РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. К., 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело №
20215100900065 по описа за 2021 година
Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК е търговски и
като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково
производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.
Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана
чрез процесуален представител – адв. Р.М., от А. Х. А., Г. Х. А., Х. Х. М. и А.
А. АЛ., искова молба с вх. № 762/19.07.2021 г., с която са предявени в
обективно и субективно съединение искове против ЗД „Б. И.“ AД, гр. С., с
правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, с
които се цели да бъде осъден ответникът да заплати на ищците сумата в общ
размер от 600 000 лв., или по 150 000 лв. за всеки един от тях, съставляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на баща им А.А. К., настъпила на 10.08.2020 г.,
вследствие осъществено на 04.08.2020 г. ПТП, ведно със законна лихва върху
всяка от сумите, считано от 15.09.2020г.- датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото ПТП чрез молба- претенция, до окончателното
им изплащане.
В предявената искова молба ищците - А. Х. А., Г. Х. А., Х. Х. М. и АС.
А. АЛ. твърдят, че на 04.08.2020 г. около 07:30 ч., на път KRZ 2225, на 0+600
м. /гр. К. - с. Л. - с. О./, водачът З. И. Б., управлявайки лек автомобил марка и
модел „О. З.“, с peг. ******, нарушила правилата за движение, като
извършила маневра изпреварване без да остави достатъчно странично
разстояние и ударила с предна дясна част попътно движеща се акумулаторна
инвалидна количка, марка „М.“, с рама № 6130759, управлявана от А.А. К., с
което реализира ПТП. Ищците твърдят, че при инцидента тежко пострадал
1
техния баща А. К.. Твърдят, че за така настъпилото произшествие е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 10/2020 г. и е образувано
досъдебно производство № 143/2020 г. по описа на РУ на МВР - К..
Твърдят, че след настъпилото ПТП А. К. е транспортиран по спешност в
МБАЛ „Д-р А. Д.“ АД - К., където въпреки своевременното и квалифицирано
лечение умира на 10.08.2020 г. от получените травматични увреждания.
Твърдят, че те, ведно с починалия си баща, били едно сплотено и задружно
семейство, силно привързани един към друг и че при този пътен инцидент, те
загубили своя най-близък човек, поради което претендират, че изпитват
болки и страдания. Твърдят, че А.А. е станал мрачен и затворен, оплаквал се
от разсеяност и затруднена концентрация. Поради специалната връзка между
починалия и А. като единствен син, дълбоко скърбял и изживявал смъртта на
своя баща. Ищците твърдят, че Х.М. и А.А. също са се променили след
трагичната смърт на баща им. Оплаквали се от постоянно напрежение, което
чувствали, станали затворени и апатични към всичко, случващо се около тях.
За ищцата Г.А. твърдят, че е дълбоко опечалена и почернена. Твърдят, че
загубата на баща й я направила тревожна. Не желаела да общува с други хора,
освен със своите близки.
Ищците твърдят, че видно от представения Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и от справката, извършена на страницата на
Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието,
по отношение на управлявания от деликвента лек автомобил марка и модел
„О. З.“, с peг. *****, била налице задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното дружество - ЗД „Б.
И.” АД и обективирана в полица № BG/02/************, валидна от
22.01.2020 г. до 21.01.2021 г.
Твърдят също, че с оглед разпоредбата на чл.380 от КЗ на 15.09.2020 г.
отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, а
именно - ответникът ЗД „Б. И.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение. Това те направили с молба с вх. №
ОК-561125/15.09.2020 година, но въпреки това към настоящия момент
застрахователят не определил и не изплатил застрахователно обезщетение по
заявената от тях извънсъдебна претенция, което пораждало и правния им
интерес, с оглед разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ от предявяване на
настоящата искова претенция. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил от ответника ЗД“ Б. И.“ АД,
гр.С., отговор на исковата молба. В същия се твърди, че предявената искова
претенция се оспорва изцяло, и по основание, като недоказана, и по размер,
като силно завишена. С отговора се оспорва причинно-следствената връзка
между твърдяното ПТП и настъпилата смърт на наследодателя на ищците. С
отговора се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия К., с твърдения, че същият с поведението си създал предпоставки
и условия за настъпване на инцидента. С отговора се претендира присъждане
на разноски, като се прави и възражение за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
2
В срока, даден на ищците по реда на чл.372, ал.1 от ГПК, е постъпила
допълнителна искова молба, която е връчена надлежно на ответника, който в
дадения му срок е депозирал отговор, в който прави за първи път възражения,
нефигуриращи в депозирания по делото отговор на исковата молба и които
съдът не следва да разглежда, като направени извън изрично посочените като
допустими такива в разпоредбата на ал.2 на чл. 372 от ГПК. В допълнителния
отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа възражението
си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и
вследствие нарушаване разпоредбите на чл.107, т.3, във вр. с чл.108, ал.2, т.1
от ЗДвП.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на
чл. 375 от ГПК, ищците чрез процесуалния си представител, поддържат
исковата си претенция. Претендират присъждане на разноски на основание
чл.36, ал.2 от ЗА, за които прилагат и списък по чл.80 от ГПК.
В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на
чл. 375 и сл. от ГПК, ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявената искова претенция. Поддържа
депозираните по делото отговори. Претендира присъждане на разноски, за
които прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в
производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното
дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на
своя съдебен акт, в който приема за установено следното:
Предмет на настоящото производство са предявените от ищците А. Х.
А., Г. Х. А., Х. Х. М. и А. А. АЛ. срещу ответното ЗД „Б. И.“ АД, гр. С., ЕИК
*****, в обективно и субективно съединение искове с правно основание чл.
432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, с които целят да бъде осъден
ответникът да им заплати сумата от по 150 000лв. за всеки един от тях,
съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от смъртта на баща им А.А. К., настъпила на
10.08.2020 г., вследствие осъществено на 04.08.2020 г. ПТП, ведно със
законна лихва върху всяка от сумите, считано от 15.09.2020г.- датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП чрез молба- претенция,
до окончателното й изплащане.
От приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 26.08.2020г. и въз основа на приетото по делото заключение,
изготвено по назначената САТЕ, в производството се установява механизма
на осъщественото процесно ПТП, а именно: лек автомобил „О. З.“ с рег. №
*****, управляван от З. И. Б. се движел по път KRZ 2225, в посока от с. Л.
към гр. К., а електрически скутер - акумулаторна инвалидна количка, марка
„MEYRA ORTOCAR 415 SPII“, с рама № 6130***, управляван от А.А. К. – в
попътната на него посока. В района на 0+600км., водачът З. И. Б., загубила
контрол над пътната обстановка пред автомобила, поради което попътно
движещия се скутер попаднал в габаритите на автомобила й, и тя го ударил с
предната дясна част на автомобила си в задната му лява част. От придаденото
3
ускорение скутерът се завъртял във вертикалната равнина надясно, като
същевременно се завъртял и около масовия си център по посока на
часовниковата стрелка. Насложените двете движения осъществили сложно
ротационно-транслационно движение, в резултат на което К. се ударил и във
фара и в предната част на предния десен калник на лекия автомобил и бил
изхвърлен от скутера, падайки в дясно от него, като се претърколил и плъзгал
по асфалта. Обсъдената експертиза установява и, че лекият автомобил и ел.
скутерът се движили попътно в мислената дясна пътна лента, като лекият
автомобил застигнал скутера. Траекториите на масовите им центрове били
успоредни и отстоящи една от друга на разстояние 1,00м. При такова
движение ел. скутерът попаднал в габаритите на автомобила, като опасността
в най – ранния момент за водача на МПС „О. З.“ възникнала в момента от
време от 13.51 сек. преди мястото на удара. При това попадане на скутера в
„опасната зона“ пред автомобила, водачът на автомобила вече бил загубил
контрол над пътната обстановка пред него и разстоянието не било достатъчно
да избегне удар в ел.скутера и дори да намали скоростта си или спре рязко.
Установено по делото е и, че за настъпилото ПТП е образувано
досъдебно производство № 143/2020 г. по описа на РУ на МВР – К., пр.пр. №
2123/2020 г. по описа на ОП – К., но и че към момента на приключване на
съдебно дирене пред първоинстанционния съд, досъдебното производство не
е приключило.
От приетото заключение, изготвено по извършената
Съдебномедицинска експертиза, се установява, че в следствие на възникнало
на 04.08.2020 г. ПТП, на А.А. К. била причинена съчетана черепно-мозъчна,
шийна, гръдна травма и травма на крайниците; контузия на малкия мозък,
пълно разкъсване на междупрешленния диск между шести и седми шиен
прешлен; кръвоизлив в лявата половина на гръдната кухина в количество
около 500 мл. и в дясната й половина в количество около 400 мл.;
кръвонасядания на гълтача и на мускулатурата на задната стена на ларинкса;
разкъсно-контузни рани и охлузване на кожата на дясната ушна мида и
лицето, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на крайниците; счупване
на левия малък пищял; счупване на тилната кост на черепа и кръвопропиване
на меките тъкани около гръдните прешлени, като в усложнение от всичко
причинено настъпили и двустранна аспирационна пневмония и оток на
мозъка. Смъртта на К. била неизбежна. Настъпила от тежката съчетана
черепно-мозъчна, шийна и гръдна травма, усложнила се и с аспирационната
пневмония /причинно свързана с травмата/, и довела до остра дихателна и
сърдечно-съдова слабост със смъртен изход.
В настоящото производството е обявено за безспорно обстоятелството,
че към датата на осъществяване на процесното ПТП - 04.08.2020 г., лекият
автомобил марка „О.”, модел “З.”, с рег. № *****, е имал сключена
застраховка “ГО" на автомобилистите в ЗД „Б. И.”, АД, ЕИК *****,
обективирана в полица № BG/02/************.
Съобразявайки изложеното, настоящият съд приема за установено, че
на 04.08.2020г. З. И. Б. при управление на МПС- лек автомобил марка „О.“,
модел „З.“, с рег.№ **, за който била налице действаща валидна застраховка
4
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Б. И.“ АД, виновно
осъществила ПТП, в причинно- следствена връзка от което бащата на ищците
А.А. К., при управление на електрически скутер - акумулаторна инвалидна
количка марка „MEYRA ORTOCAR 415 SPII“, с рама № 61307*, пострадал, в
резултат на което на 10.08.2020г. настъпила смъртта му.
Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът съобрази и
правната норма, обуславяща основателност на търсената в настоящото
производство отговорност. Съгласно разпоредбите на чл. 429 и чл.493, ал.1 ,
т. 1 от Кодекса за застраховането, застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, настъпило на територията на
Р.България с участието на виновния водач. Претенцията за заплащане на
обезщетение пред съда, е допустима когато застрахователят не се е
произнесъл в законовия срок или е отказал подаденото по реда и при
условията на чл. 380 от КЗ извънсъдебно искане.
В този аспект по делото е установено, че с извънсъдебна претенция с
вх.№ ОК-561125/15.09.2020 г. ищците Х. Х. М., А. Х. А., Г. Х. А. и АС. АС.
АЛ. се обърнали към ЗД „Б. И.” АД, претендирайки за изплащане на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, намиращи се в
пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 04.08.20 г. ПТП в
размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях. С писма с изх. № НЩ-
5662/01.10.2020 г., с изх. № НЩ -5663/01.10.2020г. с изх. № НЩ -
5664/01.10.2020г. и с изх. № НЩ -5665/01.10.2020г., застрахователя уведомил
ищците, че по претенцията им били регистрирани щети №№ **********,
**********, ********** и **********, като обаче към момента на
претенцията отсъствало основание за удовлетворяването й.
Казаното обуславя допустимостта на предявената искова претенция.
Съдът намира същата и за частично основателна по съществото си. В казуса е
безспорно установено, че процесното ПТП, вследствие на което е настъпила
смъртта на бащата на ищците, е предизвикано от виновния водач на
застрахования при ответното дружество автомобил.
Своевременно в производството ответното дружество е направило и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради
обстоятелството, че починалият А. К. с поведението си създал предпоставки и
условия за настъпване на инцидента- бил с нерегистрирано ППС -
акумулаторна инвалидна количка и се движил в нарушение на разпоредбите
на чл.107, т.3, във вр. с чл.108, ал.2, т.1 от ЗДвП. Цитираните разпоредби на
ЗДвП съдът намира за неотносими, защото в казуса не иде реч за пешеходец,
нито пък за приравнените случаи на бутане или теглене на инвалидна
количка. Съобрази също, че при осъщественото в светлата част на деня ПТП,
пострадалият е управлявал нерегистриран електрически скутер -
акумулаторна инвалидна количка марка „MEYRA ORTOCAR 415 SPII“, с
рама № 6130759, съставляващ МПС от категорията на „L6e-ВР“,
предназначено за движение по пътищата. Следва да се приеме обаче, че
5
електрическият скутер, като МПС действително се обхваща от разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП като подлежащо на регистрация, но на основание
чл.140, ал.2, във вр. с чл.41, ал.4, т.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на
МВР е изключен от обхвата на задължителната регистрация. Изложеното
обосновава извод за неоснователност на направеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Като прие за доказани в производството факта на настъпване на
04.08.2020 г. на процесното ПТП, на механизма, виновността за
осъществяването му със застрахования лек автомобил „О. З.“, в резултат на
което е настъпила смъртта на А. К., съдът подложи на обсъждане и кръга от
лицата, които са материално легитимирани да търсят обезщетение за
неимуществените вреди от това непозволено увреждане. В този смисъл
съобрази ППВС № 4/1961 г., съгласно което това са съпругът, децата
/низходящи/ и родителите на починалия /възходящи/. В този смисъл в
производството е безспорно, че ищците А. Х. АЛ., Г. Х. А., Х. Х. М. и АС.
АС. АЛ., като деца на починалия, са материално легитимирани в
производството лица.
А относно установяване на претендираните в производството
неимуществени вреди, изразяващи в причинените на всеки от тях болки и
страдания по повод смъртта на баща им, съдът съобрази следното:
От снетите по делото свидетелски показания на разпитаните С. Х., Х.
М., Ш. А., Н. А. и С. А.а, се установява, че ищците и техния починал при
процесното ПТП баща, са поддържали близки отношения, но и че с
изключение на дъщеря си Г., с която живеел в едно домакинство, останалите
били устроили своя живот самостоятелно и отдалечено от него.
Вещото лице, изготвило заключението по назначената Съдебно-
психиатрична експертиза установява, че от извършеното на ищците
психологическо изследване се налажил извод за наличие на психотравмена
реакция обусловена от внезапността и неочакваността на събитието, от
нововъзникналостта на ситуацията без възможност за противодействие.
Водещи емоции при ищците били мъка, печал, тъга по баща им. Към момента
на изследването гореописаните емоционални състояния у ищците претърпели
частично обратно развитие, като ситуативната тревожност се повишавала
само когато разговорите се насочвали към спомени, свързани с баща им.
Разпитано в откритото съдебно заседание в.л.- психолог установява и, че при
ищците психотравменото събитие се проявявало с реакция на скръб, но при
тях не се развила тежка психотравма, като диагноза. Към момента на
изготвяне на експертизата според в.л. те се адаптирали, работили, нямали
нарушено социално и личностово функциониране, което да нарушава и
справянето им със социалните им и личностови отговорности.
Относно дължимият се в производството размер на доказаните
причинени на ищците неимуществени вреди, съдът съобрази задължителната
за прилагане съдебна практика, изразена в Постановление № 4 от 23.XII.1968
г. на Пленум на ВС, съгласно която понятието „справедливост”, възприето от
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като критерий за този размер, не е абстрактно
6
понятие, а е понятие, което следва да бъде свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В хипотезата на
причинена смърт следва да се вземат предвид възрастта на починалия,
общественото му положение, отношението между него и близките, които
търсят обезщетение за неимуществени вреди. В този смисъл по делото се
събраха доказателства, установяващи съществуването между ищците и
починалият на осъзнатата възраст от 77 г. техен баща, на близка и изпълнена
със съдържание връзка. Установи се, че ищците изживявали болезнено
трагичната и ненавременна смърт на баща им, обуславяща изразявана от тях
психотравмена реакция. Установи се от становището на в.л.- психолог и, че
към настоящия момент същите се адаптират и се справят със социалните си и
личностните си отговорности. Поради което, съдът намери за завишен
размерът на всеки от предявените в субективно съединение искове от по
150 000 лв., и намери, че за справедливото обезщетение на претърпените им
неимуществени вреди е необходима сумата в размер от по 80 000 лв. за всеки
от тях, като над тази сума и до пълния му предявен размер, всеки иск следва
да бъде отхвърлен.
Основателността на главния иск обуславя принципната основателност и
на акцесорния такъв, като в казуса законната лихва върху всяка главница
следва да се дължи от датата на отказа на застрахователя да плати -
01.10.2020 г.
При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази
следното:
Относно дължимата се в производството държавна такса, е приложена
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода
на делото и съобразно присъдените главници, следва да бъде осъдено
ответното дружество да я заплати по сметка на съда в установения размер от
12 800 лв.
Разноски следва да бъдат присъдени на основание ал.2 на чл.38 от
Закона за адвокатурата на адв. Р.М. под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 14 064 лв. с ДДС, изчислен по чл. 7, ал. 2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съгласно приложено Удостоверение на НАП за
регистрация по ЗДДС от 15.12.16 г., както и с оглед уважения размер на
исковата претенция. Досежно отхвърлената част на предявената искова
претенция, се следва присъждане на изрично поисканите и доказани,
съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, разноски на ответното
дружество в размер на 10 266.66 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и в
размер на 517.76 лв. за възнаграждения за в.л.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1407, район Л.,бул. „Д. Б.“ № *, по исковата претенция с
7
правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ: на А. Х. АЛ., с ЕГН **********, от с.В., махала „П.“ №*, общ.К.,
обл. К., СУМАТА в размер на 80 000 лв. по сметка с IBAN
BG53STSА93000024014*** при Банка “ДСК“ АД; на Г. Х. А., с ЕГН
**********, от с.З., махала “К.“ № *, общ.К., обл. К., СУМАТА в размер на
80 000 лв. по сметка с IBAN BG73STSА93000025809*** при Банка “ДСК“
АД; на Х. Х. М., с ЕГН **********, от с.С. № *, общ.К., обл. К., СУМАТА в
размер на 80 000 лв. по сметка с IBAN BG73STSА93000019206*** при Банка
“ДСК“ АД и на АС. АС. АЛ., с ЕГН **********, от гр.Б., ул.“м. №*,
обл.Софийска, СУМАТА в размер на 80 000 лв. по сметка с IBAN
BG38ВРВI81704049470*** при „Юробанк България“ АД, съставляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие смъртта на баща им А.А. К., настъпила на 10.08.2020 г.,
вследствие осъществено на 04.08.2020 г. ПТП, ведно със законна лихва върху
всяка от главниците, считано от 01.10.2020г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на всеки от ищците в останалата й част
до пълния й предявен размер от по 150 000 лв., както и за присъждане на
законна лихва върху главниците, считано от 15.09.2020 г. до 30.09.2020 г.,вкл.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № **, да заплати по сметка на
Окръжен съд, гр. К., сумата в размер на 12 800лв., съставляваща дължима се в
производството държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № *, да заплати на основание
чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Р.М. от Адвокатска колегия -
С., с личен номер 1800586***, сумата в размер на 14 064 лв. с ДДС,
съставляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Х. А., с ЕГН **********, Г. Х. А., с ЕГН **********, Х.
Х. М., с ЕГН ********** и АС. АС. АЛ., с ЕГН **********, да заплатят на
ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С. 1407,
район Л., бул. „Д. Б.“ № *, сумата в размер на 10 266.66лв. с ДДС -адвокатско
възнаграждение и сумата от 517.76 лв. – разноски по производството,
съразмерно отхвърлената част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
8