Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав,
в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 275 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Н.М.,
ЕГН **********, подадена чрез процесуалния й представител- адв. К.А. от САК,
срещу Наказателно постановление № 704/2018
от 11.02.2019 г., издадено от Надежда Боянова Бучова- заместник-директор на ТД
Югозападна, с което на основание чл. 126,
ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1, чл. 126б, ал. 2 и 128, ал. 2 ЗАДС и чл. 53 ЗАНН й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,16 (хиляда лева и
шестнадесет стотинки) лева, представляваща двойният размер на дължимия акциз,
съгласно чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, и са отнети в полза на държавата 3,290 (три
килограма двеста и деветдесет грама) кг. нарязан тютюн като предмет на
нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС.
В жалбата се твърди, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не
се явява, не изпраща представител.
След
обявяване на делото за решаване по делото е постъпила писмена защита от адв. А.,
която, предвид депозирането й след процесуалните срокове за това, без да е
налице възможност насрещната страна да вземе становище по същата и при
нарушение на принципа за устност в производството, изводим от чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 19 НПК, не следва да се взема предвид от съда.
Въззиваемата
страна- ТД
на АМ Югозападна, редовно призована, се представлява
от юрк. Зъбов, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба
и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, с молба за
неговото потвърждаване.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице (надлежно упълномощения процесуален представител на
жалбоподателя- адв. К.А.), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на жалбоподателката на 20.02.2019 г., а жалбата е подадена
по пощата на 25.02.2019 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
На 08.09.2018 г., около 07.10 часа, в гр. Драгоман, обл. София, на ул. „Свети Стефан“, пред № 9,
свидетелите инсп.
А.Л.Г. и инсп. В.Д.К.- полицейски
служители в РУ- Сливница, извършили
проверка в стопанисвания от жалбоподателката В.Н.М., ЕГН **********, търговски обект. В хода на проверката свидетелят Г. запитал жалбоподателката
дали съхранява стоки, за които се изисква бандерол като тютюн или алкохол,
които да са без бандерол, на което жалбоподателката отговорила утвърдително и
извадила изпод тезгяха две полиетиленови торбички- една черна и една с надпис “LIDL”, съдържащо общо 10 бр. полиетиленови торбички съдържащи общо
3,290 кг. тютюн за пушене (съгласно Митническа лабораторна експертиза № 07_13.09.2018/25.09.2018
г.). За случая е изготвена Докладна записка рег. № 344р-7356/08.09.2018 г.
до Началника на РУ- Сливница. По повод на описаната по-горе
проверка М. била задържана за 24 часа
със Заповед за задържане на лице с рег. № 344зз-229/08.09.2018 г.
Доколкото
при проверката в обекта били намерени и 10 бр. бутилки от по 0,5 л., съдържащи
течност с мирис на ракия, свидетелите извършили проверка и в дома на
жалбоподателката, където била установена още около 20 л.
С
Протокол за
доброволно предаване от 08.09.2018 г. намерените у В.Н.М. вещи били предадени на свидетеля Г. на основание
чл. 159 НПК.
Свидетелят
Г. снел сведение от жалбоподателката, като същата заявила, че носела две торби,
в една от които имало около 5 кг. тютюн (нарязан) разпределен в 10 бр.
пликчета, който тютюн жалбоподателката била закупила от непознато лице от
ромски произход. Жалбоподателката изрично заявила, че тютюнът е за лична
употреба.
С разписка от 10.09.2018 г. процесните 3,290 кг. рязан
тютюн били предадени от инспектор
А.Г. *** на митнически инспектор К. Недков Караиванов.
С
протокол за вземане проба рег. № 669 от 11.09.2018 г. е взета сборна проба от
предадените десет броя найлонови плика, като
в протокола е отразено и общото количество на стоката, а именно 3315 гр.
В
хода на администартивнонаказателното производство била изготвена и митническа
лабораторна експертиза № 07 от 13.09.2018 г./25.09.2018 г. със задача да
определи вида на продукта, предаден от жалбоподателката, за целите на ЗАДС и
код по КН. Видно от същата растителният материал в изследваната проба
представлява нарязани на ивици тютюневи листа- „нарязан тютюн“, без примеси от
нетютюневи фракции и замърсители с минерален произход, който може да се пуши
без допълнителна индустриална обработка. В съответствие с термините и определенията
на чл. 12 ЗАДС изследваната проба представлява тютюнево изделие „тютюн за
пушене (за лула и цигари)“- нарязан тютюн, който може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка. В съответствие с термините и разпоредбите
на Глава 24 на Комбинираната номенклатура, изследваната проба се охарактеризира
като тютюн за пушене, различен от тютюн за наргиле.
С
писмо рег. № 32-281954 от 01.10.2018 г., получено от жалбоподателката М. на
03.10.2018 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, същата е
била поканена да се яви в Митница Столична в седемдневен срок от получаване на
съобщението.
На
04.10.2018 г., след като се
запознала с писмените доказателства по
преписката, препратена от РУ-Сливница в Митница Столична (към момента на съставяне АУАН), свидетелката П.Г.К.- на длъжност главен митнически инспектор в Митница Столична (видно от Заповед № 863 от 02.03.2018 г. на директора на АМ
и длъжностна характеристика), в присъствието на свидетелите Г.И.Т. и Л.Д.Х. и на нарушителката В.Н.М., съставила на последната АУАН № 446 от 04.10.2018 г. за това, че 08.09.2018 г., около
07.00 часа, в гр. Драгоман, обл. София, на ул. „Свети Стефан“, пред № 9, е
държала акцизни стоки- в случая 3,290 кг. нарязан тютюн, без данъчен документ
по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, с което нарушила чл. 126, ал. 1 ЗАДС. АУАН бил
подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителката, като на последната
бил връчен и препис от АУАН срещу разписка. В АУАН жалбоподателката вписала че ще
подаде възражение в тридневния срок.
В законоустановения срок по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН е постъпило възражение срещу акта, в което жалбоподателката
посочила, че при проверката е заявила, че намерената в нея листна маса е за
лична употреба, като допълнила, че е регистрирана като земеделски производител
и се занимава с пчеларство, а от колеги била разбрала, че в гр. София, на
Женския пазар се продава листна маса, която се използва след накисване за
пръскане на овощни дървета, лози и зеленчуци срещу гъсеници, листни въшки,
акари и т.н. Посочила е, че на пчелина не може да се използват химически
препарати и е приложила извадка в потвърждение на твърдението си.
Съгласно служебна бележка с рег. № 32-372879 от
20.12.2018 г. акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и
цигари) според чл.
38 ЗАДС е 152
лв. за килограм, поради което за процесния нарязан тютюн с общо тегло 3,290 кг.
дължимият акциз към 08.09.2018 г. е в размер на 500,08 лева.
Въз основа на АУАН № 446 от 04.10.2018 г. и при идентичност
на фактическа
обстановка, на 11.02.2019 г. е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 704/2018, с което Надежда
Боянова Бучова- Заместник-
началник на Териоториална
дирекция Югозападна (видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение №
2226 от 07.01.2019 г. на директора на АМ), правоприемник на Митница Столична,
оправомощена със Заповед № ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019 г. на директора на АМ, на основание чл. 126, ал. 1, т,
1, вр. чл. 124, ал. 1, чл. 126б, ал. 2 и 128, ал. 2 ЗАДС и чл. 53 ЗАНН е наложила на В.Н.М.
административно наказание „глоба“ в размер на 1000,16 (хиляда лева и 16 ст.) лева за нарушение на чл. 126, ал. 1 ЗАДС и на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС е постановила отнемане в
полза на държавата на 3,290 кг. (три килограма и двеста и деветдесет грама) нарязан тютюн за пушене,
като предмет на нарушението по
чл. 126, ал. 1 ЗАДС.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателката на 20.02.2019 г.
Изложената фактическа обстановка се
установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед №
ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници”; писмо рег. №
32-45306 от 12.02.2019 г., ведно с известие за доставяне; служебна бележка с рег. № 32-372879
от 20.12.2018 г.;
служебна бележка рег. № 32-371086 от 12.12.2018 г., извлечени от Регистър:
Задължения към митническата администрация; АУАН № 445 от 04.10.2018 г.;
възражение вх. № 32-289532 от 08.10.2018 г.; писмо рег. № УРИ 344р-7356 от
10.09.2018 г. на РУ- Сливница, ведно с опис на документите по преписката;
докладна записка рег. № 344р-7356 от 08.09.2018 г.; Протокол за доброволно
предаване от 08.09.2018 г.; Сведение от В.Н.М. от 08.09.2018 г.; декларация от В.Н.М.
от 08.09.2018 г.; Сведение от В.Н.М. от 08.09.2018 г.; Протокол за доброволно
предаване от 08.09.2018 г.; разписка от 10.09.2018 г.; Протокол за вземане на
проба рег. № 669 от 11.09.2018 г.; заявка за експертиза рег. №
ЗАЕ-5800-658/32-251345 от 11.09.2018 г.; Митническа лабораторна експертиза № 07_13.09.2018/25.09.2018
г.; писмо рег. № 32-281954 от 01.10.2018 г., ведно с известие за доставяне; Заповед за изменение на служебно правоотношение № 2226 от
07.01.2019 г. на директора на АМ; Заповед № 863 от 02.03.2018 г. на директора
на АМ и длъжностна характеристика, както и
от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите П.Г.К., Г.И.Т.,
Л.Д.Х., А.Л.Г. и В.Д.К..
Подробно посоченият по-горе доказателствен материал е
непротиворечив, взаимно допълващ се и еднопосочен. Поради това съдът го
кредитира напълно. По отношение времето, мястото на извършване на нарушението и
неговия автор гласните и писмените доказателства са безпротиворечиви. Безспорно по делото се установява видът на намереното у
жалбоподателката М. вещество, а именно тютюн за пушене (за цигари и лула), като
в този смисъл по делото е приложена неоспорената митническа лабораторна
експертиза № 07_13.09.2018/25.09.2018
г., на която съдът се позова при
изграждане на изводите си.
За липсата на бандерол и на документи, доказващи
начисляването на дължимия акциз за процесния тютюн данни се съдържат в
показанията на свидетелите Г.
и К., АУАН и сведенията, дадени от самата жалбоподателка в хода на
полицейската проверка, които косвено се потвърждават и от изложеното във
възражението, подадено от нея. Последните (като
изключим частта, в която жалбоподателката сочи, че е била спряна на улицата,
което не съответства на показанията на полицейските служители, но което обстоятелство
е ирелевантно за съставомерността на нарушението) намират опора в показанията на свидетелите и
писмените доказателства, приложени по делото, доколкото жалбоподателката не отрича, че е закупила тютюна
от неустановено по делото лице и че същият е бил без бандерол, а единствено
твърди, че е за лична употреба и по-конкретно за пръскане на пчелните й кошери,
което обаче не изключва необходимостта, когато тютюнът е годен за пушене, за
същия да се заплати акциз. Съдът обаче не даде вяра на заявеното от жалбоподателката
във възражението й, касателно предназначението на тютюна, доколкото видно от
приложените от самата нея извлечения, необходимото количество тютюн за
направата на разтвор за пръскане против листни въшки, бълхи и др. е 400
гр., а у жалбоподателката е намерено 8 пъти по-голямо количество тютюн.
За стойността на процесните 3,290 кг. нарязан
тютюн съдът се доверява изцяло на наличната по делото служебна бележка с рег. №
32-372879 от 20.12.2018 г., тъй като тя се основава на
разпоредбата на чл. 38 ЗАДС.
За датата на съставяне и връчване на Акта, както и за
датата на получаване на НП от страна на жалбоподателя наличните по делото
доказателства се явяват достоверни и обективни, поради което съдът им се
доверява.
Приложените по делото Заповеди на Директора на Агенция
„Митници“ и длъжностната характеристика на П.Г.К. имат
доказателствена сила за посочените в тях факти и обстоятелства. Поради това
съдът ги кредитира изцяло. От Заповед
за изменение на служебно правоотношение № 2226 от 07.01.2019 г. на директора на
Агенция „Митници“ става ясно, че Надежда Бучова е
Заместник- началник на ТД
Югозападна и като
такава тя е имала право по силата на Заповед № ЗАМ-43/32-8734 от
07.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници” и
чл. 128, ал. 2 ЗАДС да
издава наказателни постановления, включително и процесното НП. Видно от Заповед № 863 от 02.03.2018 г. на директора на АМ,
длъжностна храктеристика на П.Г.К. и нормата
на чл. 128, ал. 2 ЗАДС П.Г.К. (като „главен митнически инспектор“ в Митница
Столична) е имала правомощието да съставя АУАН. Това
означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица.
Доколкото писмените и гласни доказателства са
обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното
им анализиране (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и
съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Въз основа на извършената служебна
проверка съдът достигна до извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа
на него Наказателно постановление са изцяло в съответствие с процесуалния и
материалния закон; отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 ЗАНН; издадени са от компетентни лица
(съгласно приложените по делото Заповеди на Директора на Агенция „Митници“ и
направения по-горе във връзка с тях доказателствен анализ) като при съставянето,
респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в
Акта и в Наказателното постановление. Административнонаказателното обвинение е
ясно и разбираемо формулирано.
Нарушението е извършено на 08.09.2018 г. Деянието и
деецът са установени след експертизата на Централна митническа
лаборогароия, т. е. през ноември 2018 г. Актът е съставен на
04.10.2018 г., което се явява в рамките на 1-годишния срок от извършване на
деянието и 3-месечния срок от установяване на дееца. Наказателното
постановление е издадено след по-малко от шест месеца след съставянето на АУАН, а именно на 11.02.2019 г. Поради това съдът
приема, че в
конкретния случай са спазени и сроковете по
чл. 34 ЗАНН.
Съгласно
чл. 126, ал. 1, предл. първо ЗАДС в административно нарушение е въздигнато
държането на акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза.
От събраните и кредитирани по делото доказателства
съдът приема, че е безспорно установено, че на 08.09.2018
г., около 07.10 часа, в гр. Драгома, обл. София, на ул. „Свети Стефан“, пред № 9, жалбоподателката В.Н.М. е
държала две полиетиленови торбички- една
черна и една с надпис “LIDL”, съдържащо общо 10 бр. полиетиленови торбички съдържащи общо
3,290 кг. тютюн за пушене- без да има документ измежду изброените в чл. 126, ал. 1 ЗАДС.
Съгласно чл. 4, т. 1, вр. чл. 2, т. 2, вр. чл. 12, ал.
1, т. 1 ЗАДС и наличните по делото експертизи намерените у М. пликчета са
съдържали „тютюн за пушене (за лула и цигари)“ и
представлява „акцизни стоки“ по смисъла на ЗАДС. Фактическото
държане на тези стоки от страна на жалбоподателката се доказва
с показанията на свидетелите Г.
и К., Протокола
за доброволно предаване от 08.09.2018 г., АУАН и сведението, снето от самата жалбоподателка. За да бъде осъществен съставът на чл. 126, ал. 1 ЗАДС е необходимо да се докаже не само фактическото
държане на предмета на нарушението, който представлява „акцизна
стока“ по смисъла на ЗАДС, но също така е необходимо да се
установи, че за тази стока нарушителят не е имал нито един от алтернативно
изброените в закона документи- данъчен документ по ЗАДС или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител (когато компютърната
система не работи), или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза. В случая от събраните по делото доказателства се
установи (а и между страните не се спори), че
въпросният рязан тютюн нито е имал бандерол, нито М. е имала за него
касова бележка или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза- доколкото такъв явно не е бил платен/начислен предвид
липсата на бандерол. Поради това съдът приема, че от обективна
страна жалбоподателят е реализирал състава на вмененото му нарушение.
Досежно субективната страна на нарушението безспорно
се установява, че същото е извършено виновно. Тук следва да
се отбележи, че макар и в наказателното постановление да не е конкретизирана
формата на вина като основен субективен елемент от състава на всяко нарушение,
това не може да се счита за съществено нарушение на процесуалните правила. Това
е така, защото съгласно разпоредбите на ЗАНН (за разлика от НК) по правило
непредпазливите деяния са наказуеми, като изключение се допуска само в изрично
предвидените случаи (чл. 7, ал. 2 ЗАНН). В
конкретния случай виновното поведение на М. се извежда от фактите по делото- тя е закупила рязан тютюн
от Женския пазар в гр. София, без бандерол, без касов бон, без
документ за платен акциз, със съзнанието, че покупката й съдържа тютюн и за
него следва, но явно не е начислен акциз с какъвто и да било документ.
Нарушението е формално. За съставомерността му е без
значение качеството на нарушителя- дали той е търговец или клиент. По чл. 126, ал. 1, предл. първо ЗАДС административнонаказателно
отговорно е всяко лице, което държи процесните стоки без съответния документ. С
факта на самото фактическо държане на акцизните стоки без документите по чл. 126, ал. 1 ЗАДС нарушението се счита за довършено.
Съгласно
чл. 126, ал. 1, т. 1 предл. 1 ЗАДС, когато нарушителят е физическо лице и деянието не е
повторно (както в конкретния случай) законово
предвиденото административно наказание „глоба“ е в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева. Според служебната
бележка на л. 32 от делото за 3,290 кг. „тютюн за
пушене“ дължимият акциз към 08.09.2018 г. е 500,08 лева. Това
следва и от разпоредбата на чл.
38 ЗАДС. При това
положение двойният размер на дължимия акциз в случая възлиза на 1000,16 лева, което е и наложеното на
жалбоподателката административно наказание. Отнапред определения в закона механизъм за
индивидуализация на административното наказание не позволява на съда да прави
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради
това съдът приема, че определеното от административнонаказващия орган административно наказание „глоба“ в размер на
1000,16 лева е правилно наложена на В. Михайлива, при справедлив размер на наказанието и в съответствие в нормите на
ЗАДС и ЗАНН.
Настоящият състав споделя изцяло трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл. 93, т. 9 НК, според който маловажен случай е налице, когато с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на
тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че
случаят е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност, както на конкретното деяние, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
По мнение на
настоящия състав, констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност
на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл. 28 ЗАНН в процесния случай.
В този
смисъл следва да се съобрази стойността на невнесения акциз 500,08 лева, чийто
двоен размер- 1000,16 лева, надминава десет пъти стойността,
която законодателят е приел, че може да се квалифицира като маловажен случай в чл. 126б, ал. 2 ЗАДС, при който контролният орган може да
състави фиш по реда на чл. 126б, ла. 1 ЗАДС. Това обстоятелство следва да се отчете като
отегчаващо, което повишава степента на конкретната обществена опасност на
деянието.
На основание
чл. 124, ал. 1 ЗАДС правилно
административнонаказващият орган е преценил, че стоката – предмет на
нарушението по чл. 126, ал. 1 ЗАДС следва да се отнеме в полза на
държавата, независимо чия собственост е.
Водим от гореизложеното съдът намира, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
наказателно постановление като правилно, законосъобразно и при справедлив
размер на наложеното административно наказание- следва да бъде изцяло
потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд-
гр. Сливница
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление № 704/2018
от 11.02.2019 г., издадено от Надежда Боянова Бучова- заместник-директор на ТД
Югозападна, с което на В.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, на
основание
чл. 126, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1, чл. 126б, ал. 2 и 128, ал. 2 ЗАДС и чл. 53 ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,16 (хиляда
лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща двойният размер на дължимия
акциз, съгласно чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС, и са отнети в полза на държавата
3,290 (три килограма двеста и деветдесет грама) кг. нарязан тютюн като предмет
на нарушение по чл. 126, ал. 1 ЗАДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета
АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: