О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Номер 744 Година 14.02.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети февруари Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5917 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея
иск за делба допустим.
За изясняване на делото
от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими
писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито
с отговора не са представяни (чл. 183 ГПК).
Следва да бъде уважено
искането на ищеца и задължен ответникът да представи удостоверение за
наследници на П.А. П. (чл. 190 ГПК).
Ще следва, въпреки
възраженията в отговора, да се назначи, с оглед искането на ищеца по чл. 344,
ал. 2 ГПК, съдебно - техническа
експертиза, която да отговори на въпроса - какъв е пазарния наем на делбения
имот към датата на изготвяне на заключението (чл. 195, ал. 1 ГПК). Следва за
изготвяне на тази експертиза да се определи депозит и задължи поискалият
назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат други искания, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен
медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича
претендираното от ищеца право на делба, са посочени в поправената му искова
молба и изразяват по същество в това, че с ответника били съсобственици на
следния САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор -, с трайно предназначение
- жилище, апартамент, представляващ АПАРТАМЕНТ № -, на едно ниво, находящ се в
сграда -, разположена в поземлен имот с идентификатор -, с площ на
самостоятелния обект: 81,96 кв.м, с административен адрес: - -, съгласно
кадастралната схема, а съгласно документ за собственост - -, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: -, ЗАЕДНО с прилежащото -, с граници съгласно
нотариален акт: -, ЗАЕДНО с прилежащото - при граници съгласно нотариален акт: -,
КАКТО И ЗАЕДНО с 2,026 % от общите части на сградата и 2,026 % от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата с площ от 2453/13030 ид.ч.
Имуществената общност между страните била възникнала от смесен фактически
състав: по отношение на ответника правото на собственост възникнало при
наследяване, а по отношение на ищеца – от дарение и продажба на идеални части
от имота. Хронологията на сделките, довели до възникване на съсобствеността в
настоящия й вид, била следната: С н.а. 194/1980 г., П.А. П. (наследодател на
ответника) придобил правото на собственост върху процесния имот. Поради
естеството на придобивното основание - построяване на сграда от ЖСК, по
отношение на апартамента възникнала съпружеска имуществена общност между П.А. П.
и съпругата му З.М.П.. След смъртта на П. П. на - г., процесния имот се наследил от
наследниците му - съпруга и ответника, негов син, при квоти - за З.П. 3/4 ид.ч.,
а за ответника 1/4 ид.ч. С н.а. за дарение -87/2015 г., З.М.П. дарила 1/100
ид.ч. от описания имот на ищеца, а с н.а. -90/2015 г. му продала 74/100 ид.ч.
от същия имот. Ищецът никога не бил сключвал брак, поради което към момента на
закупуването на 74/100 ид.ч. бил и единствен собственик на тези идеални части
от имота. В резултат на извършените разпоредителни сделки, квотите, при които
към момента било разпределено правото на собственост между съсобствениците и
страни в настоящото производство, били ¾ идеални части за ищеца и ¼
идеална част за ответника. Неколкократно били правени опити за доброволно
уреждане на делбата на съсобствения имот, без постигне съгласие между
съделителите.
Искането е да се
допусне до делба между страните процесния имот при квоти: ¾ идеални
части за ищеца и ¼ идеална част за ответника, като след допускане на
делбата се предприемат всички необходими действия за реалната подялба на имота
до пълното ликвидиране на съсобствеността, както и да се разпредели ползването
му на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, като се постанови ответникът да ползва същия
имот до окончателното извършване на делбата и заплаща на ищеца 150 лева месечно
за това ползване.
Правна квалификация на
предявения иск за делба е нормата на чл. 34 ЗС.
С подадения в срок
отговор ответникът заема становище, че този иск бил допустим, тъй като били
налице всички процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск и
надлежното му упражняване. Не оспорвал твърденията на ищеца, че страните по
делото били съсобственици на недвижимия имот, предмет на иска за делба, при
посочените в исковата молба квоти. Съсобствеността била възникнала от
изложените в исковата молба основания: наследяване от П.А. П. - за ответника /н.а.
-94/1980 г./ и правни сделки /н.а. за дарение № 7/2015 г. и н.а. за продажба №
8/2015 г. / - за ищеца. Не оспорвал и твърденията му, че към момента процесният
имот се ползвал от него лично или чрез трети лица, както и че същият имот не
можел да се ползва съвместно от съсобствениците. Бил готов да заплаща
претендираната с искова молба сума от 150 лева месечно, представляваща
обезщетение за ползването, от което другият съделител бил лишен, веднага след
предоставяне на банкова сметка, ***ето. Поради извършеното признание за размера
на обезщетението, не било необходимо назначаване на съдебно-икономическа
експертиза за установяване на размера на дължимия за съответните на ищеца
идеални части наем. Оспорвал твърдението му, че бил отказал осъществяването на
контакт за извънсъдебно уреждане на спора. Напротив. Желанието му винаги било и
към момента да се уредят отношенията във връзка със съсобствения им имот по
доброволен начин. Предвид обстоятелството, че вече бил предявен иск за делба, бил
готов и на сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба по делото. Моли, ако
ищецът изразял съгласие за това, производството по делото да бъде спряно по
взаимно съгласие на страните с оглед постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора. Моли съда да вземе предвид и обстоятелството, че му предстояло
болнично лечение. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
се допусне до делба между страните процесния имот, при квоти ¾ идеални
части за ищеца и ¼ идеална част за ответника, а след влизане в сила на
решението по допускането на делбата, да се предприемат действия за реалното
поделяне на допуснатия до делба имот. Бил съгласен делото да се гледа в негово
отсъствие. Моли съда да не присъжда на ищеца разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат, тъй като по аргумент за противното от чл. 355,
изр. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 78 ГПК не се прилагала по отношение на делбения
иск и по него разноските за адвокатско възнаграждение оставали за страните
така, както били направени.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже твърдените в поправената
му искова молба горепосочени обстоятелства, а ответникът – твърдените в
отговора му такива.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: нотариален акт за
собственост върху жилище в сграда построена от държавна строителна организация
върху парцел, отчужден за кооперативно жилищно строителство -94, том IV, дело -487
от 26.09.1980 г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот -87, том IV, дело
№ 830/2015 г. от 23.02.2015 г.; нотариален акт за покупко-продажба недвижим имот
-90, том IV, дело № 833/2015 г. от 23.02.2015 г.; схема -5-43236728.06.2018 г.
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор -, издадена от С.; удостоверение
за данъчна оценка изх. № ДО01315963/06.11.2019 г., издадено от -.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да представи удостоверение за наследници на П.А. П., КАТО МУ
УКАЗВА, че непредставянето му в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161,
във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно – техническа експертиза, като за вещо лице определя Р.Л.П., което след
като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед на процесния имот и
справки там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с
което да отговори на посочения в обстоятелствената част на определението въпрос,
при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския
районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото
определение, и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ
внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в
цялост, експертизата няма да бъде изготвена.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 18.03.2020 г. от 09.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на пълномощника на ответника. За тази дата да
се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит
за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: