РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900012 по описа за 2024 година
А. Р. К. с ЕГН, малолетна, чрез нейната майка и законен представител К. С. К. с ЕГН,
и двете от гр. Б., кв. „Пролет“ 2, вх.Б, ет.1, ап.16, е предявила срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ :
1. за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесено й телесно
увреждане – диафизарна фрактура на дясната тибия и фибула, причинено в резултат на ПТП,
настъпило на 18.09.2023 год. около 20 часа на ул. „Пирин“ в гр. Б., по вина на И. И. И. с
ЕГН – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „535и Х-драйв“, с ДК № СО 8528 СН,
със застрахователна полица № BG/22/123002107290 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 13.07.2023 год. до
12.07.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2023 год. до
окончателното й заплащане;
2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 360 лева за причинени й имуществени
вреди – направени разходи за лечение на причиненото й при горното ПТП телесно
увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2023 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че на 18.09.2023 год. около 20 часа на ул. „Пирин“ в гр.
Б. И. И. И. – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „535и Х-драйв“, с ДК № СО 8528
1
СН, поради движение с несъобразена скорост, нарушавайки правилата за движение по
пътищата, причинил ПТП, като ударил намиращата се на пътното платно малолетна
пешеходка А. Р. К.. Местопроизшествието било посетено от дежурен при ОД на МВР, който
съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 344р-10645/18.09.2023 год. По
случая било образувано ДП № 223/2023 год. по описа на РУ – С., неприключило до момента.
Твърди се, че след произшествието на ищцата била оказана медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД в гр. С., където постъпила с оплаквания от силни болки в
областта на дясната подбедрица, рана, придружена с обилно кръвотечение, деформация,
оток, както и ограничено движение на крайника. След проведени изследвания й била
поставена диагноза множествени счупвания на подбедрицата, състоящи се в диафизарна
фрактура на дясната тибия и фибула. На 19.09.2023 год. била извършена оперативна
интервенция – репониране и фиксиране на фрактурата с пирони. След отпадане на
необходимостта от лекарско наблюдение ищцата била изписана от болничното заведение с
указания за спазване на режим на покой, прием на обезболяващи и с указания за избягване
на спортни активности между 4 и 6 месеца.
Твърди се, че болките от получената при инцидента травма били особено интензивни
през първия месец от възстановителния период, който продължава и към днешна дата.
Тежката фрактура на крайника е довела до затруднение при посрещане със собствени сили
на обикновени битови потребности на детето, за задоволяване на които пострадалата е
получавала помощ най-вече от своята майка, която е била неотлъчно до нея. Сочи се, че
пострадалата към момента на ПТП е била дете на 10 години, което е свикнало да бъде
самостоятелно, да играе със своите връстници, да ходи на училище, което предвид
травматичното увреждане е преустановила. Горното се е отразило изключително тежко на
детската й психика, детето не може посещава училище, което я кара да се чувства
притеснена, усеща липсата на комуникация с нейни съученици и приятели. Твърди се, че
липсата на спортни занимания и ограничената социална среда за толкова дълъг период от
време ще се отрази на психичното и емоционалното й състояние; изпитва страх и
тревожност, когато вижда и чува движещи се и спиращи рязко автомобили, не желае да
остава сама, напрегната е, когато бива оставяна от майка си дори за кратък период от време,
сънува кошмари.
Твърди се, че за лечение на причиненото й при горното ПТП телесно увреждане
ищцата извършила разходи в размер на 1 360 лева – за закупен еластичен титаниев пирон,
поставен при оперативното фиксиране на фрактурата.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „535и Х-драйв“, с ДК № СО
8528 СН, управляван при ПТП от деликвента И. И. И., е била сключена със ЗК „Л.И.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/22/123002107290, валидна от 13.07.2023 год. до 12.07.2024 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че ищцата депозирала на 10.10.2023 год. по пощата писмена
2
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „Л.И.” АД, получена от ответника на
12.10.2023 год., но до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят не
се е произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорват твърденията по и.м., че описаното в и.м. ПТП е настъпило по
вина на застрахован при ответника водач. Сочи се, че в представения констативен протокол
№ 344р-10645/18.09.2023 год. не се съдържат данни в какво качество е пострадала А. Р. К.,
какво се е случило и как, а в исковата молба също не са описани обстоятелства и причини за
ПТП, нито защо момичето се е намирало на пътното платно в тъмната част на денонощието.
Прави се евентуално възражение за съпричиняване както от страна на ищцата, така и
на нейната майка и законен представител К. С. К., като се сочи, че последната не е положила
дължимата грижа за дъщеря си съгласно задълженията й, вменени с разпоредбата на чл.125
от СК – като я е оставила без надзор сама на пътя, предназначен за движение на автомобили.
Сочи се, че ищцата също е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е
изскочила внезапно зад спрял автомобил, водачът на който не е имал достатъчно време, за да
спре, след като е възприел опасността, но е направил всичко възможно, за да намали и така е
предотвратил настъпването на по-тежки последици. Навеждат се доводи, че ищцата има
принос от 50 % за претърпяното травматично увреждане.
Навеждат се и бланкетни доводи, че ищцата и нейният законен представител имат
принос за по-продължителния период на възстановяване поради непроведено правилно и
своевременно лечение, както и неспазване на хигиенни предписания, дадени от
медицинските лица и непроведена рехабилитация и раздвижване.
Навеждат се и доводи, че отговорността за настъпване на процесното ПТП не е
единствено на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, като бланкетно се сочи, че в същото
са участвали и други непосочени лица.
С отговора се оспорва и причинно-следствената връзка между описаното събитие и
неблагоприятните последици за ищцата. Оспорват се твърденията, че за ищцата са
настъпили всички описани в исковата молба като вид и характер увреждания и здравословни
състояния, както и за продължителността на лечението. Сочи се, че пострадалата се е
възстановила бързо от полученото нараняване – фрактура на подбедрицата без разместване;
била е изписана от болничното заведение на 25.09.2023 год. без да й е било предписано
извънболнично лечение.
С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на
икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищцата, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното
от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.
3
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като
се сочи, че в случая не е приложима хипотезата на чл.497, ал.1 т.1 от КЗ, защото при
предявяване на претенцията си ищцата не е била представила всички необходими изискани
й от застрахователя документи, удостоверяващи събитието.
С отговора на и.м. ответникът претендира направените по делото разноски и
присъждане на възнаграждение по чл.78, ап.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 344р-10645/18.09.2023 год. на РУ – С., в същия е отразено настъпило ПТП на
18.09.2023 год. около 20 часа на ул. „Пирин“ в гр. Б., с участието на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „535и Х-драйв“, с ДК № СО 8528 СН, с водач И. И. И. с ЕГН и малолетната
пешеходка А. Р. К. с ЕГН. Отразено е, че вследствие на ПТП пешеходката е получила
фрактура на дясна подбедрица, като не са посочени обстоятелства и причини за ПТП.
Във връзка с горното ПТП е било образувано ДП № 223/2023 год. по описа на РУ –
Сливница, пр.пр. № 2340/2023 год. по описа на РП – К., ТО Сливница, неприключило до
момента, видно от изисканата от съда справка от 27.05.2024 год. от РП – Костинброд, ТО
Сливница.
От показанията на свидетеля И. И. И. – водачът на МПС, участвал в ПТП, се
установява, че през м. септември 2023 год. управлявал лек автомобил „БМВ“, собственост
на баща му, в гр. Б.. Преминавайки по ул. „Пирин“, която се намирала зад магазин „Фреш
маркет“, минал покрай паркиран вляво на платното /но на обратно на посоката му на
движение/ бял микробус. Точно когато се изравнил с него, внезапно зад него изскочило дете
на улицата и се ударило в калника на колата му откъм страната на водача – в частта между
огледалото и калника след гумата. На мястото нямало светофар или пешеходна пътека, нито
дори маркировка, било около 20 часа, свечерявало се. От страната, където бил паркиран
микробуса, също вляво в редица били спрели 3-4 коли. Свидетелят в този момент по негова
преценка се движил с около 20 км/ч, веднага се опитал да избегне сблъсъка, като реагирал
със спирачната система и завъртял волана надясно, но не успял да избегне удара с детето.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
изготвено след запознаване с обсъдения констативен протокол за ПТП, показанията на
участника в ПТП И. и представения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от
18.09.2023 год., изготвен по ДП № 223/2023 год. на РУ Сливница, се установява следния
механизъм на ПТП :
На 18.09.2023 год. около 20 часа – сумрак, при нормална видимост, в гр. Б., по ул.
„Пирин” в посока към ул. „Мура”, със скорост около 30 км/ч се е движил лек автомобил
марка „БМВ“, модел „535и Х-драйв“, с ДК № СО 8528 СН, управляван от И. И. И..
Платното за движение по тази улица е било предназначено за двупосочно движение, сухо
4
асфалтово покритие, с по една лента за движение, без наличие на хоризонтална маркировка,
с обща широчина 6 метра, прав, равнинен участък. В лявата част на улицата по отношение
посоката на движение на автомобила са се намирали паркирани автомобили, при което
водачът на БМВ е предприел заобикалянето им.
В същото време пешеходката А. Р. К. – дете на 10 години, е предприела пресичане на
платното за движение отляво надясно по отношение посоката на движение на лекия
автомобил „БМВ”, като е навлязла в платното за движение на около 2.05 метра пред
последното паркирано ППС – микробус. Директната видимост за водача към пресичащото
платното за движение дете се е открила, когато челната част на автомобила е отстояла от
мястото на удара на около 11.33 метра, като водачът своевременно е предприел действия за
спиране на автомобила, но независимо от това детето се е ударило в предната му лява
странична част. Вследствие на удара тялото на пешеходката е било отхвърлено напред и
вляво по отношение посоката на автомобила, а автомобилът е продължил движението си
напред и е изминал разстояние около 4 метра преди да се установи в покой.
АТЕ определя скоростта на движение на автомобила в зоната на ПТП на 30 км/ч, а
към момента на удара – на 25 км/ч. Опасната му зона на спиране при скорост от 30 км/ч
възлиза на 14.88 метра, а при максимално допустимата от 50 км/ч за движение в населено
място – при липса на други ограничения, въведени с пътни знаци /каквито в случая не са
били въведени/ – на 30.16 метра.
Експертизата изчислява, че хипотетично при своевременна реакция от страна на
водача за спиране ПТП не би възникнало и автомобилът би се установил на около 1 метър
преди мястото на удара, ако същият се е движил със скорост не по-висока от 22 км/ч.
АТЕ сочи, че от момента на възникване на директна видимост за водача на
автомобила към пешеходката до момента на удара МПС е изминал разстояние от 3.1 метра за
1.38 секунди, т.е., пешеходката е могла да го възприеме от същото разстояние и ако се е
съобразила с приближаващия автомобил и не е предприела пресичане на платното за
движение, е имала техническа възможност да избегне настъпване на ПТП.
Съдът не кредитира заключението единствено в частта му, с която се сочи, че
причините за възникване на процесното ПТП следва да се търсят и в действията на водача
на лекия автомобил, който при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост – тъй като
ПТП е възникнало зад търговски обект в сравнително тясно платно за движение и
паркирани автомобили вляво, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие.
С определението си по чл.374 съдът е обявил на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата
застрахователно правоотношение във връзка със застрахователна полица №
BG/22/123002107290 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със ЗК „Л.И.” АД за лек автомобил марка „БМВ“, модел „535и Х-драйв“, с ДК №
5
СО 8528 СН, валидна от 13.07.2023 год. до 12.07.2024 год.
Видно от представеното с отговора на и.м. от ответника писмо с изх. №
9027/16.10.2023 год. по описа на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със същото застрахователят е изискал
представяне на допълнителни документи по образуваната щета № 0000-1000-03-23-775 по
претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата. В о.с.з. на 28.06.2024 год. с оглед становището
на пълномощниците на страните съдът е обявил на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно
между тях, че претенцията е била входирана в ЗК „Л.И.“ АД на 12.10.2023 год. – както е
било посочено в горното писмо, а не на 10.10.2023 год., както се сочи в и.м. във връзка с
началната дата на претенцията за лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
обсъденото горе писмо с изх. № 9027/16.10.2023 год. по описа на ЗК „Л. И.“ АД,
удостоверяващо образуваната при ответника щета № 0000-1000-03-23-775 по претенцията по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата, входирана при него на 12.10.2023 год., по която ответникът не
удостоверява до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ да е заплатил или определил
застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
6
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени и имуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки: 1.
делинквентът виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени и
имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с
участието на водач на застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите МПС и 3. да са настъпили твърдените и имуществени неимуществени
вреди.
В настоящия случай ищцата не проведе пълно и главно доказване на сочените
материални предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по
предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което същите следва да се отхвърлят.
По делото ищцата не установи главен факт от значение за спора – че вината за нанесеното й
телесно увреждане вследствие на процесното ПТП е на И. И. И., водач на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „535и Х-драйв“, с ДК № СО 8528 СН – застраховано МПС при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От заключението по назначената автотехническа експертиза, кредитирано от съда в
тази му част като обективно и обосновано, бе установено, че непосредствено преди
настъпване на ПТП лекият автомобил се е движил със скорост от 30 км/ч при позволена
максимална такава от 50 км/ч за населено място при липса на други ограничения, въведени с
пътни знаци. Опасната зона за спиране на л.а. „БМВ“ при така определената скорост е била
14.88 метра, а към момента на открИ.е на директна видимост между пешеходката и водача
на МПС челната част на автомобила е отстояла на 11.33 метра от мястото на удара, т.е.
ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила. От горното следва, че доколкото
пешеходката е навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила, който се е движил със
скорост, значително по-ниска от максимално разрешената за населено място, водачът не е
имал обективна възможност да предотврати настъпването на удара и не е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП.
Както бе посочено, съдът не кредитира заключението на АТЕ единствено в частта му,
с която се сочи, че причините за възникване на процесното ПТП следва да се търсят и в
действията на водача на лекия автомобил, който при избиране на скоростта на движение не
се е съобразил с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на
видимост – тъй като ПТП било възникнало зад търговски обект в сравнително тясно платно
за движение и паркирани автомобили вляво, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Видно от показанията на св. И., участник в ПТП, по време на
7
същото на улицата не е имало други участници в движението – МПС или пешеходци, за да
се определи движението като интензивно; движението му със скорост от 30 км/ч също е
било съобразено с конкретните условия на видимост – видимостта му към тротоара е била
ограничено единствено от паркираните вляво на пътното платно автомобили, но в този
участък е нямало нито пешеходна пътека, нито светофар, нито пътни знаци, за да съобрази,
че зад колите на пътното платно може да излезе пешеходец.
В случая пострадалата пешеходка е навлязла върху пътното платно, пресичайки на
необозначено за целта място, между паркирали моторни превозни средства, разположени
успоредно на пътното платно, имала е имал възможност да възприеме приближаващия
автомобил, длъжна е била да спре и да се огледа преди да предприеме навлизане върху
платното.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗДвП по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, установени за преминаване по пешеходни
пътеки, т.е. длъжни са преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. Горното правило на общо основание е
приложимо и за двулентови еднопосочни пътища в населените места.
Съгласно разпоредбата на чл.114 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение при ограничена
видимост.
От цитираните законови задължения е видно, че в конкретния случай за пострадалата,
ако видимостта й е била ограничена от паркиралите автомобили на ул. „Пирин”, й е било
забранено да предприема пресичане на пътното платно. Ако обаче видимостта й не е била
ограничена, е имала задължението да се съобрази с приближаващото се пътно превозно
средство, което в този случай би имала обективна възможност да възприеме. Същата,
нарушавайки горните нормативно установени задължения, сама е станал причина за
възникналото ПТП, за което водачът на автомобила не носи вина. ПТП е било непредвидимо
за водача събитие, поради което и същото е било непредотвратимо за него не по негова вина.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищцата не установи наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установява и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
поради което намира за недоказани по основание предявените искове за заплащане на
обезщетения за причинени й неимуществени и имуществени вреди и следва да ги отхвърли
изцяло.
С оглед горния краен извод не се налага обсъждане на останалите събрани по делото
гласни и писмени доказателства във връзка с вида и характера на причинените на ищцата
неимуществени и имуществени вреди.
8
С оглед отхвърляне на главните искове съдът следва да отхвърли и обусловените от
тях акцесорни искове по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава в
плащането на застрахователните обезщетения. В частта им за претенцията за лихва за
периода от 10.10.2023 год. до 12.10.2023 год. исковете са неоснователни и поради
обстоятелството, че претенцията по чл.380, ал.1 от КЗ е била заведена при застрахователя на
по-късната от двете дати.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 18/15.01.2024 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била
освободен от заплащане на такси и внасяне на разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото няма основание за възлагане на дължимата за производството
държавна такса върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените разноски от
бюджета на съда – заплатен депозит от 500 лева на в.л. по СМЕ и от 200 лева на в.л. по АТЕ,
остават за сметка на републиканския бюджет.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищцата не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 405
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по АТЕ и за свидетел и заплатена такса за
издаване на съдебни удостоверения. Тъй като ответникът е бил представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр.
чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, се определя от съда в размер на 200 лева – под средния размер, определен
в Наредбата – поради ниската фактическа и правна сложност на делото, проведените по
делото две заседания и извършени процесуални действия с участието на страните. Не са
налице основания за увеличение на така определеното възнаграждение по реда на чл.25, ал.2
от Наредбата. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди
да заплати на ответника сумата от 605 лева, съставляваща направените в цялост по делото
разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Р. К. с ЕГН **********, малолетна, чрез нейната
майка и законен представител К. С. К. с ЕГН **********, и двете от гр. Б., кв. „Пролет“ 2,
вх.Б, ет.1, ап.16, срещу "З.К.Л.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ :
9
1. за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за
причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес
вследствие нанесено й телесно увреждане – диафизарна фрактура на дясната тибия и
фибула, причинено в резултат на ПТП, настъпило на 18.09.2023 год. около 20 часа на ул.
„Пирин“ в гр. Б., по вина на И. И. И. с ЕГН – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„535и Х-драйв“, с ДК № СО 8528 СН, със застрахователна полица № BG/22/123002107290 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 13.07.2023 год. до 12.07.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.10.2023 год. до окончателното й заплащане;
2. за заплащане на обезщетение в размер на 1 360 лева /хиляда триста и шестдесет
лв./ за причинени й имуществени вреди – направени разходи за лечение на причиненото й
при горното ПТП телесно увреждане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.10.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК А. Р. К. с ЕГН, малолетна, чрез нейната
майка и законен представител К. С. К. с ЕГН **********, и двете от гр. Б., кв. „Пролет“ 2,
вх.Б, ет.1, ап.16, да заплати на "З.К.Л.И." АД, ЕИК сумата от 605 лева /шестстотин и пет
лв./, съставляваща направени в цялост по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10