№ 146150
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110146821 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на *****, ЕИК: *****, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Г. С., ЕГН **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на вземанията за главница и
договорна лихва.
Относно сумата 750,11 лева, претендирана като последица от забавата в плащанията
за периода 21.05.2024 г. – 31.07.2024 г., както и за сумата 1219,40 лева – такса за разглеждане
на искането за отпускане на кредит, съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или да прецени
дали е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените документи съдът намира, че по
отношение на уговорките за начисляване на такси е налице нарушаване на императивни
норми на ЗЗП, като клаузите се явяват договорени в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител. Освен това същите са в
директно противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33 ЗПК.
По отношение на вземането, претендирано като обезщетение за забава съдът е дал
ясни указания на длъжника да посочи вида на вземането и начина на формиране на същото,
още повече в случая заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, а
претендира общо обезщетение за забава за период на действие на договора и такъв след
настъпване на последиците на предсрочната изискуемост.
Препис от разпореждането е бил връчен на страната на 02.09.2024 г., като както в
предоставения срок за изпълнение на указанията, така и по-късно, от страна на заявителя не
са предприети никакви действия.
Ето защо и в посочената част искането следва да бъде отхвърлено.
Със заповедта за изпълнение съдът е взел предвид съотношението на уважената и
1
отхвърлената част от искането, с оглед което и с настоящото разпореждане следва да
отхвърли искането за разноски, за които заповед за изпълнение не се издава.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 247899/31.07.2024 г., подадено от *****, ЕИК: *****,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Г. С., по отношение на сумата
750,11 лева, претендирана като последица от забавата в плащанията за периода 21.05.2024 г.
– 31.07.2024 г., както и за сумата 1219,40 лева – такса за разглеждане на искането за
отпускане на кредит, а в частта за разноските за държавна такса за сумата над 97,66 лева до
пълния заплатен размер от 137,05 лева и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над
35,63 лева до пълния размер от 50 лева, определен от съда на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.
8, вр. НЗПП.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба, подадена до
СГС чрез СРС в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис да се връчи на заявителя чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2