РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Габрово, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Геодрилинг" ЕООД против Решение
№427/16.02.2021г. по гр.д. №1239/2020г. по описа на Районен съд Габрово, с което е
отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателя против "Димас" АД иск за заплащане на
сумата от 15976,32лв.- - дължимо възнаграждение по договор за изработка, за което е
издадена фактура №4135/6.11.2017г. и сумата от 15784,60лв.- -мораторна неустойка от 0,1%
на ден за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по
фактурата за периода 14.12.2017г.- до предявяване на исковата молба, като неоснователни и
недоказани, а жалбоподателя е осъден да заплати на ответника по делото сумата от 1010лв.-
разноски по делото.
В жалбата се твърди се, че неоснователно първоинстанционния съд бил оставил без
уважение депозираната пред него молба за отлагане на делото. В исковата молба било
посочено, че цедентът Минна компания - П. АД и цесионера - ищец са сключили договор за
цесия на процесното вземане по фактура №4135/16.11.2017г., както и че фактурата, ведно с
уведомлението за цесия са изплатени по имейл и с писмо с обратна разписка от цедента до
ответника.в отговора на исковата молба било направено единствено възражение относно
липсата на приложени в полученото писма с обратна разписка на договора за прехвърляне на
вземане и уведомлението за цесия, но не било изложено възражение във връзка с
уведомяване на Димас АД по електронен път за извършената цесия, не било оспорено нито
авторството, нито съдържанието на електронното уведомление за извършената цесия.
Районният съд не бил взел становище относно извършеното уведомяване по електронен път
и не бил разпределил доказателствена тежест в тази насока. Твърди, че електронното
уведомяване било изрично упоменато като начин за кореспонденция между страните по
договора от 16.02.2015г. Твърди, че ответникът не бил оспорил по см. на чл.193 ГПК
приложената обратна разписка, за да може надлежно да оспори съдържанието на
препоръчаното писмо. Твърди, че доклада по делото е непълен, неточен и неясен. В доклада
не било посочено за кои твърдения страните сочат и ца кои не сочат доказателства.
Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че ищецът не е носител на правата
относно договорената неустойка, без да е отчел, че предмета на договора обхваща както
1
основното вземане,у така и допълнителните. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да постанови друго, с което да уважи предявените искове, както и да присъди направените
по делото разноски за двете инстанции.
В депозирания по делото отговор на въззивната жалба ответникът оспорва същата като
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените
пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск за сумата от 15976,32лв.-
дължима по фактура №4135/6.11.2017г. и сумата от 15784,60лв.- -мораторна неустойка от
0,1% на ден за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по
фактурата за периода 14.12.2017г.- до предявяване на исковата молба.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел следното :
Между „Минна компания- П." АД и ответника бил сключен договор за пробивно-
взривни работи от 16.02.2015г. На 16.11.2017г. „Минна компания-П." АД и ищеца
„Геодрилинг" ЕООД сключили договор за прехвърляне навземанията, възникнали в полза на
прехвърлителя „Минна компания-П." АД от издадената от него Фактура
№**********/16.11.2017г., с която е начислена за плащане сумата 15976,32лева за
извършени пробивно-взривни работи на кариера Ч., поле 4, хор. 602, съгл. акт 19.
Тъй като в договора за цесия ищецът не се сочело да е носител на правата по
договора за пробивно-взривни работи позоваването на него, като основание за търсене от
ищеца на други права по сочения договор за пробивно-взривни работи, в това число на
неустойка било неоснователно. Фактурата не съдържала такова задължение и с договора за
цесия не се прехвърлят такива права, то иска за заплащане на неустойка бил неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, за да породи действие, прехвърлянето на
вземането следва да бъде съобщено на длъжника. Цедентът е задължен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват
вземането. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането
остава цедентът.
По делото нямало доказателства за връчено на ответника от прехвърлителя
съобщение за прехвърляне на вземането, такова не било приложено и към исковата молба.
От приложеното писмо от „Минна компания-П." АД до ответника и обратна разписка за
връчването му, било видно, че към писмото са приложени Уведомление от 16.11.2017г. и
Договор за прехвърляне на вземане от 16.11.2017г., но самото уведомление, посочено в
писмото не било представено, поради което нямало как да бъде установено какво е връчено
на длъжника. На ищеца е указано да представи посочения като приложение в т.8 от исковата
молба документ „Уведомление за цесия", но до приключване на съдебното дирене това не
било сторено. Дори да се приемело, че с писмото е изпратен договора за цесия, с това не
били изпълнени изискванията на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, тъй като посочените разпоредби
изискват прехвърлянето да е съобщено на длъжника, т.е. да има изрично волеизявление до
длъжника, че той има нов кредитор за конкретно посочено вземане. Първоинстанционният
съд приел, че тъй като не е спазено изискването на чл.99, ал.3 от ГПК цесията не е породила
действие в отношенията между новия кредитор и длъжника и поради това искът за
присъждане на сумата 15976,32 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнен
договор за изработка, за което е издадена фактура №**********/16.11.2017г. също е
неоснователен.
Въззивната инстанция намира следното :
Между „Минна компания- П." АД и ответника е сключен договор за пробивно-
взривни работи от 16.02.2015г. На 16.11.2017г. „Минна компания-П." АД и ищеца
„Геодрилинг" ЕООД сключили договор за прехвърляне на вземанията, възникнали в полза
на прехвърлителя „Минна компания-П." АД от издадената от него Фактура
№**********/16.11.2017г., с която е начислена за плащане сумата 15976,32лева за
извършени пробивно-взривни работи на кариера Ч., поле 4, хор. 602, съгл. акт 19.
По делото не е представено безспорно доказателство кога уведомлението за
2
извършената цесия е достигнало до ответното дружество.
В приложеното писмо изх.№40-00-559/21.11.2017г. на Минна компания - П. АД до
ответника е посочено, че с него се изплаща и Уведомление от 16.11.2017г., но
представителят на Димас АД твърди, че такова не е било приложено към писмото. Не се
събраха доказателства, въз основа, на които с категоричност да се установи дали
уведомление е изпратено до ответното дружество по имейл и ако да кога.
За първи път уведомлението е представено пред съда заедно с въззивната жалба,
поради което съдът намира, че същото е достигнало до адресата си на датата на получаване
на преписа от въззивната жалба- 12.04.2021г. На осн. чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да
съобрази всички факти- релевантни за спорното право настъпили след предявяването на
иска, поради което съдът приема, че договорът за прехвърляне на вземане е редовно
съобщен на длъжника в хода на настоящото производство.
Неоснователно е възражението на Димас АД, че тъй като Договорът за пробивно-
взривни работи не е подписан от законния представител на дружеството не е възникнало
валидно облигационно задължение по него. Видно от приложения споразумителен протокол
между Минни компания - П. АД и Димас АД е постигнато споразумение за взаимно
прихващане на насрещно дължими суми, в което е посочена и процесната фактура, поради
което следва да се приеме, че възложителя по договора се счита задължен по него. Освен
това при извършване на взривните дейности, предмет на фактурата е присъствал
представител на Димас АД, който е допуснал до обекта представителите на Минна компания
- П. АД и е приел извършената работа. Не на последно място в подкрепа на извода за
наличие на валидно облигационно задължение на Димас АД по Договора за пробивно-
взривни работи е и обстоятелството, установено от вещото лице по счетоводната
експертиза, че ответното дружество не само е осчетоводило процесната фактура, но и е
ползвало данъчен кредит по нея.
В заключението си вещото лице е посочило, че от страна на ответника не е
извършвано плащане по процесната фактура. По делото не са представени доказателства за
извършено плащане.
Тъй като към настоящия момент цесията е редовно съобщена на ответното
дружество, то за същият е възникнало задължение да плати на новия кредитор.
Поради изложеното предявеният иск за заплащане на сумата от 15976,32лв.-
неизпълнено задължение по Фактура №**********/16.11.2017г. е основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на ищеца сумата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.08.2020г. до
окончателното изплащане.
Предмет на Договора за прехвърляне на вземане е вземане в размер на 15976,32лв. и
произтичащите от него права, дължимо съгласно фактура №**********/16.11.2017г. Тези
произтичащи "от него" права включват и неустойка за забава, уговорена в чл.12 във вр. с
чл.11 от Договора за пробивно-взривни работи.
От заключението на вещото лице е видно, че дължимата за претендирания период
04.12.2017г.-до датата на предявяване на иска - 21.08.2020г. неустойка по договора е в
размер на 15836,18лв., поради което предявеният иск за заплащане на неустойка е
основателен и доказан
Поради уважаването на въззивната жалба на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото пред двете инстанции, в размер на 5865,56лв.
Въпреки, че делото е образувано като гражданско, тъй като по своето естество спорът
е търговски, на осн. чл.280, ал.31 т.1 ГПК постановеното решеншие не подлежи на
обжалване.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №427/16.02.2021г. по гр.д. №1239/2020г. по описа на Районен съд
Габрово, ВМЕСТО КОЕТО :
3
ОСЪЖДА "ДИМАС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово,
бул.Трети март №53 да заплати на "ГЕОДРИЛИНГ" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Ямбол, ул.Ямболен №13 сумата от 15976,32лв. (петнадесет хиляди
деветстотин седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки) - дължимо задължение по
фактура №4135/6.11.2017г., издадена от "Минна компания - П." АД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.08.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "ДИМАС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово,
бул.Трети март №53 да заплати на "ГЕОДРИЛИНГ" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Ямбол, ул.Ямболен №13 сумата от 15784,60лв. (петнадесет хиляди
седемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки) - - неустойка за забавено
изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение по фактура
№4135/6.11.2017г., издадена от "Минна компания - П." АД за периода 14.12.2017г. до
предявяване на исковата молба.
ОСЪЖДА "ДИМАС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово,
бул.Трети март №53 да заплати на "ГЕОДРИЛИНГ" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.Ямбол, ул.Ямболен №13 сумата от 5865,56лв. (петхиляди осемстотин
шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки) - разноски пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4