РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Пазарджик, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20245200900083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. от ГПК.
Предявен е иск от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, чрез
старши юрисконсулт Н. Г., против Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.
„Б.“ № **, за присъждане на сумата в размер на 400 000 лева – главници
(80 000 лв. и 320 000 лв.), изплатени от ищеца като обезщетение за
причинените на Д. Д. Г. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на *** г. в
гр. С. по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите водач Ж. И. Г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
Твърди се, че на 29.11.2015 г. около 03.30 ч. в гр. С., кв. К., л. а. О. Ф.,
рег. № ***, управляван от ответника Г., без да притежава свидетелство за
управление, се движи по ул. Р. с посока на движение от ул. Ч. към Г. С. – К.,
като самокатастрофира в крайпътно дърво отдясно на пътя. След инцидента
напуска автомобила и мястото на произшествието, не уведомява и не изчаква
контролните органи. В резултат на ПТП пътникът на дясната предна седалка в
автомобила Д. Д. Г. получава тежки телесни повреди по тялото и главата –
1
подробно описани. Било е образувано НОХД № *** г. на С., приключило със
споразумение по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 381 и сл. от НПК, одобрено на ***** г.
Сочи се, че съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.
300 ГПК същата е задължителна за гражданския съд. Отговорността на водача
Г. към датата на ПТП е била застрахована към ищцовото дружество.
Пострадалата Г. предявила иск за обезщетяване на причинените й
неимуществени вреди, по който било образувано гр. д. № *** г. на СС.. С
решение от **** г. ЗК „Лев инс“ е била осъдена да заплати на Д. Г. сумата от
400 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. При
обжалване на първоинстанционното решение за разликата над 80 000 лева
същото е потвърдено от С. с решение от **** г. Съдебното производство е
протекло при участието на трето лице – помагач Ж. И. Г. на страната на
застрахователното дружество, респ. навежда се довод, че съгласно чл. 223, ал.
2 от ГПК между настоящите страни по делото е налице обвързващата сила на
мотивите по постановеното решение.
Въз основа на изпълнителен лист от 23.06.2020 г., издаден от С. по гр.
д. № *** г. е образувано изпълнително дело № *** г. на ЧСИ М. К., като след
получена Покана за доброволно изпълнение длъжникът-ищец е заплатил
общо сумата от 126 436.55 лева на 13.07.2020 г., от които 80 000 лева –
главница и законна лихва от *** г. до 13.07.2020 г. – съдебни разноски и
разноски към ЧСИ.
Въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2020 г., издаден от САС по в.
гр. д. № *** г. е образувано изпълнително дело № **** г. на ЧСИ М. К., като
след получена Покана за доброволно изпълнение длъжникът-ищец е заплатил
общо сумата от 508 409.96 лева на 12.11.2020 г., от които 320 000 лева –
главница и законна лихва от *** г. до 12.11.2020 г. – съдебни разноски и
разноски към ЧСИ.
Аргументира се, че с изплащане на обезщетението по застраховка
„Гражданска отговорност“, ищецът е встъпил в правата на пострадалия и
придобил регресни права срещу виновния водач, управлявал автомобила без
да има необходимата правоспособност Ж. И. Г., на основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ, до размер на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
400 000 лева – главници за причинените на Д. Г. неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на *** г. в гр. С.. Моли за уважаване на иска, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до
окончателното плащане. Претендират се и разноски.
2
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба, при което двойната размяна на книжа е преустановена.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
изплатена главница от общо 400 000 лева (80 000 лева + 320 000 лева) на
пострадало лице като застрахователно обезщетение вследствие на ПТП,
настъпило по вина на застрахования ответник, управлявал МПС без
свидетелство за управление.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Относно посочената от ищеца правна квалификация на предявения иск,
същата не обвързва съда, доколкото съдът е длъжен служебно да определи
надлежната правна квалификация въз основа на заявените фактически
твърдения и петитум – чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 22 ПЗР от КЗ 2016 г. за
застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
се прилага част IV от КЗ (отм.), освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Част IV от КЗ (отм.) урежда общите въпроси
на застрахователния договор, имуществено застраховане, застраховане на
гражданска отговорност, застраховки "Живот" и "Злополука" и приложимото
право към застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и
Европейското икономическо пространство. Специалните разпоредби,
уреждащи задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, включително регресното право на застрахователя по тази
застраховка срещу застрахования, са предвидени в част V от КЗ (отм.), която
не е посочена в § 22 ПЗР от КЗ. Поради това преценката за приложимото
право следва да се извърши съобразно спецификата на регресното право.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от КЗ
(отм.) и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да
получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото
лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу
застрахования не е същинско застрахователно право, то не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при
наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба
основания. В предвидените в КЗ (отм.) и сега действащия КЗ основания се
3
касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към
застрахования /делинквент/. Регресното право възниква тогава, когато
застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор
/към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на
алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на
деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274,
ал. 1 и ал. 2 от КЗ (отм.) и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 от КЗ /умисъл, алкохол, липса
на правоспособност за управление и др./ именно с този момент. При всеки
случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с
действащите към него момент правила за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и съответните
специални разпоредби в КЗ, относими към управление на застрахованото
МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на
неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него
обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Наличието на предвидените в
чл. 274 КЗ (отм.) и чл. 500 от КЗ основания за възникване на регресното право
не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска
отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи
обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на
обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а
изискуемостта на регресното притезание. На това основание, съдът приема,
че регресното право на застрахователя – ищец по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите спрямо виновния водач /ответника/ се
урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този
момент е настъпването на застрахователното събитие по риска "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Доколкото рискът е настъпил на 29.11.2015
г., по време на действие на отменения КЗ (2006 г.), именно той е законът в
широк смисъл на понятието, на основата на който следва да се разгледа
настоящия иск – в този смисъл константна съдебна практика Решение № 20 от
2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о. и Решение № 192 от
14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2010 г., II т. о.
Съдът приема следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
4
оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е
посочен по делото. В случая това е гр. Р., ул. Б. № **. Връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея е редовно връчване на 30.06.2024 г.
на пълнолетно лице на адреса – баща на ответника, на основание чл. 46, ал. 2
вр. ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 46, ал. 4 от ГПК с получаването на съобщението
от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение
има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Алинея 2 предвижда, че при неизпълнение на задължението по ал. 1,
както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ
адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За
тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на
първото съобщение.
Ответникът е бил предупреден за тези последици с връчване на препис
от ИМ на 30.06.2024 г. на неговия баща, видно от разписката към самото
съобщение.
При връчване на призовката за днешното съдебно заседание се
установява, че връчителят е търсил адресата в продължение на месец (от
13.09.2024 г. до 13.10.2024 г.), макар и неправилно да е посочил като дата на
връчване 03.10.2024 г. (каквато очевидно не следва да се вписва доколкото
няма фактическо връчване, а само посещения на място). Това обстоятелство
не опорочава направените посещения. Ето защо, и на основание чл. 41, ал. 2 от
ГПК съдът прилага призовката към делото и счита връчването за редовно.
От приложенията към делото се установява, че лицето има настоящ
адрес, но предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ГПК, а именно, че когато не
5
може да се извърши връчване по ал. 1 - 3, съобщението се връчва на
настоящия адрес на страната, а при липса на такъв - на постоянния, следва, че
не се връчва на настоящия адрес.
В случая дори е направен опит за връчване и на настоящия адрес, но и
там лицето не е открито.
Налице са всички предвидени в ГПК предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, доколкото ответникът не е подал отговор на исковата
молба, бил е предупреден, че при неподаване на отговор и неявяване в
съдебно заседание ищецът може да поиска неприсъствено решение.
Ответникът не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание на
18.10.2024 г., въпреки редовното връчване, на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК,
не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение с молба от 11.10.2024 г.,
като може да се направи извод за вероятната основателност на иска.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. Същото се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да се уважи.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, като в представения списък по чл. 80 от ГПК е посочил
юрисконслутско възнаграждение от 300 лева и държавна такса от 16 000 лева.
Искането е основателно за държавната такса изцяло, но с оглед липсата на
фактическа и правна сложност по делото, приключило с неприсъствено
решение, съдът определя 100 лева юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № **, да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, сумата в размер на
400 000 (четиристотин хиляди) лева – главница, изплатена като обезщетение
за причинените на Д. Д. Г. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на *** г. в
гр. С. по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на
6
автомобилистите водач Ж. И. Г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.06.2024 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 274, ал. 2 от КЗ (отм.).
ОСЪЖДА Ж. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № **, да
заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, сумата в размер на
16 000 (шестнайсет хиляди) лева, представляваща държавна такса за първа
инстанция, и 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнагрждание,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 от ГПК/.
Препис да се връчи на страните /арг. чл. 240, ал. 1 от ГПК/.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7