Решение по дело №424/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 212
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Петър Владимиров Петров
Дело: 20195610200424
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  212

21.10.2019 год., гр.Димитровград

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Димитровградски районен съд,  в откритото си заседание  на 03.10. 2019 год.  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЪР ПЕТРОВ

С участието на секретаря Д. П., като разгледа докладваното от председателят НАХД № 424 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.      Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2.      ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- П.А.П. е останал недоволен от наказателно постановление(НП) № 99/ 15.08.2019 г. на член на УС Агенция пътна инфраструктура- София, с което за това, че на а 19.03.2019 г., около 11:15 часа, е управлявал пътно превозно средство (ППС), с регистрационен № ****, вид товарен автомобил, марка ДАФ. модел П.******, по пьт 1-8. км 280+400 м, с посока на движение гр. Пловдив, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) на основание  чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 3,000.00 (три хиляди лева)лв. Излага съображения в тази посока и моли НП да се отмени.

3.      В с. з. чрез представител поддържа жалбата си.

4.      НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- член на УС Агенция пътна инфраструктура- София чрез представител оспорва на различни основания, моли да се потвърди НП.

5.      РП- Димитровград не праща представители  не взема становище.

Приложим закон.

6.      Закон за движение по пътищата(ЗДвП)

Чл. 139. (1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: (5) (Нова - ДВ, бр. 6 от 2004 г., предишна ал. 3, бр. 85 от 2004 г., предишна ал. 4, бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 39 от 2011 г., бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

(6) (Нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Чл.179, (3) бр. 17 от 26.02.2019 г.,  Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва:1.  при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона - 3000 лв.;

Факти по делото.

7.      Товарен автомобил, марка ДАФ. модел ****** с регистрационен № **** бил собственост на „Кивиа- Оил“, ЕООД. На 19.03.2019 г. същият бил управляван от жалбоподателят. Около 11:15 часа бил спрян  по път I-8. км 280+400 м (в близост или в с. Върбица, общ. Димитровград) от страна на св. Т. и Г., служители при АНО. Извършили проверка, при която  установили, че за камиона към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство. Актосъставителят И.Г.Т. заема длъжността инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ Хасково,оправомощен със Заповед № РД-11-233/28.02.2019г. да издава акт за установяване на административно нарушение(АУАН), при което съставил АУАН № 000909/19.03.2019 г. , в който отразил възприетото.АУАН бил подписан от присъстващият свидетел и жалбоподателят, последния- без възражения, препис от него- връчен срещу разписка на жалбоподателят.

8.      В последствие АНО, с  цел установяване на категорията на ППС, посочено в акта е извършил справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегиегров обмен (RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с регистрационен № **** е вид товарен автомобил от категория N3. Съгласно чл. 149. ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП към категория N3 принадлежат моторни превозни средства с технически допустима максимална маса над 12 тона.В следствие на проверката е установено, че посочената от актосъставителя категория К2 не отговаря на общата техническа допустима максимална маса на Г1ПС с per. № ****. С извършената справка в Националния регистър на превозните средства и техните собственици, се установи, че категорията на горепосоченото ППС е категория N3 съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б „в“ от ЗДвП и е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона. Параграф единствен от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура" постановява, че ППС с технически допустима максимална маса над 12 тона принадлежат към категория К1. Въз основа на АУАН и последващото събиране на доказателства, АНО, надлежно упълномощен по силата на Заповед №РД- 11- 631/ 28.05.19 и Заповед № РД- 11- 27/ 15.08.19, издал предметното на делото НП № 99/ 15.08.2019 г., с което за това, че на а 19.03.2019 г., около 11:15 часа, е управлявал пътно превозно средство (ППС), с регистрационен № ****, вид товарен автомобил, марка ДАФ. модел П.******, по пьт 1-8. км 280+400 м, с посока на движение гр. Пловдив, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) на основание  чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 3,000.00 (три хиляди лева)лв. НП е връчено на 19.08.2019 г., жалбата против него- подадена на 23.08.19 г.

9.      Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства като еднопосочни и непротиворечиви.

Процесуална допустимост.

10. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

11. Не е основателно възражението, че НП е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 189е, ал.12 от ЗДвП и Заповед №РД- 11- 631/ 28.05.19 и Заповед № РД- 11- 27/ 15.08.19, такава компетентност е налице.

12. АУАН съдържа процесуални дефекти, които обаче в последствие са санирани от АНО по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. В частност става въпрос за неточно посочване категорията на товарния автомобил- вместо К1- К2; неточно посочване на организационната структура, към която принадлежи актосъставителя. Те не са съществени нарушения на процеса, не е ограничено правото на защита на жалбоподателят.

13. Действително и АУАН и НП съдържат множество законови разпоредби, отразени в съдържанието си. Въпреки това, не е неясно и от двата документа, кои точно разпоредби са нарушени- в АУАН такива са посочени чл. 139, ал.6 и чл. 179, ал.3 от ЗДвП; в НП- също.

14. Не е основателно възражението, че липсва чл. 179, ал.3, т.1 от ЗДвП- към момента на твърдяното нарушение редакцията на закона е точно такава и тя е релевантна на описаното.

15. Проблем има АНО в две посоки- не твърде ясно описание на мястото на нарушение и съответно- по отношение на собствеността и действителните отношения между жалбоподателят и собственика на ППС- то. Те нямат обаче процесуален характер, а са свързани с правилността на НП.

16. В заключение НП е законосъобразно.

17. Не така стои въпроса с доказаността на твърденият на НП.

18. Въпросът къде е извършено нарушението стои. В НП е описано „място на нарушението е посочен км 280+400 м на път 1-8 (Граница Сърбия- Калотина- Драгоман- ок.п.София- о.п. Ихтиман - Костенец - Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - о.п. Хасково - Харманли - Любимец - Свиленград - Капитан Андреево), за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.“. В с.з. св. Г. заявява, че проверката е извършена в с. Върбица, общ. Димитровград. Съдът счита, че тук проблема е не малък, защото ако проверката е извършена в населено място , то и винетна такса не се дължи, обратно- ако е по републиканската мрежа, следвало е да има плащане. Налице е съмнение, което не е в полза на АНО, тъй като той има тежест да докаже твърдяния факт. В допълнение негов свидетел като че ли дава други данни, т.е. АНО сам опровергава констататциите си в АУАН. Тези факти са в пряк конфликт с надлежното доказване на твърдяното нарушение.

19. Още по съществен момент е, че въпреки, че АНО е издирил собственика на ДАФ. модел П.****** с регистрационен № ****, това е „Кивиа- Оил“, ЕООД. Без да извърши обаче обследване на факта, в какви отношения са жалбоподателят и собственика, АНО е ангажирал пряко отговорността на последния.

20. Очевидно е, че жалбоподателят е в договорни отношения с „Кивиа- Оил“, ЕООД, както твърди- в трудово правни такива. Електронната винетка не изисква поставен стикер или каквото и да е визуализиране по камиона. Така няма как жалбоподетелят, бидейки работник да провери дали такава винетка е платена. Допълнително е силен аргумента, че няма как да презюмира недобросъвестно поведение от страна на своя работодател в тази посока.

21. Следва да се отбележи, че водачът на МПС трябва да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Това предполага, че следва да действа или умишлено или да положи дължима грижа, да се увери, че таксата е платена от трето лице.

22. Жалбоподателят не е действал в контекста на изискуемата вина , нито при условията на умисъл, нито при небрежност и затова неправилно е подведен под хипотезата на административно- наказателната отговорност.

23.  Няма друг път съдът да оцени непредпазливостта- субективното отношение на дееца към обществено опасния характер на деянието и задължението му да знае това, както и да бил длъжен да зае за него и за последиците, или пък да е мислил, че няма да настъпят (ще бъдат предотвратени) тези последици, освен да стъпи на обективни критерии. Те се отмерват чрез обективният стандарт за определяне на небрежното(непредпазливо) деяние.

24. Не може да се очаква в случая, че жалбоподателят е действал небрежно- дали е осъществил дължимата грижа, която при тези обстоятелства един обичайно добре информиран работник-водач на МПС би предприел.

25. Съдът определя абстрактната фигура -  обичайно разсъдлив, честен и добросъвестен водач на товарен автомобил, работещ по силата на трудово правоотношение със собственика на този автомобил, вземайки предвид, че в тази група попадат широк кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически способности, т.е. групата е твърде широка като състав и качество. Допълнително този абстрактен водач в изпълнение на трудовите си ангажименти по силата на Кодекса на труда не може да се съмнява, че му се възлага изпълнението им в нарушение на законите на Р България. В частност той би следвало да съобрази поведението си в контекста на дължимата грижа досежно техническите характеристики и норми на безопасност на управляваното от него МПС, но не може да се изисква от него да проверява нарочно, дали предоставените му например документи са с невярно съдържание, дали всички такси и данъци са платени и тн. В още по- голяма степен това важи и в случаите, при които документи изобщо липсват, така дори и при вероятно съмнение или свръх- грижа, да е способен да провери , дали задължението на трето лице- в случая работодател- към Държавата е изпълнено. Най- общо казано, абстрактният водач на МПС, работещ като такъв по смисъла на КТ не може да предполага недобросъвестно поведение на своят работодател.

26.  Отчитайки тези факти, обичайно разсъдливия и добросъвестен човек, който управлява  товарен автомобил, собствен на работодателя  е лице, което не може да очаква, че последният не е платил винетна такса по електронен път. За да води делата си правилно и в частност- да приеме, че това е така, това абстрактно лице следва да бъде нарочно информирано по един достатъчно ясен и недвусмислен начин. Това лице не се очаква да предприема доброволно действия по самостоятелно търсене на такава информация, не се очаква да се осведомява в официален сайт на който и да е бил държавен орган за това обстоятелство.

27. Жалбоподателят действа изцяло добросъвестно, без да поема ненужен риск извън поведението, което абстрактния добросъвестен водач би проявил. В контекста на горното, поведението на жалбоподателят не е виновно, защото не действа небрежно, още по- малко умишлено. Липсва данни, да е бил нарочно уведомен, че камиона не е с платена винетна такса, няма и материален носител(хартиена винетка, не се изисква и шофьора да носи фактура и др. доказателства за плащане), за да може да се приеме недобросъвестност. Напротив- той предполага, че трето лице е платило тази винетна такса, не е бил длъжен да знае, че това не е така.  На това основание той не може да носи отговорност.

28. Отговоростта за административно нарушение е лична, когато то е осъществено без вина- не се носи административно наказателна отговорност. АНО е следвало да търси виновния за извършеното другаде, тъй като в субективен план жалбоподателят не е длъжен да отговоря за чужди нарушения.

29. Изводът от това е , че жалбоподателят е неправилно наказан.

30. В комплекс с изложеното в т. 18 от мотивите, това води до непоколебимият извод на съда, че това НП не е доказано, съответно- като неправилно трябва да се отмени изцяло.

 

Мотивиран така, съдът

 

 

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление(НП) № 99/ 15.08.2019 г. на член на УС Агенция пътна инфраструктура- София, с което на П.А.П., с ЕГН:**********, с адрес: ***, за това, че на 19.03.2019 г., около 11:15 часа, е управлявал пътно превозно средство (ППС), с регистрационен № ****, вид товарен автомобил, марка ДАФ. модел П.******, по пьт 1-8. км 280+400 м, с посока на движение гр. Пловдив, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата (ЗП) на основание  чл. 179, ал. 3, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 3,000.00 (три хиляди лева)лв. като НЕПРАВИЛНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: