№ 478
гр. София, 20.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503101 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.130, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 55990 от 05.09.2022г. по описа на Софийски
градски съд на Н. Б. П., от гр.***, ул. *** ***, ет.***, ап.***, против разпореждане № 13173
от 12.08.2022г., постановено по гражданско дело № 20211100112068 по описа за 2021 година
на Софийски градски съд, ГО, I -11 състав, с което е върната искова молба, по която е
образувано гр.д. № 12068/2021г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I -11 състав.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, порочно и
незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да бъда отменено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
прецени данните по делото, установи следното:
Производството по гражданско дело № 20211100112068 по описа за 2021година на
Софийски градски съд, ГО, I -11 състав, е образувано по искова молба – вх. № 349629 от
21.09.2021г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Н. Б. П., ЕГН **********,
от гр.***, ул.*** ***, ет.***, ап.***, против „Фуего груп кепитъл“ АД, ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „Братя Миладинови, № 44, ет.1, с която са предявени искове за имуществени
вреди в размер на 418 300лв., заедно със законната лихва, считано от 25.07.2012г. до
окончателното изплащане, и неимуществени вреди в общ размер на 50 000лв., заедно със
законната лихва, считано от 02.10.2013г., до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че имуществените вреди са доказани с възбрани върху двата етажа,
които са наложени заради дългове на В. С., които не бил собственик, вследствие на което тя
за периода 2013г. до 2017г. търпи неоправдани тежести върху имуществото си без да е
длъжник.
Имуществените вреди са в размер на 318 300лв. за партерния етаж, съгласно
1
изготвена експертиза от 22.08.2012г. Претендира и имуществени вреди от наложена
възбрана върху втория етаж в размер на 100 000 лв. – за изтърпяно насилствено нахлуване в
собствения й имот без основание и без да е длъжник от ЧСИ Г.Д..
По отношение на неимуществените вреди, твърди че намерили отражение върху
здравословното й състояние и са установени с експертно решение за инвалидност от 2015г.
и епикриза от 2020г. за претърпян инсулт – обевидно преживяният стрес, шок и ужас от
преживянети отрицателни емоции и негативни състояния вследствие на упражнено
насилствено „скрито“ отнемане на собствеността й, ведно с посегателство върху два броя
имоти, без да е длъжник от страна на двама съдебни изпълнители в полза на нелигитимни
собственици се отразили на здравословното й състояние.
С разпореждане от 04.11.2021г. съдът е оставил без движение исковата молба,
като е указал на ищцата, да посочи: в какво се изразяват противоправните действия и
бездействия на служители на ответното дружество, а не на трети лица, да ги посочи
конкретно; да посочи твърди ли, че в причинна връзка от тези действия търпи вреди;
да конкретизира имуществените вреди в какво се изразяват - в реално претърпяна
вреда и ако да каква е тя и на каква стойност, или в пропуснати ползи и ако да в какво
се изразяват и каква е тяхната стойност.
С уточняваща молба от 22.11.2021г. ищцата е направила уточнения, съобразно
указанията на съда, като е заявила, че искът е предявен срещу ответника против
„Фуего груп кепитъл“ АД, който е придобил от Банка Пиреос нейн имот на ул.***
***, апартамент с площ от 95,91кв.м., чрез упълномощен представител – К. М. П..
Прави уточнения: относно начина на придобиване на правото на собственост от
страна на Банка Пиреос; незаконосъобразно проведена публична продан и съдържанието на
наддавателни предложения; съдържанието на нотариални актове; издадени съдебни
документи в полза на „Фуего груп кепитъл“ АД.
Поддържа, че има правен интерес от предявените искове срещу дружеството
ответник, чиито представители са допуснали очевидна небрежност при подписването на
документи, касаещи публичната сделка, осъществена с нотариален акт от 15.08.2018г., който
не доказва законосъобразност на придобиване на процесния имот.
Излага съображения, че е налице противоправност от К. П., поради участието му по
нотариалната сделка от 15.08.2018г., като пълномощник на „Фуего груп кепитъл“ АД, и
твърди солидарна отговорност.
Прави искания за осъждане на „Фуего груп кепитъл“ АД да й заплати в условията на
солидарност сумата от 234 000лв. – причинени вреди, от общо 468 000лв., от които за
имуществена вреда сумата е 209 000лв., а за неимуществена вреда сумата е в размер на
25 000лв., ведно със законната лихва от 15.08.2018г. до подаване на исковата молба
от 21.09.2021г. и до окончателното плащане.
Иска от съда да конституира като ответник К. М. П., ЕГН **********, от адрес в
гр.***, който да и заплати в условията на солидарност сумата от 234 000лв. причинени
2
вреди – 50% от 468 000лв. от които 209 000лв. за имуществени вреди и обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 25 000лв. - видно със законната лихва, считано
от 15.08.2018г. до подаване на исковата молба и до окончателното изплащане.
Алтернативно, в случая че не бъде уважено искането й за конституиране на втория
ответник, иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати пълния размер на
обезщетението за имуществени и вреди в размер на 468 000лв.
С разпореждане от 30.11.2021г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е
указал на ищцата, да посочи: точния размер на претендираните вреди - дали претендира
468 300 лв. или 468 000лв.; дали претендира пълния размер на тези суми или част от
тях; по отношение претенцията от 100 000лв. – пропусната полза или наем, да посочи
пропусната полза от продажба на имота или от отдаването му под наем, както и да посочи
периода за който претендира това; по отношение претенцията за 318 300лв. да уточни
начина по който е формиран този размер на вредата - дали е пазарната стойност на
апартамента, който твърди че й е отнет, и да посочи датата, на която твърди, че е настъпила
вредата.
С уточняваща молба от 13.12.2021г. ищцата е направила уточнения, съобразно
указанията на съда.
С определение № 845 от 02.02.2022г., постановено по гражданско дело
№20211100112068 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, съдът на основание
чл.83, ал.2 ГПК е освободил ищцата Н. Б. П. от внасяне на дължимата държавна такса в
настоящето производство.
С разпореждане № 1606 от 02.02.2022г., постановено по гражданско дело
№20211100112068 по описа за 2021година на Софийски градски съд, съдът е рапоредил
изпращане на препис от исковата молба и уточняващите молба на ответниците
„Фуего груп кепитъл“ АД и К. М. П..
С разпореждане от 27.06.2022г. съдът е приел исковата молба за нередовна и на
основание чл.129, ал.2 ГПК, вр.с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и е указал на ищеца, в
едноседмичен срок от съобщението с препис за ответниците да изложи фактически
твърдения за това: какво твърди да е противоправното поведение на всеки един от
ответниците по отделно, като в тази връзка да посочи конкретни действия и/или
бездействия, от които твърди да е увреден; както и да посочи в какво се изразяват
имуществените и неимуществените вреди, както и период, за които са претърпени.
Препис от разпореждането е връчено на ищеца на 15.07.2020г.
С молба от 21.07.2022г. ищцата е направила уточнения във връзка с указанията на
съда от 27.06.2022г.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че след уточняване
на исковата молба остават налице противоречие между фактически твърдения и петитум,
като в по-голяма част твърденията за противоправно поведение касаят такова на трети леца,
а не на ответника. Претендират се вреди от 2012г., посочени като невъзможност за
3
упражняване на собственически права от момента на възбраняване на имота, т.е. не се
посочва поведение на служител на ответика, който е станал собственик на имота едва през
2018г. Не е посочен начина, по който е формиран размерът на имуществените вреди, а
бланетно е посочено неправомерно възбраняване. Липсата на такива твърдения прави
защитата на ответника невъзможна. С уточнителната молба от 22.11.2021г. ищцата сочи, че
предявявана и иск за имуществени вреди от неправомерно възбраняване на ет.*** на ул. ***
21 за сумата от 100 000лв., като за този имот се твърди, че по отношение на него не е
учредена ипотека, но неправомерно е възбранен от ЧСИ А.Б.. По този иск изобщо
липсват твърдения за противоправно поведение на ответника „Фуего груп кепитъл“ АД,
както и в какво се изразяват имуществените вреди и как е формиран размерът им.
При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима. Атакуваното определение подлежи на
обжалване и жалбоподателат е легитимиран да обжалва същото /чл.130, изр.2 ГПК/.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията
на чл.260 ГПК, вр.чл.275, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Задължение на съда, който е сезиран, е да следи за надлежното извършване от
страните процесуални действия в гражданския процес и това задължение намира обща
уредба в разпоредбите на чл.7 ГПК и чл. 100 и чл. 129 ГПК.
Исковата молба е оставяна три пъти без движение на основание чл.127, чл.128 и
чл.129, ал.2 ГПК, вр. с чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК – с разпореждания от 04.11.2021г.,
30.11.2021г. и 27.06.2022г., като първото и третото разпореждане съдържат почти идентични
указания.
В изпълнение указанията на съда ищцата е подала уточнителни молби от
22.11.2021г., 13.12.2021г. и 21.07.2022г.
След уточнителната молба от 13.12.2021г. с определение от 02.02.2022г. съдът е
приел, че исковата молба е редовна - че са отстранени допуснатите нередовности в исковата
молба, произнесъл се е по искането по чл.83, ал.2 ГПК и е разпоредил размяна на книжа.
При така установеното, предвид съдържанието на постановените от съда актове и
уточнителните молби от ищцата, настоящият състав на съда приема, че изводите на съда за
наличието на предпоставките по чл.129, ал.3 ГПК са неоснователни и необосновани,
евентуално преждевременни, преди да са предприети всички необходими действия по
отстраняване на нередовностите в исковата молба.
Макар и не толкова подредено и структурирано, с исковата молба и молбите
от 22.11.2021г., 13.12.2021г. ищцата е посочила обстоятелствата, на които
основава исковете си, а именно:
– претендира вреди от наложена възбрана, върху процесния имот, посочен в молбата
от 22.11.2021г.;
4
- твърди, че представители на ответното дружество са допуснали обевидна
небрежност при подписването на документите, касаещи публичната сделка, осъществена с
нотариален акт от 15.08.2018г., които документ не доказва законосъобразно придобиване на
процесния имот;
- на стр.6 и 7 от молбата от 22.11.2021г. излага твърдения за противоправни действия
от страна на ответното дружество и К. П. при подписването на нотариалната сделка от
15.08.2018г. - ответното дружество и негови служители са упражнили недобросъвестно и
превратно права с цел придобиване на имущество, съзнавайки, че увреждат собственическо
право и материален интерес, както и че е налице безпорна злоупотреба с право по реда на
чл.3 ГПК / в сл.осъществено заповедно производство по гр.д. № 2580/19г. на СРС и
невалидно възнакнало изпълняемо право по изп.д. № 458/2019г. по описа на ЧСИ Г. Д. от
страна на ответника Фуего Груп;
- с исковата молба е уточнила, че претендира имуществени вреди в
размер на - 318 300лв. за партерния етаж, съгласно изготвена експертиза от
22.08.2012г., както и имуществени вреди от наложена възбрана върху втория етаж в размер
на 100 000 лв.;
- в молбата от 13.12.2021г. е посочен периода на настъпилите вреди от отнетото й
право да разполага с процесната собственост по претенцията за 100 000лв. – от 01.04.2014г.
до 21.09.2021г.
- в исковата молба по отношение на неимуществените вреди, твърди, че намерили
отражение върху здравословното й състояние и са установени с експертно решение за
инвалидност от 2015г. и епикриза от 2020г. за претърпян инсулт – обевидно преживяният
стрес, шок и ужас от преживянети отрицателни емоции и негативни състояния вследствие на
упражнено насилствено „скрито“ отнемане на собствеността й, ведно с посегателство върху
два броя имоти, без да е длъжник от страна на двама съдебни изпълнители в полза на
нелигитимни собственици се отразили на здравословното й състояние;
- в исковата молба е посочила размера на претендираните неимуществени вреди –
50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2013г., когато е издадено
постановление за възлагане в полза на Банка Пиреод до 21.09.2021г., когато е подадено
допълнението към исковата молба за собсвеност и до окончателното плащане.
- в молбата от 21.07.2022г. твърди, че не е предявявала претенция срещу К. М. П.,
поради което за неизпълнение на указанията на съда по отношение на него не следва да
бъдат преценявани.
Във всеки един момент от производството, съдът може да констатира нередовности в
исковата молба и да даде указания за отстраняването им, в съотвествие с правомощията си
по чл.129, ал.3 ГПК.
В случая, предвид съдържанието на исковата молба и молбите от
22.11.2021г. и 13.12.2021г., дори и да прецени, че исковата молба не е редовна,
съдът е следвало да даде указанията по изправяне нередовностите на исковата молба, който
5
да са пълни, коректни, т. е. точни, ясни и изпълними / В този смисъл Определение №
332 от 26.06.2012 г. на ВКС по ч. гр.д.№ 290/2012г., I г. о., ГК; Определение № 157 от
27.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№540/2012г., II г. о., ГК; Определение № 468 от 14.10.2016 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3879/2016 г., IV г. о., ГК, и мн. др./, като, след като съобрази
твърденията на ищцата до този момент, по разбираем и достъпен начин да формулира
указанията си до ищеца / Определение № 393 от 13.10.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 989/2020
г., II т. о., ТК/.
В обжалваното разпорежане не се сочи, в какво се изразява противоречието между
фактическите твърдения и петитума, по отношение на който не са дадени указания за
нередовност. Посочването на виновно поведение и от трети лица не прави нередовна
исковата молба, предвид диспозитивното начало в гражданския процес /чл.6, ал.2 ГПК/.
Претендирането на вреди от 2012г., към който момент според съда не се сочи поведение на
служител на ответника, който е станал собственик на имота едва през 2018г., също не е
нередовност на исковата молба, а евентуално може да обоснове неоснователност исковете.
В исковата молба и уточнителните молби се съдържат твърдения за противоправно
поведение от ищеца и за претърпените вреди от него, поради което част от констатациите в
обжалваното разпореждане са неправилни, а дадените указания до ищеца с
разпореждането от 27.06.2022г. се явяват неясни и бланкетни, неизпълнението на на
които не може да обоснове приложението на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК /Определение
№ 75 от 18.02.2020г. на ВКС по ч. гр. д. № 154/2020 г., IV г. о., ГК; Определение № 50372 от
27.09.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 2752/2022 г., III г. о., ГК, др./.
Поради несъвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 13173 от 12.08.2022г., постановено по гражданско дело
№20211100112068 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ГО, I -11 състав,
и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7