№ 787
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20221100511045 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението Й. И. И. срещу акт на съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение с изх.№ 35246 от 31.08.2022 г. по изп. дело №
20228440401525 по описа на ЧСИ С.Я. с peг. №844 с район на действие СГС за определяне
разноските за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г., с доводи, че
са включени разноски по присъединени дела, за които не са били представени доказателства
за плащането и поради прекомерност.
В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без уважение.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от Тарифата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Софийският градски съд, за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна
страна следното:
Производството по изп. дело № 20228440401525 по описа на ЧСИ С.Я., peг. № 844 е
1
образувано по молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 37964/01.08.2022г., въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 01.03.2022 г. от Софийски районен съд, НО, 135
състав на основание чл. 190, ал. 2 и чл. 416, ал. 4 от НПК, по силата на който Й. И. И., ЕГН
********** е осъден да заплати на С.В. И., ЕГН **********, сумата в общ размер на
1900лв. Изп. дело № 20228440401526 по описа на ЧСИ С.Я., per. № 844, е образувано по
молба за образуване на изпълнително дело с вх. № 37965/01.08.2022г., въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 31.01.2022г. от Софийски районен съд, НО, 135 състав на
основание чл. 190, ал. 2 и чл. 416, ал. 4 от НПК, по силата на който Й. И. И., ЕГН
********** е осъден да заплати на В.П.В., ЕГН **********, сумата в общ размер на 2500лв.
Образуваното изп. дело № 20228440401527 по описа на ЧСИ С.Я., per. № 844 е по молба за
образуване на изпълнително дело с вх. № 37966/01.08.2022г., въз основа на два броя
изпълнителни листове. Първият издаден на 20.12.2021г. от Софийски районен съд, 84 състав
на основание чл. 404- 406 и чл. 408 ГПК, по г.д. № 36067/2019г., по силата на който Й. И.
И., ЕГН ********** е осъден да заплати на И.В.П.- И.а, ЕГН **** и на К.С. И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител И.В.П.- И.а сумата в
размер на 500лв. Вторият издаден на 20.12.2021г. от Софийски районен съд, 84 състав на
основание чл. 404- 406 и чл. 408 ГПК, по г.д. № 5589/2021г., по силата на който Й. И. И.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на И.В.П.- Илиер" ЕГН **** и на К.С. И., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител И.В.П.- И.а сумата в
размер на 500лв. на всеки от тях.
По молба на взискателя с вх. № 41193/18.08.2022г., с постановление на ЧСИ С.Я.,
peг. № 844 от 12.08.2022г., към изп. дело № 20228440401525 са присъединени изп. дело №
20228440401526 и изп. дело № 20228440401527, като длъжникът е уведомен на 25.08.2022г.
с връчването на съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 34731/25.08.2022г.,
лично от технически сътрудник И.П. в кантората на ЧСИ С.Я., peг. № 844. За обезпечаване
на вземанията по изп. дело № 20228440401525 с присъединени към него изп. дела №
20228440401526, № 20228440401527 са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника Й. И. И., ЕГН ********** в „Първа инвестиционна банка“ АД, в „Уникредит
Булбанк“ АД, включително е наложен запор върху пенсията на лицето.
Длъжникът е депозирал молба с вх. № 42298/25.08.2022г. за спиране на
производството по смисъла на чл. 454 ГПК. На следващия ден по сметка на ЧСИ С.Я. е
постъпила сума в размер на 20 % от задължението на Й. И. И., ЕГН **********, посочено в
съобщението за образувано изпълнително дело. Във връзка това, с постановление от
29.08.2022г. и на основание чл. 454 ГПК изпълнителното производство по изп. дело №
20228440401525 с присъединени към него изп. дела № 20228440401526, № 20228440401527 е
спряно, респективно са изпратени и съобщения до третите задължени лица за
преустановяване бъдещи удръжки.
На 31.08.2022г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №
35246/ 31.08.2022г., в която подробно за описани начислените до момента такси и разноски
в изпълнението, включителнно присъединените с разпореждане от 31.08.2022г. адвокатски
хонорари, както по основното - изп. дело № 20228440402225, така и по присъединените към
него изпълнителни дела- изп. дело № 20228440401526 и изп. дело № 20228440401527, в общ
размер на 1200лв. - по 400лв за всяко. От приложените копия от изпълнителните дела е
видно, че още към 01.08.2022 г. с молбите за образуването на изпълнително производство и
посочване начин на изпълнение, взискателите (различни физически лица) са били
представлявани от упълномощени адвокати и са представени договори за правна помощ и
съдействие с дата от 01.06.2022 г., с които е уговорено възнаграждение в размер на по 400
лв. по всяко от делата. Уговореното във всеки от тези договори възнаграждение е заплатено
в брой, като договорите служат за разписка за плащането им. С молбите за започване на
изпълнението са претендирани и разноски в изпълнителното производство за платени такси
и за адвокатски възнаграждение.
2
С покана за доброволно изпълнение до длъжника е бил поканен да заплати сумата по
изпълнителни листа, както общо 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното дело и такси по Тарифа към ЗЧСИ.
С оглед на изложеното, Софийският градски съд прие от правна страна
следното:Според чл.79, ал.1 ГПК (редакция ДВ бр. 86/2017 г.), разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са
приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от
кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се
произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда
на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Спорът е в конкретния случай дали се дължат разноски за адвокатско възнаграждение и
по присъедините дела, включително такива по чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г. при
твърдения за липса на извършени други допълнителни действия от процесуалните
представители на взискателите, извън подаването на молба по чл.426 от ГПК. С подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителните действия за
удовлетворяване вземането на взискателя. Спирането на производството по делото по
чл.454 ГПК и постъпилото в тази връзка плащане, не означава, че по делото не са
извършени действия и не се дължат разноски за тях. Възраженията на жалбоподателя, че по
изпълнителното дело не са извършени такива, също не могат да обусловят липса на
задължение на жалбоподателя за възстановяване на разноски на взискателя, направени за
адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, тъй като нормативното
основание за отговорността на длъжника за възстановяване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение, платено за образуване и водене на изпълнително дело, не
представляват разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (които регламентират правоотношения между възложителя и
изпълнителя на адвокатски услуги, тоест правоотношения между взискателя и
упълномощения адвокат, в които длъжникът не участва), а разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ГПК. Взискателите са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в уговорения
размер за образуване и осъществяване на процесуално представителство по изпълнителните
дела и от всеки един от договорите за правна помощ и съдействие е видно, че същото е било
уговорено и заплатено в брой– т.2 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.дело
№ 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
С част от правилата в разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК действително се предвижда,
че длъжникът не отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи,
които не са приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнително дело по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на
конкретен изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не
намира приложение по отношение на тези разноски.
3
Ето защо, съдът намира, че на взискателите се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размерите по чл.10, т.1 и по т.2 от Наредба №/2004 г. за МРАВ.
Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на
делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но той не може да бъде по-малко от
минимално определения съобразно чл. 36 ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) определя минималния
размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Разпоредбата на чл.10, т.1, и
т.2 (ДВ бр.88/04.11.2022г.) от Наредба №/2004 г. за МРАВ определя минималните размери
на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело - 200 лв.; за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната с цел удовлетворяване на
парични вземания над 1000 лв., ½ от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от
НМРАВ, които в случая дори не се надвишават. Затова съдът намира възражението по
чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
С оглед на изложеното, жалбата против действията на съдебния изпълнител за
определяне на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да
се остави без уважение. С оглед на това, че жалбата е неоснователна съдът не следва да се
произнася и по допълнително направеното искане по чл.438 ГПК за спиране на
изпълнителното производство.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 43996/07.09.2022 г. против акт съдебния
изпълнител покана за доброволно изпълнение с изх.№ 35246 от 31.08.2022 г. по изп. дело №
20228440401525 по описа на ЧСИ С.Я. с peг. №844 с район на действие СГС за определяне
разноските за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4