Определение по дело №485/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод изпратена по правилата на местната подсъдност от Окръжен съд, Г. З. /гр.д. № 51/2013 г./ искова молба, депозирана от Н. Н. А., в момента пребиваващ в З., Г. З., чрез назначения му с определение от 20.05.2013 г. на Старозагорския окръжен съд, особен представител –А. Г. С. П. от АК, Г. З.. В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът А. С. С. в разпитите си на 27.06.2006 г. като свидетел по ДП № 558/2006 год. по описа на РУ „П.” – Х., и на 27.05.2009 г., като свидетел по НОХД № 112/2009 год. по описа на Окръжен съд, гр. Х., на два пъти дал неверни показания срещу ищеца. На тези разпити той лъжесвидетелствал, като твърдял неверни обстоятелства, че е предал на ищеца пистолет и патрони. Ищецът твърди, че тези лъжесвидетелствания на ответника са причина той към момента да изтърпява наказание „доживотен затвор” в З., гр. С. З., при специален режим. Твърди, че в резултат на лъжесвидетелстването на ответника, той - ищецът бил лишен от възможността да създаде семейство. Близките му се отрекли от него. Търпял всекидневен физичесÛи и психически тормоз в З., защото бил невинен и стоял затворен само заради лъжливите показания на ответника. От това за ищеца се пораждал правен интерес от завеждането на настоящия иск, с който цели да бъде обезщетен за причинените му от ответника неимуществени вреди, настъпили в резултат на неговите неверни показания пред полицията и съда. Ищецът оценява причинените му неимуществени вреди на 60 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 60 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във всекидневен физически и психически тормоз в З., Г. З., заради това, че лежи там невинен, поради лъжесвидетелстването на ответника, в качеството му свидетел по ДП № 598/2006 г. по описа на РПУ, гр. Хасково и по НОХД № 112/ 2009 г. по описа на ОС, гр.Хасково, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -27.05.2009 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

С влязло в сила определение от 25.04.2013 г., постановено по първоначално образуваното гр.д. № 51/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, ищецът е освободен от заплащане на дължимата се в производството държавна такса в размер на 2 400 лв.

По делото, в дадения надлежен срок, е депозиран от ответника А. С. С., отговор на исковата молба. В същия се изтъкват съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

В открито съдено заседание, ищецът, чрез назначения му с определение от 20.05.2013 г. на Старозагорския окръжен съд, особен представител –А. Г. С. П. от АК, Г. З., поддържа исковата си претенция.

В открито съдено заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Производството по настоящото дело е образувано по повод изпратена по правилата на местната подсъдност от Окръжен съд, Г. З. /гр.д. № 51/2013 г./ искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал.1, във чл.84,ал.3 от ЗЗД.

Съгласно изготвения по реда на чл.146, ал.1,т.3 и т.4 от ГПК, и не оспорен от страните доклад, настоящият съд приема за безспорни изложените в производството фактически обстоятелства, а именно, че въз основа на влязла в сила Присъда № 78/12.04.2010 год., постановена по НОХД 112/2009 год. по описа на Окръжен съд, гр. Х., за извършени престъпления по чл. 116, т. 7 и т.9, във вр. с чл. 115 от НК и чл. 330 от НК, по реда и при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, на ищеца е наложено и същият изтърпява наказание „доживотен затвор”, което на основание чл. 61, т. 1 от ЗИНЗС изтърпява при първоначален „специален режим” в З., Г. З..

Като доказателство по делото е приет протокол от 27.06.2006 г. за извършен разпит на А. С. С. в качеството му на свидетел по досъдебно производство № 598/2006 г. по описа на РПУ, гр.Хасково. От прочита му се установява, че на поставени от дознателя въпроси, свидетелят е изложил конкретни отговор, вкл. и относно обстоятелство, че е дал "...пистолета на Н." . Представен и приет като доказателство по делото е и протокол от отрито съдебно заседание, проведено на 27.05.2009 г. по НОХД № 112/ 2009 г. по описа на Окръжен съд, гр.Хасково. От прочита на същия се установява, че ответникът в качеството си на свидетел е бил разпитан в производството, и същият е потвърдил показанието си , че е дал "...пистолета на Н....".

По повод направено от ищеца доказателствено искане, съдът е изискал и приел справка за съдимост с рег.№ 980/30.09.2013 г. на Районен съд, гр.К., от прочита на която се установява, че ответникът А. С. С., роден в гр.К., не е осъждан.

В този ход на констатации, съдът изгради своето становище:

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Т.е. за да се ангажира по реда на цитираната правна норма отговорността на ответника, следва в производството да се установи наличие на кумулативно изискуеми се предпоставки, а именно: противоправност на осъщественото от ответника деяние, вреда - имуществена или неимуществена такава, пряка причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, и разбира се, вина. В частност, изхождайки от уреденото от процесуалните норми разпределение на доказателствената тежест, следва ищецът в производството да докаже противоправното действие, вредата и причинната връзка между тях, а вината, съгласно предписаната от разпоредбата на ал.2 на цитираната разпоредба на чл.45 от ЗЗД, презумпция, се предполага до доказване на противното.

Или казано с други думи, изхождайки от твърденията в исковата молба, следва в настоящото производство, ищецът Н. Н. А. първо да докаже, че ответникът А. С. С. в разпитите си, снети на 27.06.2006 г. по ДП № 598/2006 г. по описа на РПУ, гр.Х. и на 27.05.2009 г. по НОХД № 112/ 2009 г. по описа на ОС, гр.Х., е потвърдил неистина. Фактът на твърдяното лъжесвидетелстване може и следва да бъде доказан в производството с влязла в сила присъда, постановена в нарочно наказателно производство, с която ответникът е бил признат за виновен в извършването на престъпното деяние по чл. 290 от НК. Това обстоятелство би било задължително за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата протовоправност и виновността на дееца. В настоящото производство обаче, ищецът не доказа, че ответникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на твърдяното престъпно деяние - лъжесвидетелстване, защото не доказа, че същият пред Окръжен съд , гр.Х., и пред друг надлежен орган на властта - РПУ, гр.Х., като свидетел в устните си показания е потвърдил съзнателно неистината, че е предал на ищеца пистолет и патрони. Нещо повече в настоящото производство беше събрано писмено доказателство - справка за съдимост с рег.№ 980/30.09.2013 г. на Районен съд, гр.К., което безспорно обори твърденията на ищеца. Тя установи обстоятелството, че ответникът А. С. С. не е осъждан, което предполага ,че не е осъждан и за деяние по чл.290 от НК.

Изложената констатация пък от своя страна води до извод, че доколкото визираните в производството предпоставки са поставени в съотношение на кумулативност, то съдът и само при отсъствие на условно наречената първа предпоставка, може да изгради своя окончателен извод за неоснователност на иска с посоченото правно основание чл.45 от ЗЗД, без да изследва наличието на останалите предпоставки – вреда и причинно-следствена връзка. А доколкото обективно съединеният иск с правно основание чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД е акцесорен, то неоснователността на основания иск, предопределя и неговата неоснователност.

Или казано в обобщение следва предявената от ищеца искова претенция като недоказана, да бъде отхвърлена изцяло.

Доколкото ищецът е бил освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК, с нарочно определение от 25.04.2013 г., постановено по първоначално образуваното гр.д. № 51/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, от заплащане на държавна такса, на основание чл.83, ал.3 от ГПК и при този изход на делото дължимата се в производството такса следва да бъде покрита от бюджета на съда. Но тъй като ищецът е освободен само от заплащане на държавна такса по делото, то същият дължи разноски в производството. Такива доколкото са изрично поискани и се доказват в размер на 500 лв., се следват на ответника по делото.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявената от Н. Н. А., с ЕГН *, в момента в З., Г. З.,чрез особен представител - А. Г. С. П. от АК, Г. З., против А. С. С. от С. Л., обл.К., с ЕГН *, искова претенция с правно основание чл.45, във вр. с чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 60 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени на последния неимуществени вреди, изразяващи се във всекидневен физически и психически тормоз в З., Г. З., заради това, че лежи там невинен, поради лъжесвидетелстването на ответника като свидетел по ДП № 598/2006 г. по описа на РПУ, гр.Х. и по НОХД № 112/ 2009 г. по описа на ОС, гр.Хасково, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането -27.05.2009 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. Н. А., с ЕГН *, в момента в З., Г. З., да заплати на А. С. С. от С. Л., обл.К., с ЕГН *, сумата в размер на 500 лв., съставляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :