№ 308
гр. Ловеч , 31.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети ноември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
Секретар:ПЕТЯ С. МАРИНОВА
Прокурор:Анета Боева Пачкова (РП-
Ловеч)
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20204310101251 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Постъпила е искова молба от З. Б. А. от с. К., обл. Ловеч, чрез пълномощник
адвокат И.К., против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. София, на
основание чл. 2 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 15.05.2019 г. до пълното изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Постановление на А.С. - разследващ полицай
при РУ-Угърчин от 22.11.2017 г. по ДП №250/2017 г. по описа на ОД МВР – Ловеч,
ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от
НК и по чл. 270, ал. 1 от НК. Предвиденото в закона наказание за повдигнатото
обвинение по чл. 354а от НК е лишаване от свобода в размер от 1 до 6 години и глоба
от две до десет хиляди лева, а по чл. 270 от НК - лишаване от свобода до три години
или глоба от петстотин до две хиляди лева. На 21.11.2017 г. със заповед за задържане
на лице, ищецът бил задържан за срок от 24 часа. По досъдебното производство, се
твърди, че от Районна прокуратура е поискано вземане най-тежката мярка за
неотклонение на обвиняемия А. - „задържане под стража“, като с Определение на PC -
Ловеч искането било оставено без уважение, а с Определение на ОС - Ловеч е оставено
в сила определението на първоинстанционния съд, при което на обвиняемия е била
взета мярка за неотклонение „подписка“.
Посочва се, че на 02.03.2018 г. ищецът отново бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление само по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, като
1
отново му била взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от
05.04.2018г. на Районна прокуратура - Ловеч досъдебно производство № 250/2017 г.
било частично прекратено за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Твърди
се, че с привличането му като обвиняем по досъдебно производство № 250/2017 г., А.
ангажирал адвокатска защита като заплатил на адв. В.К. сумата в размер на 480,00 лева
с ДДС и същата го представлявала по време на досъдебното производство. Последното
продължило около седем месеца, през който период З. А. се е явявал пред съответните
органи, което нарушило нормалния му ритъм на живот. Задържането му станало след
като майката на децата му, заедно с двете деца в лек автомобил, били държани около 4
часа на пътя за проверка. Досъдебното производство приключило с внасяне на
Постановление с предложение за образуване на дело срещу З. Б. А. на 29.06.2018 г., с
искане за постановяване на решение, с което да се освободи А. от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба, като в крайна
сметка обвинението е било за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3,
пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Изтъква се, че по така направеното искане в Районен съд - Ловеч било
образувано НАХД № 721/2018 г., което протекло в рамките на 4 /четири/ съдебни
заседания, съответно на 27.03.2018 г., 19.10.2018 г., 22.11.2018 г. и 23.01.2019 г., като
на 23.01.2019 г. РС-Ловеч постановил решение, с което признал З. Б. А. за невиновен
по повдигнатото му обвинение. За процесуално представителство и защита по АНД №
721/2018 г., се посочва, че А. заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лева с вкл. ДДС на адв. В.К., която го представлявала по време на делото.
Твърди се още, че РП-Ловеч депозирали протест и било образувано ВАНД
№109/2019 г. по описа на ОС-Ловеч, като пред въззивния съд А. ангажирал адвокат
В.К. и заплатил възнаграждение в размер на 360,00 лева. На 17.04.2019 г. било
проведено съдебно заседание и постановено решение № 38/15.05.2019 г., с което ОС-
Ловеч потвърдил решението на PC-Ловеч.
Изтъква се, че в хода на досъдебното производство и съдебните заседания, З.
А. заплатил за процесуална защита 1 200,00 лева, за които разходи са представени
пълномощни по делата.
Посочва се също, че З. А. до началото на наказателното преследване имал
добро име в обществото и е обществено разпознаваема личност в селото си и региона, а
така също и с лица от други населени места, с които имал служебни взаимоотношения.
Незаконно повдигнатото му обвинение го злепоставило пред близки, познати,
работници, служители и съселяни, било засегнато доброто му име, довело до
отчуждаване и недоверие както между него и познатите му, а така също и с
представителите на обществеността.
Изтъква се, че наказателното производство било водено в продължение на
около 2 /две/ години, през който период З. А. бил призоваван и се явявал в поделенията
на МВР, Прокуратура на РБългария, Районен съд-Ловеч и Окръжен съд -Ловеч. Твърди
се, че характерът на повдигнатото обвинение, постоянно оказваната му наказателна
репресия и процесуална принуда допълнително повлияли върху размера на
претърпените от А. неимуществени вреди, които се изразявали в преживения от него
емоционален стрес от образуваното срещу него наказателно производство и свързаните
с него негативни психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално
осъждане. С така повдигнатото обвинение, се твърди, че е накърнено личното и
професионално достойнство на А.. Воденото срещу него наказателно преследване
довело до дълготрайни нематериални вреди - психическа депресия, съдебен стрес от
образуваното срещу него досъдебно и съдебно производство, лични неудобства и
притеснения от явяванията в поделенията на МВР, Районен съд - Ловеч и Окръжен съд-
2
Ловеч. Допълнителни неудобства създавало и обстоятелството, че съдебните заседания
се провеждали в други населени места, различни от адреса на ищеца в с. К..
С оглед постановеното оправдателно решение в негова полза, ищецът счита, че
Прокуратурата на Република България следва да обезщети претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, които до настоящия момент не са обезщетени.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да му
заплати сумата в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева - главница за нанесени
неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1
от НК по Досъдебно производство № 250/2017 г. по описа на РП-Ловеч, за времето от
привличането му в качеството на обвиняем - 22.11.2018 г. до влизане в законна сила на
Решение № 38/15.05.2019 г. по ВАНД № 109/2019 г. по описа на ОС-Ловеч - 15.05.2019
г., както и да бъде осъден ответника да му заплати сумата в размер на 1200.00 /хиляда
и двеста/ лева - главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатени
адвокатски хонорари, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
момента на влизане в сила на решението по ВАНД № 109/2019 г. по описа на ОС-
Ловеч - 15.05.2019 г. до пълното им изплащане.
Претендира присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни
разноски в размер на 10.00 лева - държавна такса.
Направено е искане да бъде осъден ответника да заплати полагащия се
адвокатски хонорар на адв. И.К., на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от
ответника, чрез прокурор при Районна прокуратура - Ловеч В. В., с който се оспорват
исковите претенции по основание и размер, като са изложени съображения. Изтъква се,
че липсват ангажирани доказателства както за соченото като влязло в сила
оправдателно решение на съда, така и за цитираното постановление на РП-Ловеч за
прекратяване на наказателното производство в частта му по обвинението за
престъпление по чл. 270 от НК. Не били представени доказателства за твърдените
неимуществени вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и
дейността на длъжностни лица при Прокуратурата на Република България. Освен това
претенцията на ищеца в тази част на вредите била изключително завишена и не е
съответна на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика
по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Претендираното обезщетение не
било съобразено с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, тъй като
спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение и няма данни да са прилагани
други мерки за процесуална принуда, досъдебното производство не е продължило
извън рамките на разумния срок, а обвинението, с което е ангажирана съдебната фаза
на наказателното преследване, е за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК. Ответникът възразява и по отношение на претендираните имуществени
вреди като сочи, че и за тях не са представени доказателства. Позовава се на т. 1 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението.
В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адвокат В.К.,
преупълномощена от адв. И.К.. Поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като
в пледоария по същество процесуалният представител развива съображения за нейната
основателност. Моли, за присъждане на направените разноски по делото, както и
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
3
Ответникът Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор А.П., която
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете, като
недоказани, с оглед събраните по делото доказателства.
От приложените по делото доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели С.М.Н. и А.О.Г., от данните по приложеното НАХД № 721/2018 г. по описа
на РС-Ловеч, ведно с досъдебно производство № 250/2017 г. по описа на ОД на МВР-
Ловеч, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
С уведомително писмо УРИ 295ЗМ-250/16.11.2017 г. на ст. разследващ
полицай при ОД на МВР-Ловеч – А.С. е уведомена Районна прокуратура-Ловеч, на
основание чл. 212 ал. 3 от НПК, че на 15.11.2017 г. е започнато досъдебно
производство № 250/2017 г. по описа на ОДМВР-Ловеч, за това, че на 15.11.2017 г., в
дом, находящ се на адрес: ***********, без надлежно разрешително, издадено от
органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и в нарушение на чл. 30 от същия закон, държал високорисково наркотично
вещество – амфетамин – престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
С Постановление от 22.11.2017 г. на разследващия полицай, ищецът З. Б. А. е
бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство /ДП/ № 250/2017
г. по описа на ОДМВР – Ловеч, за престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК,
а също и за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Постановлението е предявено на А.
лично и в присъствието на адв. В.К. от ЛАК на същата дата – 22.11.2017 г. и тогава е
проведен и разпит на обвиняемия. Видно от приложено пълномощно от 21.11.2017 г. /л.
73 от ДП/, З. Бориславов е упълномощил адвокат В.К. да го представлява и защитава по
досъдебното производство, за което е заплатил на посочения адвокат възнаграждение в
размер на 480.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от същата дата.
С Постановление от 22.11.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура-Ловеч
по преписка № 2521/2017 г. на РП-Ловеч, е постановено задържане на З. Б. А.,
обвиняем по ДП № 250/2017 г. по описа на ОДМВР-Ловеч, в „Арест“-Ловеч при
Затвора-Ловеч, до довеждането му пред Районен съд – гр. Ловеч, но не повече от 72
часа, считано от 11.00 ч. на 22.11.2017 година.
След това, от Районна прокуратура – Ловеч е отправено искане до Районен
съд-Ловеч за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия А. - „задържане под стража“.
С Определение № 816/23.11.2017 г. по НЧД № 1166/2017 г. на PC – Ловеч,
искането е оставено без уважение, като по отношение на обвиняемия е взета мярка за
неотклонение – „подписка“, а това определение на районния съд е потвърдено с
Определение № 631/29.11.2017 г. по ЧНД № 571/2017 г. на Окръжен съд-Ловеч и е
влязло в законна сила на 29.11.2017 г.
С Постановление от 02.03.2018 г. на разследващия полицай по ДП № 250/2017
г., ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
само по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК, като отново му е взета мярка за
неотклонение „подписка“. На същата дата е предявено постановлението лично на
обвиняемия и в присъствието на адв. В.К., проведен е разпит на обвиняемия и са му
предявени материалите по разследването.
На 02.03.2018 г., досъдебното производство е изпратено на Районна
прокуратура-Ловеч с мнение на разследващия орган за предаване на съд на обвиняемия
4
А. за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 3, предл. 2, т. 1 от НК.
Установява се, че с влязло в сила Постановление от 05.04.2018 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Ловеч, досъдебно производство № 250/2017 г. по описа на
ОДМВР-Ловеч е частично прекратено за извършено от З. А. престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК.
Последвало е Постановление от 28.06.2018 г. на прокурор при РП-Ловеч по
досъдебното производство, което е внесено в Районен съд-Ловеч, с предложение
обвиняемият З. Б. А. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от
него престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като му бъде
наложено административно наказание глоба.
По повод това Постановление е образувано НАХД № 721/2018 г. по описа на
Ловешкия районен съд.
В хода на производството по НАХД № 721/2018 г. на ЛРС, З. А. е бил
представляван от адвокат В.К., на която заплатил адвокатско възнаграждение за защита
и представителство по делото в размер на 360.00 лева, съгласно сключен Договор за
правна защита и съдействие от 24.07.2018 г. /л. 13 от НАХД № 721/2018 г./.
С Решение № 16/23.01.2019 г. по НАХД № 721/2018 г., Ловешкият районен съд
е признал З. Б. А. за невиновен в това на 15.11.2017 г., в дом, находящ се на адрес:
***********, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл.
30 от същия закон, да е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин с
тегло 1,236 гр., на стойност 37,08 лв., като случаят е маловажен, поради което и на
основание чл. 378 ал. 4, т. 2 от НПК, го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.
354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
Против така постановеното решение е бил подаден протест от Районна
прокуратура-Ловеч и образувано ВНАХД № 109/2019 г. по описа на Ловешкия
окръжен съд.
В хода на въззивното производство З. А. отново е бил представляван от
адвокат В.К., на която заплатил адвокатско възнаграждение за защита и
представителство по делото в размер на 360.00 лева, съгласно сключен Договор за
правна защита и съдействие от 25.03.2019 г. /л. 18 от ВНАХД № 109/2019 г./.
С Решение № 38/15.05.2019 г. по ВНАХД № 109/2019 г. на Ловешкия окръжен
съд, което е окончателно, е потвърдено първоинстанционното решение № 16/23.01.2019
г. по НАХД № 721/2018 г. на Районен съд-Ловеч и същото е влязло в законна сила на
15.05.2019 година.
От представените в съдебно заседание разпечатки от сайта на „ОД МВР-
Ловеч“, „Медийна група Зетра“ и „ТроянПрес.ком“ с дата 20.11.2020 г., е видно, че все
още са налични публикации, направени през месец ноември 2017 г., че „ОД на МВР-
Ловеч издирва 43-годишния З. Б. А. от *********, който не се подчинил на полицейско
разпореждане и е възпрепятствал полицейска проверка“.
От показанията на разпитаната свидетелка С.Н., която е във фактическо
съжителство с ищеца и двамата имат две деца, се установява, че З., след като бил
издирван от полицията есента на 2017 г. и задържан за 72 часа, се променил много,
изпаднал в депресия, не можел да спи, започнало да се вдига кръвното му налягане. З.
бил бивш спортист, състезател по борба и хората имали респект към него. След случая
5
с издирването му от полицията и извършване на претърсване в дома му, неговите
близки и приятели се отдръпнали от него и започнали да говорят, че е свързан с
наркотици и престъпна дейност. В училище се говорело така и пред децата му и той
изпитвал срам от това. Бил потиснат, неспокоен, не искал да излиза сред близки и
познати. Свидетелката обясни, че със З. са имали крайпътно заведение за бързо хранене
на разклона за село Микре, където тя е работела, но след въпросния случай хората
престанали да го посещават. Тя усещала негативната им нагласа и предполага, че не са
разбрали, че е невинен. Свидетелката обясни също, че наскоро с децата изписали името
на З. в интернет и се появили публикациите, че и към настоящия момент той се издирва
от полицията.
От показанията на другата ангажирана от ищеца свидетелка – А.Г., негова
първа братовчедка, също се установи, че от 2017 г., когато идвала полиция в дома на З.
да го издирва за наркотици, той се променил, по нейните думи станал „психически
неуравновесен“, споделял, че започнал да вдига кръвно. Преди това, според
свидетелката, З. е бил весел човек и бил известен като спортист по борба и футбол.
След въпросния случай с издирването му, в цялото село К. започнало да се говори, че е
наркодилър и хората се отдръпнали от него. В селото имало спортна зала и З. тренирал
децата на всички, а след случая децата престанали да ходят на тренировки, приятелките
на дъщеря му, които се събирали в дома му, където често ходели на басейн, също
престанали да идват, тъй като родителите им вече не им позволявали да ходят там.
Крайпътното заведение на З. в с. Микре, в което свидетелката е работила, също не се
посещавало както преди. Свидетелката е чувала да говорят хората за З., че
разпространява наркотици и не знае дали е оправдан.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан, като се иска присъждане
и на лихва за забава върху претендираните обезщетения.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в изрично изброени
хипотези. Тази отговорност е обективна и безвиновна. В т. 3, предл. първо от
посочената разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В случая се установи, че на ищеца е било предявено и повдигнато обвинение в
периода от 22.11.2017 г. до 15.05.2019 г., за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5
във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. По така повдигнатото обвинение е бил оправдан с
влязло в сила съдебно решение, при което обвинението му се явява незаконно по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.
Ищецът претендира, че повдигнатото обвинение, по което той е оправдан, се е
отразило неблагоприятно в имуществената му сфера, тъй като е сторил разноски за
адвокатски хонорар в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес, а също и в
неимуществената му сфера – негативни психически изживявания, изразяващи се в
психическа депресия и стрес, неудобства и притеснения, накърняване на доброто му
име в обществото.
Съдът счита, че претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски в размер на 480.00 лева за адвокатски хонорар в
хода на досъдебното производство № 250/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, както
и адвокатски хонорар от 360.00 лева в хода на съдебното производството по НАХД №
721/2018 г. на ЛРС и 360.00 лева по ВНАХД № 109/2019 г. на ЛОС, или общо разноски
6
в размер на сумата 1200.00 лева за заплатени адвокатски хонорари, е изцяло
основателна и доказана. От приложените Договори за правна защита и съдействие по
досъдебното и съдебното производство, коментирани по-горе, се установи, че тези
разноски в общ размер на 1200.00 лева действително са направени и сумата
представлява заплатени адвокатски хонорари на адвоката, представлявал ищеца по
делото в рамките на образуваното наказателно производство. Налице е причинна
връзка между вредата и незаконно повдигнатото обвинение, за което ищецът
впоследствие е оправдан, т.е. ако последното не е било повдигнато, разноските няма да
бъдат направени от ищеца. Договорите за правна защита и съдействие с отразената в
тях като платена сума от клиента на адвоката имат характер на разписка за заплащане
на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което е неоснователен аргумента
на ответника, че не са представени доказателства адвокатското възнаграждение да е
заплатено.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на сумата 1200.00 лева, представляваща стойността
на сторени от ищеца разноски за адвокатски хонорари в хода на досъдебното
производство № 250/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, както и в хода на
съдебното производството по НАХД № 721/2018 г. на ЛРС и по ВНАХД № 109/2019 г.
на ЛОС, е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в посочения размер,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което ищецът е оправдан – 15.05.2019 г. до пълното изплащане на сумата.
Относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
съдът, отчитайки възможната заинтересованост на показанията на двете свидетелки,
намира, че следва да ги съобрази при решаващия си извод, тъй като са непротиворечиви
и се базират на непосредствени впечатления относно състоянието на ищеца в резултат
на воденото срещу него наказателно производство.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, вследствие
повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във
вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, за което впоследствие е бил оправдан с влязлото в
сила съдебно решение. Вредите са претърпени в периода от привличането му като
обвиняем /22.11.2017 г./ до влизането в сила на оправдателното решение /15.05.2019 г./.
Съдът счита, че за този период от година и половина, ищецът е преживял негативни
емоции, изпаднал в депресия и стрес от факта, че срещу него се води наказателно
преследване, изпитвал срам и притеснения пред близките и приятелите си, станал
неспокоен, не искал да излиза от дома си. С факта на повдигнатото му незаконно
обвинение, било накърнено и доброто име на ищеца в обществото, тъй като бил
известен в населеното място, в което живее, и региона, ползвал се с доверие на близки
и приятели, а след повдигнатото му обвинение хората ограничили контактите си с него
и показвали негативната си нагласа с коментари в селото.
Посочените негативни последици върху личността на ищеца са пряка и
непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство и
обвинението, за което е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт. Същите
представляват неимуществени вреди по смисъла на чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от
ЗОДОВ и следва да бъдат обезщетени от Прокуратурата, от чиито действия са
произтекли.
С оглед на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1,
т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, като искът за неимуществени вреди - негативни психични
изживявания на ищеца, изразяващи се в депресия, стрес и притеснения, както и от
накърняване на доброто му име в обществото, произтекли от незаконно повдигнатото
7
му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1,
пр. 1 от НК, за времето от привличането му като обвиняем на 22.11.2017 г. до влизане в
сила на оправдателното съдебно решение - 15.05.2019 г., се явява доказан по
основание. Съобразявайки принципа на справедливост, който, съгласно чл. 52 от ЗЗД,
се прилага при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди, както и периода, през който са търпени вредите /една година и половина/, съдът
намира, че обезщетението следва да се присъди в пълния претендиран размер от
2000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, с което ищецът е оправдан – 15.05.2019 г. до пълното изплащане
на сумата.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото съгласно
представения списък, а именно 10.00 лева - държавна такса.
Освен това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.С.К. от
ЛАК, като процесуален представител на ищеца, сумата 454.00 лева, представляваща
възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. “Витоша” № 2, на основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, да
заплати на З. Б. А., ЕГН **********, с адрес: *********, сумата 2000.00 лв. /две
хиляди лева/ - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди - негативни психични изживявания на ищеца, изразяващи се в депресия, стрес и
притеснения, както и от накърняване на доброто му име в обществото, произтекли от
незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5
във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, по Досъдебно производство № 250/2017 г. по
описа на ОД на МВР-Ловеч /прокурорска преписка № 2521/2017 г. по описа на Районна
прокуратура-Ловеч/, за периода от 22.11.2017 г. до 15.05.2019 г., както и сумата 1200.00
лв. /хиляда и двеста лева/ - главница, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорари в хода
на същото досъдебно производство, както и в съдебната фаза на наказателния процес
по НАХД № 721/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч и ВНАХД № 109/2019 г. по
описа на Окръжен съд-Ловеч, ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от 15.05.2019 г. до пълното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните
данни, да заплати на З. Б. А., с горните данни, сумата 10.00 лв. /десет лева/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните
данни, да заплати на адвокат И.С.К. от ЛАК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 1,
сумата 454.00 лв. /четиристотин петдесет и четири лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца З. Б. А. по реда на
чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
8
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9