№ 63
гр. С., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н.П.Р
при участието на секретаря А.Е.А
като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20244150100329 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по Постъпила искова молба
от **, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр. С., район М., ж. к.
"М. 4", ** С., сграда 6 против Т. Н. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
С., ул. „Г.П.К“ № 12, ет.2, ап.2, в която се твърди, че между ищцовото
дружество и ответника били сключени договори, както следва: по повод
сключен Договор за мобилни услуги от **г. с предпочетен номер +** бил
сключен и Договор за лизинг от ** г. за устройство марка ** 32 GB ** за обща
лизингова цена в размер на 174,47 лв., дължима чрез заплащане на
първоначална лизингова вноска и в размер на 85,00 лв. и 23 месечни
лизингови вноски в размер на 3,89 лева, като по договора за лизинг
ответникът дължал 15,56 лева. По повод сключен Договор за мобилни услуги
от **г. с предпочетен номер +** бил сключен и Договор за лизинг от ** г. на
пакет базови аксесоари на цена, дължима чрез заплащане на 23 месечни
лизингови вноски по 0,96 лв., като по договора за лизинг ответникът дължал
сума в общ размер на 4,74 лева. На ** г. било сключено Допълнително
споразумение към договор Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+** за срок от 24 месеца с абонаментен план „** +“, с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора от 27,99 лв. и в размер на 29,99 лв., след
изтичане на първоначалния срок. Ищцовото дружество твърди, че ответникът
не изпълнявал задълженията си по споразумението и дължал сума в общ
размер на ** лева, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за период **г. – **г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно раздел III, т.2 от споразумението, ищцовото дружество е начислило
неустойка в размер на 84,64 лева, която не надвишавала размера на три
месечни абонаменти такси и била начислена във фактура №**/**г. Вследствие
на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги предпочетен номер
+**, Т. дължал сума в размер на 18,81 лв., начислена във фактура № **/** г.,
представляваща разликата между цената на устройството ** 32 GB ** без
1
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг. от направената отстъпка, като бил взет предвид периодът,
през който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Посочва, че
по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била
налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг,
посочен в чл. 2 от същите. Твърди, че към настоящия момент и въпреки
неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство и базови
аксесоари не били върнати на мобилния оператор. Горепосочените
задължения били индивидуализирани в 5 фактури, приложени по делото,
както следва: 1. фактура №**/**. за отчетен период **г. - **.. срок за плащане
- **г. издадена за сумата от 128,78 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: 123,93 лв. абонаментна
такса за предпочетен номер +**; 0,96 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер +** за базови аксесоари; 3,89 лв. лизингова вноска за предпочетен
номер +**; 2. фактура №**/**. за отчетен период **. - 04.09.2021г. срок за
плащане - 20.09.2021г., издадена за сумата от 86,00 лв., представляваща
неплатена абонаментна такса и лизингови вноски, както следва: 81,15 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер +**; 0,96лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +**; 3,89 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
+**;3. фактура № **********/**, за отчетен период **. -**г.. срок за плащане -
**г.. издадена за сумата от 38,82 лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и лизингови вноски, както следва: 33,97 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер +**; 0,96 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**
за базови аксесоари; 3,89 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**; 4.
Фактура № **/05.11.2021 г. за отчетен период **.-04.11.2021г.. срок за плащане
- 20.11.2021г.. издадена за сумата от 0,90лв., представляваща неплатен остатък
от лизингова вноска за базови аксесоари, 5. Фактура №**/**г. за отчетен
период 05.11.2021г. – **г., срок на плащане – **г., издадена за сумата от 108,30
лева, представляваща неплатени лизингови вноски, неустойка и сума за
мобилно устройство, както следва: 84,64 лв. неустойка за предпочетен номер
+**, 0,96 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +** за базови аксесоари,
3,89 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +**, 18,81 лева сума за
мобилно устройство за предпочетен номер +**. Посочва, че подали Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. С.
срещу Т. Н. Т., в което се претендирали сумата от **лв., от които: - ** лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период **г. — **г.; - 84,64 лв., представляваща начислена неустойка
вследствие на неизпълнението съгласно раздел III т. 2 от споразумението и
която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси; - 18,81 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството ** 32GB ** без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения
договор за лизинг;ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № **/2023г. по описа на
Районен съд - гр. С.. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на
длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на
основание чл. 415, aл. 1, т, 2 от ГПК за „**“ ЕАД възниквал правен интерес от
завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищеца има вземане в общ размер на **лв., от
2
които: - ** лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период **г. — **г.; - 84,64 лв., представляваща начислена
неустойка вследствие на неизпълнението съгласно раздел III т. 2 от
споразумението и която не надвишава размера на три месечни абонаментни
такси; - 18,81 лв., представляваща разликата между цената на устройството **
32GB ** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, ведно със законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. В
хода по същество не се явява и не се представлява. Представя писмено
становище, с което поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Претендират се разноски по заповедното и по исковото производства.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения особен представител, с който взема становище по делото за
неоснователност на исковете. Оспорва наличието на подписани договори за
лизинг и допълнително споразумение между ответника и ищцовото
дружество, тъй като била налице съществена разлика между подписите под
договора за мобилни услуги и договора за лизинг – където подписът бил с
наклон наляво и необработен, и договорът за лизинг за базови аксесоари,
където подписът бил с наклон надясно и обработен. Прави се възражение за
нищожност на договорите по смисъла на чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД –поради
липса на съгласие, изразяващо се в това, че ответникът не е подписал
договорите, следователно не е дал съгласие. Твърди се, ответникът не е
предпочитал въпросния номер +**, като твърдението за предпочетен номер
представлявало неоснователно налагане на допълнителни неустойки, което
било неправноправна клауза по трите цитирани договора по смисъла на чл.
143, ал.1, мр. ал.2, т. 10 и т. 19 от ЗЗП. Навежда, че не били представени
доказателства че ищецът е прекратил едностранно предсрочно процесните
договори, за които твърди, че били подписани между страните и за които
претендира присъждането на неустойка, паради което исковете били изцяло
неоснователни само на това основание. Излага, че клаузата за неустойка е
нищожна, като противоречаща на закона и добрите нрави- чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради това, че същата нямала присъщите на неустоечната клауза
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, а била средство за
неоснователно обогатяване на оператора – ищец, който реализирал печалба
без да предоставя услуги на потребителя. Счита, че претендираната неустойка
по договорите за лизинг, представлявала втора неустойка за едно и също
евентуално предсрочно прекратяване на договора, наред с първата неустойка
от 3 месечни такси, поради което същата се явявала необосновано висока по
смисъла на чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП. Клаузата не била индивидуално уговорена,
поради което била нищожна и на осн. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и не следвало да се
прилага. Цитира практика в тази насока. Оспорва размера на претендираните
разноски в заповедното и в исковото производството. Моли съда да отхвърли
предявените искове. В хода по същество се представлява от особения
представител адв. М. К.. Моли исковата молба да бъде отхвърлена като
неоснователна. Доказвало се в хода на производството, че договора за лизинг
на пакет базови аксесоари с дата **г. не бил подписан от ответника и това го
правело нищожен на осн. Чл. 26, ал.2, пр. 2-ро от ЗЗД, поради липса на
съгласие за сключването му. Поддържа направените твърдения за нищожност
на отделните клаузи от процесните договори, като притоворечащи на ЗЗП.
3
Поддържа изложените възражения в отговора на исковата молба за
недоказаност и неоснователност на исковата претенция. Моли съда да
постанови решение, по силата на което отхвърли исковата претенция, като
неоснователна и недоказана.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № **/2023г. по
описа на Районен съд-С., ищецът в настоящото производство – „**“ ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответника Т. Н. Т. за дължими суми по издадени фактури. Въз основа на
същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
**/** г. в полза на ищеца за сумата от **лв. (триста шестдесет и два лева и 80
ст.), от които: - ** лв., представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период **г. — **г.; - 84,64 лв., представляваща
начислена неустойка вследствие на неизпълнението съгласно раздел III т. 2 от
споразумението и която не надвишава размера на три месечни абонаментни
такси; - 18,81 лв., представляваща разликата между цената на устройството **
32GB ** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг; -15,56 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период **г. - **г.; -4,74 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период **г. - **г.; ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда – **г. до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева и 00ст.) – държавна такса и 480,00 лв.
(четиристотин и осемдесет лева)- адвокатско възнаграждение. Посочено е в
заповедта, че вземането произтича от неизпълнение задължения за заплащане
на цената на получени услуги и на задължение по договор за лизинг,
неустойки поради предсрочно прекратяване на договор по вина на
потребителя по изброени фактури. Заповедта за изпълнение е връчена при
условията по чл. 47 ал. 5 от ГПК. Заповедният съд, с разпореждане от **г. е
указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в
едномесечен срок. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия
положителен установителен иск вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Видно от приложения по делото договор за мобилни услуги от ** г.
същият е сключен между „**” ЕАД/ и ответника за предоставяне на мобилни
телефонни услуги за предпочетен номер **, при абонаментен план „** +“ с
месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 22,99 лева на месец
и месечен абонамент от 31.99 лева на месец, след изтичане на първоначалния
срок на договора, при дата на издаване на фактура – на 5-то число всеки
месец, за срок до ** г. В договора е посочено, че в случай на прекратяването
на настоящия договор, преди изтичане на срока посочен в настоящия раздел
по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията
по договора или други документи свързани с него, в това число и
приложимите общи условия, последния дължи за която и да е СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване, неустойка при предсрочно
прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в
4
размер на всички най-високи, според условията на плана месечни абонаменти,
но не за повече от три месеца.
На същата дата **, същите страни сключили и приложения Договор
за лизинг, съгласно който на ответника било предоставено за ползване
мобилно устройство ** 32GB ** за период 23 месеца, срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 3,89 лева, съгласно уговорен
погасителен план по договора, както и с правото на абоната след изтичане на
23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 3,89
лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1
ал. 2 от договора за лизинг/.
Съгласно допълнително споразумение от **г.. към договор за мобилни
/фиксирани услуги с мобилен номер ** между страните по делото, те
постигнали съгласие за стандартен месечен абонамент ** + - с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора от 27.99 лева и месечен
абонамент след първоначалния срок на договора от 29.99 лева за срок до **.
Било уговорено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане
срока посочения срок по вина или инициатива на потребителя или при
нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, същият дължи за всяка СИМ
карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Приложено е Заявление за активиране на услуга от **г. в което като
потребител е посочен ответника Т. относно услуга „Онлайн защита в мобилна
мрежа“ по отношение на мобилен номер **, в което е посочена като цена на
избраната услуга с ДДС сумата от 1,20 лева, след промо период от 3 месеца на
цена 0.00 лева.
Видно от приложените декларации-съгласие ответникът е декларирал, че е
получил от представител на оператора екземпляр от общите условия на „**“
ЕАД, съгласен е с тях и се съгласява да ги спазва, че му е предоставена
информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП, както и че е запознат с политиката на лични
данни на „**“ ЕАД, подписани съответно на **г. и на **г.
Приложени по делото са пет броя фактури, издадени от ищеца. Видно от
фактура № ** от **. за отчетен период **г. до **. е начислена сума за плащане
128,78 лева с ДДС от които разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги; месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети),
застраховки, вноска лизинг. Във фактурата е отбелязана и отстъпка, както и
плащане на задължения от минал период. Срокът за плащане на задължението
по отчетния период, посочен във фактурата е **г. Приложена е и справка
общо потребление за мобилен/фиксиран номер.
В издадена от ищеца фактура № ** от **. за отчетен период **. – 04.09.2021г.,
е начислена сума за плащане в размер на 214,78 лева с ДДС, включващи
5
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги; месечни и
еднократни такси (абонаменти, допълнителни пакети), застраховки, вноска
лизинг. Във фактурата е отбелязана и отстъпка, както и начислено задължение
от минал период. Срокът за плащане на задължението по отчетния период,
посочен във фактурата е 20.09.2021г. Приложена е и справка общо
потребление за мобилен/фиксиран номер.
По фактура № ********** от **. за отчетен период **. – **г., е начислена сума
за плащане в размер на 253,60 лева с ДДС, включващи месечни и еднократни
такси (абонаменти, допълнителни пакети), застраховки, вноска лизинг. Във
фактурата е посочена и отстъпка, като е начислено задължение от минал
период. Срокът за плащане на задължението по отчетния период, посочен във
фактурата е **г. Приложена е и справка общо потребление за
мобилен/фиксиран номер.
С фактура № ** от 05.11.2021г. за отчетен период **. – 04.11.2021г., е
начислена сума за плащане в размер на 254,50 лева с ДДС. Калкулирани са
суми включващи месечни и еднократни такси (абонаменти, допълнителни
пакети), застраховки, вноска лизинг. Във фактурата има като сбор и сума
посочена в компонента „отстъпка“. Начислено е и задължение от минал
период. Срокът за плащане на задължението по отчетния период, посочен във
фактурата е 20.11.2021г. Приложена е и справка общо потребление за
мобилен/фиксиран номер.
По фактура № ** от **г. за отчетен период 05.11.2021г. – **г., е начислена
сума за плащане в размер на ** лева с ДДС. С фактурата са начислени
неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, вноска за лизинг и
задължение от минал период. Срокът за плащане на задължението по отчетния
период, посочен във фактурата е **г. Приложена е и справка общо
потребление за мобилен/фиксиран номер.
Приложени по делото са Общи условия на ** ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, в които са уредени
услугите предоставяни от **, индивидуалните договори, цените на услугите и
заплащането им, правата и задълженията на
**, правата и задълженията на потребителите, отговорност на потребителите
и др. Така съгласно чл. 75 от същите, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителите, ** има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на т.
19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него. Според чл. 19 б от ОУ, ** има
право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай, че буква в/
потребителят не е платил дължи суми след изтичане на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия. В чл. 19 в е
уредена възможност ** да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с
6
едномесечно писмено предизвествие, в случай, че потребителят е посочил
неверен адрес за получаване на фактури, е използвал крайни устройства,
които не са с оценено съответствие не са маркирани и не са пуснати на пазара
съгласно действащите нормативни актове, има направена първоначална или
последваща кредитна оценка според резултата от която не би могъл да
покрива обичайните си задължения по ползване на услугите или е нарушил
съществено или системно Общите условия.
С оглед откритото производство по чл. 193 от ГПК и разпределената
доказателствена тежест в процеса е допусната и изготвена съдебно-
графическа експертиза от заключението на която се установява, че подписите
положени в документите, изброени от лист 90 до лист 109 в Договор за
мобилни услуги – **г., лист 90-92; Договор за лизинг, лист 93-94; Приложение
от **г., лист 95-97; Декларация за съгласие от **г., лист 98; Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер **
от **г., л.103-105; Заявление за активиране на услуги от **г., лист 106;
Декларация за съгласие от **г., лист 107, Приложение от **г, лист 108-109 са
положени от Т. Н. Т.. Също така от заключението на експертизата става ясно,
че положените подписи в Договор за лизинг на базови аксесоари, лист 100 и
лист 102 не са положени от ответника Т. Н. Т.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Установи се, че заповедното производство е било образувано по
заявление на ищеца, подадено на **г. срещу ответника за сумата ** лв. (триста
шестдесет и два лева и 80 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от
** г. до изплащане на вземането. Присъдени били и разноски в размер на
505,00 лева. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение
задължения за заплащане на цената на получени услуги, дължими вноски по
договори за лизинг, неустойки поради предсрочно прекратяване на договори
по вина на потребителя по изброени фактури, лихва. В срока по чл.415 от ГПК
заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите
с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и
сл. ЗЗД относно договора за изработка.За успешното провеждане на
установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК в
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно договорно отношение с
ответника, а именно, че между него и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно отношение, както и наличието на възникнало за
последния задължение по този договор, дължимостта на претендираните суми
- реалното ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при
издаването на приложените към исковата молба фактури, размера на
задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на
дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от
ответника услуги, както и да докаже предсрочното прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги, от кого е прекратен предсрочно същия и
7
основанието за прекратяването му.
В тежест на ответника е да докаже, че използваните от него услуги са
заплатени своевременно или, че не са били изпълнени условията за
изискуемост на вземането или други обстоятелства, които го освобождават от
задължение за плащане.
Съдът приема, че представените от ищеца фактури, макар и едностранно
съставени от него и неподписани от ответника за получател, доказват
предоставените му услуги и претендираните за тях цена. Предмет на исковата
претенция е установяване на вземане суми за дължими лизингови вноски по
договор за лизинг от **г., с който на ответника е предоставено ползването на
движима вещ - мобилно устройството ** 32GB **, с обща лизингова цена в
размер на 174,47 лева, със срок от 23 месеца. Лизинговата цена е посочена в
чл. 1 от посочения договор за лизинг, а броя на вноските и размера е
определен в погасителния план в чл. 6 от договора. Не се спори по делото, че
вещта е предоставена за ползване на ответника, както и че същата е
предоставена в годно за употреба състояние. Няма данни вещта да е била
върната на лизингодателя. Според чл. 12 ал. 1 ОУ към договора за лизинг, в
случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на
лизингополучателя, лизингодателя има право в съответствие с разпоредбите
на договора, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, а според ал.
2. месечните вноски стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване
на договора , както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно
договора плащания. Ответникът не доказа, не само, да е върнал вещта, поради
което съдът приема, че е останал държател на същата, без да я плати напълно,
а и не доказа че е заплащал месечните вноски за лизинга на устройството,
което е в негова тежест. Именно поради неизпълнение на задълженията му по
договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за лизинг,
останалите незаплатени месечни вноски за изплащане на устройството са
станали предсрочно изискуеми и се дължат в претендирания размер, още
повече, че договора за лизинг е със срок от 23 месеца и е изтекъл. С оглед на
това съдът счита иска по отношение на тях за основателен и доказан и следва
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата заплащане на сума в общ размер на
15,56 лева – незаплатено задължение по договор за лизинг от ** година за
устройството ** 32GB **, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ** от ** г. по ч.гр.дело №
**/2023 г. по описа на Районен съд С..
С отговора на исковата молба ответникът е поискал откриване на
производство по оспорване истинността на подписано между страните
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +**, на подписан между ищеца и ответника Договор за лизинг на
устройство с дата от **г. и подписан между страните Договор за лизинг на
пакет базови аксесоари с дата **г. във връзка с договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +**. В производството, чрез извършената експертиза се
установи, че в Договора за лизинг на базови аксесоари от **г. подписите не са
положени от ответника Т., поради което по делото бе опровергана формалната
8
му доказателствена сила, но не и формалната доказателствена сила на
останалите документи - Договор за мобилни услуги от **г.; Договор за
лизинг; Приложение от **г.; Декларация за съгласие от **г.; Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер **
от **г.; Заявление за активиране на услуги от **г.; Декларация за съгласие от
**г.; Приложение от **г., с оглед на което съдът приема, че същите
обективират материалноправните отношения между страните и са подписан от
ответника, сочен като абонат и пораждат валидно облигационно
правоотношение. Ответникът не представи доказателства за заплащането на
исковата претенция от ** лева за незаплатени ползвани от него абонаментни
такси и мобилни услуги, за отчетен период **г.-**г. по допълнително
споразумение от **г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+** от **г., както и не оспори представените от ищеца фактури. Поради
изложеното до тук, съдът приема за установено съществуването на вземането
на ищеца в този размер. С оглед на това съдът счита иска по чл. 422 ал. 1 вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата ** лева за незаплатени ползвани от него
абонаментни такси и мобилни услуги, за отчетен период **г.-**г. по
допълнително споразумение от **г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +** от **г., ведно със законната лихва върху главницата от
**г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ** от ** г. по
ч.гр.дело № **/2023 г. по описа на Районен съд С..
Искът за установяване вземане за неустойка по допълнително споразумение
от **г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** от **г. в
размер на 84,64 лева и с добавената разлика в размер на 18,81 лева, между
стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка към
момента на сключване на договора и преференциалната цена която е била
посочена в договора се явява основателен. Неустоечната клауза в договора
не се явява нищожна, тъй като същата не е в необосновано завишен размер,
още повече, че в индивидуалния договор неустойката като размер е
съобразена с постигнато споразумение с КЗК през 2018г., а именно
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
По отношение на претенцията в размер на 4,74 лева, формирана от
лизинговите вноски за отчетен период **г. – **г. по Договор за лизинг за пакет
базови аксесоари от ** г. видно от заключението на съдебно –графическа
експертиза подписът в договора не е положен от ответника Т., поради което
съдът намира, че не е породил облигационно отношение и за тази сума искът
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното и с оглед изхода от развилото се по реда на чл.
193 от ГПК производство съдът намира, че искът с правно основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл. 422 вр. чл. 79 ЗЗД и чл.92 от ЗЗД е основателен до размера на
сумата от ** лева, от които ** лева за незаплатени ползвани от него
абонаментни такси и мобилни услуги, за отчетен период **г.-**г. по
допълнително споразумение от **г. към Договор за мобилни услуги с
9
предпочетен номер +** от **г.; 15,56 лева – незаплатено задължение по
договор за лизинг от ** година за устройството ** 32GB **; 84,64 лева -
неустойка по допълнително споразумение от **г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +** от **г. 18,81 лева разлика между
стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка към
момента на сключване на договора и преференциалната цена, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № ** от ** г. по ч.гр.дело № **/2023 г. по описа
на Районен съд С., поради което следва да бъде уважен.
Що се отнася до иска над уважения от съда размер, касаещ
лизинговите вноски в размер 4,74 лева за отчетен период **г. – **г. по Договор
за лизинг за пакет базови аксесоари от ** г., базирайки се изцяло на
неоспореното от страните категорично изявление на ВЛ в съдебно заседание
съдът счита за доказано, че подписът положен в Договор за лизинг за пакет
базови аксесоари от ** г. не е изпълнен от ответника, следователно не е
възникнало и валидно облигационно правоотношение между страните
относно този договор.
Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК - съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното и исковото производство. С оглед частичното уважаване на
исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата инстанция в размер
на 1209,00 лева и сумата в размер на 498,40 лева- разноски в заповедното
производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 3, вр. с,
ал. 2, вр. с чл. 193 ГПК проведеното от ответника Т. Н. Т. с ЕГН **********,
чрез назначения особен представител адвокат М. К. оспорване на истинността
на представените по делото Договор за мобилни услуги – **г., лист 90-92;
Договор за лизинг, лист 93-94; Приложение от **г., лист 95-97; Декларация за
съгласие от **г., лист 98; Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ** от **г., л.103-105; Заявление
за активиране на услуги от **г., лист 106; Декларация за съгласие от **г., лист
107, Приложение от **г, лист 108-109, относно авторството на техния издател.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. Н. Т. с ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. С., ул. „Г.П.К“ № 12, ет.2, ап.2, че дължи на
**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление - гр. С., район М., ж. к. "М.
4", ** С., сграда 6, сумата в общ размер на ** лева /триста петдесет и осем
лева и шест стотинки/, от които ** лева за незаплатени ползвани от него
абонаментни такси и мобилни услуги, за отчетен период **г.-**г. по
допълнително споразумение от **г. към Договор за мобилни услуги с
10
предпочетен номер +** от **г.; 15,56 лева – незаплатено задължение по
договор за лизинг от ** година за устройството ** 32GB **; 84,64 лева -
неустойка по допълнително споразумение от **г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +** от **г.; 18,81 лева разлика между
стандартната цена на предоставеното мобилно устройство без отстъпка към
момента на сключване на договора и преференциалната цена, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението-
**г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № ** от ** г. по ч.гр.дело № **/2023 г. по описа
на Районен съд С..
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 3, вр. с, ал. 2,
вр. с чл. 193 ГПК проведеното от ответника Т. Н. Т. с ЕГН **********, с
настоящ адрес гр. С., ул. „Г.П.К“ № 12, ет.2, ап.2 чрез назначения особен
представител адвокат М. К. оспорване на истинността на представеното по
делото Договор за лизинг от ** г. на пакет базови аксесоари, относно
авторството на неговия издател.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от **, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление - гр. С., район М., ж. к. "М. 4", ** С., сграда 6, иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че Т. Н. Т. с
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул. „Г.П.К“ № 12, ет.2, ап.2 дължи на
**, с ЕИК ** сумата в размер на 4,74 лева /четири лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща незаплатени вноски по Договор за лизинг от ** г.
на пакет базови аксесоари, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. Н. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул.
„Г.П.К“ № 12, ет.2, ап.2, да заплати на **, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление - гр. С., район М., ж. к. "М. 4", ** С., сграда 6 сумата от 1209,00
лева/хиляда двеста и девет лева/ - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. Н. Т. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул.
„Г.П.К“ № 12, ет.2, ап.2, да заплати на **, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление - гр. С., район М., ж. к. "М. 4", ** С., сграда 6 сумата от 498,40
лева /четиристотин деветдесет и осем и четиридесет стотинки/ - разноски в
заповедното производство.
На основание чл.194, ал.3, изр. 2-ро от ГПК, след влизане в сила на
решението препис от него, ведно с признатия за неистински документ -
оригинал на Договор за лизинг от ** г. на пакет базови аксесоари, да се
изпрати на Районна прокуратура – Велико Търново, ТО-С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по
ч.гр.дело № **/2023г. по описа на РС С..
11
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
12