081/2015г. на СРС, НО, 9 с-в, както и 1020лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендирания размер от 50000лв. ведно с лихвата за забава, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
М.П.Д., ЕГН **********да заплати по сметката на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в размер на 2470лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: