№ 1
гр. Ловеч, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Търговско дело №
20214300900034 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,вр.с чл.380, от КЗ, чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г. Й. ЦВ. от с.***,чрез пълномощник адв.К.-ЛАК,
срещу ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.***,
представлявано от М.С.М.-Г. и С.Н.А.. Предявява претенция за определяне на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000лв., в резултат на настъпило пътно-
транспортно произшествие, на 11.12.2020г., в което е пострадал. Травмите си определя като
счупване на ключица и множество счупени ребра. Претендира и законната лихва върху
търсеното обезщетение,с начало от 27.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В срок постъпи отговор от отв.„ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.***, представляван от изпълнителните директори М.С.М. и
С.Н.А.,чрез адв.А.М.-АК-Ловеч.
Счита претенциите за недопустими, тъй като ищецът не е изпълнил условията на
чл.498 от КЗ и указанията на застрахователя за представяне на допълнителни документи във
връзка с претенцията му. Възразява, че приложените към исковата молба и тези по молбата
до застрахователя писмени доказателства не доказват основанието на претенцията му,
категоричен извод за причинно-следствената връзка между произшествието и уврежданията
на ищеца, последните не са надлежно отразени в съставените при установяване на
произшествието документи. Прави възражение за съпричиняване на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат,тъй като не е бил с поставен предпазен колан и е
шофирал с несъобразена скорост. Твърди,че претенцията за неимуществени вреди и
завишена. Оспорва и акцесорния иск за присъждане на лихва,като възразява,че ищецът не е
1
уточнил защо е избрал датата 27.01.2021г. за начало на тази претенция. Претендира
присъждане на направените разноски.
Ищецът не представи допълнителна искова молба.
В съдебното заседание на 13.12.2021г. ищецът се представлява от адв.К.,която
поддържа исковете и моли да се уважат изцяло.
Ответникът „Лев Инс“ЕАД се представлява от адв.М.-АК-Ловеч, която представи
и писмени бележки.
От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По допустимостта.
Съдът намира,че искът е допустим,тъй като е предявен от и срещу легитимирани
лица. Ищецът е предявил осъдителен иск,с твърдение,че е претърпял неимуществени вреди.
Отговорността на ответника е ангажирана с оглед твърдението на ищеца за наличие на
сключена и валидна към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, покриваща отговорността на водача М.Ц.И., управлявал л.а.“Ауди Б4“, с
рег. № ********, от чиито действия твърди,че е настъпило ПТП и претърпените от него
вреди. Ищецът представя и доказателства за изпълнение на изискването за предхождащо
процеса сезиране на застрахователя-съгл.чл.498 от КЗ,което е условие за допустимост на
претенцията по чл.432 от КЗ. Молбата до застрахователя е изпратена с известие за
доставяне, получено на 27.01.2021г. и до предявяване на иска липсва отговор от
застрахователя. Въпреки твърденията на ответника в отговора теза за наличие на
произнасяне, не представи доказателства за това.
По изложените съображения възражението на ответника за недопустимост на
претенцията следва да се остави без уважение.
По същество.
Ответникът не отрича наличието на валидно към момента на ПТП-11.12.2020г.
застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по отношение на лекия автомобил с марка „Ауди Б4”, с
peг. № ********, управляван от М.Ц.И. от с.Джурово,Ловешка област.
Съдът прие за ненуждаещ се от доказване фактът на проведено административно
– наказателно производство за процесното ПТП, в което на водача М.Ц.И. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение с №352680/11.12.2020г. от автоконтрольор
при ОД на МВР-Ловеч-РУ-Ябланица, за нарушение на чл.50,ал.1 от ЗДвП-не е пропуснал
движещи се с предимство ППС на кръстовище. Актът е връчен на нарушителя. Издадено е и
Наказателно постановление с №20-0451-000999 от 18.12.2020г.от Началника на РУ на МВР-
Ябланица,с което на М.Ц.И. е наложено наказание на основание чл.179,ал.2,вр.с
чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП- глоба в размер на 200лв.,за извършено нарушение на чл.50,ал.1 от
ЗДвП- не пропуска ППС, движещи се по път с предимство на кръстовище. Наказващият
2
орган е отразил,че наказателното постановление е връчено на нарушителя, влязло е в
законна сила и глобата е изплатена.
Това административно-наказателно производство няма силата на влязла в сила
присъда, съгласно чл.300 от ГПК, поради което предпоставките на деликта по чл.45 от ЗЗД
следва да се установят от настоящия съдебен състав.
Копие от административно – наказателната преписка е приложена по делото. От
нея се установява се,че е съставен Констативен протокол от 11.12.2020г.,с отразени двама
участници в ПТП. Участник 1 е М.Ц.И.-водач на л.а.с марка „Ауди“, модел „Б4“, с peг. №
********. Участник №2 и Г. Й. ЦВ.-водач на л.а.с марка „Ауди“, модел „А3“ с рег.№
********. Съставител на протокола е Ц.Г. Ц.-дежурен в звено „Пътна полиция“ при РУ на
МВР-Ябланица, който е посетил произшествието след осъществяване на катастрофата. В
протокола са отразени възприетите от него факти по видими щети по ППС, пострадали
лица- 3-ма, свидетел- един. Като обстоятелства и причини за ПТП е вписано „…Участник 1
на кръстовище не спира на пътен знак Б2, отнема предимството на движещ се по път с
предимство участник 2, като го удря и настъпва ПТП с пострадали лица.“ Изготвена е и
Скица на местопроизшествието.
Издаден е Акт за установяване на административно нарушение №352680 от
11.12.2020г.,на водача М.Ц.И., в който е прието,че на 11.12.2020г.в с.Златна Панега,Ловешка
област,ул.“Шипка“, на кръстовището с ул.“Опълченска“,по посока на движение към
гр.Варна,управлява л.а.“Ауди Б4“ с рег.№ ********, като не спира на знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по път с предимство“,отнема предимството на движещия се по път
с предимство л.а.с марка „Ауди А3“ с рег.№ ********, удря го в дясната му част и
реализира ПТП. Прието е, че виновно е нарушил чл.50,ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на
нарушителя.
Въз основа на него от началника на РУ-на МВР-Ябланица е издадено Наказателно
постановление №20-0451-000999,с което е потвърдена фактическата обстановка от акта и на
нарушителя М.Ц.И. е наложено наказание–на осн.чл.179,ал.2,вр.с ал.1,т.5,пр.4 от ЗДвП-
глоба в размер на 200лв. Върху приложеното наказателно постановление е вписано,че
глобата е изплатена на 09.02.2021г.
Събраните в това административно производство доказателства следва да се
ценят заедно с всички останали по делото. В писмените бележки ответникът развива тезата,
че не е оспорено отразеното в Констативния протокол по отношение травмите на ищеца-
“охлузни рани по главата“.
Съдът намира,че възражението е неоснователно. Известно е,че протоколът за
ПТП има материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ
единствено по отношение на фактите, осъществили се непосредствено пред съставителя,
пряко възприети от него и удостоверени в протокола(Реш.№24/10.03.2011г. по т.д.
№444/2010г. на I ТО на ВКС, Реш.№85/28.05.2009г. по т.д.№768/2008г. на II ТО на ВКС,
Реш.№73/22.06.2012г. по т.д.№423/2011г. на I ТО на ВКС, Реш.№98/25.06.2012г. по т.д.
3
№750/2011г. на II ТО на ВКС, Реш.№15/25.07.2014г. по т.д.№1506/2013г. на I ТО на ВКС). В
случая съставителят не е присъствал в момента на ПТП, затова меродавни са констатациите
му за участниците, видимите щети по ППС и пострадалите лица, които е открил на
местопроизшествието. Въпреки това не може да се придава материална доказателствена
сила на възприятията му за нанесените на участниците травми- първо защото това е извън
неговата професионална компетентност и второ с оглед възможните посттравматични
увреждания и страдания, които да нямат видимо проявление веднага. Ищецът е ангажирал
нарочни доказателства- медицински документи-фиш за посещение в „Спешна медицинска
помощ“ в деня на инцидента- 11.12.2020г., на които следва да се придаде доказателствено
значение в констатациите за установените травми на ищеца. В този смисъл съдът не се
съгласява с тезата на ответника за допуснат пропуск от ищеца в оспорване
доказателствената сила на констативни протокол.
С оглед задължението си непосредствено и с участието на страните в процеса да
събере доказателства като изследва механизма на ПТП, съдът назначи съдебни експертизи.
Съдебната авто-техническа експертиза,изпълнена от в.л.инж.Н.К., дава
заключение за механизма на осъществяване на ПТП. Експертът е използвал доказателствата
по делото и е направил оглед на местопроизшествието,като дава заключение,че настъпилото
на 11.12.2020г. ПТП в с.Златна Панега,Ловешка област, около 17.25ч., на кръстовище на
ул.“Опълченска“ и ул.“Шипка“,е между л.а.с марка „Ауди“-Б4 с рег.№ СО 1333АК, с водач
М.Ц.И., който не спира на знак Б2 удря от дясно л.а. с марка „Ауди“-А3 с рег.№ ********,с
водач Г. Й. ЦВ.,който се движи по път с предимство. Ищецът се е движел по
ул.“Опълченска“,с посока от север на юг-към гр.София. В същото време по ул.“Шипка“ се
движи л.а.“Ауди“-Б4, с водач М.Ц.И.,с посока на движение от запад на изток. Улица
„Опълченска“ е част от главен път София-Русе и е регулирана със знаци Б3-т.е. тя е с
предимство пред ул.“Шипка“,където са поставени знаци Б2. Движението на автомобилите се
осъществява в тъмната част на деня и предполага движение на фарове. При наближаване на
ул.“Опълченска“ водачът М.И. не спира и не осигурява предимство на идващият му от ляво
автомобил, управляван от ищеца. Настъпва удар на предна част на л.а.“Ауди“-Б4 в дясната
странична част на л.а.“Ауди“-А3. От този удар водачът изгубва контрол над автомобила и
се отклонява на ляво, навлиза в насрещната пътна лента на ул.“Опълченска“, пресича я
косо,качва се през бордюр в тревна ивица(градинска на тротоара), пресича я, също и
тротоара след нея и с предна лява част се удря в дясното крило на метална порта, в дясна
колона и в левия ъгъл на сградата-дом №46. Другият автомобил- „Ауди“-Б4 е получил
ударен импулс, довел до въртящ момент по вертикалната ос с посока на часовника, увлечен
е напред и се е установил на пътното платно на ул.“Опълченска“,вероятно с предната част
към София. Експертът е категоричен,че ударите за л.а.“Ауди“-А3 са два-първи- страничен
десен-в предната дясна странична част и втори- челен ляв в портата на сграда №46. Ударът
за другия автомобил е бил само един-с предната му част в дясната странична част на
автомобила на ищеца.
В съдебно заседание при представяне на заключението инж.К. изрази
4
предположение, че е възможно от първия удар да е настъпила деформация на волана,което
да е причина водачът да не е успял да го овладее и да продължи движението към дом №46.
Липсата на данни не позволяват експерта да заяви категорично становище и дали причина за
втория удар е младата възраст и неопитност на водача. Категоричен е, че по –силен е бил
вторият удар-в неподвижното препятствие, където се забива изведнъж и скоростта става 0
км/ч.
При огледа на место експертът е открил и видими следи от втория удар-следи по
дясното крило на портата,където е отлята нова железобетонна колона.Има изкъртена част и
от мазилката на къщата в самия ъгъл до колоната.
Вещото лице не може да даде заключение с каква скорост са се движели
автомобилите,тъй като липсва огледен протокол,замервания,следи, снимков материал.
Кръстовището се намира в населено място и максимално разрешената скорост на движение
на МПС е 50км/ч.Няма данни за други ограничения на пътния участък. Пътното платно е без
повреди,хлътвания или коловози, има тротоари и озеленена част на ул.“Опълченска“.
Всички ъгли на кръстовището са сигнализирани със съответните знаци,има ясно изразена
хоризонтална маркировка.
Като основна причина за настъпване на ПТП експертът сочи липсата на спиране
на знак Б2 от водача на л.а.“Ауди“-Б4- М.И. и непропускане на движещият се по път с
предимство л.е.“Ауди“-А3,управляван от Г.Ц.. Счита,че при спазване на правилата за
движение по пътищата , наблюдавайки пътните знаци и с достатъчна концентрация на
вниманието при наближаване на кръстовище, И. би могъл да спре,за да пропусне
движещият се по път с предимство л.а.“Ауди“-А3 и след това да продължи. При такова
движение не би настъпил удар. Заключава,че ударът е бил предотвратим от страна на водача
И.. По отношение на водача Ц. ударът настъпва в неговия коридор на движение,по път по
който се движи с предимство, което му дава увереност, че приближаващият автомобил от
дясно ще спре и спази правилата за движение.След удара по комплексни причини не е успял
да овладее автомобила. Заключението на експерта е, че в конкретната ситуация
произшествието е било предотвратимо единствено от водача на л.а.“Ауди“-Б4- М.И..
Съдебната медицинската експертиза,изготвена от д-р М.Г. анализира
приложените по делото документи от медицинските прегледи. Ищецът не живее в България
и затова не е осъществен контролен преглед. Експертът установява, че във Фиш от Спешна
помощ-Ловеч-Филиал Луковит, от 11.12.2020г., издаден на Г.Ц.,е отразено, че е прегледан
на тази дата и е установена контузия на главата,контузия на гръден кош,направена е
рентгенография на глава и не са открити особености. Издадено е медицинско направление
от 11.12.2020г.,в което е отразено,че е претърпял ПТП и се оплаква от болки в областта на
ляво око.Измерена е зрителната острота и е била в норма. На 16.12.2020г. е извършена
рентгенография на ключица и ребра и е установено спукване на лява ключица и спукване на
две ребра. От приложеният амбулаторен лист № 1448 от 18.12.2020г.,издаден от ортопед,е
отразена диагноза счупване на ключицата,множество счупвания на ребрата.При огледа на
зоната на лява ключица е открита деформация- подутина в средната трета,със синкав цвят и
5
болка при палпация. При направените изследвания-рентгенография на ключица и гръден
кош има данни за фисура(спукване) на лява ключица и спукване на 7-мо и 8-мо ребра в ляво.
Направена е S-образна превръзка на лява ключица и са препоръчани аналгетици.
Заключението на експерта е, че на Ц. е причинено травматично спукване на две
ребра в ляво- 7-мо и 8-мо и травматично спукване на лява ключица.Тези повреди са
причинили на Ц. временно и неопасно разстройство на здравето. Няма данни в
медицинската документация за причинено временно опасно или постоянно разстройство на
здравето.Вещото лице счита,че не се очакват последици от тази травма. Измененията са от
травматично естество, дължат се от увари с твърд тъп предмет и са в причинно-следствена
връзка с описаното ПТП.
В съдебно заседание при представяне на заключението д-р Г. поясни,че спукване
представлява непълно нарушаване целостта на костта. В медицинската документация е
отразено,че за периода 11-16.12.2020г. е направена превръзка и са изписани аналгетици.
Вещото лице е категорично,че с такава терапия на пострадалият би могло да се покрие
болката от спукването на ключицата за тези няколко дни до рентгенографията.
Комплексната съдебна авто-техническа и медицинска експертиза, изготвена
съвместно от двамата експерти, дава заключение, че ударите за лекия автомобил на ищеца са
били два- десен страничен от л.а.“Ауди“-Б4 и челен ляв ексцентричен от удара в колоната на
портата на дом №46. При първия удар тялото на Ц. е залитнало напред и надясно,а
автомобилът е променил посоката си на движение наляво,продължавайки да се движи и
пресича косо насрещната пътна лента, качва се през бордюра с предно ляво колело и се
накланя на дясно. След това се качва и с предно дясно колело, задно ляво и дясно, пресича
тревната площ, тротоара, намиращ се между нея и сградите,като достига с предна лява броня
металната порта и дясната й колона и ръб/ъгъл на сграда. Тялото на ищеца е подхвърляно и
нагоре и разклащано на ляво и на дясно.Възможно е нараняването на лицето да е от удар на
главата във вътрешното огледало. При втория удар,който е по-силен,има удар в неподвижно
препятствие,при което тялото е залитнало напред и на ляво. Възможни са и контакти на
главата/лицето с предна лява колона и на лява ръка, лява страна на торса с вътрешната
страна на предна лява врата, с волана и с ляв ъгъл на арматурното табло.
При така установените движение на автомобила и тялото на ищеца, експертите
допускат, че е бил с поставен предпазен колан,тъй като при динамиката на удара- залитане
на тялото напред в следствие на инерционните сили от ударния импулс,получен след
блъскане на автомобила в колоната и в ръба на сградата, реакцията на колана е да го
задържи, при което е настъпило спукване на ключицата. В съдебно заседание поясниха,че
няма данни водачът да е използвал предпазен колан,но е възможно спукването да се
причини от колана-от внезапното спиране се опъва и на подлежащите отдолу ребра и
ключицата,през която минава колана,се получава травма, в зависимост от скоростта и силата
на удара. Експертите смятат,че заявените от ищеца травми могат да се получат и при
поставен предпазен колан.
Съдът приема заключенията на експертите, като компетентни и обективни и
6
гради изводите си на тях.
По делото се разпита свидетел, ангажиран от ищеца- св.Ц.К.И.- негов дядо.
Свидетелят не е бил свидетел на ПТП,пристигнал е след като му се обадили за инцидента.
Потвърждава,че е заварил автомобила на внука си ударен и спрял до оградата на къща.
След прегледа в Спешна медицинска помощ в гр.Луковит прибрал внука си в къщи. На
втория ден започнал да се оплаква от болки в „..лявата страна на гръдния кош-ключицата и
ребрата.Лявото му рамо беше посиняло…Някъде към 16-ти отиде до болницата в Червен
бряг да му направят снимка..“ Обяснява,че в продължение на 3-4 месеца Г. се оплаквал от
болки в лявата страна на тялото. Не е могъл да се придвижва сам,а с придружител. Сега
живее в чужбина и работи по-лека работа,тъй като не може да вдига тежко. За колата
обясни,че е бракувана.
Съдът намира,че няма основания за съмнение в обективността на показанията на
свидетеля. Въпреки близкото родство обясненията му са ясни, логични и не противоречат на
останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,че е сезиран със иск
с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,във вр.с чл.380 от КЗ, във връзка с чл.45, чл.52 и чл.86
от ЗЗД.
Предявена е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, от причинените му телесни увреждания, като последица от
осъщественото на 11.12.2020г. ПТП, в размер на 40 000лв., заедно със законна лихва върху
тези суми от датата на подаване на молбата до застрахователя- 27.01.2021г. до
окончателното изплащане.
Искът е предявен срещу ответника ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, тъй като
към момента на ПТП- 11.12.2020г. отговорността на водача е била обезпечена със сключена
и валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по
отношение на лекия автомобил с марка „Ауди Б4”, с peг.№ ********, управляван от М.Ц.И.
от с.***. Ищецът е подал Молба от 26.01.2021г.,получена на 27.01.2021г.,но в срока по
чл.496 от КЗ застрахователят не е отговорил.
Съдът намира, че е доказана и следващата предпоставка за ангажиране
отговорността на застрахователя - наличие на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащ отговорността на прекия причинител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, преценени по отделно и
в съвкупност, намира, че по категоричен начин е доказано, че осъществилото се на
11.12.2020г. ПТП е настъпило в резултат от действията на М.Ц.И.,който при навлизане в
кръстовище на път с предимство не се е съобразил със наличния знак Б2 и изискването да
пропусне движещия се по пътя с предимство л.а.“Ауди“-А3, управляван от ищеца Ц..
Ударът е настъпил изцяло по негова вина и е бил предотвратим отново единствено от него.
С действията си е нарушил разпоредбата на чл.50,ал.1 от ЗДвП.
Категорично е и заключението на експертите, че травмите на Ц. съответстват на
7
установения механизъм на ПТП-на движението на автомобила и тялото му в него в
следствие на инерционните сили.
Не може да се сподели възражението на ответника за неустановеност на
причинените травми. Заключението на СМЕ е категорично,че е налице спукване на лява
ключица и на 7-мо и 8-мо ребра. Има данни в медицинската документация и за травма на
главата и експертите обясниха възможния механизъм на причиняването й. Неоснователно
твърдението,че травмите са установени едва на 18.12.2020г., тъй като е представен фиш за
преглед в Спешна медицинска помощ-Луковит още в деня на инцидента-11.12.2020г.
Експертът медик обясни, че е възможно с изписаните още първия ден аналгетици да се
покрие първоначалната болка от спуканата ключица,което обяснява и по-късното й
констатиране-на 16.12.2020г. с рентгенография. Категорично е доказано причиненото
временно и неопасно разстройство на здравето.
Съдът намира,че е доказана претенцията за претърпени от ищеца неимуществени
вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът съобразява че
травмите покриват юридическите критерии на лека телесна повреда. Налице е спукване на
лявата ключица и на 7-мо и 8-мо ребра,а не счупване. Експертът-медик определя
причиненото разстройство на здравето като неопасно и временно. Категоричен е,че не се
очакват трайни последици. Очаквани от такива травми са изпитаните от ищеца болки от
възстановяването на костите, най-интензивни в началото, също и ограничения в движенията
на тялото. Не се установи това да е протекло над нормалния възстановителен период от
около месец. Свидетелят говори за ограничения в движенията за около 3-4 м., които не се
доказват от медицинските документи и от заключението.
Размерът на обезщетението следва да се определи при съобразяване на принципа
на справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД,изразяващ се в адекватност на сумата за
възмездяване на претърпените вреди. При прилагане на критерия за справедливост следва да
се съобразяват както фактите за причинените вреди, така и да се отчитат конкретните
икономически условия към настъпването на застрахователното събитие. Последните също
имат значение на ориентир за формиране размера на обезщетението. Следва да се съобразят
актуалните към момента на настъпване на събитието нива на застрахователно покритие. В
т.смисъл съдът съобразява съдебната практика по чл.290 от ГПК,която съдът съобразява-
Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г.,I ТО, Реш.№83/06.07.2009г. на ВКС по т.д.
№795/2008г.,II ТО, Реш.№1/26.03.2012г. на ВКС по т.д.№299/2011г.,II ТО, Реш.
№65/03.07.2012г. на ВКС по т.д.№211/2011г., I ТО, Опр.№756/19.11.2013г. на ВКС по т.д.
№1235/2013г., II ТО и др. Съгласно чл.492,ал.1,т.1 от КЗ,към момента на ПТП,
застрахователният лимит за неимуществени и имуществени вреди в следствие на телесно
увреждане или смърт, е в размер на 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица.
При горните съображения съдът приема,че обезщетението,което ще възмезди в
най-пълна степен претърпените от Г.Ц. неимуществени вреди в резултат на процесното
8
ПТП, е в размер на 5 000лв. Искът до пълния претедиран размер от 40 000лв. е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По възражението за съпричиняване поради непоставения предпазен колан и
управление с висока скорост..
Съдът, като съобрази констатациите на съдебната автотехническа и комплексната
експертизи, намира възражението за непоставен предпазен колан е неоснователно. Макар да
липсват данни дали е бил с такъв,експертите сочат,че този вид травми могат да се получат
именно поради поставения колан. Подробно обясниха и се възпроизведе от съда по-
горе,механизмът на сработване на колана при такова движение на тялото в купето. Вещите
лица допускат,че именно поставеният колан е причината за травмите на ключицата и двете
ребра. Също са категорични,че заявените от ищеца травми могат да се получат и при
поставен предпазен колан.
Не се доказа от ответника възражението му за наличие на съпричиняване,
изразяващо се в управление на автомобила с висока скорост. Липсват доказателства за този
факт,а не може и да се установи и от травмите върху автомобила,тъй като не е наличен.
Високата скорост не може да се определи с нужната категоричност и като причина за
вторичното движение на автомобила след първия удар и блъскането в сградата накрая.
При тези данни съдът приема,че не е доказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца Ц..
При този изход по главната претенция следва да се уважи и акцесорната- за
заплащане на законна лихва върху обезщетението. На основание чл.497,ал.1,т.2 от КЗ,вр.с
чл.496,ал.1 от КЗ,с оглед липсата на произнасяне от застрахователя, забава е налице след
изтичане на 3-месечния срок от подаване на искането-т.е.28.04.2021г. до окончателното
изплащане. Неоснователно е претендирането на лихва за забава с начало от датата на
получаване на искането от застрахователя,тъй като противоречи на нормата на чл.496,ал.1
от КЗ(не по-късно от изтичане на 3 м.от сезирането(27.01.2021г.)
По разноските.
Ищецът е освободен частично от заплащане на държавна такса и внесе такава в
размер на 200лв. Други разноски не е правил в производството. Полагащата му се част за
съдебните експертизи е поета от бюджета на съда и е в общ размер на 500лв.
Възнаграждението на адв.К. следва да се определи съгласно чл.38,ал.1,т.2 от ЗА и
при съобразяване на уважената част от иска. Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1 на ВАС,
в размер на 580лв.,която се възложи в тежест на ответника.
Ответникът е внесъл обща сума от 500лв.за съдебните експертизи. Разноски в
производството е направил и за хонорара на адв.А.М.- 1000лв.
Разноските на страните следва да се определят по съразмерност с
уважената/отхвърлена част от иска.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.6 от ГПК внесената от ищеца
9
част от държавната такса,явяваща се действително дължима с оглед уважения размер на
претенцията му, следва да му бъде възстановена до размера на 20лв.
С оглед частичното отхвърляне на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, от общо направените от ответника разноски в размер на 1500лв., на възстановяване
подлежи сумата 1200лв.,която ищецът следва да заплати на ответника.
Ответникът следва да възстанови и разноските за съдебни експертизи,поети от
бюджета на съда, в общ размер на 500лв.
По изложените съображения Окръжен съд Ловеч
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление в гр.***, представлявано от М.С.М.-Г. и С.Н.А., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. ЦВ. с
ЕГН **********, от с.***, на основание чл.432,ал.1 от КЗ,във вр.с чл.380 от КЗ във връзка с
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, сумата 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху
тази сума с начало от 28.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинените му телесни увреждания,
като последица от осъщественото на 11.12.2020г. ПТП, причинени при управление на
автомобил с марка „АУДИ”,модел „Б4“ с рег.№ ********, по отношение на който е имало
сключена към момента на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с „ЛЕВ ИНС”АД, а иска до пълния претендиран размер от 40 000лв.,
както и за законна лихва от 27.01.2021г. до 27.04.2021г.,като неоснователни и недоказани -
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, с горните данни, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Й. ЦВ. с ЕГН **********, с горните данни, разноски по съразмерност в
размер на 20(двайсет)лева.
ОСЪЖДА Г. Й. ЦВ. с ЕГН **********, с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, с горните данни, разноски по съразмерност в размер
на 1200(хиляда и двеста)лева.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, с горните данни, ДА
ЗАПЛАТИ на Окръжен съд Ловеч разноските за съдебните експертизи,поети от бюджета
на съда,в общ размер на 500(петстотин)лева.
ОСЪЖДА ЗК“ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, с горните данни, ДА
ЗАПЛАТИ на адв.И.К. сд ЕГН **********, от АК-Ловеч, адвокатски хонорар на
основание чл.38,ал.1,т.2 от Закон за адвокатурата, в размер на 580(петстотин и
осемдесет)лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11