РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Бургас, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Светослав Здр. Маринчев (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222100600727 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда №260009/25.03.2022г., постановена по НОХД №
НОХД№4329/2020г. Бургаският районен съд е признал подсъдимия КР. К.
СТ. за виновен в това, че на 04.10.2017г. в к.к.Слънчев бряг и в жгр.Бургас, в
качеството си на длъжностно лице-*** на ***, при условията на опасен
рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у В. С., *** гражданин, че ще му посредничи за покупка на
недвижим имот апартамент №**в гр.***, ***, собственост на Г., А.Г. и Е. Г.,
*** граждани, като води преговори със собствениците на имота за намаляване
на продажната цена и представлява купувача пред нотариус при извършване
на сделката, както и сключването й във възможно най-кратък срок. И по този
начин го мотивирал на 05.10.17г. да му предаде сумата от 22000евро,
равняващи се на 43028.26лева, с което му причинил имотна вреда в големи
размери, , поради което и на основание чл. 211, вр. чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 2 месеца, при
първоначален строг режим. Приспаднал изцяло времето, в което С. е бил
задържан под стража. Осъдил го да заплати разноските по делото. Произнесъл
се и по веществените доказателства.
1
С последващо определение от 27.04.22г., съдът на основание чл.70, ал.7
от НПК привел в изпълнение остатъка в размер на 3 години 4 месеца и 7 дни
от наказанието от 20 години по НОХД№340/2001г. на ОС-Сливен, за което С.
е бил условно предсрочно освободен с определение по ЧНД№660/16г. на
БОС, с влязло в сила на 13.07.2016г. определение.
В срока за обжалване на същото, на 05.05.2022г. подсъдимият е подал
молба/жалба-л.782-783 том 2 от делото на БРС/ адресирана неправилно до
БРП, в която изразява недоволство от този съдебен акт и желае същия да бъде
отменен. Молбата/жалба/ е изпратена по компетентност на БРС, а в
последствие постъпила в БОС ведно с делото и жалбата срещу присъдата.
Присъдата и определението се обжалват от подсъдимия, който настоява
за тяхната отмяна. Присъдата счита неправилна, незаконосъобразна -
постановена в противоречие с материалния закон и при съществено
нарушение на процесуалните правила. Определението счита
незаконосъобразно и неправилно, тъй като според него произнасянето по
въпроса за привеждане в изпълнение на остатъка от наказанието за което е
бил условно предсрочно освободен, е обусловено от произнасянето по
същество по въпросите за деянието, авторството и вината по повдигнатото му
с обвинителния акт обвинителен акт.В този смисъл не може решаването му да
предхожда влизането в сила на присъдата на първата инстанция.
Иска се постановяването на нова присъда, с която бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, като отрича да е извършил
описаното престъпление. Алтернативно моли, за връщане делото на първата
инстанция, за ново разглеждане. Настоява се за отмяна и на определението по
чл.70, ал.7 от НК.
Навеждат се възражения за разглеждане на делото от незаконен състав,
поради разглеждане на делото от съдия, който на досъдебното производство е
одобрил протоколите за претърсване и изземване на вещи и предмети
относими към неговия предмет. Счита също, че в мотивите си, съдът не е
извършил дължимия анализ на доказателствата, а е достигнал до извода за
виновността на С. единствено воден от осъжданията му в миналото. Наред с
това, не бил разпитан пострадалия от деянието чужд гражданин, с което
делото останало неизяснено в пълнота. Подсъдимият изказва
предположението си, че изводите си БРС е достигнал, като безкритично е
повярвал на показанията на свидетели, които са заинтересовани от изхода на
делото и са дали обвиняващи го показания, като не е отговорил защо не дава
вяра на онези потвърждаващи твърденията му за добросъвестност в
действията по посредничество в покупка на недвижим имот от С..
Подсъдимият прави предположението, че с действията си, конкретни
свидетели са лъжесвидетелствали пред БРС и настоява техните показания да
не се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция.
Настоява също, че е бил подведен да заяви признанието на фактите от
обвинителния акт в последното заседание по делото. Останал с убеждение, че
ще му се наложи наказание за срок равен на вече изпълняваната мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, делото срещу него ще приключи и ще
бъде освободен.
2
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява
лично и със служебно назначения си защитника – адв. Данаил Средков от
БАК. Последния поддържа подадената жалба и пледира за отмяна на
присъдата, като неправилна и незаконосъобразна, поради недоказаност на
обвинението. Моли, за постановяване на нова присъда, с която К.С. бъде
признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е осъден и
оправдан по него, алтернативно за връщане делото на първата инстанция .
В дадената му последна дума, подсъдимият също моли да бъде
оправдан. Подкрепя изложените от защитата възражения срещу
първоинстанционния съдебен акт и направените искания.
Представителят на Бургаска окръжна прокуратура моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда, като
правилна, обоснована и законосъобразна, да бъде потвърдена.
Настоящият въззивен състав намери подадената въззивна жалба и
допълненията към нея от подсъдимия, за процесуално допустима. Жалбата е
подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, от процесуално
легитимирано лице и в установения от закона срок.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в
жалбата и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК
законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт,
намери следното:
Жалбите са подадени срещу подлежащи на въззивна проверка съдебни
актове, от процесуално легитимирано лице и в установения от закона срок,
поради което се явяват допустими. Същите обаче не следва да се разглеждат
по същество, тъй като от състава на първоинстанционния районен съд при
постановяване на присъдата са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които не могат да бъдат отстранени от въззивната съдебна
инстанция.
Настоящият съдебен състав счита, че тези нарушения са от
категорията на съществените и се състоят в ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия по делото в хода на развилото се съдебно производство
пред районния съд, които не са били отстранени . Отделно от това и в
немотивираност на крайния съдебен акт, която празнота не би могла да бъде
запълнена от собствения дължим анализ на доказателствата, като
процесуална дейност от въззивната инстанция.
3
В този смисъл , жалбата е основателна, в частта за връщане делото на
първата инстанция поради допуснати съществени и отстраними нарушения,
но на различни от наведените в нея основания.
С разпореждане от 15.10.20г./л.12, т.1 от делото/ съдията-докладчик е
насрочил разпоредително заседание по делото за 25.11.20г., като указал да се
уведомят подсъдимия, защитниците му, пострадалия, неговия повереник и
БРП. На пострадалия конкретно се укаже възможността за отговор по
въпросите по чл.247б, ал.3 от НПК, да предяви граждански иск и се
конституира като граждански ищец и частен обвинител в 7дневен срок от
съобщението. В. С. е подал молба до БРС, с което като пострадалото лице е
заявил, че не желае да участва като страна в процеса и оттегля занапред
пълномощията си дадени на адвокат Тотева, чрез която е получил книжата по
делото.
След провеждане на разпоредителното заседание, на 25.11.20г./л.48, том
1 от делото/, в присъствието на подсъдимия, неговите служебен защитник и
резервен защитник, както и на прокурора , съдът е обявил, че ще разгледа
делото по общия ред, в която връзка е насрочил и съдебното заседание за три
отделни дати-20.01.21г., 22.01.21г. и 29.01.21г.
На първата от тях , след даване ход на делото, непосредствено след
извършване проверка на самоличността на явилите се лица е пристъпил към
разпит на свидетелите. Липсва доклад по чл.276, ал.1 от НПК на съдията-
докладчик относно основанията за образуване на съдебното производство,
разяснения по обвинението от прокурора по ал.2 от същия текст, запитване
подсъдимия дали разбира обвинението по ал.3 и даване възможност на същия
да изложи своите обяснения по него по чл.277, ал.1-4 от НПК.
Последвали са съдебни заседания на 24.03.2021г., 28.04.2021г.,
11.06.21г., 3.09.21г., 16.09.21г., 13.10.21г., 12.11.21г., 10.12.21г., 21.01.22г.,
23.02.22г., 25.03.22г.
В последното заседание , след даване ход на делото, защитникът на
подсъдимия е направил изявление, че подсъдимият прави признание на
фактите от обвинителния акт и се съгласява да не се събират повече
доказателства , като в този смисъл няма да поддържа искането си за разпит на
пострадалия В. С., както и на посочените преди това от него свидетели. Това
изявление е потвърдено от подсъдимия С..Със съгласие на страните,
показанията на свидетеля С. от досъдебното производство са прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК.
Основните процесуални права на страните освен да бъдат разяснени на
страните , трябва и да им бъдат осигурени. Констатирания пропуск в
изпълнение на строго формалните правила на наказателния процес за
запознаване с обвинението , даване възможност на подсъдимия да даде
обляснения по него са от категорията на абсолютните и не може да се счита
преодолян с дадените в производството по искане за изменение на мярката за
неотклонение на 13.10.21 от подсъдимия С. по негова инициатива кратки
обяснения/л.557 от делото/.
4
На следващо място, в мотивите към постановената присъда събраните
по делото доказателства са изброени, с посочване какви изявления е направил
всеки от свидетелите и какво гласят заключенията по изготвените експертизи,
но те са останали необсъдени съобразно правилата на чл.14 от НПК
поотделно и при съпоставка помежду им. Не става ясно кои от тях съдът
кредитира, на кои не дава вяра и защо . Това не позволява на страните , а и на
въззивната инстанция да разбере от кои доказателства БРС и по какъв начин е
установил релевантните по делото обстоятелства относно времето, мястото,
начина на извършване на деянието и авторството му. Неясно в този смисъл
остава каква е била волята на решаващия съд , как е формирал своите изводи
по основните факти от значение за делото .
Тази констатация се отнася и за начина за определяне на наказанието на
подсъдимия, което е сторено само с маркирането на стремежа за разкриване
на обективната истина от подсъдимия и отказа от някои направени
доказателствени искания , с цел приключване на и без друго
продължителното съдебно производство пред първата инстанция и направено
своеобразно признание на вината. За тях съдът е заявил, че са го мотивирали
да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Отсъства посочване на
законово предвидената санкция, съобразно които рамки е извършил своята
преценка че и най-малкия предвиден размер би се явил несъразмерно тежък
на извършеното и да наложи справедливо наказание, съобразено с
обществената опасност на деянието и тази на личността на дееца.
Така, като не е разяснено на подсъдимия повдигнатото му обвинение
и не му е дадена възможност да заяви дали го разбира и му се даде
възможност да изложи своята позиция и даде обяснения теза Районен съд -
Бургас е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, тъй като е довело до засягане в значителна степен правото на
защита на подсъдимия,
То не е било отстранено и по нататък в производството, а и не би
могло, тъй като именно в началото на процеса е важно подсъдимия да е
наясно, да разбира в какво точно се обвинява и да му се даде възможност да
изложи ако желае своята защитна теза.
Това процесуално нарушение само по себе си е съществено. Отделно
от това, необсъждането на доказателствата и непосочване от кои именно се
извеждат основни факти по обвинението и относно размера на наказанието,
се приравнява на липса на мотиви. Това е така, защото не позволява на
подсъдимия да разбере волята на съда, чиито логически анализ и изводи да
оспори с конкретни доводи пред контролиращата инстанция.
Отстраними са при новото разглеждане на делото и не могат да бъдат
5
отстранени в настоящото съдебно производство, поради което въззивният съд
следва да се отмени постановената присъда и делото да се върне на БРС за
ново разглеждане от друг състав на съд от стадия на разпоредителното
заседание.
Неоснователно е искането за отмяна на присъдата поради разглеждане
на делото от незаконен състав. Одобряването на протоколите от следствени
действия по претърсване и изземване в досъдебната фаза на процеса не е сред
хипотезите на чл.29, ал.1 и 2 от НПК, за отвод поради забрана за участие в
състава на съда.
Настоящият съдебен състав констатира също , че в мотивите липсва
обосноваване на произнасянето с присъдата по въпроса за веществените
доказателства, като за тях всъщност липсва какъвто и да е коментар в
мотивите на първата инстанция.
Предвид констатираните съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила допуснати в производството пред първата инстанция,
в хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, които обаче не
могат да се изправят в производството пред втората инстанция, въззивния съд
не следва да обсъжда останалите наведени от въззивника-подсъдим
възражения.
С оглед характера на производството по чл.70, ал.7 от НК и
обусловеността на разрешението по него от признаването на подсъдимия за
виновен с присъда по настоящото дело, то определението на първостепенния
съд подлежи на отмяна и връщане на БРС за произнасяне с крайния акт на
съда след ново разглеждане на производството по внесения обвинителен акт.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда и
определението по чл.70, ал.7 от НК, като неразделна част от нея, следва да
бъдат отменени и делото върнато на първата инстанция за ново разглеждане
от друг съдебен състав, поради което на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348,
ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.1, т.2, вр. 334, т.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №260009/25.03.2022г., постановена по НОХД №
НОХД№4329/2020г. на Бургаския районен съд и определение №260035 от
6
27.04.22г. по чл.70, ал.7 от НПК за привеждане в изпълнение на остатъкът в
размер на 3 години 4 месеца и 7 дни от наказанието наложено на КР. К. СТ.
по НОХД№340/2001г. на СлОС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от фазата на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7