Р А З
П О Р
Е Ж Д
А Н Е
№ 2981/9.5.2023г.
гр. Пловдив, 09 май 2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХIV състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа
частно адм. дело № 550 по описа за 2023
г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искане с правно основание по чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС на Е.Н.А., 06-ти пост,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвор гр.Пловдив.
Посочват се като основания в молбата от
09.03.2023 г. по чл. 276 от ЗИНЗС следните фактически обстоятелства: е настанен
с психично болни и болни от цироза и туберкулоза, не му се дава достатъчно
храна, храната е некачествена, не му дават да работи, има обявена гладна стачка
до 11.01.2023 г., предоставя се пакет прах за двама души и един сапун за цял
месец, получава заплахи от началника на затвора. Иска да се предприемат
необходимите мерки.
В последното съдебно заседание не иска да
се уважава молбата.
Ответникът – началник на Затвора Пловдив,
чрез инспектор Р. - служител с юридическо образование, намира искането за
неоснователно и недоказано.
Към нарочно становище на началника на
Затвор Пловдив се представят: становище от ИСДВР В. Ч. с приложения, докладна
записка от инсп. психолог И. П. с приложения, становище от инсп. Л. Р. - ТРЗ,
становище от фелдшер А.Г. с приложения. Посочено е, че л.св. А. е извеждан три
пъти до Инфекциозна клиника за изследвания, както и включване в терапия и
отпускане на безплатни лекарства за ретровирусна инфекция. Отделно от това е
включен и в диетично хранене - диета №5, чернодробно-жлъчна диета. Посочва се,
че медицинското обслужване на лишените от свобода се извършва съобразно
посоченото в гл. X от ЗИНЗС и съгласно Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинско обслужване в МЛС - предписанията на медицинските
специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за
лишаване от свобода, както и че медицинското решение се взема единствено в
интерес на здравето на лишения от свобода. Поради това считат изложените
твърдения в жалбата за напълно неоснователни и недоказани.
Окръжна прокуратура – Пловдив не встъпва в
процеса.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Анализът на приложените
доказателства и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обосновават извод
за процесуална допустимост на искането, но преценено по същество съдът го
намира за неоснователно.
За да се предизвика разпоредената с правната
норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически
действия и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на
забраната по чл. 3 от ЗИНЗН.
Съгласно чл.
3, ал. 1 ЗИНЗС/в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г. / осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото
многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3
ЕКПЧ.
В становището на началника на
Затвор Пловдив се посочва следното: Е.Н.А. *** на 07.11.2022г. В настоящия
момент изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 1г., постановено с
протокол № 7125 / 11.11.2022г. по НОХД № 6176 / 2022 на Районен съд - Пловдив.
Признат е за виновен на основание чл. 196 ал.1 т. 1 НК за това, че на
20.05.2022 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 153 лв. от владението на К.Ц.Х.-С., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Начало на изтърпяване —
20.05.2022г. при първоначален строг режим - 17.11.2022г. От предно наказание е
освободен на 10.03.22г.
Посочва се, че А. е склонен към
демонстративни протестни и самоувреждащи действия, когато не постига това, което
желае. При предишни престои в затвора е правил това многократно по различни
начини, при което трудно приема необходимостта от рационално преосмисляне на
ситуациите. Посочва се, че рискът от агресивно поведение е висок има значим
проблем да контролира своите враждебни и агресивни импулси. Предвид това е
възможно да проявява невъздържаност и конфликтно поведение - с много нисък
фрустрационен толеранс, склонен да действа импулсивно. Посочва се, че при него
е налице личностно разстройство, характеристиките на което са устойчиви и трудно
биха се променили без целенасочено продължително въздействие. Множеството
криминални актове свидетелстват за една устойчива и вероятно личностна
обусловеност на криминалното поведение - 17 (седемнадесет) предишни осъждания, не е критичен към девиантните личностни
черти в поведението и характера си, налице е изразена постоянна безотговорност
и игнориране на социалните норми, правила и задължения.
Посочва се още, че поведението на
жалбоподателя в условията на свобода свидетелстват за ниско ниво на социална
адаптация. Съществуващите адаптивни умения не са достатъчни, за да гарантират
успешната му реинтеграция в обществото и съответно за намаляване на риска от
рецидив. Извършил е настоящото деяние много скоро след като е освободен от
предишно наказание. Носител е на изключително висок риск от рецидив - 114т. и
среден към висок риск от вреди. Изказани са и множество опасения за риск от
суицид, самоувреждащи действия, бягство, отклонение при снижен режимен контрол,
въпроси на контрола и изпълнение на задълженията. Посочва се, че част от
опасенията имат изява към настоящия момент.
На 20.12.2022г. е фиксиран в МЦ
затвор Пловдив след декларирани суицидни намерения с мотив - устройване на
исканата работна позиция в затворническа столова. След проведена беседа с инспектор
психолог I Г., фиксацията е отменена на 21.12.22г.
Посочва се, че основната му
претенция за трудово устройване е най-вече за работа в кухненски блок. Има
подадена молба за работа в затворническа кухня, но отказва да работи в
„Обособено производство“ с мотив, че е алергичен към праха, отделян в
производствените помещения. Проведена е беседа с лишения от свобода, в която
отново потвърждава своите искания и убеденост, че непременно следва да бъде
устроен на исканата от него работна позиция. Потвърждава, че е запознат с
последиците от дълготрайно гладуване и мерките които могат да се предприемат с
цел запазване живота и здравето му, но въпреки това ще продължи да гладува. На
03.01.2023год. обявява гладна стачка със същите мотиви. На 10.01.23г. решава да
усложни ситуацията и да обяви и жадна стачка. На 11.01.2023год. в проведен
разговор споделя, че е прекратил с гладната си и жадна стачка след разговор с началника
на затвор Пловдив. На 31.01.2023год. отново обяви гладна стачка със същия мотив
- работа само в затворническа кухня.
Посочва се, че по всички случаи
са провеждани беседи с А. и е препоръчано на осн. чл. 68, т.7 ППЗИНЗС при
продължаване на действията(отказ от храна и вода) да бъде поставен под
медицинско наблюдение за запазване живота и здравето му, като ежедневно се
проследяват жизнените му показатели в МЦ затвор Пловдив.
Посочва, че към настоящия момент
в това му здравословно състояние(соматично и психично) има противопоказания да
работи в кухненски блок.
Включван е в множество групови
мероприятия: арт работилница от
16.12.2022г. до 16.12.2022г.; Коледен
турнир по шах на 19.12.2022г.; турнир по
тенис на маса на 27.02.2023г.; турнир по шах на 28.02.2023г.; турнир по футбол
на 08.03.2023г. Отказал е да се включи и в предложената му специализирана
групова работа „Умения за мислене".
Посочва се още, че помещенията, в
които е настаняван от постъпването си в затвор Пловдив, не са били пренаселени
и жалбоподателя е разполагал с необходимата жилищна площ. На всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода в затворническа баня. Пералнята
се ползва по утвърден график.
Тоалетните във всяка една стая са
обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел, всеки лишен от
свобода има достъп до течаща студена вода. Водата в затвор Пловдив е от
обичайната водоснабдителна мрежа на града с качество, от което се ползват
всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез
централно - локално парно к-ние през отоплителния сезон. Проветряването на
стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне
на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в
съответното помещение, като за целта получават съответните прибори, но също
могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си.
Храната се приготвя както за
лишените от свобода от корпуса на затвор Пловдив, така и за лишените от свобода
от 300Т „Хеброс“ и СА Пловдив. Приготвената храна отговаря на количество,
качество и калориен състав съгласно утвърдените норми.
Посочва се в становището, че лишените
от свобода К.П.Г. - пост VI ст. №1 I и И.С.М. - пост VI ст. №16 в
действителност изтърпяват своите наказания лишаване от свобода на пост VI, но
не са в една стая е молителя, който е настанен на пост VI ст. №13. Посочено е,
че и двамата (М. и Т.) могат да носят наказателна отговорност, имат влезли в
сила и преведени в изпълнение присъди. Настаняването в затворническа болница
гр.Ловеч се осъществява с информирано писмено съгласие от страна лишените от
свобода и това се знае много добре от молителя. Бил е настаняван в
затворническа болница гр.Ловеч в едно от предните му наказания за период от
16.03.2015г. до 03.04.2015год. и това е същият период от годината, когато са се
обострили някои психични състояния.
По делото се приеха от ответника
доказателства:
От представено копие на жалба от И.М.В.,
лишен от свобода, 6-ти пост, 16 килия, същият се оплаква от Е.А. за това, че е
предоставил на последния масичка за временно ползване, а последният не иска да
му я върне, заплашва го с бой и му се заканва, че ще го изпрати в
стационара.
От представена в оригинал
докладна записка от 01.03.2023 г. на инспектор- психолог И.П. се посочва, че на
01.02.2023 год. се опитала да проведе беседа с л. св. Е.Н.А. по повод обявена
от последния гладна стачка на 31.01.2023 година. Надзирател Г. по телефона я
уведомил, че лицето е отказало разговора. По нейна преценка като причина за
това му поредно /второ/ протестно действие е неназначаването му на работа в
затворническа кухня. Според психолога мотивът за обявената стачка /гладна/ е
неоснователен и с ултимативен характер. Посочва, че предвид изложеното, както и
наличието на личностно разстройство при А., липсата на критично отношение към
собственото поведение и действия, изразената безотговорност и нетърпимост към
ограничения и игнориране на норми, правила и задължения, предлага да се вземат
предвидените в закона мерки: осъществяване на редовен контрол дали приема храна
и/или течности и това да бъде задължително документирано в писмен вид; ежедневно
да се измерва кръвното му налягане и телесно тегло. Посочва се, че при
неудовлетворяване на собствените му потребности и интереси се прогнозират други,
не само протестни действия. При предишни престои в затвора е правил това
многократно по различни начини.
От представена докладна записка от
11.01.2023 г. на инспектор- психолог И.П. се посочва, че на 11.01.2023 год. приела в работния си кабинет лицето Е.А.. По време
на беседата като причина за това му протестно действие изтъкнал факта, че от
постъпването му в затворническата институция /07.11.2022 год./ до настоящия
момент не е назначен на работа в затворническа кухня. По нейна преценка мотивът
за обявената стачка /гладна и жадна/ е неоснователен и с ултимативен характер. Към
края на консултативната беседа, л. св. А. оттеглил декларацията си за гладна и
жадна стачка. Посочено е, че предвид наличието на личностно разстройство при
него, липсата на критично отношение към собственото си поведение и действия, е
предвиден принципен подход, при който от лицето да се изисква определено
поведение, за да може да бъде отчетен позитивен резултат, както и при
необходимост да бъде прегледан от специалист - психиатър, който да предпише
подходяща психофармакологична терапия с отношение към психичното му състояние.
От инспектор „ТРЗ“ Р. е
представено становище от 17.03.2023 г., в което се посочва, че съгласно чл. 164
от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от
администрацията на затвора гр. Пловдив в рамките на разкритите работни места в
Държавно предприятие "Фонд затворно дело” и в обслужващата и комунално-
битова дейност на затворническите заведения. Списък със свободните работни
места се обявява на общодостъпни за лишените от свобода места. Кандидатите за
заемане на свободните работни места подават заявление до съответния началник
чрез инспектора по социални дейности и възпитателна работа. За заемане на
длъжности в обслужващата и комунално-битовата дейност приоритетно се разглеждат
заявленията на лишените от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с
доказани трудови качества. Съгласно чл. 165 от ППЗИНЗС Лишените от свобода се
разпределят по работни обекти от комисията, в която участват: заместник
началник „Режимно и надзорно-охранителна дейност“, началник сектор „Социална дейност
и възпитателна работа“, началник сектор „Финанси, логистика и капиталови
разходи“, инспектор -психолог, инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“, инспектор „Труд и работна заплата“ и медицинско лице. Назначаването на
работа на лишените от свобода не е едностранен процес и няма как да зависи от
един служител на затвора гр. Пловдив.
Посочено е, че в случая лишеният
от свобода Е.Н.А. лично пред разпределителната комисия по чл. 35 от ППЗИНЗС е
заявил отказ от това да бъде назначен на работа с мотив, че има малък остатък
от присъдата си.
В становище от 20.03.3023 г. на
фелдшер А.Г. се посочва относно храненето на лишените от свобода, че строго се
спазват всички нормативни изисквания и хранителната дневна дажба е съобразена с
дневните калории и грамаж, съгласно Таблица 1, утвърдена от министъра на
здравеопазването, министъра на финансите и министъра на правосъдието.
Лишеният от свобода А. е извеждан
три пъти до Инфекциозна клиника за изследвания, както и включване в терапия и
отпускане на безплатни лекарства за ретровирусна инфекция, както и е включен в
диетично хранене - Диета № 5 - чернодробно- жлъчна диета.
От месец септември 2022г. след
сключване на договор със здравната каса и стартирането на обслужване на затвор
гр. Пловдив е подобрено и качеството на прегледите при л. св. Поставили са ново
начало на извършване на преглед от външни специалисти (кардиолог, пулмолог,
психиатър и др.) в медицинския стационар на затвор гр. Пловдив. Освен това по
два пъти в седмицата има извеждания на л. св. до външни здравни заведения с цел
извършване на прегледи с цел профилактика.
Посочва, че твърденията на л. св.
Е.А., че л.св. И.С.М.е е болен от туберкулоза, не отговарят на истината. Същият
няма активна туберкулоза и не е заразен. Посочва се, че действително има
ментални проблеми, но съдебната власт е преценила, че може да изтърпява
наказание лишаване от свобода. Лицето И. М. не се намира в спалното помещение
на л. св. Е.А..
Посочва се, че действително в
затвор гр. Пловдив са били открити случаи на туберкулоза, но са взети
необходимите мерки, л. св. са изведени и настанени в специализирана болница за
активно лечение при затвор гр. Ловеч, извършени са нужните прегледи (манту) за
всички желаещи и при необходимост е изписана медикаментозна терапия, но няма
случаи на активна туберкулоза, които да не са изолирани.
Посочва, че жалбата на л. св. Е.А.
е продиктувана от факта, че поради здравословното му състояние и стартирането
на лечение, е изразил мнение, че не е
подходящо да бъде устроен на работа в кухненския блок, а същият имал сериозно
желание, включително и чрез обявяване на протестни действия. Според фелдшера отказът
от приемане на храна е личен избор на л. св., като съгласно закона се
предоставя съответната храна и състоянието на л. св. се следи - измерване на
телесно тегло, кръвно налягане и др. Не е имало момент, в който л. св. да е бил
с нарушени жизнени показатели.
Представена е по делото и
приложената спрямо Е.А. диета № 5 и диета № 7, както и извлечение от книгата за
предоставени лекарства на молителя.
При така събраните по делото
доказателства, съдът намира искането по чл.276 от ЗИНЗС в молбата от 09.03.2023
г. за неоснователно.
Искането е допустимо, като
изхожда от лицето, което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение
на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Разгледано по същество е неоснователно.
Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и
бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал.
2 липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на
фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се
прекрати нарушението на чл. 3.
За да се предизвика разпоредената
с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1
от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия и бездействия, е
необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. В
това отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е разписано, че за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба е в корелация с
установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко
или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.
Изложеното в молбата от
09.03.3023 г. и установеното по делото не води до извод за бездействие от
страна на администрацията в Затвор Пловдив за това, че е настанен с психично
болни и болни от цироза и туберкулоза, за това, че не му се дава достатъчно
храна, а даваната е некачествена, не му дават да работи, а предоставените пакет
прах за двама души и един сапун за цял месец били недостатъчни, че получавал
заплахи от началника на затвора.
Л.св. А. в тази връзка не
ангажира каквито и да било доказателства, въпреки дадената му възможност да
представи такива. Вместо твърдените доказателства по делото постъпи нова жалба
с нови твърдения, които съдът не следва да обсъжда, тъй като не са предмет на
настоящото производство. Обхватът на преценка е подадената пред съда жалба от
23.02.2023 г., прецизирана от л.св. А. по предоставената му възможност от
09.03.2023 г.
Така въз основа на постъпилите
доказателства не се установява да са били извършвани някои от посочените
действия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Установи се, че на л.св. А. не
се предоставя работа поради здравословни проблеми, свързани с психическото му
здраве и опасността да посегне на живота си. Не се установява някои от л.св.,
изтърпяващи присъда в Затвор Пловдив, настанени в една стая с л.св. А. да са
психично болни. Напротив, от представените докладни на началника на затвора, на
фелдшера и инспектор - психолога става ясно, че самият той е с изразени
агресивност и проблем да контролира поведение с несдържаност и нетърпимост. За
последното става ясно и от представената жалба на друго лице, лишено от свобода
– И.В., по отношение на л.св.А..
Не се доказват и твърденията на
лицето за това, че е настанен при болни от туберкулоза. Установено е, че в
определен момент е имало наличие на болни, които са били своевременно
отстранени от здравите, а на последните са били извършени прегледи и приложена
профилактика против туберкулоза.
Относно твърденията, че не
получава достатъчно храна, а получената е некачествена, установи се, че л.св. А.
е обявявал множество гладни стачки и сам е отказвал получаването на храна с цел
да бъде назначен на работа в кухнята. Представиха се доказателства за вида на
получаваната от него храна, предвид здравословното му състояние, като храната
отговаря на количество, качество и калоричен състав съгласно изискванията.
Относно възможността за
поддържане на личната хигиена на лишените от свобода е осигурен постоянен
достъп до студена вода, а до топла такава – в затворническата баня, както и
ползване на пералнята по утвърден график.
Не се посочи от л.св. и в какво
се изразяват конкретните заплахи от началника на затвора и кога са били извършени,
поради което съдът намира тези твърдения за неоснователни.
В хода на процеса от л.св.А. нето се твърди, нито се установява някое от
твърдените неизпълнения на задължения на затворническата администрация да е
довело до влошаване на здравословното му състояние, а за да се приеме, че е
нарушена забраната по чл. 3 ЗИНЗС следва да е установено, че изброените в чл.3
от ЗИНЗС хипотези са довели до предвидения в същата разпоредба резултат.
След като това не е доказано, то установеното не е в нарушение на
чл. 3, ал.2, вр. ал.1 ЗИНЗС, още повече, че с представените от ответника
доказателства се установява, че твърденията на л.св. не отговарят на
действителното положение.
В случая от така установените по
делото данни, съдът счита, че не са налице бездействия на ответника, нарушаващи
забраната за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Изводите, които съдът прави, са
за недоказаност на поведение на началника на Затвора – гр. Пловдив, което да
нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, респ. за неоснователност на предявеното
искане по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, поради което последното ще следва да
бъде отхвърлено.
Предвид изхода от
делото не следва да бъдат присъждани разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът,
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Н.А., 06-ти пост, изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затвор гр.Пловдив., с правно основание по чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС
за прекратяване на действия и
бездействия
на затворническата администрация,
представляващи нарушение на забраната по чл. 3, с които е подлаган на нечовешко
и унизително отношение поради това, че е настанен с психично болни и болни от
цироза и туберкулоза, не му се дава достатъчно храна, храната е некачествена,
не му дават да работи, има обявена гладна стачка до 11.01.2023 г., предоставя
се пакет прах за двама души и един сапун за цял месец, получава заплахи от
началника на затвора.
Разпореждането
подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд –
Пловдив в тридневен от обявяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: