№ 3894
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П. В. Боснешки
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от П. В. Боснешки Гражданско дело №
20241100109299 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р. А. М., с
ЕГН:**** и адрес:гр.Девин, обл. Смолян, ул.“****, срещу Министерство на правосъдието, с
която са предявени искове с правно основание чл.441, ал.1, изр. второ ГПК, вр. чл.49 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по ИД №20245410400002 по описа на СИС към Районен съд-
Девин, както следва:
-сумата от 500 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
-сумата от 500 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
Ищецът твърди, че конкретните неправомерни действия на ДСИ А. П. са налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и погА.ване на задълженията му по
процесното ИД със средства от това трудово възнаграждение. Ищецът твърди, че тези
действия са незаконосъобразни, без да посочва конкретни нарушения на закона.
В законоустановения срок ответникът Министерство на правосъдието е подал
отговор на исковата молба, с който се твърди, че същата е нередовна. При условията на
евентуалност ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер. Признава, че
Министерството на правосъдието е възложител на работата на А. П. - държавен съдебен
изпълнител при СИС при Районен съд - град Девин.Оспорва, че от страна на ДСИ А. П. е
извършено противоправно деяние във връзка с образуваното срещу ищцата изпълнително
дело. Видно от уведомителното писмо по чл. 508 ГПК на директора на СУ „Христо Ботев“,
гр. Девин, нетното трудово вънаграждение на ищцата възлиза на 1901,27 лева. Към датата
на получаване на запорното съобщени от работодателя, минималната работна заплата е била
1
933 лева, респективно двойният й размер е 1866 лева, следователно ищцата попада в
хипотезата по чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвиденият максимален размер на удръжката при
това положение е 633,76 лева или 1/3 част. В конкретния случай от трудовото
възнаграждение на ищцата е удържана общо сумата от 255 лева, включваща и такси и
разноски по изпълнителното дело, която сума е почти два пъти по-ниска от това, което
законът позволява като удръжка.
С налагане на запора върху трудовото възнаграждение на ицщата при работодателя,
ДСИ не е извършил противоправно деяние, а е следвал стриктно законовите разпоредби.
Поради това и липсва наличие на противоправно деяние, изразяващо се в принудително
изпълнение от страна на държавния съдебен изпълнител в СИС при PC - Девин върху
трудовото възнаграждение на ищцата, съставляващо несеквестируем доход, от което да са
настъпили вреди за ищеца, не е доказан. Съдебният изпълнител не е действал и виновно.
Липсват и вреди и причинна връзка.
С отговора е направени искане, на основание чл. 219, ал. 1 във вр. чл. 218 от ГПК, за
привличане на трето лице - помагач на страната на ответника - А. П., която към настоящия
момент заема длъжността ДСИ, с адрес по месторабота: Република България, Съдебно-
изпълнителна служба при Районен съд - Девин, ул. ****, в качеството й на държавен
съдебен изпълнител по изпълнително дело № 2/2024г. по описа на Съдебно - изпълнителната
служба при Районен съд - Девин.
С определение от 28.01.2025г. на СГС, е конституирана А. П., която към настоящия
момент заема длъжността ДСИ, с адрес по месторабота: Република България, Съдебно-
изпълнителна служба при Районен съд – Девин, като трето лице - помагач на страната на
ответника.
С писмено становище от 24.02.2025г. А. П. оспорва исковете по основание и размер,
като иска отхвърлянето им като неоснователни по подробно изложени съображения. ДСИ
излага хронология на извършените от същата процесуални действия по принудително
изпълнение по ИД №20245410400002 по описа на СИС към Районен съд- Девин, като
твърди, че същите са правомерни и законосъобразни.
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
Съгласно постоянната съдебна практика, застъпена и в решения от 15.01.2016г. по гр.
д. № 1629/2015 г., ІV г. о. на ВКС и от 11.07.2016 г. по гр. д. № 4321/2015 г., ІV г. о. на ВКС,
която се споделя от настоящия състав, съгласно разпоредбата на чл. 441 ГПК за вредите,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено от
държавен съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл. 49 от Закона за задълженията
и договорите. Държавният съдебен изпълнител е в трудови правоотношения с Министерство
на правосъдието /чл. 278 от Закона за съдебната власт/, затова за вреди, причинени от негови
действия към увреденото лице ще отговаря именно възложителят на работата при условията
2
на чл. 49 ЗЗД. Надлежен ответник по този иск е Министерство на правосъдието, а не
министъра на правосъдието.
По основателността:
Видно от приложеното към настоящето дело копие на изп.д.№20245410400002 по
описа на СИС към Районен съд- Девин, същото изпълнително дело е образувано по
по молба на заинтересованата страна - взискател Агенция по заетостта, код по Булстат
*********, със седалище: гр. София. бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, представлявана
по пълномощие от юрисконсулт И. Д., въз основа на изпълнителен лист № 95 от
30.10.2023г., издаден по адм. дело № 243/2023г.по описа на АС – Кърджали.
С процесния изпълнителен лист длъжниците П.Д.К. и Р. А. М. са осъдени солидарно
да заплатят на взискателя Агенция по заетостта сумата от 100лв., представляваща направени
разноски.
Предвид разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата винаги е присъединен взискател
за дължимите се от длъжника публични задължения, поради което в хода на изпълнителното
производство е поискана справка от НАП за наличие и липса на задължения и
обезпечителни мерки, при което по делото е постъпило удостовеР.е по чл. 191 от ДОПК /
изх. № 210372400374535/26.01.2024г./, от което е видно, че длъжникът има публични
задължения в размер на 70.00 лв.
Поради това и с разпореждане от 26.01.2024г. на ДСИ като присъединен взискател е
конституирана Държавата, представлявана от НАП.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 108/26.01.2024г.,
която длъжникът е отказал да получи на 27.01.2024г. Длъжникът е отказал да получи и
съобщението на ДСИ за допускане на присъединяването на държавата в лицето на НАП като
присъединен по право взискател по изпълнителното дело.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение ДСИ е пристъпил към
принудително изпълнение. По искане на взискателя и съобразно посочения способ за
изпълнение, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
СУ „Христо Ботев“ гр. Девин. Длъжникът е уведомен за наложения запор на 11.04.2024г.
Видно от отговора на работодателя на запорното съобщение, постъпило по делото на
18.04.2024 г. /стр. 39 на изп. дело/ работодателят е спазил изискванията на разпоредбата на
чл. 446 от ГГТК за удръжките, които могат да се правят от трудовото възнаграждение на
длъжника, като е заявил, че ще внесе по делото сумата от 225лв.
Видно от констативен протокол от 29.04.2024г. на ДСИ е констатирано, че по сметка
на ДСИ е постъпила сумата от 225лв., от които сумата от 135лв. е преведена на взискателя,
сумата от 70лв. е преведена на НАП и сумата от 20лв. е приспадната за такси по
изпълнението.
С разпореждане от 08.05.2024г., на основание чл.433, ал.2 ГПК, ДСИ е приключила
изпълнителното производство по ИД №20245410400002 по описа на СИС към Районен съд-
3
Девин. Копие от разпореждането е връчено на длъжника, като същото разпореждане е
влязло в сила на 03.06.2024г.
След влизане в сила на разпореждането са отменени служебно всички запори, на
основание чл.433, ал.3 ГПК.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.441, ал.1, изр. второ ГПК за вредите , причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително действие на държавния съдебен изпълнител
отговорността е по чл.49 ЗЗД. Съгласно постоянната съдебна практика държавният съдебен
изпълнител е в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието /чл. 278 от Закона
за съдебната власт/, затова за вреди, причинени от негови действия към увреденото лице ще
отговаря именно възложителят на работата при условията на чл. 49 ЗЗД. Надлежен ответник
по този иск е Министерство на правосъдието, а не министъра на правосъдието.
Съгласно постоянната съдебна практика при иск предявен на основание чл.441 ГПК,
във вр. с чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД, отговорността ще възникне, когато има неправомерни
действия на ДСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ДСИ и
причинна връзка. Съдът по деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното
изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени
другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от
фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, т. е. тези които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално
настъпваща последица от вредоносния резултат.
В процесния случай ищецът претендира процесните вреди, като следствие от
незаконосъобразно наложен запор върху банковата му сметка.
В процесния случай ДСИ е дал на длъжника срок за доброволно изпълнение, като
едва след изтичането на същия на 09.04.2024г. е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
При налагане на запор върху банкова сметка съответния ДСИ е в обективна
невъзможност да знае както какъв е размера на сумите по съответната банкова сметка, така
и какво е правното основание за съответния превод. Съгласно т.5 ТР3/2017 ОСГТК
налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се
предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има
определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.
4
В процесния случай ДСИ е изпълнил задълженията си, като в запорното съобщение
е указано на работодателя в едноседмичен срок от получаването да даде информацията по
реда на чл.508 ГПК. Именно това е редът, по който ЧСИ би могъл да получи информация за
правнорелевантните обстоятелства по чл.446 и чл.446а ГПК относно евентуален
несеквестируем доход.
Видно от уведомителното писмо по чл. 508 ГПК на директора на СУ „Христо Ботев“,
гр. Девин, нетното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 1901,27 лева. Към датата
на получаване на запорното съобщени от работодателя, минималната работна заплата е била
933 лева, респективно двойният й размер е 1866 лева, следователно ищцата попада в
хипотезата по чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвиденият максимален размер на удръжката при
това положение е 633,76 лева или 1/3 част.
Всичко посочено по-горе води до извод, че ДСИ не е нарушил процесуалните си
задължения при налагане на процесния запор по ИД №20245410400002 по описа на СИС
към Районен съд- Девин.
След като не е налице противоправното поведение на ДСИ при действията му, сочени
от ищеца, то и не може в случая да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност спрямо
него.
За пълнота следва да бъде посочено още, че ищецът не доказва и настъпване на
процесните вреди, които са хипотетични, а не реално претърпени такИ..
Липсата на елемент от фактическия състав на деликта води до неоснователност на
исковете за реализиране деликтната отговорност на ДСИ и същите подлежат на отхвърляне.
Съдът намира за нужно да отбележи, че изложените от ищеца твърдения за
влошеното и социално- икономическо състояние, както и това на семейството и,
включително и събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетеля
П.Д.К., са неотносими към основателността на процесния иск. Наличието на други
изпълнителни дела и възникналите в тях спорове са неотносими към предмета на
настоящето производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК съдът намира, че следва да
присъди на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение. Освобождаването на
ищеца от заплащане на държавни такси и разноски по реда на чл.83 ГПК е неотносимо към
отговорността за разноските, направени т насрещната страна.
Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл.
25 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в
размер на 50 лв., които следва да бъдат заплатени от ищеца.
Предвид гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Р. А. М., с ЕГН:****
и адрес:гр.Девин, обл. Смолян, ул.“****, срещу Министерство на правосъдието, с правно
основание чл.441, ал.1, изр. второ ГПК, вр. чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение по ИД №20245410400002 по описа на СИС към Районен съд-
Девин, както следва:
-сумата от 500 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
-сумата от 500 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
ОСЪЖДА Р. А. М., с ЕГН:**** и адрес:гр.Девин, обл. Смолян, ул.“****, да заплати
на Министерство на правосъдието, с адрес:гр.София, ул.“Славянска“1, сумата от 50лв.,
представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника, именно: А. Е. П., в качеството й на държавен съдебен изпълнител при Районен
съд – Девин, с адрес по месторабота: гр. Девин, ул. ****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6