РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1177
гр. Пловдив, 30 юни 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГР. ПЛОВДИВ, Първо отделение, Четиринадесети
състав в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА административно дело № 3010 по описа за 2016 год. на Административен съд – гр. Пловдив,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл.107 и чл.144, ал.2 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на Р.Г.С. ***, против акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК № 285-1 от 13.10.2016 г.,
издаден от М.Г.К., юрисконсулт в Община К., потвърден с решение № 13-00-969 от 07.11.2016
г. на директора на дирекция АПИОФСД при Община К., с който за 2011 г., 2014г. и
2015 г. са установени за довнасяне задължения за такса за битови отпадъци в
размер на 34,58 лв. и лихви върху тях в размер на 10,57 лева, или общо 45,15 лв.
Според жалбоподателя оспореният акт е незаконосъобразен и задълженията са
недължими, защото през всичките година община К. не е извършвала реално
услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, защото жалбоподателят не е
генерирал отпадъци, а отделно от това, до имота му няма път, няма контейнери за
отпадъци. Твърди се, че определяйки такса битови отпадъци от 4/1000 за имотите,
за които собствениците са подали декларации, че имотите няма да се ползват,
общината е подходила дискриминационно, в нарушение на чл.6 от Конституцията на
РБ и чл.21 от Хартата за основните права. Иска се отмяна на оспорения акт и
присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата и моли
тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, за когото
оспореният акт създава нови публични задължения и в този смисъл е
неблагоприятен.
Административният акт е обжалван по административен ред, което е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване.
Спазен е преклузивният срок по чл.156, ал.5 ДОПК за обжалване пред съд. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е
основателна поради следните съображения:
Оспореният акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК е издаден
въз основа на декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 130483 от 16.07.1998 г., отнасяща
се за недвижим имот с партиден № 3907142920003, представляващ земя и сграда с административен
адрес: град К., гара К., както и въз основа на извършена проверка, при която е
установено, че не са платени дължимите суми за такси за битови отпадъци.
Съответно с акта са установени задължения за периодите 2011 г., 2014 г и 2015
г. в общ размер на 45,15 лв., представляващи такси за битови отпадъци.
Срещу акта е подадена жалба на 27.10.2016 г., по която решаващият орган се е
произнесъл с решение № 13-00-969 от 07.11.2016 г., с което е потвърдил акт за
установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК № 285-1 от 13.10.2016 г.
За да потвърди обжалвания акт, директорът на дирекция АПИОФСД е приел, че
имотът на жалбоподателя попада в районите с организирано сметосъбиране и
сметоизвозване и всички услуги по чл.71 на ЗМДТ се предоставят от община К.,
като са взети предвид подадените от жалбоподателя декларации за освобождаване
от такса за битови отпадъци поради неползване на имота. Според решаващия орган
пълно освобождаване от такса за битови отпадъци законът не предвижда, защото
имотът се намира в регулация. Отделно от това, общинската администрация при
извършените периодични проверки е установила, че имотът се ползва, за което са
съставени и актове за установяване на административни нарушения, поради което и
на основание чл.18б, ал.2, изр.1 от Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община К.
не се извършва освобождаване от таксата по ал.1, т.1 и 2 (сметосъбиране и
сметоизвозване), когато имотът или част от него се ползва от собственик или
ползвател през посочения в декларацията период или част от него, както и ако
през декларирания период или част от него в имота се извършват строителни и
довършителни работи.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са представени две служебни
бележки от ЕВН България, КЕЦ С. от 18.09.2008 ги от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД Пловдив от 15.07.2008 г. . (л.16 и 17 от делото), от които се
установява, че към 2008 година процесният имот не е бил електрозахранен и не
консумира електроенергия, съответно е с прекъснато водоснабдяване.
Съдът намира, че тези писмени доказателства не могат да бъдат ценени в
настоящото производство, доколкото касаят период предхождащ периодите, за които
с обжалвания акт са установени задължения за такса битови отпадъци.
Обстоятелството, че имотът не е бил свързан с електроразпределителната и
водопроводната мрежа през 2008 година, не е доказателство, че тези
обстоятелства са останали непроменени през следващите години и конкретни през
2011 и следващите до 2015 години.
Съдът не кредитира и представените доказателства – снимков материал приложени
към жалбата / л.19-21 и л.38, 39/, тъй като не са доказателства по смисъла на
ГПК.
Твърдейки един отрицателен факт за неползване на имота за процесния период,
жалбоподателят не би могъл да остави материални следи в обективната
действителност, поради което и отрацателните факти не подлежат на доказване.. Поради
това съдът приема за доказано възражението на жалбоподателя, че процесният имот
не е бил ползван за периода 2011 г. – 2015 г. Освен това няма спор по делото,
че жалбоподателят е неговия брат са
подавали декларации по чл.71, ал.1, т.1 ЗМДТ, че имотът в град К. няма да се
ползва през цялата 2010 г., 2011 г., 2014 г. и 2015 г. Следователно
жалбоподателят е изпълнил задължението си да декларира пред общината факта на
неползване на имота и по отношение на този имот следва да намери приложение
привилегията по чл.71, ал.1, т.1 ЗМДТ, възпроизведена в текста на чл.18б от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община К., – за процесния имот не следва да се събира такса
за сметосъбиране и сметоизвозване за годините, за които жалбоподателят и
неговият брат като съсобственици на имота са подали декларации.
Видно от представените от ответника в хода на съдебното производство
писмени доказателства, със свои решение № 101 по протокол № 16 от 30.01.2009
г., решение № 174 по протокол № 25 от 21.12.2009 г., решение № 250 по протокол
№ 37 от 28.01.2011 г., решение № 13 по протокол № 3 от 22.12.2011 г., решение №
102 по протокол № 12 от 27.12.2012 г. и решение № 191 по протокол № 21 от
17.12.2013 г. Общински съвет К. е определял таксите за битови отпадъци за
периода 2011 г. – 2015 г. Представени са и заповеди № РД 15-00-306 от
28.10.2014 г., № РД 15-00-345 от 29.10.2013 г., № РД 15-00-342 от 18.10.2012
г., № РД 15-00-452 от 24.10.2011 г., № РД 15-00-347 от 25.10.2010 г., всички
издадени от кмета на община К., с които са определени маршрутите на
автомобилите, дните за извършване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване
и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, от които се
установява, че кметът на общината в изпълнение на решенията на общинския съвет
действително е организирал дейностите по сметосъбиране, сметоизвозване и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, а процесният имот
попада в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Представени са и
пътни листи на автомобилите, извозващи сметта по маршрута за процесните години.
При така установените факти, по които между страните няма спор, съдът
намира, че обжалваният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Съдът намира, че макар обжалваният акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 ДОПК да е издаден от компетентен орган, на когото със заповед № РД
15-00-4 от 06.01.2016 г. на кмета на община К. е предоставено правомощието да
установява задължения за местни данъци и такси битови отпадъци и да са били
налице предпоставките за издаване на акт поради неплащане на задълженията от
страна на данъчнозадълженото лице, то при издаване на обжалвания акт е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.71, ал.1, т.1 ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и
сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не
се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика
или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на
имота. Нормата е възпроизведена и в приетата и действаща Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община К., чл.18б. Доколкото не се спори между страните, че
жалбоподателят е подал нужната декларация, неправилно органът е игнорирал това
обстоятелство и е начислил такса за сметосъбиране и сметоизвозване за процесния
имот. Нормата на чл.71, ал.1, т.1 ЗМДТ предвижда две хипотези, които да даде
алтернативно – такса не се събира, както когато общината не предоставя услугата
по сметосъбиране и сметоизвозване, така и когато имотът не се ползва
целогодишно и това обстоятелство е декларирано. Ето защо дори и общината да
предоставя услугата, за което по настоящото дело няма спор, жалбоподателят не
дължи заплащането й, тъй като е подал декларация, че имотът няма да се ползва
през цялата година, т.е., на основание чл.71, ал.1, т.1, предл.1 ЗМДТ
жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащането на такса битови отпадъци
за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.
Обратно на това обстоятелство, ответникът не е представил доказателства за
констатациите си, че имотът се е ползвал, а жалбоподателят не следва да доказва
отрицателния факт на неползването. При тези факти и предвид подадените
декларации съдът намира, че при издаване на обжалвания акт административният
орган е приложил неправилно материалния закон, с която на жалбоподателя са определени
задължения за такса битови отпадъци за периода 2011 г. – 2015 г., поради което
актът се явява незаконосъобразен.
Съдът намира за основателно възражението на решаващия орган, че пълно
освобождаване от такса битови отпадъци не може да има. Съгласно решенията на
Общински съвет К., цитирани по-горе, за подалите декларации по чл.18б НОАМТЦУ
за недвижимите имоти съгласно чл.63, ал.2 ЗМДТ се определя размер на такса за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за всяка календарна
година. Следователно за имота на жалбоподателя органът по приходите е имал
право и възможност да установи задължение само за тази услуга – поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване.
В решението на горестоящия орган е посочено, че при опеделянето на ТБО
същият приходният орган се е съобразил с
подадените декларации за неползване на имота за 2011-2015 г., но от издадения
административен акт не е видно това.
В този смисъл следва да се посочи, че процесният акт е незаконосъобразен и
поради липса на мотиви. Видно от съдържанието на акта, не е ясно какви са
констатациите на органа по отношение на задълженията, не е посочен вида на
конкретната услуга (които съгласно нормата на чл.62, ал.1 ЗМДТ са четири вида),
за която е определена такса битови отпадъци. Правната теория, така и съдебната
практика винаги приемат, че цитирането на правните норми никога не може да
замести излагането на мотиви и посочването на конкретните фактически и правни
основания за издаването на конкретния административен акт, а липсата на мотиви
винаги се приема като съществено нарушение на административно-производствените
правила. Поради изложеното и предвид обстоятелството, че органът не е посочил
мотиви относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване – как е формирана и нейният размер, нито са събрани в хода на
административното или съдебното производства доказателства за това, следва АУЗД
да бъде отменен. От друга страна липсата на мотиви винаги е пречка за
реализиране в пълен обем на правото на защита на засегнатите от акта лица.
Предвид изложено, съдът намира, че АУЗД следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Предвид изхода на делото и направените от страните искания за присъждане на
разноски, същите следва да се присъдят на жалбоподателя. Следва да бъде осъдена Община К. да заплати на
жалбоподателя сумата 10 лева за платената държавна такса за образуване на
съдебното производство.
Ето защо и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен
съд Пловдив, І отделение, XІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.Г.С. ***, против акт за установяване на задължение по
чл.107, ал.3 ДОПК № 285-1 от 13.10.2016 г., издаден от М. Г.К., юрисконсулт в
Община К., потвърден с решение № 13-00-969 от 07.11.2016 г. на директора на
дирекция АПИОФСД при Община К., с който за 2011 г., 2014г. и 2015 г. са
установени за довнасяне задължения за такса за битови отпадъци в размер на
34,58 лв. и лихви върху тях в размер на 10,57
лева, или общо 45,15 лв.
ОСЪЖДА Община К. да заплати на Р.Г.С. ***, сумата 10 (десет) лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: