№ 22483
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от Д. АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело №
20231110115196 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на В. Г. У. срещу Решение № ****/05.07.2005 г.
на ************************(с правоприемник *********), постановено по
реда на чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ППЗСПЗЗ, с което се определя на
наследниците на Г. В. С. правото на обезщетение в размер на 1038 лева за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделска земя,
както следва: 1.195 дека в землището на *********, местност „*******“.
Решението се атакува с искане за отмяна или прогласяване за нищожно.
Жалбоподателят В. Г. У. поддържа, че решението е издадено при липса
на компетентност, не е спазена установената форма, допуснато е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, издадено е в
противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Оспорва да е налице влязла в сила заповед на кмета на СО – *******, с
която се одобрява Решението на комисията за определяне на застроена площ.
Моли съда да спре производството до приключване на производството по
преюдициалното дело по обжалване на решението по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
Сочи, че собствеността може да се възстанови по друг начини, определени по
закона. Оспорва да са налице фактическите основания за присъждане на
1
обезщетение по чл. 10б, чл. 10в и чл. 35 ППЗСПЗЗ – липсва застрояване или
друго мероприятие, препятстващо възстановяване. Сочи, че липсва план за
обезщетяване, стойността на обезщетението е силно занижено и е нарушен
редът и условията за определяне на обезщетението като решението е
немотивирано. Счита, че са поставени бившите собственици в неравностойно
положение в зависимост от това, дали им е определено обезщетение чрез земя
или поименни компенсационни бонове. Поддържа, че стойността не е
определена съобразно Наредба за реда за определяне на цени на земеделските
земи , а дори и да е определена съобразно тази стойност, тя противоречи на
принципа на справедливото обезщетение заложен в чл. 17, ал. 5 от
Конституцията на Република България и поради противоречие с акт от по-
висока степен, отправя искане да бъде определена стойността съобразно
действителната пазарна стойност на отчуждените имоти.
Ответната *** взема отношение по жалбата. Счита, че жалбата е
неоснователна. Поддържа , че е налице влязло в сила Решение № 24-2Р от
25.05.2005 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е отказано възстановяване
на собствеността върху нива с площ от 1195 дка, находяща се в землището на
„*********“ в местността „*******“, тъй като имотът е застроен. По делото е
представена Заповед № ********/03.04.2005 г., от която е видно, че
застроената част на имота е именно 1195 кв.м. Относно размера на
обезщетението, ответникът изтъква, че стойността му е определена съобразно
чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ съобразно Наредбата за условията и реда за установяване
на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС №
118/26.05.1998 г. , обн. ДВ 64/1998 г. , в която са регламентирани критериите и
условията за определяне на обезщетението по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Твърди,
че друг метод за определяне на обезщетението е неприложим. Сочи съдебна
практика, според която обезщетението за земеделските земи е такова, каквото
е било към момента на обобществяването , като всяка друга промяна в
характера и предназначението на земите са ирелевантни. Изтъква, че съгласно
чл. 5 от Наредбата, текущата пазарна цена на декар се определя като
началната цена, коригирана по чл. 4, ал. 2 се умножава с коефициент за
пазарен аналог, определен по приложението. Тази разпоредба е отменена с ДВ
обн. 96/–2002 г. , т.е. преди издаване на настоящото решение за обезщетение.
Ето защо сочи, че методът на пазарния аналог е неприложим при определяне
на обезщетение при отказ за възстановяване на земеделска земя. Отправя
2
искане жалбата да бъде отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производството пред *** е образувано по
заявление с вх. № 406 от 28.01.1992 г. от Г. В. С. за възстановяване на
земеделски имот № *******, находящ се в землището на ********* , местност
„*******“ с площ от 2665 кв. м.
Съгласно влязла в сила Заповед № ********/13.04.2005 г. на кмета на
район „*******“ на осн. чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определена застроена
площ от имота в размер на 1195 кв.м. и свободна площ от 1470 кв.м. Тази
заповед е обжалвана от В. У. пред СРС , по което е образувано гр. д. №
18128/2023 г., СРС, 31- ви състав, което производство е прекратено с влязъл в
сила на 08.02.2024 г. съдебен акт поради оттегляне на жалбата от В. У..
С решение № 24-2Р от 25.05.2005 г., Общинска служба по земеделие и
гори „********“ на осн.чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено
правото на собственост на наследниците на Г. В. С. в съществуващи стари
реални граници на имот – нива от 1.470 дка, втора категория, находящ се в
землището на ********* съгласно удостоверение на техническа служба, район
„*******“ и заповед № ********/13.04.2005 г. на кмета на район ******* и е
отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари
граници на следния имот или части от тях: нива от 1.195 дка, втора категория,
находящ се в землището на *********, местността „*******“, имот №
******* от помощен план от 2004 г., заявен с пореден № 7 от заявлението и
установен с опис – декларация. Решението за отказ да бъде възстановена
собствеността е мотивирано със застрояване на част от имота. На осн. чл. 18д,
ал. 2 ППЗСПП, заявителят е уведомен с писмо № 1114/14.06.2005 г., което е
получено лично от Н. Г. Д./ дъщеря на Г. В. С. съгласно представеното
удостоверение за наследници/ на 14.06.2005 г.
С Решение № **** от 05.07.2005 г. на ***Г, гр. ********, област
********** за признатото за възстановяване, но невъзстановено право на
собственост на наследниците на Г. В. С. за описания по-горе имот, е
определена стойност на дължимото обезщетение в размер на 1038 лева или по
869 лева за един декар. Решението е получено от Й. Г. С. на 08.03.2023 г.
От заключението на допусната и приета съдебно-техническа
3
експертиза, се установява, че стойността на процесния имот, признат за
възстановяване, но невъзстановен, определена съгласно заложените в
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделски земи (приета с ПМС № 118/26.05.98 г.) възлиза на сумата от 1002
лева. В отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, вещото лице
установява, че пазарната стойност на чиста земеделска земя е в размер на 700
лева на декар – средна стойност определена на базата на реализирани сделки
по данни на Националния статистически институт, т.е. процесният имот е на
стойност в размер на 766,50 лева.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото писмени доказателства, между които няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
Въз основа на приетото от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в
законоустановения 14 – дневен срок, при наличие на правен интерес и е
насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административния акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е действително. Решението е постановено от
компетентен орган - Общинска служба по земеделие и гори /наименование на
органа към постановяване на обжалваното решение/, на който с нормата на чл.
60, ал.6 ППЗСПЗЗ са възложени правомощия във връзка с възстановяване на
собствеността и обезщетяване на собствениците, при спазване на местната
компетентност. Решението е издадено в писмена форма за действителност и
отговаря на изискванията на чл. 60а ППЗСПЗЗ, като към постановяването му е
отменена нормата на чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ, уреждаща състава на
административния орган. Настоящия състав не констатира нарушения на
съдопроизводствените правила при постановяване на решението.
Не се констатираха и нарушения на материалния закон.
Съгласно чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ , когато заявените за възстановяване
земеделски земи попадат в границите на урбанизираните територии (населени
места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността, собствениците или
4
техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. Паричния размер на дължимото
обезщетение се определя с решение на Общинската служба по земеделие
съгласно критериите заложени в Наредбата за условията и реда за
установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи (приета с ПМС №
118/26.05.98 г.) – арг от чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Видно от приетото по делото
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че паричният
размер на дължимото обезщетение за признатия за възстановяване, но не
възстановен земеделски имот възлиза на 1002 лева. Макар с обжалваното
решение административния орган да определя оценка с по-висока стойност, то
не може да се отмени като материално незаконосъобразно, тъй като
настоящия състав не може да влоши положението на жалбоподателя. По
изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.
Противен извод не следва от възражението на жалбоподателя, че е
нарушен чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България.
Конституцията на РБ гарантира на отчужден собственик право на
равностойно обезщетение. До приключване на процедура по ЗСПЗЗ обаче
жалбоподателят не е собственик на обобществените през 1950 г. земи. Освен
това, в цитираната разпоредба на Конституцията не е посочен нито критерия
за определяне на равностойността на обезщетението, нито моментът, към
който тя следва да се изчисли (към датата на отчуждаване, към дата на
влизане в сила на ЗСПЗЗ, към постановяване на решението за признаване
право на възстановяване или към момента на постановяване на решението по
чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ). При всеки един от тези моменти пазарната цена е
различна. Следователно необходими са други критерии за определяне
равностойността на имота. Тези критерии, и то без да противоречат на
Конституцията са уредени в Наредбата за условията и реда за установяване на
текущи пазарни цени на земеделски земи (приета с ПМС № 118/26.05.98 г.).
Последните отчитат, макар и не пряко, моментът на настъпване на
обедняването, респ. обогатяването на държавата, общината или друг
частноправен субект (за последното аргумент от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ), т.е.
настъпването на пречките за земеделската реституция, с който закона свързва
пораждането на правото на обезщетение.
5
По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба на В. Г. У., ЕГН **********
срещу Решение № ****/05.07.2005 г. на ************************ за
определяне на обезщетение в размер на сумата от 1038 лева за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделска земя с площ от 1.195
дка в землището на *********, местност „*******“, постановено по преписка
за обезщетяване вх. № **** от 05.07.2005 г. на наследниците на Г. В. С..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд ********** в 14 – дневен срок от съобщението му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6