№ 2986
гр. Благоевград , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на девети декември, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200501241 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жлба на Дирекция за национален строителен
контрол, София против постановление от 31.7.2020 г. по изп.д. 41 по описа за
2015 г. на ДСИ при РС-Петрич, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
производството е прекратено поради бездействие на взискателя за период по
дълъг от две години.
Жалбоподателят счита постановлението за неправилно и незаконосъобразно,
тъй като не са налице предпоставките за чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че
искането му в качеството на взискател в изпълнение на разпореждане на ДСИ
за назначаване на особен представител на длъжника е от 12.7.2017 г. По това
му искане ДСИ е бездействал, за което взискателя няма вина, поради което
взискателят не е дължал поискване на други изпълнителни действия. Негово
право е да избира дали да изчака предприемане на действия от страна на ДСИ
или да подаде жалба и докато това му право съществува, перемция не може да
настъпи.Освен това през 2020 г. е поискан способ, по който има реализирана
сума.
Насрещната страна не изразява становище по жалбата.
1
ЧСИ в мотивите по повод жалбата е повторил съображенията си от
атакувания акт, посочвайки, че е неоснователна.
БлОС счита жалбата за допустима съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
За да се произнесе по основателността й съобрази следното:
Изпълнителното производство образувано пред ДСИ при РС-Петрич е със
страни взискател РДНСК, Югозападен район и длъжник Д. Н. П..
По молба на длъжника от 22.6.2020 г. за прекратяване на делото на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е издадено постановление от ДСИ, с което
производството е прекратено поради бездействие на взискателя за период по-
дълъг от две години. В акта си ДСИ е приел, че е налице бездействие на
взискателя за периода от 19.2.2016 г., когато е поискал налагане на запор
върху пенсията на длъжника, по който запор не се постъпвали суми до
14.8.2019 г., когато взискателят е поискал налагане запор на вземания по
банковите сметки на длъжника. Посочил е ДСИ, че през този период
взискателят е изисквал справки дали лъжникът е плащал, представил е нов
изпълнителен лист, поискал е назначаване на особен представител, като
всички тези негови искания обаче не са от категорията на действията, които
прекъсват срока по перемцията, защото не са с характер на изпълнителни. Но
дори те да не се съобразят то и от 14.7.2017 г., когато е поискано от
взискателя назначаване на особен представител на длъжника до 14.8.2019 г.,
когато е поискано налагане на запор върху банковата сметка на длъжника
също е изтекъл период на бездействие от 2 години и 1 месец.
БлОС счита постановлението за законосъобразно.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
по силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не
поиска от съдия-изпълнител предприемането на изпълнителни действия. В
тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по силата на закона и
не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител. Съдебният – изпълнител
следва само да констатира, че производството е прекратено по силата на
закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените обезпечения.
2
Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две
години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо
длъжника, същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното
производство.
Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две -
непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и
изтичане на двегодишен преклузивен срок. В случая, според БлОС те са
налице, за което съобрази следното:
По искане на взискателя е постановено на 19.2.2016 г. от ДСИ налагане на
запор върху пенсията на длъжника като се изпрати запорно съобщение до
РУ“СО“. Запорното съобщения е получено от РУ“Социално осигуряване“ на
24.2.2016 г., като с писмо изх. № 3036-01-94/26.2.2016 г. е уведомил ДСИ, че
Д. П. получава пенсия под размера на минималната работна заплата за
страната.
По искане на взискателя ДСИ го е уведомил с писмо от 2.8.2016 г., че по изп.
дело няма постъпили плащания от длъжника, за погасяване на задължението.
С разпореждане от 15.6.2017 г., получено от взискателя на последният е
указано да поиска пред РС назначаване на особен представител на длъжника
На 13.7.2017 г. по изп. дело е депозирано искане до ДСИ да предприеме
действие по назначаване на такъв особен представител на длъжника.
На 14.8.2019 г. е депозирано искане от ДНСК за налагане запор върху
вземане по банкова сметка на длъжника, след установяване наличие на такава
чрез справка в регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ.
С разпорежда от 16.12.2019 г. е наложен запор на банките сметки на
длъжника Д. Н. П., разкрити в „ПИБ“, АД и Банка ДСК.Запорното съобщение
е получено от ПИБ“, АД на 7.1.2020 г., а от Банска ДСК“, ЕАД на 13.1.2020 г.
Банка ДСК, ЕАД уведомява с писмо, получено по изп. дело на 20.1.2020 г., че
по блокираната сметка, постъпва пенсия под установения размер на
минималната работна заплата, по отношение, на който размер запорното
съобщение не поражда действие.
3
На 22.6.2020 г. длъжника депозира молба за прекратяване на делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Самият жалбоподател при изброяване в жалбата на предприетите от него
действия е видно, че в периода от молбата му пред ДСИ от 12.7.2017 г. за
предприемане действия по назначаване на особен представител на длъжника
до следващата му молба, която е депозирал на 12.8.2019 г. за налагане запор
върху банкови сметки на длъжника е изтекъл период от 2 години, през който
не извършвано абсолютно нищо. Последващото извършване на изпълнителни
действия – запор през 2020 г. няма значение за извода за осъществилите се
предпоставки за прекратяване на производството. Дори това да е вследствие
на бездействие на ДСИ, то това няма значение.
След като по делото не са извършвани никакви изпълнителни действия
спрямо длъжника от 22.06.2016 г. в продължение на две години до 22.6.2018
г. то искането му за прекратяване на производството е основателно.
Според БлОС искането на взискателя за назначаване на особен
представител не прекъсва давността, тъй като давността според т. 10 на ТР
2/26.6.2015 г. на ВКС по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК се прексъва с предприемане
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Очевидно е, че това искане няма отношение към конкретен
изпълнителен способ.
Но дори да се счете, че то има отношение към получаване на поканата за
доброволно изпълнение, което е предпоставка за предприемане на
изпълнителни действия по изпълнителните способи, то следва да се посочи,
че не искането прекъсва давността, а по изричната разпоредба на чл. 116,
б.“в“ ЗЗД се прекъсва с конкретно предприетото действие по отношение на
това искане, а такова няма предприето. Непротиворечиво се приема от
съдебната практика, че взискателят е този който трябва да поддържа
висящността на изпълнителния процес като внася такси, разноски за
съответния способ; да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия, съотв. да иска прилагане на нови изпълнителни способи и т.н.
Очевидно в случая е бездействието на взискателя в продължение на две
4
години, поради което жалбата срещу атакувания акт следва да се остави без
уважение.
Водим от изложеното, БлОС
РЕШИ:
Потвърждава постановление от 31.7.2020 г. по изп.д. 41 по описа за
2015 г. на ДСИ при РС-Петрич, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
производството е прекратено.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5