О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……..…….../……..………2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 348 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 5251/21.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 4 от 02.01.2020 г., постановено по гр.д. № 10772/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 20-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Й.П.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. С.Д., не дължи на въззивника, сумата в размер на 748.08
лева, представляваща
6424,67/11274 от общо задължение от 1312.73 лева, предтендирано от въззиното
дружество по фактура № **********/19.06.2019 г. за преизчислено количество ел. енергия за периода от
28.02.2017 г. до 27.02.2018 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„Неофит Бозвели“ №6, вх.А, ет.6, ап.16 с клиентски № ********** и абонатен № **********.
В срока по чл. 263
от ГПК, въззиваемият е депозирал отговор вх. № 7915/29.01.2020
г. на въззивната жалба.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат
подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и
приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване ново
решение, с което се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан,
както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на
ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1
от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната
количество ел.енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на
електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се
визуализира и отчита. Излага се, че безспорно натрупаната в скрития регистър
ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи
заплащането и́. Излага се, че елекетрическата енергия е
родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след
индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско
измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Сочи се, че е
засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В
отговора на въззивната жалба се излагат доводи за неоснователността на
същата. Въззиваемият счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли за потвърждаването му.
Твърди, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск против ответното дружество, доколкото притежава идеални части
от процесния електроснабден имот и е встъпил в учредените по силата на закона
облигационни правоотношения между „Енерго Про-Продажби“ АД и титуляра на
партидата - Тодор Чаркадиев /съпруг на въззиваемата/. Поддържа, че липсва
основание ответното дружество да начисли и претендира процесната сума като
дължима, доколкото е отменена разпоредбата на чл. 47 от ПИККЕ, уреждаща реда за
извършване на проверка. Липсата на процедура преполага произволност на
действията на въззивното дружество, което от своя страна ограничава правата на
потребителя. Счита, че отменените норми на ПИККЕ не могат да бъдат заменени
чрез прилагането по аналогия на такива, обективирани в други норматични актове.
Сочи, че в конкретния случай не намира приложение и разпоредбата на чл. 50 от
ПИККЕ, тъй като не съществува разлика между данните на електромера за дневна и
нощна тарифи и тези въведени в информационната база данни на въззивното дружество.
Моли за оставянето на въззивната жалба без уважение и за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5251/21.01.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“
№ 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу
Решение № 4 от 02.01.2020 г., постановено по гр.д. № 10772/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 20-ти съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 348/2020 г. на ОС-Варна за 08.04.2020 г. от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.