РЕШЕНИЕ
№ 14641
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110107304 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР
и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [***********]
срещу М. С. Т. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.01.2017 г. в системата за
администриране на заявки за нови кредити на дружеството постъпила заявка от името
на ответника. Сочи, че подаването на заявление за кредит се извършва онлайн на сайта
на дружеството -[***********] като след задължително запознаване с Общите
условия на дружеството и със стандартен европейски формуляр /СЕФ/,
кредитополучателят може да подаде своята заявка за кредит, като попълни сума и срок,
лични данни - три имена, ЕГН, № на лична карта, дата на издаване, постоянен и
настоящ адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за доходите, месторабота,
възнаграждения, трудов стаж и начин на усвояване на сумата. След това от
дружеството се извършват справки относно валидността на личната карта, трудови
договори, проверка относно кредитна задлъжнялост, на база на които се взема решение
дали да бъде отпусната исканата сума. С кредитоискателя се провежда телефонен
разговор /който се записва/, в който му се задават въпроси, свързани с неговата
1
платежоспособност. На кредитоискателя се изпраща автоматично генериран от
системата на дружеството договор за потребителски кредит, погасителен план, СЕФ,
Общи условия, които той получава на посочената в заявката електронна поща.
Кредитополучателят потвърждава получаването на документите посредством линк и
въвеждане на цифров код. Поддържа се, че при описаната процедура на 04.01.2017 г. с
ответника бил сключен договор за потребителски кредит № 000-КЗ-83080533, като
уговорената сума от 300,00 лева била изплатена на ответника чрез каса на „Изипей“
АД срещу представяне на лична карта. От ищцовото дружество се поддържа, че след
усвояване на горепосочената сума от страна на ответника не са постъпвали плащания
по договора, поради което било подадено заявление и в ползва на дружеството
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
29581/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав. Тъй като заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява настоящите искове за
установяване на вземанията си по заповедта. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: сумата от
300,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 000-КЗ-
83080533/04.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 10,33 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 04.01.2017 г. до 04.02.2017 г. и сумата от 130,58 лева,
представляваща законна лихва върху главницата, дължима за периода от 05.02.2017 г.
до 21.05.2021 г. Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е подаден отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Изразява се становище, че претендираната
законна и договорна лихви за периода до м.05.2018 г. са погасени по давност, тъй като
по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. Навеждат се и
доводи за нищожност на договора поради липса на подпис от ответника в приложените
към исковата молба документи. Поддържа се, че макар и електронни документи,
същите не са достатъчни да докажат възникналата облигационна връзка между
страните, тъй като съгласието на ответника следва се установи от изходящо от него
електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на заемната сума срещу
задължение за връщането и при посочените в договора условия. Сочи се още, че по
делото няма данни при сключване на договора ответникът да е ползвал свой
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на
чл.13, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕП /сега ЗЕДЕУУ/. Поради липса на съгласие за сключване на
договора, изразено по предвидения в закона ред, въпреки приложената разписка за
извършено плащане, то сключването на процесния договор не може да се докаже.
Излага се още, че приложените записи на телефонни разговори не съставляват
2
доказателствено средство, тъй като не е поискано и не е получено съгласието на
лицето, с което е воден разговора. Отделно от предходното се сочи, че от разговорите
не може да се заключи, че са водени именно във връзка със сключване на процесния
договор, тъй като не се коментира конкретна сума, срок, погасителни вноски, лихва
разходи и др. Отделно от предходното се излагат и доводи за противоречие на договора
за кредит с нормите на ЗЗП. По изложените в отговора съображения се иска
отхвърляне на предявените искове, като неоснователни, недоказани и погасени по
давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [***********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник да заплати на кредитора главница по договор за потребителски кредит № 000-
КЗ83080533/04.01.2017 в размер на 300,00 лева, ведно със законната лихва, считано от
26.05.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода от 04.01.2017г. до
04.02.2017 г. в размер на 10,33 лева, законна лихва върху просрочената главница за
периода от 05.02.2017г. до 21.05.2021 г. в размер на 130,58 лева, както и разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 20.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е представен неподписан документ с наименование договор за
потребителски кредит 000-КЗ-83080533/04012017, сключен на 04.01.2017 г. между
[***********] – клон София, като кредитодател и М. С. Т., ЕГН **********, като
кредитополучател. В предмета на договора е посочено, че горепосоченото дружество –
настоящ ищец, се задължава да предостави ва кредитополучателя – настоящ ответник,
потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че
подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от дружеството. В
Приложение № 1 към договора е посочено, че предоставения кредит е в размер на
300,00 лева, за срок от 31 дни, с една погасителна вноска. Видно от погасителен план е,
че като крайна дата на кредита е посочена 04.02.2017 г.
По делото са приложени Общи условия за предоставяне на потребителски
кредити, за които е отразено, че са приложими към договорите за потребителски
кредити на [***********] – клон София.
По делото е приложена и неподписана разписка за извършено плащане №
3
2000000117861041/04.01.2017 г., в която е посочено, че документът е генериран от
ePay.bg, като в разписката е посочено, че получател е м. С. Т., сумата е 300 лв., а
описанието на вземането е номера на процесния договор. По делото е приложено
писмо от електронна поща, в което служител на Отдел Жалби и рекламации на Easypay
потвърждава, че преводът е успешно усвоен от клиента.
По делото са приложени четири листа, без данни за автор и дата на съставяне, с
наименование „“редактиране на кредит“.
По делото е приложена справка относно валидност на документ за самоличност,
без данни за лицето, на което е този документ, справка относно здравноосигурителен
статус на ответника и удостоверение за кредитна задлъжнялост на последния, издадено
от ЦКР при БНБ на 04.01.2017 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения като главен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр.чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР, в тежест на ищеца бе при условията
на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационно правоотношение
между него и ответника по силата на сключен договор за предоставяне на кредит от
разстояние, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума;
настъпил падеж и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Настоящият съд намира, че в хода на производството ищецът не проведе пълно и
главно доказване на първата от горепосочените предпоставки, а именно – наличие на
валидно облигационно правоотношение между него и ответника.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние " е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация
от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване
на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле
на посочения нормативен акт.
В конкретния случай, по делото не са представени доказателства, че ответникът
е подал заявка за кредит до ищцовото дружество така, както се твърди в исковата
4
молба и е предвидено в ОУ на дружеството – т.1.8.3. Съгласно т.2.6 от ОУ на
дружеството, сключването на договора за потребителски кредит става по
инициатива на клиента, който попълва формуляр за кандидатстване (искане за
потребителски кредит). Подобно искане/формуляр по делото не е представено.
Следва да се има предвид, че за да се приеме, че договорът е произвел действие
между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на
комуникация, че са изпълнени изискванията ЗПФУР, т.е. че задължителната за
сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В случая, по делото
отново не са представени доказателства в тази насока. По делото няма данни ищецът да
е изпълнил предвидената в т.2.12 от ОУ процедура, съгласно която в случай, че
клиентът е одобрен, едновременно с уведомлението за съгласието си, изпраща на
посочената във формуляра за кандидатстване електронна поща Договора за
потребителски кредит, заедно с Общите условия и Стандартния европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по
чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.
Според трайната и непротиворечива съдебна практика, разпоредбата на чл.3,
ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което
връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно
електронните документи. В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от
същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от
изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на
електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация, на
електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния
прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без значение е дали или
кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита за узнато от адресата от
датата на постъпването, съответно от изтеглянето на електронния документ.
Следователно, за да се приеме, че договорът е произвел действие между страните,
следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са
изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че
задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя. В
настоящия случай, както бе посочено и по-горе, по делото не са представени
доказателства, от които да е видно, че ответникът е отправил искане до ищеца за
отпускане на кредит, както и че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е
уведомил своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, съответно, че й е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9
5
ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. Не е установено също, чрез
кои електронни адреси е разменена информацията, съответно, че посочените в
електронните документи ІР – адреси на страните и по-конкретно електронния адрес на
адресата на тази информация да е на ответника.
Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12, ал.1 или
2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е
необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени
електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Настоящият съд приема, че в конкретния случай, ищецът не е доказал
изпълнението на посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между
страните е постигнато съгласие за сключване на процесния договор за кредит.
С оглед предходното, предявените главни и акцесорни искове са неоснователни,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
Дори хипотетично да се приеме, че между страните е възникнало алидно
облигационно правоотношение, то исковите претенции са неоснователни поради
неравноправност на клаузите в процесния договор. Съгласно § 13 т.12 от ДР на Закона
за защита на потребителите, ответникът е потребител на финансова услуга и същият
има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който
потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които
не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Като
потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена
в Глава Шеста ЗЗП, за които съдът следи служебно /чл. 7, ал.3 от ГПК /обн. ДВ, бр.
83/2019г./.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК предвижда изискуемото съдържание на договора за
потребителски кредит. В случая в представения договор за кредит не се съдържа годишният
процент на разходите по кредита, макар да е посочена общата сума, дължима от потребителя
съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По силата на чл.22 ЗПК в ред. Доп. – ДВ, бр.
35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, с оглед на което констатацията за липса на ГПР в договора за кредит
обуславя извод за недействителност на последния.
Съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2-ра от същата разпоредба е
посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение
е дадено и в Директива 93/13/Е.. Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са
6
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е
бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните, от което следва извод, че ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието му.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. В хода на производството ответникът е представляван от особен
представител и по делото няма данни за направени разноски. С оглед предходното,
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [***********], ЕИК [***********], със седалище и
адрес на управление: [***********] против М. С. Т., ЕГН ********** обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.6 ЗПФУР и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 300,00 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 000-КЗ-
83080533/04.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2022 г. до
окончателното изплащане; сумата от 10,33 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 04.01.2017 г. до 04.02.2017 г. и сумата от 130,58 лева, представляваща
законна лихва върху главницата, дължима за периода от 05.02.2017 г. до 21.05.2021 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 29581/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8