№ 14485
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:З.Е.
при участието на секретаря М.И
като разгледа докладваното от З.Е. Гражданско дело № 20211110149037 по
описа за 2021 година
Ищецът основава претендираните от него права на твърденията, че на 15.2.2017г.
с ответника А. А. А. сключили договор за кредит, по силата на който договор твърди да е
предоставил в заем на ответника сумата 17000лева главница, при задължението му да я
върне на вноски от 464,09 лева за срок 51 месеца. Било сключено, на 15.3.2017г.
споразумение за частично предсрочно погасяване. Твърди, че главницата е преведена по
банкова сметка на длъжника. Твърди се, че на 20.7.2019г. ответникът преустановил
плащанията по договора, както и че съгласно чл.5 от договора за кредит, считано от
просрочието на две или повече вноски, от 20.8.2019г. цялото останало неплатено вземане по
договора за кредит е трансформирано за предсрочно изискумо, за което се твърди, да е
изпратено уведомление до длъжника. Предявява искове за установяване на вземанията си по
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по чл.410 ГПК по гр.д.№
60701/2020г. от СРС, 125- ти състав, за 4342,75 лева главница, сумата 152,01 лева лихва за
забава от 14.7.2020г. до 16.11.2020г Прави се изявление с исковата молба, че в случай, че
съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена, то и с исковата молба и
връчването на препис от нея, ищецът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Ответникът, чрез назначения му по чл.47,ал. 6 ГПК особен представител, в срока за
отговор, оспорва основателността на иска. Прави се възражение, че договорът за кредит е
нищожен, недействителен. Недоказано е предоставянето на преддоговорна информация.
Клаузите за договорна лихва и ГПР са нищожни. Прави се възражение, че заповед не е
следвало да се издава, а заявлението е следвало да се отхвърли, тъй като заявителят не е
изпълнил указанията на съда, а съдът е дал повторни указания / по това възражение, съдът
1
съобрази, че е дал указания на заявителя, които той е изпълнил, като повторното
разпореждане – от 11.1.2021г. е за сумата над 366 лева, която не е била предмет на
заявлението/.
Оспорва се подписа на ответника под договора за кредит и споразумение. Прави се искане, в
случай, че съдът открие производство по оспорването, първо да задължи ищеца да представи
доказателства за усвояване на кредита и частичното му погасяване, след което да се даде
възможност на представителя да заяви сали поддържа възражението за неавтентичност.
Сочи се, че усвояването на сумата, както и предсрочното погасяване не са доказани, а
оттам – и дължимият, евентуално остатък.
Сочи се, че кредитът не е трансформиран в предсрочно изискуем, като се оспорва
твърдението за автоматична предсрочна изискуемост.
Прави се възражение за погасителна давност.
Оспорва се размера на вземането, както и претенцията за такса ангажимент.
Съгласно изменението на разпоредбата на чл.7,ал.2 ГПК с ДВ брой 100/2019г.,
„Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.“
С оглед на факта, че договорът за заем е реален, същият поражда последици, едва когато
въз основа на постигнатото съгласие бъде предадена паричната сума. Следователно, ищецът,
който претендира, на основание чл.240,ал.1 ЗЗД връщане на паричната сума, носи
доказателствената тежест да установи, че между него и ответника е било постигнато
съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване
/чл. 240 ЗЗД/, посочени по-горе, както и че така уговореното предоставяне на паричната
сума, е било фактически осъществено. С определението по чл.140 ГПК, СРС даде указания
на ищцовото дружество, че не сочи доказателства за твърдението си, че доказателства за
твърдението си, че сумата е преведена по банкова сметка на ответника, както и че на
ответника е предоставена преддоговорна информация.
Във връзка с указанията на съда, ищцовото дружество направи искане за допускане
на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът остави без уважение. Доводите за приетото
от съда е, че в разпоредбата на чл.1 от договора е предвидено, че уговорената да се даде в
заем сума, ще се преведе по посочена от ответника банкова сметка. Следователно, ищцовото
дружество, в изпълнение на указанията на съда, и за да докаже изпълнението на основното
си задължение по договора за кредит, е следвало да ангажира доказателства, че е превело
сумата по посочената банкова сметка. За това, евентуално твърдение, не са необходими
специални знания на вещо лице със счетоводна специалност. Ето защо, при липсата на
ангажирани доказателства от ищеца, че сумата е преведена, искът следва да се отхвърли
изцяло, като неодоказан.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, който не
претендира разноски.
2
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление и
съдебен адрес *****, за признаване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 60701/2020г. от СРС, 125- ти състав, че А.
А. А., ЕГН **********, с адрес ******, чрез особен представител адвокат В. К. К. – С, САК,
дължи на „***** ЕИК ****, със седалище и адрес на управление и съдебен адрес *****
сумата от 4342,75 лв., неплатена главница по договор за потребителски кредит, , сключен на
15.2.2017г, ведно със законна лихва от 3.12.2020 г. до изплащане на вземането,мораторна
лихва в размер на 152,01лв. за периода от 14.7.2020 г. до 16.11.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3