Решение по дело №465/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 529
Дата: 18 април 2022 г.
Съдия: Ивета Жикова Пекова
Дело: 20227050700465
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р       Е        Ш      Е        Н       И       Е

 

N……….

 

Гр.Варна………………2022 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година  в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА ПЕКОВА

                                                                                         ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

 

при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Пекова к.адм.д. № 465 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.Д.Д. против Решение № 111/24.01.22г. по НАХД №5027/2021г. на ВРС, ІV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0433-000241/01.11.2021г. на началник сектор на ОД на МВР-Варна към 01 РУП Варна, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.178е от ЗДвП.

Касаторът твърди в жалбата си, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че на 18.10.2021г. полицейски служител инспектор при ОДМВР - св.К.установил паркиран автомобил в зелени площи в гр.Варна, които се намират на бул. „****” и ул. „****”8, но такова установяване няма от полицейския инспектор, тъй като установеното от него изрично е посочено както в издаденото уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП от 18.10.2021г., така и в издадения от него фиш № 804129 от 18.10.2021г., а именно паркира в градина в гр.Варна на бул.**** и ул.****8. Съдът е приел, че впоследствие, след като е оспорила тези констатации относно мястото на нарушението и наличието на градина, по повод възражението била изготвена докладна записка от полицейски инспектор К.К., в която е посочено, че е допусната техническа грешка при посочване на улицата във фиша и вместо ул. „****” 8 е била погрешно вписана ул. „****” 8, поради което фишът бил анулиран, но тези мотиви противоречат на събраните по делото доказателства. Видно от докладната записка, същата е от 28.10.2021г. и в нея е посочено, че на 18.10.2021г. полицейският инспектор е установил лек автомобил, паркирал в градина/тревна площ/нарушение на знак по чл.15, ал.7 от ЗДвП, на друга улица. Тази докладна записка не й е съобщена и не е имала възможност да изрази становище и да възрази и срещу новите твърдения в докладната записка, както относно новопосоченото място на нарушението, така и относно липсващите „тревна площ“ и „знак по чл.15, ал.7 от ЗДвП“. Твърди, че по делото липсват доказателства за наличие както на градина, така и на такъв знак и на новопосоченото в докладната записка място. Към датата на тази докладна записка - 28.10.2021г. вече е бил издаден АУАН № 190155 от 26.10.2021г. и тя е била направила възражение от 27.10.2021г. срещу него, като в самия АУАН е посочен различен адрес от адреса, посочен във фиша, т.е. още преди докладната записка е променено „установеното” с фиша място на нарушението, както и е променено и установеното с него нарушение - вместо „паркира в градина” нарушението вече е „... паркира в паркове, градини, детски площадки” - каквото липсва както във фиша, така и в докладната записка. Върху самата докладна записка има резолюция от 28.10.2021г., с която е посочено: „С мнение: за прекратяване на АНП по фиш № 804129... и съставен АУАН № 190154...” Твърди, че противно на приетото от съда, по делото липсват доказателства издаденият фиш № 804129 да е бил анулиран - нито от органа, издател на този фиш, нито от органа, издал АУАН, нито от АНО, издал обжалваното НП. В обжалваното НП не е посочено нито, че е подадена докладна записка за допусната грешка във фиша, нито, че тази докладна записка е подадена след датата на издадения АУАН, нито е посочено „служебно анулиране” на фиша. Свидетелят К.А.- издател на АУАН, изрично е посочил пред съда в с.з. на 10.01.2021г. по делото, че не е свидетел на конкретното нарушение, а е съставил АУАН въз основа на фиша, като е записал ул.**** № 8, тъй като колегата е изготвил докладна записка за допусната техническа грешка във фиша. Странно е как актосъставителят при издаването на АУАН на 26.10.2021г. е знаел, че два дни по-късно - на 28.10.2021г. издателят на фиша „е подал” докладна записка за „сгрешен адрес”, и как е отразил нов адрес на местонарушението в него. Очевидно АУАН е издаден въз основа на фиша /както твърди и актосъставителя в показанията си пред съда/, и очевидно АУАН противоречи на установеното във фиша - както по отношение на адрес на местонарушението, така и по отношение на самото нарушение. На следващо място твърди, че съдът е приел в обжалваното решение, че в АУАН от 26.10.2021г. е посочено, че на 18.10.2021г. е паркирала в градина, но в АУАН е посочено друго нарушение -„... паркира в паркове, градини, детски площадки...”, като никъде не е посочено в АУАН коя от тези три хипотези на закона е нарушил жалбоподателя. Твърди и че изобщо липсват доказателства за извършване на нарушение, тъй като липсва градина на посочения във фиша адрес и на посочения в АУАН адрес, което се доказва и от показанията на „очевидец на нарушението“ и издател на фиша мл.ПИ К.К., който в показанията си заявява, че където е бил автомобила това е тревна площ, вследствие на честите нарушения тревата е пострадала, няма я вече, това са местата, на които редовно санкционираме нарушители. Свидетелят не е посочил, че мястото, на което според него е бил паркиран автомобилът, е имало „градина”, нито „тревни площи“. Безспорно е доказано, че тревна площ е нямало и автомобилът не е бил паркиран върху тревна площ, не  е паркиран в градина. Не всяка тревна площ е „парк, градина или детска площадка”, за да се приеме, че паркирането в тревна площ съставлява нарушение на забраната по чл.15, ал.7 от ЗДвП. Твърди, че по никакъв начин водачите на МПС не могат да установят наличие на забрана да се паркира върху тази площ - освен, че тази площ е оформена на терена като две места за паркиране, няма и трева върху тази площ, няма и никакви знаци, които да указват или да забраняват паркирането на тази площ, която очевидно служи на I РУ на МВР като „касичка за събиране на глоби”. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото НП, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

          Ответникът по жалбата- Първо РУ при МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.Л.-А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите факти, изследвани и обсъдени са всички доказателства и правилно ВРС е констатирал, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Твърди, че е налице пълно съответствие между правното и фактическото описание на нарушението, като правилна е преценката на ВРС, че нарушението не е маловажно. Моли жалбата да бде отхвърлена и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение, да бъде присъден минималния размер.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Е.Д.Д. против НП № 21-0433-000241/01.11.2021г. на началник сектор на ОД на МВР-Варна към 01 РУП Варна, с което й е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.178е от ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.10.2021г. полицейски служител инспектор при ОДМВР Варна - св. К.установил паркиран автомобил ****с peг. номер ****, собственост на Е.Д.Д. ***, които се намират на бул. „****“ и ул. „****“ 8. Срещу фиша постъпило възражение, че автомобилът не е паркиран на посоченото място и не е извършвано нарушение. Впоследствие по повод на възражението била изготвена докладна записка от полицейски инспектор К., в която се сочело, че е допусната техническа грешка при посочване на името на улицата във фиша и вместо да бъде вписана ул. „****“ 8 е била вписана ул. „****“ 8, поради което фишът бил анулиран. На 26.10.2021г. св. А.съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника Д. за това, че на 18.10.2021г. около 15,47ч. в гр. Варна, на бул. „****“ и ул. „****“ 8, е паркирала л.а. ****с per. номер **** в градина и деянието било квалифицирано като такова по чл.15 ал.7 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че има възражения, но впоследствие други възражения не били депозирани. На 01.11.2021г. въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че извършването на нарушението се установява от събраните писмени доказателства и показанията на св.К.и А.. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в срок и съдържат реквизитите по чл.42, съответно чл.57 ЗАНН, при спапзване на процесуалните правила, като от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, същото е правилно квалифицирано и правилно е определена санкционната разпоредба, като е наложено наказание в предвидения минимален размер. ВРС е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които  приел за неоснователни. Приел е, че показанията на св.К.са на пряк очевидец и кореспондират със съдържанието на писмените доказателства по делота, като въпреки допуснатата от него техническа грешка във фиша при изписване на името на улицата-вместо ул.“****“ е изписана ул.“****“, от представената докладна и от показанията му, по безспорен начин е установено, че на 18.10.21г., около 15.47ч. в гр.Варна, бул.“****“ и ул.“****“8 Д. е паркирала автомобила си в градина/тревна площ/.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

          Решението на ВРС е неправилно.

          Въззивният съд е приел в мотивите си, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и че вмененото с него нарушение е безспорно установено. Приел е за неоснователни доводите на касатора за липса на доказателства кое точно е мястото на нарушението и как наказващият орган е преценил, че се касае за градинка, парк или детска площадка.

          В издаденият на 18.10.21г. фиш е прието, че Д. е паркирала л.а. в градина в гр.Варна, на бул.“****“ и ул.“****“№8, с което е извършила нарушение на чл.15 ал.7 ЗДвП.

В съставеният й на 26.10.21г. АУАН е прието, че на 18.10.21г. в гр.Варна, бул.“****“ и ул.“****“№8 е паркирала л.а. в паркове, градини, детски площадки, с което е нарушила чл.15 ал.7 ЗДвП.

В НП АНО е приел, че на посочената дата и място Д.  като водач на МПС е паркирала в тревната площ собствения си лек автомобил, с което е извършила- паркира ППС в парк, градина или детска площадка в населено място извън обозначените за това места, с което е нарушила виновно чл.15 ал.7 ЗДвП, като е посочено че АУАН е съставен след подадено възражение срещу издаден на 18.10.21г. фиш.

Съгласно чл.15 ал.7 ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на ППС в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

В случая нарушението за което е издаден фиш и впоследствие е съставен АУАН е констатирано в отсъствие на наказаното лице. Мястото на нарушението, съгласно издадения на място фиш, е в гр.Варна, на бул.“****“ и ул.“****“№8, а мястото на нарушението, съгласно съставения вследствие оспорване на фиша АУАН е гр.Варна, бул.“****“ и ул.“****“№8. АУАН е съставен преди датата на докладната записка, с която издателят на фиша е установил и докладвал за допуснатата в него техническа грешка относно мястото на нарушението.

Видно е и че в съставените фиш и АУАН, както и в НП е посочено различно изпълнително деяние- паркирала в градина, паркирала в паркове, градини, детски площадки, паркирала в тревна площ.

Безспорно е налице несъответствие между описанието на нарушението в издадения фиш, съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. В издадения фиш и съставения АУАН, а впоследствие и в издаденото НП е посочено различно място на нарушението.

Тези несъответствия нарушават правото на защита на наказаното лице. Даденото описание не дава възможност да бъде извършена преценка за какво нарушение е наказан касаторът и къде е извършено то. Мястото на нарушението е съществен елемент от състава на нарушението.

Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на наказаното лице. Обстоятелството, че нарушението е констатирано с фиш и впоследствие е описано в АУАН не променя горния извод. Безспорно е, че АУАН е издаден преди докладната записка.

В случая в НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а като го е потвърдил ВРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, като се отмени и НП.

В административнонаказателното производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това е изискване относно формата на тези актове.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание.

Предвид изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП.

С жалбата са претендирани разноски, но по делото не са представени доказателства за направени такива.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р     Е     Ш      И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 111/24.01.22г. по НАХД №5027/2021г. на ВРС, ІV състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-0433-000241/01.11.2021г. на началник сектор на ОД на МВР-Варна към 01 РУП Варна, с което на Е.Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.178е от ЗДвП и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:   

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0433-000241/01.11.2021г. на началник сектор на ОД на МВР-Варна към 01 РУП Варна, с което на Е.Д.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.178е от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    ЧЛЕНОВЕ:   1.       

 

                                                            2.