№ 12
гр. София , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20201800500533 по описа за 2020 година
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 533
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 87 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 1554/2018 г. на Б.ския районен
съд, на Г. П. С. е поставен в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК следния недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот ІІ-849, в кв. 55 по плана на с. В., с урегулирана площ от 510
кв.м., с неуредени регулачни сметки, при граници: улица, УПИ ІІІ-847, УПИ ХІІІ-847 и УПИ
І-848, заедно с построените в имота жилищна сграда с площ 85 кв.м., второстепенна сграда с
площ 30 кв.м. и селскостопанска сграда – плевня с площ 84 кв.м., при условие, че Г. П. С.
заплати на П. П. С. за уравнение на дяловете сумата 15522 лева в 6 – месечен срок от
влизане в сила на решението, ведно със законната лихва. С решението Г. П. С. е осъдена да
заплати на П. П. С. сумата 652,50 лева, представляваща обезщетение за извършени през
2018 г. подобрения в делбения имот – във второстепенна сграда с площ от 30 кв.м.,
съобразно дела й в него, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на
решението до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер
от 4487,50 лева. П. П. С. е осъден да заплати на Г. П. С. сумата 3252,70 лева,
представляваща обезщетение за извършени през 2016 г. подобрения в делбения имот – в
жилищна сграда с площ от 85 кв.м. и УПИ ІІ-849, в кв. 55 по плана на с. В., съобразно дела
1
му в него, ведно със законната лихва върху сумата от влизане в сила на решението до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до пълния му предявен размер от 8682,89
лева. Всяка от страните е осъдена да заплати в полза на съда държавна такса върху
стойността на дела му, както и държавна такса по претенциите по сметки.
Решението е обжалвано от съделителя П. П. С. с искане същото да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което допуснатият до делба имот се изнесе на публична продан,
предявеният от него иск по сметки се уважи изцяло и се отхвърли предявения срещу него от
съделителката Г.С. иск по сметки. В жалбата се излага възражение за липса на
предпоставките на чл. 349,ал. 2 от ГПК по отношение на съделителката Г.С., както и
възражение срещу приетата от районния съд правна квалификация на предявената от
жалбоподателя претенция по сметки. Навежда довод, че е владял като своя процесната
второстепенна сграда, в която е извършвал подобрения без противопоставяне от страна на
Г.С.. Сочи, че е извършвал необходими разноски за запазване на сградата от разрушаване,
които не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и последните дължат
възстановяването им. Излага и възражение, че приетото за разглеждане искане по чл. 346 от
ГПК от Г.С. не е направено по предвидените от закона време и начини, както и възражение
срещу направената от съда правна квалификация на претенираните от нея подобрения. Във
връзка с последното в жалбата се сочи, че съдът не е отчел обстоятелството, че през 2016 г.
един от общите наследодатели е бил жив, не е обсъдил същността на тези подобрения.
Навежда и довод, че не са събрани доказателства за знание на жалбоподателя за
извършването от Г.С. на претендираните подобрения.
Ответницата по въззивната жалба Г.С. в писмения си отговор оспорва жалбата, като излага
аргументи срещу всички направени в нея оплаквания.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
С влязло в сила решение по делото е допуснато извършването на съдебна делба между П. П.
С. и Г. П. С. на урегулиран поземлен имот ІІ – 849, в кв. 55 по плана на с. В., общ. Б., с
урегулирана площ от 510 кв.м., при граници: улица, УПИ ІІІ-847, УПИ ХІІІ-847 и УПИ І-
848, заедно с построените в имота жилищна сграда с площ от 85 кв.м., второстепенна сграда
с площ от 30 кв.м., селскостопанска сграда – плевня с площ от 84 кв.м., при квоти: ½ ид. ч. за
П. П. С. и ½ ид. ч. за Г. П. С..
В първото по делото заседание във фазата по извършването на делбата е приета претенцията
на съделителката Г. П. С. за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба имот на основание
349, ал. 2 от ГПК. Твърди, че е живяла в наследствения имот и не притежава друго жилище.
В това съдебно заседание съделителят П.С., чрез пълномощника си, е заявил, че не се
противопоставя на направеното от другата съделителка искане за възлагане на имота и е
наясно, че същата има само този имот.
В същото съдебно заседание е приет за съвместно разглеждане предявената от съделителя
2
П. П. С. претенция по сметки за заплащане на сумата 4487,50 лева, представляваща
половината от общата стойност на извършени от него подобрения в делбения имот,
подробно описани по вид, стойност и време на извършването им в писмена молба,
представена в съдебното заседание. Приет е за съвместно разглеждане и предявената от
съделителката Г. П. С. претенция по сметки за заплащане на сумата 4500 лева,
представляваща общата стойност на извършени от нея през 2016 г. подобрения в делбения
имот, описани по вид и единична стойност в допълнителна писмена молба.
В хода по същество ищецът П.С., чрез пълномощника си адв. Н., настоява делбата да бъде
извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, да се уважи изцяло предявения от
него иск по сметки и да се отхвърли претенцията на другата страна.
Ответницата Г.С., чрез пълномощника си адв. Бенлиян, настоява за извършването на делбата
чрез възлагане на делбения имот в неин дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът намира следното
от фактическа и правна страна:
Делбената маса включва дворно място, ведно с построените в него жилищна сграда,
второстепенна сграда и стопанска постройка /плевня/. Съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза, допуснатият до делба урегулиран поземлен имот и построените в
него сгради са реално неподеляеми, в какъвто смисъл е и становището на главния архитект
на Община Б.. Второстепенната сграда и стопанската постройка не са самостоятелни сгради,
а имат обслужващо предназначение, поради което не могат да бъдат предмет на
самостоятелен дял. С оглед на това жилищната сграда и дворното място, в която е
построена, представлява един жилищен имот по своето предназначение.
Съделителката Г.С. е направила искане за възлагане на делбения имот на основание чл. 349,
ал. 2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго
такова, може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите
съделители се уравнят с друг имот или с пари. Право на възлагане има само сънаследник,
т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата,
при която съсобствеността е възникнала по наследяване.
Допуснатият до делба недвижим имот има жилищен характер и същият е неподеляем.
Съсобствеността върху него има изцяло наследствен характер – възникнала е по
наследяване от родителите на двата съделители - П.П. С. и Я.И. С.. Установено е безспорно
от показанията на всички свидетели, че съделителката – ответница Г.С. е живяла в имота
към момента на откриване на наследството. Съделителят – ищец П.С. не е оспорил
твърдението на съделителката Г.С., че делбеното жилище е единственото, което притежава.
3
В съдебно заседание, в което е направена и приета възлагателната претенция на
ответницата, ищецът изрично е заявил, че същата има само този имот, което представлява
признание на факта, че тя не притежава друго жилище. По делото не са налице и
доказателства тя да има друг собствен жилищен имот. С оглед на това по отношение на
съделителката Г.С. са налице предпоставките за възлагане на имота, визирани в чл. 349, ал.2
от ГПК.
Относно предявения от П.С. срещу Г.С. иск по сметки:
Предявеният иск е за заплащане на сумата 4487,50 лева, представляваща припадащата се
съобразно дела на ответницата в съсобствеността общата стойност на извършени от ищеца
през 2018 г. подобрения в допуснатата до делба второстепенна сграда с площ от 30 кв.м.,
изразяващи се в извършени строително-ремонтни дейности и материали, а именно: събаряне
на стария покрив и извозване на материалите от него; закупуване на дървен материал,
цигли, покривна ламарина; захранване на постройката с електрически ток и полагане на
нова ел. инсталация; зидария на тераса и полагане на изолация; събаряне на преградна стена
и къртене на замазка, къртене на тавана; полагане на гипсокартон на тавана; поставяне на
нови улуци; поставяне на нова ПВЦ дограма. Ищецът твърди, че тези подобрения са
увеличили стойността на имота и са направени с цел запазване предназначението му като
самостоятелен обект. Твърди, че същите са извършени без съгласие и без противопоставяне
от ответницата.
От свидетелските показания по делото се установява, че всички описани в молбата на ищеца
П.С. строително-ремонтни дейности по второстепенната сграда са извършени с негови
лични средства и труд. Наличието на претендираните СМР в тази сграда се установява и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, извършено след оглед на имота. Част от
тези строително-ремонтни дейности с оглед тяхното естество съставляват необходими
разноски, доколкото са свързани с наложителността да се запази целостта на сградата, която
без тяхното извършване би погинала или състоянието й би се влошило съществено. Такива
са дейностите по подмяна на покрива на второстепенната сграда. За необходимите разноски
не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и същите подлежат на
обезщетяване в размера на действително направените разходи, без оглед на това дали са
довели до увеличаване на стойността на имота. Както бе посочено, като необходими
разноски следва да се приемат всички направени от П.С. разходи във връзка с подмяната на
покрива на сградата, а те са събаряне на стария покрив и извозване на материалите, направа
на нова покривна конструкция, направа на нов гредоред на тавана, закупуване на цигли и
покриване с ламарина. Съгласно заключението на СТЕ, общата стойност на разходите за
тези СМР възлиза на сумата 4520 лева. Така съделителката Г.С. дължи на извършилия тези
необходими разноски съделител П.С. половината от стойността им съобразно квотата й в
съсобствеността, т.е. сумата 2260 лева.
Останалите претендирани строителни дейности /полагане на нова ел. инсталация, зидария на
4
тераса и полагане на изолация, събаряне на преградна стена, полагане на гипсокартон на
таван, улуци, ПВЦ врати и прозорец/ не съставляват необходими разноски с оглед тяхното
естество и неустановяването по делото същите да са били наложителни за запазване на
съществуването на постройката. Същите съставляват подобрения, тъй като вложените за
извършването им труд, средства и материали да са довели до увеличаване на стойността на
имота, което се установява от заключението на СТЕ. Доколкото тези подобрения не са
извършени от П.Г. в качеството му на владелец на идеалните части на другата съделителка,
както и безспорния факт, че същите са извършени без съгласие и без противопоставяне от
страна на съделителката Г.С., отношенията между тях във връзка с тези подобрения се
уреждат от по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60-62 от ЗЗД. В
този случай обезщетение се дължи в размера на обогатяването, т.е. размера на увеличената
стойност на квотата на останалите съсобственици – дължи се по-малката сума измежду
направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. Съгласно
заключението на СТЕ, в което поотделно са посочени сумите, с които се е увеличила
стойността на имота с всяко от тези подобрения, следва да се приеме, че увеличената
стойност на сградата вследствие така извършените подобрения възлиза на сумата 514,37
лева. Общата стойност на разходите са извършването им е в размер 2940,94 лева. Така
съделителката Г.С. дължи съответната на дела й в съсобствеността част от стойността на
направените разходи /която е по-малка от увеличената стойност на имота вследствие на
подолренията/, или сумата 257,19 лева. Общата дължима от нея сума за необходимите
разноски и подобренията, извършени от съделителя П.С. в сградата, е 2517,19 лева
/2260+257,19/.
С оглед на горното, искът на съделителя П.С. срещу Г.С. по чл. 346 от ГПК е основателен за
сумата 2517,19 лева, представляваща съответна на дела й в съсобствеността част от
направените от него необходими разноски и подобрения във второстопенната сграда с площ
от 30 кв.м., находяща се в допуснатия до делба УПИ ІІ-849 по плана на с. В., а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 4487,50 лева искът е неоснователен.
Относно предявения от Г.С. срещу П.С. иск по сметки:
Искът е за заплащане на сумата 4500 лева, представляваща половината от общата стойност
на извършени от нея през 2016 г. подобрения в находящата се в делбения УПИ жилищната
сграда с площ от 85 кв.м., изразяващи се в следните строително-ремонтни дейности:
поставяне на нови плочки в банята, белосване на таван и поставяне на ПВЦ плоскости;
премахване на старо дюшеме в коридора, полагане на арматурно желязо и бетон, поставяне
на нови плочки, тапети, шпакловане и боядисване на таван, поставяне на ПВЦ врати;
премахване на старо дюшеме в кухнята, полагане на арматурно желязо и бетон, нови плочки
на пода и стени в нишата, измазване на таван, смяна на прозорец с ПВЦ дограма; измазване
на пукнатини на фасадата и боядисване; положена циментова пътека към къщата;
препокриване и удължаване на тераса, облепяне с камъни. Предявилата претенцията
съделителка твърди, че същите са извършени от нея в качеството й на владелец на
5
собствените й идеални части и държател на идеалните части на другия съделител, без
съгласие и противопоставяне на последния.
Установява се от свидетелските показания, че всички претендирани СМР са извършени от
съделителката Г.С. с нейни лични средства и труд през 2016 г. – след смъртта на
наследодателите. Наличието им е констатирано от вещото лице по СТЕ. Така извършените
дейности и направени разходи не представляват необходими разноски, доколкото предвид
тяхното естество не може да се приеме, че без тях сградата би погинала или би се повредила
съществено, т.е. не са били необходими за запазване целостта на сградата. Така извършените
строително-ремонтни дейности съставляват подобрения, тъй като по естеството си те водят
до подобряване на функционалността на сградата с оглед предназначението й, и вложените
средства, материали и труд са довели до увеличаване на нейната стойност, което се
установява от заключението на СТЕ. Отношенията между страните по повод обезщетяване
на така извършените от съделителката Г.С. подобрения в жилищната сграда се уреждат по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие, тъй като същата не е била владелец
на идеалните части на съсобственика и са извършени без съгласието и без противопоставяне
от страна на последния. Както бе посочено по-горе във връзка с претенцията по сметки на
съделителя П.С., в този случай обезщетение се дължи в размера на обогатяването, т.е.
размера на увеличената стойност на квотата на останалите съсобственици, а ако този размер
е по-висок от размера на направените разноски, съсобственикът – подобрител може да иска
само възстановяването на разноските /чл. 61, ал. 1 от ЗЗД/, т.е. дължи се по-малката сума
между увеличената стойност на имота и стойността на направените разходи. От
заключението на СТЕ се установява, че общата стойност на разходите за извършените от
Г.С. подобренията в жилищната сграда и в дворното място възлиза на сумата 6505 лева, а
увеличената стойност на сградата в резултат на извършения ремонт е 7218 лева. Така
съделителят П.С. дължи на извършилия тези подобрения съделителка Г.С. половината от
по-малката от двете суми, а именно сумата 3252,50 лева, представляваща припадащата му
се част подобренията съобразно дела му в съсобствеността. С оглед на това предявеният от
Г.С. иск по сметки е основателен за тази сума, а за разликата до пълния предявен размер от
8682,89 лв. следва да се отхвърли.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта
относно извършването на делбата чрез поставянето на делбения имот в дял на Г.С. по реда
на чл. 349, ал. 2 от ГПК, както и в осъдителните части по предявените от страните искове по
сметки, както и в частта, с която предявения от П.С. иск по чл. 346 от ГПК е отхвърлен за
разликата над сумата от 2517,19 лева до пълния предявен размер от 4487,50 лева. Решението
следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от П.С. иск по чл. 346 от
ГПК за разликата над сумата 652,50 лева до приетия за основателен от настоящата
инстанция размер от 2517,19 лева. С оглед частичната отмяна на решението, същото следва
да бъде отменено и в частта за дължимите от П.С. разноски за държавна такса за разликата
над сумата 204,69 лева до определения от районния съд размер от 283,51 лева.
6
При този изход на делото пред настоящата инстанция съделителката Г.С. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на Софийски окръжен съд държавна такса върху уважената от
настоящата инстанция част от предявения срещу нея иск по сметки в размер на 74,59 лева.
Не следва да се присъждат в полза на ответницата по жалба претендираните от нея разноски
за адвокатско възнаграждение по представения списък за разноски, тъй като не са
представени доказателства за действително заплатени такива.
РЕШИ:
По изложените съображения Софийски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 1554/2018 г. на
Б.ския районен съд, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в дял на Г. П. С.
е поставен допуснатия до делба недвижим имот, а именно: УПИ ІІ-849, в кв. 55 по плана на
с. В., с урегулирана площ от 510 кв.м., с неуредени регулачни сметки, при граници: улица,
УПИ ІІ-847, УПИ ХІІІ-847 и УПИ І-848, заедно с построените в имота жилищна сграда с
площ 85 кв.м., второстепенна сграда с площ 30 кв.м. и селскостопанска сграда – плевня с
площ 84 кв.м., при условие, че Г. П. С. заплати на П. П. С. за уравнение на дяловете сумата
15522 лева в 6-мексечен срок от влизане в сила на решението; В ЧАСТТА, с която П. П. С.
е осъден да заплати на Г. П. С. сумата 3252,70 лева, представляваща обезщетение за
извършени през 2016 г. подобрения в жилищната сграда с площ от 85 кв.м. и УПИ ІІ-847,
както и В ЧАСТТА, с която Г. П. С. е осъдена да заплати на П. П. С. сумата 652,50 лева,
представляваща обезщетение за извършени през 2018 г. подобрения в находящата се в УПИ
ІІ-847 второстепенна сграда с площ от 30 кв.м.,
ОТМЕНЯ решение № 87 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д. № 1554/2018 г. на Б.ския
районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от П. П. С. срещу Г. П. С. иск по
чл. 346 от ГПК за разликата над сумата 652,50 лева до сумата 2517,19 лева /или за сумата
1864,69 лева/, представляваща обезщетение за извършени през 2018 г. подобрения в
находящата се в УПИ ІІ-847 второстепенна сграда с площ от 30 кв.м., както и в частта, с
която П. П. С. е осъден да заплати в полза на Б.ски РС разликата над дължимата за
държавна такса по исковете по сметки сума от 204,69 лева до присъдения размер от 283,51
лева, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. П. С. да заплати на П. П. С. сумата 1864,69 лева, представляваща обезщетение
за извършени необходими разноски и подобрения в находящата се в УПИ ІІ-847
7
второстепенна сграда с площ от 30 кв.м.
В останалата му отхвърлителна част по предявения от Г. П. С. иск по сметки решението е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Г. П. С. да заплати в полза на Софийски окръжен съд сумата 74,59 лв. за дължима
държавна такса по уважения срещу нея иск по сметки.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8