Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260056 гр.Царево, 10.09.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито
заседание на девети септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 466/2020г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от “***“ ЕАД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, чрез ю.к.Г., против: Ф.К.Г. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** и 2. М.К.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с която са
предявени осъдителни искове по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.150 от ЗЕ.
Ищцовото дружество „***” ЕАД твърди, че К. Г.Г. като
собственик на топлоснабден имот с адрес : ***, е бил клиент на дружеството като потребител на топлинна
енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Излага, че съгласно чл. 150, ал, 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация
София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
Топлофикация София ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите
на топлинна енергия и Дружеството; правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Твърди, че К. Г.Г.
не е упражнил правата си по чл. 150, ал, 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и
спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение № ***. на ДКЕВР, публикувани във в-к Дневник ’ на
14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г,; и Общите условия за продажба на топлинна
енергия от "Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24
часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане
на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /члЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата
на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава
т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон.
Твърди, че в сградата - етажна собственост, в която се
намира топлоснабденият процесен имот, не се прилага на дялово разпределение на
ТЕ, тъй като потребителите не са сключили писмен договор с лице регистрирано по
реда на чл. 139а от Закона за енергетиката, за извършване на тази услуга и във
връзка с което е съставен Констативен протокол, като същият е подписан от
представител на етажната собственост и от представител на дружеството.
Твърди, че К. Г. е използвал в процесния имот с
абонатен № *** доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от
м.04.2017г. до м.04.2018г и дялово разпределение за периода 08.2017г. до
06.2018г., като същия не са погасил задълженията си. С изтичането на последния
ден от месеца К. Г. е изпаднал в забава
за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва
върху дължимите суми.
Излага, че К. Г.Г. е починал на 29.07.2018г. и негови законни наследници са ответниците Ф.К.Г.
и М.К.Г., които не са погасили задълженията на баща си към дружеството
Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат
осъдени ответниците Ф.К.Г. и М.К.Г. да му заплатят поравно сумата
в общ размер на 917.81 лв.,
сформирана както следва: сумата от 747.68 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.09.2017г. до
м.04.2018г., отразена в изравнителни сметки за периода и Обща. фактура №***.
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -28.09.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на
154.70 лв. за периода от 15.09.2017г. до 11.09.2020г. и законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба -28.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 12.11 лв. -главница за
услугата дялово разпределение за периода 08.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва в размер на 5.99 лева за периода 30.09.2017г. до
11.09.2020г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът М.К.Г. не е депозирал писмен отговор,
не е взел становище по основателността на предявения иск, не е оспорил
ангажираните от ищеца доказателства и не е ангажирал такива.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ф.К.Г. чрез назначения му особен
представител адв.Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
като неоснователни и недоказани
предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Установява се от Нотариален акт №***. на нотариус с рег.№***, че К. Г.Г. с ЕГН ********** е придобил на 17.09.2003г. чрез
покупка Апартамент №29 с площ от 29,99 кв.м., находящ се в ***, състоящ се от
една стая, кухня-бокс и сервизни помещения. Въз основа на
заявление-декларация с вх.№***.,
подадено от К. Г.Г. с ЕГН ********** в
качеството му на собственик на
топлоснабдения процесен имот и изразено от него желание да ползва предоставените
от „Топлофикация София“ АД услуги за продажба на топлинна енергия , същият е станал
клиент на дружеството като потребител на
топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за
енергетиката, като на негово име е била открита партида с абонатен номер № ***.
Видно от представения по делото
Констативен протокол №***. в сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият процесен имот, не се прилага на дялово разпределение на ТЕ, тъй
като потребителите не са сключили писмен договор с лице регистрирано по реда на
чл. 139а от Закона за енергетиката, за извършване на тази услуга и във връзка с
което е съставен Констативен протокол, като същият е подписан от представител
на етажната собственост и от представител на дружеството.
Установява се от Нотариален акт №***. на нотариус с рег.№***, че К. Г.Г. с ЕГН ********** е продал на 18.06.2018г. процесния апартамент на трето неучастващо по делото лице –***с ЕГН
**********. Видно от приложения по делото споразумителен приемно-предавателен
протокол от 04.07.2018г., подписан между К. Г.Г. с ЕГН ********** като продавач на процесния
апартамент и третото неучастващо по делото лице –***с ЕГН ********** като
купувач, страните са засекли показанията на измервателните уреди в имота към датата на предаването на владението и са
се споразумели изравнителната сметка към „Топлофикация София“ да бъде заплатена
от продавача на имота К. Г.Г. с ЕГН **********.
Видно от Удостоверение за наследници с
изх.№ ***., издадено от Община София, К. Г.Г.
с ЕГН ********** е починал на 29.07.2018г., като негови законни наследници са синовете му Ф.К.Г. с ЕГН ********** и М.К.Г.
с ЕГН **********.
От представените по делото изравнителни
сметки за абонатен номер № *** и Обща фактура №***. се установява, че воденото
за посочения абонатен номер задължение
за топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.09.2017г. до м.04.2018г. е в
размер на 747.68 лв. – главница и
мораторна лихва за забава в размер на 154.70 лв. за периода от
15.09.2017г. до 11.09.2020г., а за услугата дялово разпределение за периода от 08.2017г.
до 04.2019г., задължението е в размер на 12.11 лв. -главница и мораторна
лихва в размер на 5.99 лева за
периода 30.09.2017г. до 11.09.2020г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема следното от правна страна:
По двата иска с
правно основание чл.79 ЗЗД с цена общо в размер на 759.79 лева:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно възникнало вземане срещу ответниците в размера на претендираните суми.
Да докаже, че наследодателя на ответниците има качеството на потребител/клиент
за процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно
дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната
стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените
нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава-
нейния начален момент, както и размера на дължимите лихви за забава.
Установи се по делото, че през процесния
период наследодателя на ответниците е бил клиент/потребител на топлинна
енергия, доставяна до собствения му топлоснабден имот. Наследодателят на
ответниците е придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот по
силата на Нотариален акт №***. на нотариус
с рег.№***, с който на 17.09.2003г. е закупил Апартамент №29 с площ
от 29,99 кв.м., находящ се в ***, състоящ се от една стая, кухня-бокс и
сервизни помещения. Наследодателят на
ответниците е продал имота на 18.06.2018г. на трето неучастващо по делото лице с
Нотариален акт №***. на нотариус с рег.№***,
като със споразумителен приемно-предавателен протокол от 04.07.2018г., подписан
между наследодателят на ответниците като продавач на процесния апартамент и
третото неучастващо по делото лице като
купувач, страните са се споразумели изравнителната сметка към „Топлофикация
София“ да бъде заплатена от продавача на имота – наследодателят на ответниците.
Съгласно редакцията на чл. 153
от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това
са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през
процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези
разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно
основание, а собственик или притежател на ограничено вещно право на ползване на
имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване".
Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява
въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е
необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само
факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на
клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща
доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването
на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота,
без да е необходимо сключването на последващ договор или откриването на партида
на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
В конкретния случай наследодателят на ответниците не е упражнил правата си по
чл. 150, ал, 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София” ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к Дневник ’ на 14.01.2008г. в
сила от 13.02.2008г,; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа”
и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл.33 от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по
които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В
този смисъл, задължението на потребителя за заплащане на дължимите от него суми
в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите
ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава
т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура
за съответния отоплителен сезон. Като собственик на топлоснабдения имот през
процесния период и съгласно споразумителния протокол съставен при продажбата на апартамента, наследодателят на
ответниците е бил задължен да заплати сумите за предоставената му от
дружеството и ползвана от него ТЕ през процесния период след получаването на
изръвнителните сметки. След смъртта му за задълженията му за доставена до имота
през процесния период топлинна енергия, отговарят наследниците му - двамата му сина съобразно наследствените им
квоти от по 1/2 идеална част, поради което всеки от тях двамата е отговорен за по 1/6
част от общия размер на задължението на наследодателя им за заплащане на
топлинна енергия за топлоснабдения имот през процесния период. Ответниците по
делото не са оспорили представените от дружеството писмени доказателства –
фактури и изравнителна сметка, удостоверяващи размера на задълженията на
наследодателя им, поради което съдът приема, че до
топлоснабдения имот за процесния период от м.09.2017г. до м.04.2018г. е доставена
топлинна енергия на стойност 747.68 лв. , а за услугата дялово разпределение за
периода от 08.2017г. до 04.2019г., задължението е в размер на 12.11 лв.
По двата иска с
правно основание чл.86 ЗЗД с обща цена
160.69 лева:
С оглед уважаването на предявените искове
за заплащане на претендираните главници
за процесните периоди, то основателни и
доказани се явяват и акцесорните искове за дължимост на обезщетение за забавеното им изплащане в
размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че
заплащането на начислените суми за ТЕ и
дялово разпределение е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след
изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните
начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. От
представените по делото писмени доказателства
се установява, че дължимата
върху главницата за ТЕ мораторна
лихва за забава е в размер на 154.70 лв.
за периода от 15.09.2017г. до 11.09.2020г., а дължимата върху главницата за
дялово разпределение мораторна лихва в размер на 5.99 лева за периода 30.09.2017г. до
11.09.2020г., като всеки един от дманта ответници отговаря до
1/2 от задължението. Доколкото не се
спори от страните, че не са извършени плащания на суми за главница и лихва за
процесния период, съдът приема, че предявените в обективно кумулативно
съединение акцесорни искове за лихви за забава също са доказани по основание,
както и по размер,
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, двамата ответници следва
да бъдат осъдени да заплатят по равно съобразно наследствените им квоти от по
1/2 идеална част направените от ищеца разноски в настоящото производство за заплатена
държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. Претенцията на ищеца за присъждане на разноски в размер на 600 лева,
представляващи внесен по сметката на съда депозит за адвокатско
възнаграждение на особения му
представител, е частично основателна. Видно от писмените документи по делото,
ищцовото дружество е внесло депозит в размер на 300 лева по транзитната сметка
на съда, а след това е внесло отново депозит в размер на 300 лева по
набирателната сметка на съда, или общо 600 лева. В последствие дружеството с нарочна молба с вх.№***. е поискало от съда да му се въстанови сумата от 300 лева, погрешно внесена по транзитната сметка на съда, като съдът
е намерил молбата за основателна и с Разпореждане № ***
г. е разпоредил сумата от 300 лева, погрешно внесена по транзитната сметка на
съда, да му бъде възстановена. Така дружеството е направило разноски в размер
на 300 лева за адвокатско възнаграждение на особен представител, които разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответника Ф.Г..
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответниците Ф.К.Г. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** и М.К.Г. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ поравно на ищеца “***“
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 747.68 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.09.2017г. до м.04.2018г., отразена в
изравнителни сметки за периода и Обща. фактура №***., мораторна лихва за забава в
размер на 154.70 лв. за периода от 15.09.2017г. до 11.09.2020г. ведно със
законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -25.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 12.11 лв. -главница за услугата дялово разпределение за
периода 08.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва в размер на 5.99
лева за периода 30.09.2017г. до 11.09.2020г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба -25.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Ф.К.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ДА
ПЛАТИ на “ ***“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 375.00 /триста седемдесет и пет / лева,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М.К.Г. с ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, ДА ПЛАТИ на “ ***“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 75.00 /седемдесет и
пет/ лева , представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: