№ 419
гр. Бургас, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200463 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Й. Т. с ЕГН: **********, чрез
пълномощник – адв. В.Ч. – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. ********, против Наказателно
постановление № НП-8/01.03.2021 г., издадено от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и на основание чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Под евентуалност се пледира за
квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник –адв.
И.Ц. – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Депозира писмена
защита, в която посочва, че се придържа към бележките депозирани по НАХД № 3497/2021
г. на БРС.
За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт М., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Въз
основа на жалбата първоначално е било образувано НАХД № 3497/2021 г. на БРС ,
решението по което е било отменено с Решение № 107 от 02.02.2022 г. по к. адм. н. д. №
2690 / 2021 г. на Административен съд – Бургас. Административният съд е счел, че не е
допуснато съществено нарушение при издаването на НП, като предвид липсата на мотиви по
същество е върнал делото за ново разглеждане. Следва да се отбележи, че изводът на
касационната инстанция, че липсва процесуално нарушение не обвързва районния съд, тъй
1
като се касае за оценка, която се прави след анализ на доказателствата, като касационната
инстанция не може да указва какви да бъдат изводите при новото разглеждане на делото.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Със Заповед № З-В-5/22.05.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № З-В—
10/03.07.2020 г. на Председателя на КЕВР било възложено на назначена комисия
извършването на извънредна проверка за прилагане от „ВиК“ ЕАД – Бургас на цени на
услугата „пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. В
проверката участвал и св. И.С. – гл. експерт в отдел „Контрол и решаване на спорове –
водоснабдителни и канализационни услуги“ към КЕВР. В изпълнение на възложеното, с т. 2
на писмо от 29.05.2020 г. било изискано от „ВиК“ ЕАД – Бургас да представи копия на
всички издадени фактури, отнасящи се за потребените „ВиК“ услуги за м. 10. 2019 г., м.
01.2020 г. и м. 04. 2020 г.; сключени договори по Наредба № 7 от 14.11.2000г. и протоколи
от извършени пробонабирания за конкретно изброени потребители, сред които и „ДСК-
Обзор. Административна сграда“.
В отговор на запитването на 05.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-14-
12/05.06.2020 г., с което операторът предоставил копия от издадените фактури, но не
предоставил сключени договори по Наредба № 7 и протоколи от пробонабирания.
С ново писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020 г. на КЕВР било констатирано, че
липсват договори и протоколи, поради което и било поискано в тридневен срок „ВиК“ ЕАД-
гр. Бургас да уточни дали има сключени договори по Наредбата и протоколи от
пробонабирания. Указано било, че в случай, че такива документи са налични – трябва да се
предоставят копия от тях.
В отговор на второто запитване на 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-
17-40-10/16.06.2020 г., изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на „ВиК“ЕАД – Бургас (л. 65), с което
операторът заявил, че не разполага с индивидуални договори, нито с протоколи от
пробонабирания, посочвайки, че е фактурирал цената по степен на замърсеност 1, само на
база обстойно ежемесечно обследване на отпадъчни води от големи групи потребители,
което е показало средна стойност на БПК5 около 220 милиграма на литър. Посочил също
така, че физически е невъзможно да се извърши пробонабиране предвид характеристиките
на канализационната мрежа и др.
На база тези данни, комисията по проверката на 27.07.2020 г. излязла с Констативен
протокол, в който посочила, че „ВиК“ ЕАД в нарушение на Указанията за образуване на
цените на водоснабдителните и канализационните услуги е издало редица фактури, сред
които и процесната, с които е таксувало абонатите с цена за стопански потребители със
степен на замърсеност 1, без да е доказало принадлежността на тези потребители към тази
категория.
С писмо от 30.07.2020 г. „ВиК“ЕАД – Бургас дало писмени обяснения по
Констативния протокол.
На база тези факти св. С. преценил, че неправилно „ВиК“ ЕАД – Бургас е
фактурирало в процесната фактура услугата „пречистване на отпадъчни води“ по тарифата
за степен на замърсеност 1, без да е доказало, че потребителят реално попада в тази
категория, съгласно реда, разписан в Указанията (сключен договор по Наредба № 7,
извършени контролни пробонабирания и др.). Свидетелят преценил още, че като
изпълнителен директор на дружеството жалбоподателят Т. е бил длъжен да осигури
прилагането на цените, утвърдени за ВиК оператора, но въпреки това е допуснал
дружеството да предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от утвърденото,
с което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗРВКУ.
С оглед горното свидетелят изпратил до жалбоподателя покана за явяване в КЕВР и
съставяне на АУАН. Г.Т. не се явил на 01.10.2020 г. и св. С. съставил по реда на чл. 40, ал. 2
2
ЗАНН срещу него АУАН с № ВК-20/01.10.2020 г., описвайки горните факти и давайки им
квалификация като нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ.
Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. без той да направи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани писмени възражения, с който Т. навел
доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност
на извършеното.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към
издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и на 01.03.2021 г. издал
обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 ЗРВКУ и на основание чл.
36, ал. 2 ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на
2000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.
Тук следва да се отбележи, че обстоятелството дали е било действително възможно
да бъде извършено пробонабиране от конкретния обект е без значение, тъй като предвид
законовите разпоредби, след като не може да се докаже, че потребителят отговаря на
условията да бъде таксуван като потребител с определена степен на замърсеност, то той не
се следва да се таксува по този начин.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 38,
ал. 2 ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1,
вр. с чл. 24, ал. 2 от същия закон. Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните
причини:
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни,
като за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на
тримесечната административно наказателната давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа
относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Това е така, доколкото при
наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни
контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от
причините, не може да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти. Предполага
се, че длъжностните лица притежават съответните познания, за да направят своята преценка
дали има извършено нарушение на база всички налични данни, като е предоставен и
съответния срок за извършването на тази преценка.
В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа
на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-
3
София, и др.
Изрично в този смисъл е и актуалната практика на ВАС – Тълкувателно Решение №
4/29.03.2021 г., което е напълно приложимо и към настоящия казус и където се приема, че
„откриване“ има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. „Това е моментът, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на
извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по
определен състав“. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1
ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват условия за такава преценка от
длъжностното лице на база получени достатъчно данни за нарушението и авторството му.
В конкретния случай, вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е за това, че
„ВиК“ ЕАД, гр. Бургас не е доказало и не е обосновало принадлежността на потребителя
към категория „потребители, на които се предоставят водоснабдителни и/или
канализационни услуги за промишлени и други стопански нужди“, както и че не е доказало
и не е обосновало генерирането от страна на потребителя на отпадни води, които да са със
степен на замърсеност 1. Доказването и обосноваването пък става чрез представяне на
съответните договори и протоколи от пробовземане.
Видно от описаните по-горе факти – проверката е била осъществена само по
документи, като компетентните лица са изискали предоставяне на фактури (което е сторено
с писмо с вх. № В-17-14-12/05.06.2020 г.) и доказателства, че са били спазени изискванията
на Указанията (договори по Наредба № 7 и протоколи от пробонабиране). Към 05.06.2020 г.
все още не е било ясно за актосъставителя дали такива документи съществуват, или не.
Затова е била изискана допълнителна информация и изрично с писмо с вх. № В-17-40-
10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на „ВиК“ЕАД - Бургас), контролните органи
са били известени, че такива договори и протоколи не съществуват. След тази дата
контролните органи не са изисквали никакви други документи, не са правили никакви
проверки на място и т.н., т.е. от този момент в администрацията на КЕВР са постъпили
всички данни (документи, обяснения и т.н.) въз основа на които в последствие
актосъставителят е решил, че има извършено нарушение. Както бе посочено по-горе, обаче,
законът предоставя тримесечен срок за този анализ. Не може да бъде споделен доводът, че
едва със съставяне на Констативния протокол нарушителят се смята за открит, тъй като
ЗАНН не въвежда като допълнително изискване съставянето на междинни документи и не
придава правно значение на вътрешните процедури при работата на държавните органи.
Следователно, считано от 16.06.2020 г. контролните органи са разполагали с всички
необходими данни относно това, че е извършено фактуриране по тарифата за степен на
замърсеност 1, както и че ВиК операторът не разполага с документи, изискуеми съгласно
Указанията, удостоверяващи законосъобразното тарифиране по тази ставка. Ето защо,
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН, започва да тече на
16.06.2020 г. и последният ден, в който законосъобразно може да се е състави АУАН, е
16.09.2020 г., а в случая АУАН е съставен на 01.10.2020 г. Неспазването на този срок
представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените
правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща
неговата отмяна.
Следва да се отбележи, че на съда е служебно известно, че въз основа на
констативния протокол от 27.07.2020 г. са издадени множество актове и впоследствие и
наказателни постановления, които са били обжалвани. Във връзка с тези дела са постановени
множество решение на АС - Бургас - Решение № 321 от 9.03.2022 г. на по к. а. н. д. №
2893/2021 г., Решение № 240 от 24.02.2022 г. по к. а. н. д. № 2909/2021 г., Решение № 91 от
4
31.01.2022 г. по к. а. н. д. № 2765/2021 г., Решение № 163 от 11.02.2022 г. по к. а. н. д. №
2751/2021 г., Решение № 239 от 24.02.2022 г. по к. а. н. д. № 2750/2021 г., в които е прието,
че всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на нарушителя, са
станали известни на контролния орган от деня, в който в КЕВР е постъпило писмото с вх. №
В17-14-10/16.06.2020г., като след тази дата не са извършвани никакви процесуални действия
и не са събирани други доказателства, поради което тримесечния срок за съставяне на
АУАН започва да тече на 16.06.2020 г.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя
е ангажирана незаконосъобразно, поради което и НП следва да се отмени само на това
основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита и фактури (л. 198- л. 200 от НАХД № 3497/2021 г. на БРС), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, претендираният
размер отговаря на минимално предвидения размер в Наредбата, който за дела с интерес над
1000 лв. е 300 лева плюс седем процента върху горницата над 1000 лв. Доколкото се прилага
чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди КЕВР да заплати сторените в настоящото производство
разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-8/01.03.2021 г., издадено от председателя
на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и на основание чл. 36, ал. 2
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги на Г. Й. Т. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране с БУЛСТАТ: ********* да
заплати на Г. Й. Т. с ЕГН: ********** сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща
сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
5
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6