№ 199
гр. *** 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100574 по описа за 2021 година
Производството се образува въз основа на искова молба, подадена от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Р. Ж. СТ. по реда на чл. 422 от
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца по сключен между тях договор за потребителски
кредит № 30037801995/02.07.2019 г, следните вземания:
1. сумата от 1131.76 лева главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението;
2. сумата от 441.10 лева договорно възнаграждение (възнаградителна
лихва) за периода от 20.02.2020 г. до 03.03.2021 г. – датата на предсрочна
изискуемост;
3. сумата от 1015.79 лева възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;
4. сумата от 314.19 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;
5. сумата от 141.37 лева лихва за забава за периода от 21.08.2019 г. до
03.03.2021 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост);
6. сумата от 16.17 лева законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до
23.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда.
за които суми е издадена заповед № 233 по чл. 410 от ГПК от 25.03.2021
1
г. по ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на РС-***
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД твърди, че на 02.07.2019 г.
сключва договор за потребителски кредит № 300378801995 с ответника Р. Ж.
СТ. в размер на 1300.00 лева, която се превежда по сметка на ответника на
03.07.2019 г. Посочва се, че срокът за връщане на сумата е 36 месеца, с
годишна лихва 41 %, ГПР 48.96 %, като така общото задължение по кредита
(главница 1300 и лихва 935.94 лева) възлиза на 2235.94 лева. Отделно се
посочва, че ответникът закупува и допълнителни услуги „Фаст“ на стойност
390.00 лева и „Флекси“ на стойност 1261.00 лева, изпълнението на които
вземания се разсрочва и прибавя към месечната погасителна вноска. Така
общото задължение на ответника възлиза на 3886.94 лева с месечна вноска по
107.99 лева с падеж 20-то число на месеца. В исковата молба се твърди, че
ответникът заплаща само седем пълни погасителни вноски в размер на
814.27, последната от които на дата 17.02.2020 г., поради което ищецът
обявява кредитът за предсрочно изискуем на 03.03.2021 г. Поради тази
причина се претендира договорно възнаграждение (лихва) до 03.03.2021 г. в
размер на 441.00 лева. По услугата „Фаст“ се посочва, че остава да се заплати
сумата от 314.19 лева, а по „Флекси“ – 1015.79 лева. Остатъкът от главницата
е 1131.76 лева. Освен остатъкът от главницата и възнаградителната лихва се
претендира и лихва за забава в размер на 141.37 лева за периода от 21.08.2019
г. (датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.03.2021 г. – датата на
предсрочната изискуемост на кредита, както и лихва за забава в размер на
законната лихва от 03.03.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
23.03.2021 г.
Ответникът Р. Ж. СТ. депозира писмен отговор в срок. Не оспорва, че
сключва договора за кредит и получава сумата от 1300.00 лева главница по
него. Но се твърди, че договорът се изготвя предварително и ответникът няма
възможност да влияе върху съдържанието му. Оспорва дължимостта на
претендираната възнаградителна лихва с аргумента, че надвишава трикратния
размер на законната лихва - 41 % на годишна основа, което я прави нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. Отделно се твърди, че вземанията за
допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, поради
противоречието им със закона (ЗПК) и добрите нрави, както и поради това, че
такива услуги не са заявявани. Също така, се посочва, че нищожността на
лихвата води до нищожност на целия договор за кредит, тъй като кредит без
2
лихва не е допустим от закона. Още се заявява, че годишният процент на
разходите (ГПР) е различен от посочения в договора – 48.96 лева, тъй като
вземанията за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ не са включени
в него, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излагат се подробни
съображения. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
С горните аргументи се предявяват насрещни искове от Р. Ж. СТ. срещу
„Профи Кредит България“, както следва:
1. Главен иск за прогласяване нищожността на сключения договор за
кредит № 30037801095/02.07.2019 г., поради противоречието му със
закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
2. Евентуален иск за прогласяване нищожността на претендираното
договорно възнаграждение (възнаградителна лихва) в размер на 441.10
лева, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3, вр. с ал. 4 от ЗЗД, в случай че искът по т. 1 бъде отхвърлен.
3. Евентуален иск за прогласяване нищожността на претендираното
договорно възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на
1015.79 лева и закупена услуга „Фаст“ в размер на 314.19 лева, поради
противоречие със закона и добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3, вр. с ал. 4 от ЗЗД, в случай че искът по т. 1 бъде
отхвърлен.
Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Писменият отговор, ведно с обективираните в него насрещни искове, се
връчва редовно на ответника по насрещните искове, който в
законоустановения едномесечен срок депозира писмено становище, което
съдът квалифицира, като писмен отговор на предявените насрещни искове.
В отговора се излага подробно становище относно възраженията и
предявените насрещни искове с твърдения за тяхната неоснователност.
Излагат се правни аргументи за действителността на договора за кредит в
цялост, както и на отделните уговорки в него относно размера на
възнаградителната лихва, допълнителните услуги „Флекси“ и „Фаст“. Прави
се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
3
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Представя
писмено становище, с която поддържа предявения искове. Моли за
уважаването им. Прави възражение за прекомерност на претендирания от
ответника адвокатски хонорар. Ответникът, чрез своя процесуален
представител, поддържа възраженията в писмения отговор, както и
предявените насрещни искове. Моли за отхвърляне на предявените от
„Профикредит България“ ЕООД искове и уважаване на предявените
насрещни такива. Депозира писмени бележки. Претендира и разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Фактически констатации на съда:
Ищецът представя множество писмени доказателства относими към
релевантните за спора факти, чиято автентничност не е оспорена от
ответника, поради което съдът ги кредитира и основава изцяло своите
фактически изводи на тях. Съдът приема за установено, че между страните на
02.07.2019 г. се сключва договор за потребителски кредит, видно от който
договор „Профикредит България“ ЕООД, в качеството му на кредитор,
предоставя на Р. Ж. СТ., в качеството му на клиент, сумата от 1300.00 лева
със срок на връщане 36 месеца, с годишна лихва 41.00 % и годишен процент
на разходите (ГПР) 48.96 %. По делото не се спори, че главницата от 1300.00
лева се усвоява от длъжника на 03.07.2019 г. Дължимата обща сума за целия
период на кредита, включваща главница и възнаградителна лихва, е 2235.94
лева, с размер на погасителната вноска от 62.13 лева. От съдържанието на
т.15.1 и т.15.2. от общите условия (ОУ) към сключения договор за кредит на
представения договор се установява, че в полза на кредитора са предвидени
още две вземания, като основание за дължимостта им са две допълнителни
услуги с посочено наименование „Фаст“ и „Флекси“ – първата на стойност
390.00 лева, а втората – 1261.00 лева. Заплащането на тези допълнителни
вземания се включва като част от дължимите 36-месечни погасителни вноски,
като по този начин анюитетната вноска се повишава на 107.99 лева, а общото
размер на задължения по сключения договор за кредит – на 3886.94 лева. В т.
15.1 от ОУ се посочва, че допълнителната услуга „фаст“ се изразява в
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит
пред клиентите с без закупена такава услуга, като сумата се превежда до 24
от получаване на подписания договор и приложенията му. По отношение на
другата услуга – „Флекси“ – се посочва в чл. 15.2 от ОУ, че дава правото на
4
клиента да променя погасителния план, респ. да отлага плащане на вноски
при изпълнение на съответните условия, посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и
чл. 15.2.3. Клаузите, свързани с отговорността на клиента в случай на забава,
са уредени в т. 12 от ОУ, в която се посочва, че при просрочено плащане, се
начислява лихва за забава в размер на ОЛП (общ лихвен процент) + 10 %
годишно. Липсва, обаче, описание в ОУ, в какъв размер е ОЛП и как се
формира. Предвидено е и правото на кредитора да обяви вземането по
кредита за предсрочно изискуемо в случай, че клиентът просрочи две или
повече последователни погасителни вноски (чл. 12.3.1 от ОУ), за което
клиентът следва да се уведоми писмено. По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Р. Ж. СТ. плаща седем
пълни погасителни вноски в размер на 814.27 лева, последната от които на
17.02.2020 г. След този момент плащанията се преустановяват, поради което
кредиторът обявява вземането по кредита за предсрочно изискуемо и
извършва опит за уведомяване на длъжника за това на 17.03.2021, който е
неуспешен. Длъжникът получава уведомителното писмо на 12.07.2021 г. с
получаването препис от исковата молба и приложенията към нея писмо.
Правни изводи на съда:
По делото се установява по категоричен начин възникването на
облигационно правоотношение между страните по договора за кредит,
възникнало на 02.07.2019 г. В случая кредитното правоотношение попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, поради което
императивните разпоредби на този закон следва да бъдат служебно
съобразени и приложени от съда.
Предявеният насрещен иск за нищожност на целия договор за кредит е
неоснователен. Изпълнени са от кредитора изискванията на чл. 5 от ЗПК при
предоставяне на преддоговорна информация на длъжника. Договорът е
сключен в изискуемата по закон форма, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Уговореният годишен процентен размер на възнаградителната лихва от
41.00 % не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като не
надвишава пет пъти законната лихва, предвидена като горната граница на
ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл насрещният иск за нищожност на
вземането за възнаградителна лихва следва да се отхвърли.
Съдът намира за нищожни претендираните вземания за предоставени
5
услуги на длъжника, като приоритетно становище на искането за
потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди
останалите клиенти, както и възможност за едностранна промяна на
погасителния план от страна на длъжника, при определени условия, тъй като
не представляват услуги по смисъла на ЗЗП и ЗПК. Същите по същество
нямат характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК, тъй като представляват
предварително уговорени евентуални (под условие) промени в съдържанието
на кредитното правоотношение, които попринцип (при добросъвестно
поведение на кредитора) могат винаги и по всяко време да бъдат договорени
между страните – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на този
допълнителен пакет права (не услуги) по същество длъжникът си „закупува“
едно по-блогосклонно поведение от страна на кредитора при определени
предпоставки. Това води до извода, за наличие на недобросъвестно поведение
от страна на кредитора, който по косвен начин принуждава длъжника да
заплаща допълнителни суми, за да си осигури последния по-благоприятно
кредиторово поведение при настъпване на определени условия. Подобни
уговорки, противоречат на добрите нрави, респ. на добрите търговски
практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът третира по
различен начин едни кредитополучатели от други в случай на забава в
зависимост от това дали е получил или не допълнително възнаграждение. На
следващо място кредитополучателят се „таксува“ за хипотетичната
възможност за предоставянето на цитираните от ищеца „услуги“, а не за
реалното им предоставяне, респ. ползване от кредитополучателя. Също така,
съдът намира, че размерът на претендираните вземания „Фаст“ и „Флекси“ не
съответства по никакъв начин на „услугите“, за които се претендира
възнаграждение, тъй като общият им размер надвишава самата главница по
кредита.
Следва да се акцентира и върху това, че вземанията за процесните
услуги не са включени във формирането на ГПР като по този начин се
оскъпява по скрит начин кредита. Последното от своя страна нарушава
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по конкретно: Според
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
6
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая обявеният от кредитора официален ГПР е 48.96 %, като само
годишният лихвен процент е в размер на 41 %. В ГПР, обаче, следва да се
включат и вземанията за допълнителни услуги, които са в общ размер на над
1500.00 лева, от което следва извода, че след прибавянето на тази сума се
получава като краен резултат надвишаване на императивния праг по чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит. Следователно на основание чл.19,
ал. 5 от ЗПК възнагражденията за допълнителните услуги – „фаст“ и
„флекси“ са нищожни поради противоречие със чл. 19, ал. 4 от ЗПК и добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3, вр. с ал. 4 от ЗЗД и по
тях не се дължи плащане. Процесните вземания в размер на сумата от
1015.79 лева възнаграждение за услуга „Флекси“ и сумата от 314.19 лева
възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да се отхвърлят.
Платените от длъжника суми за нищожното вземане за услуга „флекси“
в размер на 245.21 лева, както и сумата от 75.81 лева – за услуга „фаст“, не
почиват на законно основание, поради което следва да се отнесат за
погасяване, съобразно т.6.4, б.“б“ от ОУ, на претендираната в настоящия
процес наказателна лихва в размер на 141.37 лева за периода от 21.08.2019 г.
до 03.03.2021 г. Така процесното вземане за лихва за забава следва да се
приеме, че се погасява изцяло. Това има за последица неоснователност на
иска за лихва за забава.
Остатъкът от заплатената от длъжника сума в размер на 179.65 лева
следва да се отнесе изцяло към претендираната възнаградителна лихва в
размер на 441.10 лева. След самостоятелни изчисления, съдът приема, че
възнаградителната лихва се погасява изцяло за месеците от 20.02.2020 г. до
20.05.2020 г. и частично за месец юни 2020 г. с падеж 20.06.2020 г. като
остава дължима съответно възнаградителна лихва в размер на от 261.45 лева
за периода от 20.06.20 г. до 03.03.2021 г.
По отношение на претенцията за главница в размер на 1131.76 лева,
същата се дължи в пълен размер предвид обстоятелството, че това вземане е
обявено за предсрочно изискуемо в хода на процеса по чл. 422 от ГПК, за
което длъжникът е надлежно уведомен на 12.07.2021 г. с получаване препис
от исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомително писмо
(относно приложението на чл. 235, ал. 3 от ГПК в производството по чл. 422
7
от ГПК вж. Р № 60048/20.08.2021 г. по т.д.2122/20г. на ВКС).
Забавата на длъжника води до начисляване на обезщетение в размер на
законната лихва за периода, така както е заявен в заповедта за изпълнение –
от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г. върху главница от 376.06 лева, формирана за
периода от 20.02.2020 г. (падежът на първата неплатена погасителна вноска)
до 20.02.2021 г. (падежът на 20-та погасителна вноска преди началната дата
03.03.2021 г. на претенцията за законна лихва), която след изчисления на съда
чрез лихвен калкулатор към сайта www.calculator.bg възлиза на 2.19 лева.
Остатъкът от претенцията за законна лихва в размер на 13.98 лева следва да
се отхвърли.
В заключение, длъжникът Р. Ж. СТ. дължи следните суми: главница в
размер на 1131.76 лева; 261.45 лева възнаградителна лихва за периода от
20.06.20 г. до 03.03.2021 г. и 2.19 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г.
По разноските:
В полза на „Профикредит България“ ЕООД следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Дружеството претендира разходи за заплатена държавна
такса пред заповедния и исковия съд в общ размер на 122.82 лева и
определяне на юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лева за заповедното
производство и 300.00 лева за исковото производство. Съдът намира, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума за
съответната фаза – 50.00 лева за образуване на заповедно производство и
100.00 лева за защита и съдействие в производството по реда на чл. 422 от
ГПК, предвид обстоятелството, че юрисконсултът на „Профикредит
България“ ЕООД нито се явява в о.с.з., нито са събрани с негово участие
гласни доказателства и приемане на експертизи. Така, съразмерно на
уважената част от исковете на Профикредит България“ ЕООД се полагат
разноски, както следва: държавна такса в размер на 56.00 лева и 68.40 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Предявените от Р. Ж. СТ. насрещни искове също са уважени частично,
поради което и в негова полза следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно на уважаването им, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По
отношение на заплатената държавната такса в размер на 122.41 лева за
8
предявените насрещни искове следва да се възстановят 53.19 лева, тъй като
само предявеният иск за нищожност на вземанията за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ се уважава. Адвокатското възнаграждение също следва да
се редуцира, с оглед изхода уважената част от предявените насрещни искове –
Профикредит България“ ЕООД следва да заплати сумата 195.56 лева разноски
за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК:********* срещу Р. Ж. СТ., ЕГН:********** по реда
на чл. 422 от ГПК искове, че Р. Ж. СТ., ЕГН:********** дължи на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* по сключен между тях договор за
потребителски кредит № 30037801995/02.07.2019 г, следните парични
вземания:
1. сумата от 1131.76 лева главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението;
2. сумата от 261.45 лева договорно възнаграждение (възнаградителна
лихва) за периода от 20.06.2021 г. до 03.03.2021 г.
3. сумата от 2.19 лева законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до
23.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда;,
за които суми е издадена заповед № 233 по чл. 410 от ГПК от 25.03.2021
г. по ч.гр.д. № 341/2021 г. по описа на РС-***
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК:********* срещу Р. Ж. СТ., ЕГН:********** по реда на чл. 422 от ГПК
искове, че Р. Ж. СТ., ЕГН:********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК:********* по сключен между тях договор за потребителски
кредит № 30037801995/02.07.2019 г., следните парични вземания:
1. сумата от 179.65 лева договорно възнаграждение (възнаградителна
лихва) за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2020 г. и частично за месец
юни 2020 г. с падеж на вноската 20.06.2020 г., представляваща разликата
над дължимия размер от 261.45 лева до претендирания такъв от 411.10
9
лева.
2. сумата от 1015.79 лева възнаграждение за закупена услуга „Флекси“;
3. сумата от 314.19 лева възнаграждение за закупена услуга „Фаст“;
4. сумата от 141.37 лева лихва за забава за периода от 21.08.2019 г. до
03.03.2021 г.
5. сумата от 13.98 лева законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до
23.03.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда, представляваща
разликата над дължимия размер от 2.19 лева до претендирания такъв от
16.17 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ж. СТ. ЕГН:********** срещу „Профи
Кредит България“ ЕИК:********* насрещен главен иск за прогласяване
нищожността на сключения договор за кредит № 30037801095/02.07.2019 г.,
поради противоречието му със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ж. СТ. ЕГН:********** срещу „Профи
Кредит България“ ЕИК:********* насрещен евентуален иск за прогласяване
нищожността на претендираното договорно възнаграждение
(възнаградителна лихва) в размер на 441.10 лева, поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. с ал. 4 от ЗЗД, в случай
че искът по т. 1 бъде отхвърлен.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на т. V от договор за потребителски
кредит № 30037801995/02.07.2019 г, сключен между Р. Ж. СТ.
ЕГН:********** срещу „Профи Кредит България“ ЕИК:*********, в частта
установяваща задължение за Р. Ж. СТ. ЕГН:********** за заплащане на
договорно възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1015.79
лева и закупена услуга „Фаст“ в размер на 314.19 лева, поради противоречие
със закона – чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК и добрите нрави, на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 и предл. 3, вр. с ал. 4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. Ж. СТ., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* сумата от 56.00 лева – разноски
за заплатени държавни такси за образуване и водене на ч.гр.д. №341/2021 г.
по описа на РС-***и гр.д. №574/21 г. по описа на РС-***и 68.40 лева
юрисконсултско възнаграждение за защита и съдействие по гр.д. №574/21 г.
по описа на РС-***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
10
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Ж. СТ., ЕГН:********** сумата от 59.19 лева разноски за
заплатена държавна такса и 195.56 лева – адвокатско възнаграждение по гр.д.
№574/21 г. по описа на РС-*** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *** _______________________
11