и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 1/01.04.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 270/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Бахадур Сюлейбе Тасим от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 21.02.2008 год. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф", с ДК № К 6246 АР, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно: 2.04 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила на 02.04.2005 год. присъда № 164/18.03.2005 год. по НОХД № 233/2005 год. по описа на Районен съд-Кърджали за деяние по чл.343б ал.1 от НК, и с влязла в сила на 02.10.2007 год. присъда № 98/17.09.2007 год. по НОХД № 1008/2007 год. на Районен съд-Кърджали, за деяние по чл.343б ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна - необоснована, тъй като по делото били събрани достатъчно доказателства за безспорен извод, че подсъдимия Бахадур Тасим е извършил виновно деянието, за което му е било повдигнато обвинение. В допълнителни мотиви към протеста се развиват подробни съображения в негова подкрепа. Твърди се, че по делото били назначени единична и тройна съдебни психиатрично-психологични експертизи, заключенията по които били непълни и неясни, като възникнало съмнение в тяхната правилност, но въпреки искането на прокурора от Районна прокуратура – Кърджали за назначаване на повторна тройна съдебна психиатрично-психологична експертиза с вещи лица извън съдебния район на Районен съд - Кърджали, първоинстанционният съд го оставил без уважение. Излагат се съображения относно необосноваността на съдебните психиатрично-психологични експертизи, въз основа на които съдът постановил присъдата си. Предлага се с протеста въззивната инстанция да отмени протестираната присъда, като подсъдимия Бахадур Тасим бъде осъден по повдигнатото му обвинение по чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Ответникът по протеста – подсъдимия Бахадур Тасим, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като защитника му изразява становище, че протеста е неоснователен, а присъдата на първоинстанционния съд намира за правилна и обоснована. Моли същата да бъде потвърдена. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като в съдебното следствие пред въззивния съд са събрани гласни доказателства, чрез повторен разпит на вещите лица от тройната съдебно - психиатрична експертиза, назначена от първоинстанционния съд. От събраните от двете инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, следната фактическа обстановка: Подс.Бахадур Тасим е роден на 08.07.1966 год. в с.Стремци, общ.Кърджали, постоянно живее в гр.Кърджали, има завършено основно образование. Женен е, работи като монтьор в „EVN България Електроразпределение” АД – Пловдив, клон Кърджали. Не се ползва с добри характеристични данни, неколкократно /четири пъти/ осъждан за извършени престъпления по чл.343б ал.1 от НК. Води се на диспансерен учет в ДПБ – гр.Кърджали от 1998 год. с диагноза „Синдром на алкохолна зависимост”. Вечерта на 20.02.2008 год. и до обяд на 21.02.2008 год. подсъдимият употребил алкохол – водка и бира. Около 12.00 часа на 21.02.2008 год., управлявайки личния си автомобил - марка "Фолксваген", модел "Голф", с ДК № К 6246 АР, подс.Тасим пристигнал пред РПУ-Кърджали, спрял на служебния паркинг и слязъл от автомобила. Пред входа на сградата на РПУ-Кърджали стоял св.Иванов-служител в ОДП-Кърджали, при който подс. Тасим отишъл и му казал, че иска да бъде задържан, защото имал семейни проблеми и му омръзнало да се подписва в пробационната служба. Тъй като св.Иванов усетил мирис на алкохол при разговора с подсъдимия, свидетелят казал на подс.Тасим да изчака в чакалнята, след което повикал служители на сектор КАТ при ОДП - Кърджали. Преди това св.Иванов казал на подсъдимия да премести автомобила си, защото го бил оставил на служебния парÛинг, но подсъдимия му заявил, че е много пиян и не можел да премести автомобила. Дежурният в РПУ-Кърджали уведомил за случая св.Росен Пеев и св.Емил Николов-служители на ОДП-Кърджали, сектор „КАТ", които пристигнали в РПУ-Кърджали, където в чакалнята заварили подс. Тасим. Изпробвали го за наличие на концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер" № 0178, което отчело концентрация 2.30 промила, след което св.Пеев в присъствието на св.Николов съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение № 1134/21.02.2008 год. Подсъдимият Тасим казал на св.Пеев и св.Николов, че не искал да влиза в „клетката" /ареста/, а в затвора, защото не искал да се подписва всеки ден. По време на проверката подс.Тасим не буйствал, държал се нормално, но миришел на алкохол, говорил забавено и залитал. На подсъдимия бил издаден и Талон за медицинско изследване № 0228771 и бил отведен от св.Пеев в ЦСМП-Кърджали за вземане на кръвна проба със служебния полицейски автомобил, като по време на превоза подсъдимият му заявил, че му било хубаво да го возят. В ЦСМП – Кърджали от подс.Тасим била взета кръв за химическо изследване, след което бил задържан за 24 часа, като подсъдимия не искал да подпише документите за задържането му. От писменото заключение по извършената на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол № 70/22.02.2008 год., се установява, че в кръвта на подс. Тасим е констатирано наличие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол в количество 2.04 промила. От справката за съдимост на подсъдимия Тасим се установява, че същият е осъждан, както следва: С Решение по НАХД № 356/2003 год., влязло в сила на 04.07.2003 год., за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК Кърджалийският районен съд е освободил подс.Тасим от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 от НК, като му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 650 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година; с Присъда № 164/18.03.2005 год. по НОХД № 233/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 02.04.2005 год., подс.Тасим е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е било наложено наказание "пробация" и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца, считано от 16.03.2005 год.; с Присъда № 98/17.09.2007 год. по НОХД № 1008/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 02.10.2007 год., подс.Тасим е бил осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.2 от НК, като са му били наложени наказания "пробация", „глоба" в размер на 250 лв. и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от две години и два месеца. Видно от Справка на сектор „КАТ” при ОДП – Кърджали, по последното осъждане свидетелството за правоуправление на подс.Тасим е било отнето на 29.08.2007 год. По местоживеене подсъдимият Тасим не се ползва с добри характеристични данни, бил познат като неконтактна личност и като лице, което посещавало питейни заведения, където системно употребявал алкохол. От заключението на вещото лице д-р Кротнев по назначената в хода на първоинстанционното съдебно следствие единична съдебно - психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият се води на диспансерен учет в ДПБ – Кърджали от 1998 год. с диагноза: „Синдром на алкохолна зависимост". Вещото лице дава заключение, че по време на извършване на инкриминираното деяние на 21.02.2008 год. подс.Тасим е бил състояние на алкохолен делир с краткотрайно разстройство на съзнанието, което го лишило от възможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и че психичното състояние на подсъдимия след датата 21.02.2008 год. до извършването и по време на извършване на експертизата е в процес на подобрение и стабилизиране, и след тази дата същият не е изпадал в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Вещото лице е дало заключение, че подс.Тасим е изпаднал в състояние на психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол от 1998 год. От показанията на вещото лице в съдебно заседание пред първоинстанционния съд се установява още, че към момента на извършване на деянието подс.Тасим е бил в т.нар „делирен епизод", което било констатирано посредством психиатрични и клинични методи, като било възможно да е разбирал, че е употребил алкохол и се качва в автомобил, но след това е изпаднал в амнезия и нямал спомен за събитията и хронологията им; както и че мозъчната дейност на подсъдимия била изключително чувствителна при употреба на алкохол, което водило до изпадането му в краткотрайно разстройство на съзнанието. Вещото лице установява, че подс.Тасим имал две предишни хоспитализации в състояние на т.нар. „делирен епизод" - през 2006 год. и през 2007 год., а алкохолната му зависимост датирала от 1997 год., като имало още три регистрации за провеждано лечение - през 1997 год., 1998 год. и 2000 год. Вещото лице счита, че в това състояние подсъдимият е бил неадекватен, което му е пречело да разбира свойството и значението на деянието си. Видно от писменото заключение на вещите лица по назначената от първоинстанционния съд тройна съдебно - психиатрична експертиза и показанията им в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, същите изцяло потвърждават заключението на единичната психиатрична експертиза. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд вещите лица установяват, че алкохолния делир може да се прояви при системна употреба на алкохол за 2-3 години, като води до срив във вегетативната нервна система, което от своя страна води до дезориентация, слухови и зрителни халюцинации, неясен говор; както и че алкохолният делир няма установена продължителност – може да продължи секунди, минути, часове или дни, като след него остават „палимсести” и амнезия. При повторния разпит на посочените вещи лица от настоящата инстанция, същите установяват още, че по делото се съдържали достатъчно анамнестични данни, които сочели, че на 21.02.2008 год. подс.Тасим е разгърнал „алкохолен делир”. Уточняват, че продължителността на делирното състояние зависи от вида на алкохолния делир, като при абортивен делир може да трае от един до няколко часа, при рецидивиращият делир може да трае до няколко седмици, при класическият делир - от два до седем дни; при хроничния – няколко месеца, а при протрихарния – около четири-пет седмици. Дават заключение, че при подс.Тасим е бил налице остър разгърнат абортивен делир, траял няколко часа, като е постъпил за хоспитализация след като е излязъл от делирното състояние. Сочат, че при делирно състояние външното поведение на лицето не издава психотичност, външно не прави впечатление, че има нещо ненормално в поведението му, но липсва логика. Установяват, че в конкретния случай подсъдимият е имал подредено външно поведение, но няма спомен за случилото се, т.е. налице е амнезия. Разграничават състоянието на алкохолен делир от това при тежка форма на алкохолно опиянение /алкохолна интоксикация/, като сочат, че при второто състояние алкохола пряко влияе върху мозъка, сърдечно-съдовата система, черния дроб, бъбреците, а алкохолния делир е състояние на психоза. Считат също, че обикновено алкохолния делир трае 4-5 дни и завършва с амнезия, често ± дълбок сън , а понякога и със смърт, като по време на делира често болният има зрителни халюцинации и параноидни интерпретации, т.е. възприема застрашаващо околната обстановка, като винаги липсва спомен за преживяното. Намират, че в случая подсъдимият е доста увреден. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Тасим, дадени в хода на съдебното следствие при първоинстанционното разглеждане на делото, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд по делото свидетели Иванов, Пеев и Николов, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице д-р Кротнев по назначената в първоинстанционното съдебно следствие съдебна психиатрична експертиза и показанията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра; от писменото заключение на вещите лица д-р Велковски, д-р Кротнев и д-р Вършилова по назначената в първоинстанционното съдебно следствие тройна съдебно - психиатрична експертиза, както и от показанията им в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и тези, дадени при проведеното съдебно следствие от настоящата инстанция, на които съдът дава вяра; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Впрочем, по така установената фактическа обстановка не се спори между страните. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че макар и инкриминираното деяние на подс.Тасим да осъществява от обективна страна елементите на престъпния състав на чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, предмет на предявеното му обвинение, то същото е несъставомерно от субективна страна, до какъвто правилен, законосъобразен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях кредитира и мотивите си за това, които съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Така, първоинстанционният съд, основавайки се на писмените заключения и показанията на вещите лица от единичната и тройна съдебно - психиатрични експертизи е приел, че подс.Тасим към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. същият не е извършил деянието виновно. А за да бъде едно деяние квалифицирано като престъпление, то същото следва да е извършено виновно /умишлено или непредпазливо, като в конкретния случай същото следва да е извършено при форма на вината – пряк или евентуален умисъл/, като при липсата на изискуемата от закона форма на вината деянието не съставлява престъпление, поради което не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца, както е и в настоящият случай. В тази връзка следва да се посочи, че според настоящият състав писмените заключения на вещите лица по назначените от първоинстанционния съд съдебно - психиатрични експертизи и показанията им в съдебно заседание, вкл. и дадените в хода на въззивното съдебно следствие при повторния разпит на вещите лица от тройната съдебно - психиатрична експертиза, еднопосочно, последователно и компетентно установяват по несъмнен начин невменяемостта на подс.Тасим към момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Този извод на вещите лица не се основава само на анамнестичните данни, дадени им от самият подсъдим /както сочи прокурора във въззивния протест/, но и на редица обективни данни, установени по несъмнен начин по делото. Така, безспорно е установено, че подс.Тасим се води на диспансерен учет в ДПБ – Кърджали с диагноза „Синдром на алкохолна зависимост” в продължение на повече от 10 години, като от заключенията на вещите лица е видно, че подсъдимият употребявал алкохол от младежка възраст и от 1995-1996 год. бил с повишен толеранс и абсистентни явления при отнемане, като първата му хоспитализация била през 1997 год., с последвала кратка ремисия. През 1998 год. последвала втора хоспитализация на подс.Тасим в състояние на пределир, след което същият в продължение на 1-1.5 години не употребявал алкохол, а през 2000 год. била осъществена трета хоспитализация след интоксикация. През 2006 год. също бил лекуван поради алкохолни злоупотреби, а през есента на 2007 год. отново бил хоспитализиран по повод на разгърнат алкохолен делир, като понастоящем бил прекъснал лечението и започнал да употребява алкохол. Безспорно е установено също, че по време на извършване на деянието е имал нелогично и неадекватно поведение – сам е отишъл до РПУ – Кърджали и е изявил желание да влезе в затвора, говорел забавено, залитал, заявил на св.Пеев, че му е хубаво да го возят в полицейския автомобил; както и е безспорно, че подсъдимият няма спомен от самото осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението /впрочем, тази му позиция е поддържана последователно от подсъдимия от досъдебното производство, а не както твърди прокурора във въззивния протест – че на досъдебното производство подс.Тасим бил обяснил подробно кога и какво точно е направил/. С други думи, установеното от вещите лица състояние на подс.Тасим към момента на осъществяване на деянието не представлява изолиран случай, а е логичен и напълно възможен резултат от многогодишната и системна злоупотреба с алкохол от подс.Тасим, още повече при безспорно установената употреба на значително количества алкохол на инкриминираната дата. Изложеното дава основание на настоящата инстанция да възприеме заключенията на вещите лица като напълно компетентни, обосновани - основаващи се на обективни данни по делото, без да възникват каквито и да било съмнения за тяхната правилност, както впрочем законосъобразно и правилно и направил и първоинстанционният съд. С оглед изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на прокурора, изложени в протеста – че заключенията на вещите лица по единичната и тройната съдебни психиатрични експертизи били недостатъчно пълни, ясни и обосновани, като възниквало съмнения за тяхната правилност, като тези доводи са изцяло декларативни и очевидно продиктувани от неудовлетвореността на прокурора от заключенията на вещите лица. Неоснователни са и развитите от прокурора в протеста съображения за липсата на симптоми на „алкохолен делир” у подсъдимия Тасим – дезориентация за време, място и събития, страхови афекти, двигателна възбуда, обилно изпотяване, халюцинации, треперене, неясен говор, налудни идеи и липсата на спомен. Това е така, тъй като видно от показанията на вещите лица, не е задължително при всеки алкохолен делир да се прояват всички изброени симптоми, още повече, че част от симптомите в конкретния случай са били налице у подсъдимия – неясен говор, липсата на спомен /съображения за което са изложени по-горе в мотивите/. Освен това, част от посочените симптоми нямат външно проявление – напр.дезориентацията за време, място и събития /особено при наличието на амнезия/, халюцинации и налудни идеи, респ. не могат да бъдат установени от показанията на св.Иванов, Пеев и Николов; а и вещите лица установяват, че външното проявление на поведението на дееца в състояние на алкохолен делир може да бъде подредено и да не издава психотичност Þ ненормалност. Не може да не бъде отбелязано в тази връзка, че в протеста си прокурора от Районна прокуратура се е позовал на обстоятелства, за каквито не са събрани каквито и да било данни по делото – напр.че Тасим е постъпил в ДПБ – Кърджали на 25.02.2008 год. вечерта, след като е потрошил с брадва вратата на жилището си, докато вътре са били съпругата и децата му, като от тези неустановени по надлежния ред обстоятелства прокурора е направил недопустимия извод, че подс.Тасим е изпаднал в състояние на алкохолен делир именно на 25.02.2008 год., а не на датата на инкриминираното деяние – 21.02.2008 год. Със същият успех, обаче, би могло да бъде направено и предположението, че поведението на подс.Тасим на 25.02.2008 год. /ако е имало такова, описано от прокурора/ е резултат на продължаващо състояние на алкохолен делир, в каквото подсъдимия е бил и на 21.02.2008 год. С оглед изложеното по-горе следва да се направи извода, че подс.Тасим не е разбирал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, предмет на предявеното му обвинение, т.е. същото не е извършено виновно от подсъдимия, поради което деянието не представлява престъпление. Това налага признаването на подс.Тасим за невиновен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд с протестираната присъда. Ето защо, настоящата инстанция намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/01.04.2008 год. по Н.о.х.дело № 270/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |