Определение по дело №109/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С Присъда № 201/14.01.2011 г. по н.о.х.д. № 56/2010 г. Районен съд – Г. Д. е признал подсъдимия Д. А. Х. за виновен в това, че на 24.05.2009 г. в местността „С”, находяща се в землището на Г. Г. Д., се е съвкупил с лице от женски пол, което не е навършило 18 години - Р. А. С. от Г. Г. Д. с ЕГН *, като я принудил за това със сила - като я държал с ръка и я притискал с тялото си, и със заплашване - като й заявил, че ще я хвърли в язовира, поради което и на основание чл.152 ал.2 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години в затворническо заведение от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание от определените му с настоящата присъда и със споразумение по НОХД № 34/2010 г. по описа на РС - Г.Д., а именно „лишаване от свобода” за срок от четири години, което наказание същият да изтърпи в затворническо заведение от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата подсъдимият Д. А. Х. е осъден да заплати на гражданския ищец Р. А. С. от Г. Г. Д. с ЕГН *, сумата от 12000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху същата сума считано от датата на деянието - 24.05.2009 г., до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди в останалата му част над присъдения размер е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата д.т. върху уважената част от предявения граждански иск в размер на 480 лв., д.т. в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, както и в полза на държавата сторените разноски на досъдебното производство в размер на 938.65 лева за експертизи, а в полза на РС - Г. Д. да заплати сторените разноски на съдебното производство в размер на 300 лева, както и д. т. за издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева.

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия – А. И П., която я оспорва изцяло като неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Не се споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като същата почивала на едностранчив анализ на доказателствените материали. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин извършването на деянието, както и неговото авторство. Настоява се за отмяна на атакувания С. акт и оправдаване на подсъдимия, или алтернативно – за намаляване на наложеното наказание и прилагане института на условното осъждане, както и коригиране размера на присъденото обезщетение. В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът доразвива съображенията си за неправилност на присъдата и поддържа направените във въззивната жалба искания.

Представителят на О. П. – Б. намира присъдата на първостепенния съд за обоснована и постановена след обективен анализ на всички събрани по делото доказателства. Изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд и моли за потвърждаване на обжалваната присъда. Твърди, че пред настоящата инстанция се правят същите възражения, на които първостепенният съд вече е отговорил в мотивите си К. ревизирания С. акт.

Становището на представителят на държавното обвинение се поддържа и от повереника на гражданския ищец. Последният настоява, че присъденият размер на предявения граждански иск е занижен, но размерът на наложеното наказание – напълно адекватен на извършеното деяние. Моли присъдата на РС – Г. Д. да бъде потвърдена, а въззивната жалба – отхвърлена като неоснователна.

ОС - БлагоевГ. след като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата нужни за неговото правилно решаване. След самостоятелен анализ на доказателствените материали по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящата С. инстанция намира следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. А. Х. е роден на 24.11.1988 г. в гр. Г. Д., с местоживеене и постоянен адрес в гр. Б. българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, ЕГН *. Същият е с обременено съдебно минало: със споразумение № 157/22.01.2010 г. по н.о.х.д. № 34/2010 г. на Районен съд – Г. Д., в сила от 22.01.2010 г., е осъден за престъпление по чл. 197, т. 3 вр. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК на наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години от влизане на споразумението в сила. С Решение № 323/30.06.2008 г. по н.а.х.д. № 397/2008 г. на Районен съд – Г. Д. подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а НК за извършено престъпление по чл. 343, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

На 24.05.2009 г. следобед подсъдимият Д. Х. заедно със сестра си и родителите им – св. А. Х. и В. Х., присъствали на празненство в дома на техни роднини - семейство Х, чиято дъщеря А Х имала абитуриентски бал. В дома на Х се намирала и пострадалата Р. С. – тогава непълнолетна на 16 години, която също била с родителите си – св. Л. С. и А. С.. К. тази дата пострадалата познавала подсъдимия, тъй като Х били техни общи роднини. След като постояли известно време на празненството, гостите се придвижили с автомобили до мястото, от където трябвало да изпратят А Х на училищния абитуриентски бал, като пострадалата и още две лица се качили в колата на подсъдимия. След това гостите се върнали в дома на Х и продължили празненството, разделени в три отделни стаи. Подсъдимият Д. Х. седнал до пострадалата Р. С., която по-късно вечерта се обадила на свидетелката З. Д., с която са близки приятелки, използвайки телефона на подсъдимия. Свидетелката Д. и пострадалата С. се уговорили да се срещнат в центъра на гр. Г. Д.. След този разговор Р. С. решила да си поръча такси, но подсъдимият Х. й предложил да я закара с лекия му автомобил. Пострадалата отишла в другата стая и уведомила родителите си, че ще отиде до центъра с Д. Х., и около 21 часа двамата излезли от дома на Х. Качили се в автомобила на подсъдимия марка "Фиат Пунто" жълт на цвят и тръгнали в посока центъра на Г. Г. Д.. По време на пътуването Х. предложил на С. да й даде да се упражнява да шофира, тъй като по това време полицаите са заети заради абитуриентските балове и няма да има проверяващи. Същата изразила несъгласие, тъй като бързала за уговорената среща, но подсъдимият продължил да настоява, като я успокоил, че няма да се бавят и отклонил автомобила по ул.”С” в посока водоемите, намиращи се над Г. Г. Д. по пътя за местността „П”. Х. отбил по черен път и спрял автомобила в местността „С”, която се намира на около 300 м. от асфалтовия път гр. Г. Д. – „П” и на около 400 м. от градските водоеми, и предоставил на пострадалата С. да управлява автомобила. След като го управлявала за кратко, Р. помолила подсъдимия да си тръгват. Той й казал да слезе от шофьорското място и да си сменят местата, като в момента, в който същата заобикаляла пред автомобила, подсъдимият я хванал за ръцете и я изблъскал К. предния капак на колата. Казал й че трябва сериозно да си поговорят и започнал да й обяснява как нейна съученичка – св. Ц. П., е подала жалба срещу него и че пострадалата е виновна за това. Х. я задърпал К. шофьорското място и я принудил да легне на предните две седалки на автомобила. Притиснал я с тялото си и й заявил, че е планирал всичко това от много време и ще осъществи полов акт с нея, както и че трябва да го слуша, като я заплашил, че в противен случай ще я хвърли в язовира и няма да я намерят. Пострадалата се опитала да вика, но подсъдимият запушил устата й с едната ръка, а с другата започнал да дърпа дънките, с които била облечена, при което повредил ципа им. Въпреки опитите за съпротива, подсъдимият успял да свали дънките и бельото на пострадалата, след което проникнал с половия си член във влагалището й. Пострадалата имала поставена дамска превръзка, тъй като била в менструация, което обаче също не възпряло Х. да довърши започнатото съвкупление. Същият в крайна сметка осъществил вагинален полов акт с пострадалата, който продължил около 5-6 минути, независимо от опитите на последната да се съпротивлява. Х. предупредил пострадалата да не споменава за случилото се на никого, защото ще си изпати.

Х. закарал С. до центъра на гр. Г. Д. и я оставил в близост до Попската градинка, където я чакала свидетелката З. Д.. На излизане от колата отново я предупредил да не казва на никого за случилото се. Като видяла, че пострадалата е разстроена и разплакана, Д. я попитала какво има и С. й споделила, че е станала жертва на изнасилване от страна на Х.. Д. се опитала да я успокои и я изпратила до дома й. Пострадала се прибрала, но не споделила нищо с родителите си, които я посрещнали доста остро заради късното й прибиране около полунощ, което не било характерно за нея. Малко по-късно Х. звъннал по телефона на З. Д., за да търси подсъдимата, тъй като капачето от мобилния й телефон било паднало в колата му и искал да й го върне. Свидетелката му казала, че знае за инцидента, в отговор на което Х. я заплашил да не приказва, че тя ще е следващата и даже й казал да отиде да се позабавлява и с нея. Междувременно след като оставил Р. в центъра, подсъдимият се върнал у Х, от където взел своите родители и заедно се прибрали вкъщи.

На следващия ден – 25.05.2009 г. пострадалата отишла в заведението, в което работила свидетелката З. Д.. Последната я помолила да разкаже на родителите и брат си за това, което е преживяла предната вечер. Тъй като Р. отказала да го направи, свидетелката се обадила по телефона на брата на С. – свидетеля И. С., който по това време бил по работа в С., и му казала, че Р. е била изнасилена от Д. Х.. И. С. подал сигнал в полицията по телефона и веднага потеглил К. Г. Д.. Малко по-късно пострадалата депозирала жалба в РПУ гр. Г. Д. и била прегледана от медицинско лице, за което й е издадено съответното медицинско удостоверение. Същия ден следобед, докато С. Х. бил в дома на С, по телефона му се обадила майката на подсъдимия – В. Х. и му казала, че Р. е подала жалба в полицията срещу Д. за изнасилване. След това отишла в дома на С да говори с тях и да се разберат какво да правят. Същата вечер Р. разказала и на родителите си за случилото се.

По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза на пострадалата, която въз основа на данните от извършения в деня след инцидента медицински преглед, установява наличие на охлузвания и точковидни кръвонасядания по срамните устни и предверието на влагалището на пострадалата Р. С., които се дължат на натиск и триене със или върху тъп предмет с издължена форма, каквито характеристики има и възбуденият мъжки полов член. Посочените травматични увреждания, установени по половите органи на пострадалата С., според вещото лице, са белег за извършен вагинален полов акт, който е осъществен най-вероятно грубо, форсирано, без "откликване". Според заключението на приетата комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза С. е могла да възприема, задържи в паметта си и да възпроизведе правилно възприетите от нея събития и фактите, състояли се на инкриминираната дата. Според двете вещи лица, в резултат на преживяната психотравма, Р. С. е изпаднала в състояние на остра реакция на стрес, която е отзвучала в рамките на около три дни, като впоследствие и К. момента на освидетелстване, същата продължавала да изпитва душевна болка и страдание, свързани с преживяното и последиците му. В съдебно заседание вещото лице К. заявява, че при освидетелстването на пострадалата не са усетили тенденция К. преувеличаване, разказаното от нея е звучало спонтанно, неподправено и навежда К. нещо преживяно.

Така изяснената фактическа обстановка въззивният съд приема за несъмнена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетелите Р. С., А. С., Л. С., И. С., С. Х., Д. Д., А. Х., В. Х., Ц. П., З. Д., Е. К., С. Ш, Й. П.; заключение на съдебно-медицинска експертиза на Р. С. (л. 45-48 от ДП); заключение на съдебно-медицинска експертиза на Д. Х. (л. 64-70 от ДП); заключение на комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза на Р. С. (л. 51-58 от ДП); 2 броя протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум К. тях (л. 5-11 от ДП); протокол за доброволно предаване; медицинско удостоверение (л. 43 от ДП); характеристични данни за подсъдимия; справки за съдимост; както и веществените доказателства по делото – заден капак от мобилен телефон; 1 брой панталони – дънки, сини на цвят, с повреден цип; 1 брой дамска превръзка; 1 брой долно дамско бельо с лилав цвят с черен ластик; 1 брой дамска бяла риза с бродерия с лилава вратовръзка.

Същата фактическа обстановка е възприета и в мотивите К. атакувания С. акт. При служебната проверка на постановената присъда и доказателствената съвкупност по делото, настоящият С. състав намира, че първоинстанционният съд е извършил дължимия коментар и анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени материали са категорични и изключват възможността за различни от възприетите фактически констатации. Както гласните, така и писмените и веществените доказателства установяват еднопосочно гореизяснената фактология по делото. Правилно първостепенният съд, а на собствено основание и настоящата инстанция, дава вяра на показанията на пострадалата Р. С.. Същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и логични и описват в детайли хронологичната последователност на случилото се на инкриминираната дата. Пострадалата разказва реалистично за извършеното спрямо нея посегателство, като в никоя своя част пресъздаденото в нейния разказ не влиза в противоречие с други събрани доказателства. Описаните от нея предшестващи и последващи престъпното деяние обстоятелства се потвърждават от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – св. З. Д., Л. С., А. С., С. Х., Д. Д., С. Ш., Е. К., И. С., което е индиция за достоверност и обективност на нейните показания в тяхната цялост. Разказаното от пострадалата не противоречи и на показанията на свидетелите А. и В. Х – родители на подсъдимия, които потвърждават, че по време на празненството у Х не са се намирали в една стая със своя син и е нямало как да възприемат дали той е излизал от къщата. Казват, че по време на празненството ключовете за автомобила са били у него. Твърдят, че тримата заедно са си тръгнали от дома на Х около 23.30 часа, което по време съвпада с гореописаната от съда фактическа обстановка, при която след като Х. е извършил престъпното посегателство, е закарал пострадалата до центъра на Г. Д., където тя се е срещнала със своята приятелка З. Д.. Последната възприела как С. слиза от колата на подсъдимия. Пострадалата й разказала за случилото се и около полунощ се прибрала у дома, а през това време Х. се върнал на празненството, откъдето взел своите родители и тримата заедно се прибрали у дома. Със същата степен на достоверност, категоричност и безпротиворечивост пострадалата е споделила за случилото се на свидетелите А. С., Л. С., И. С., З. Д., Е. К., които пред съда възпроизвеждат разказаното пред тях от Р.. Достоверността на показанията на пострадалата се подкрепя и от заключенията на комплексната съдебно психологично-психиатрична експертиза и съдебно-медицинска експертиза, от които може да се направи безапелационен извод, че установеното от обективна страна се припокрива напълно с разказа на С.. В деня след инцидента медицински преглед установява наличието на травматични увреждания по половите органи на пострадалата - белег за извършен вагинален полов акт, който полов акт е осъществен най-вероятно грубо, форсирано, без "откликване". Именно извършеният спрямо нея насилствен полов акт обяснява острата стресова ситуация, изживяна от нея и описана от вещите лица, както и изпитаните чувства на страх и ужас, за които говорят и свидетелите А. С., Л. С., И. С., Ц. П., както и свидетелката З. Д., която първа се е видяла с Р. след инцидента и за която казва, че е била разтроена и е плачела. Нейните родители също споделят, че Р. се е разплакала, когато се е прибрала, но са помислили, че причината за това е тяхната остра реакция срещу късното й прибиране. Така анализираните доказателства съпоставени с всички събрани веществени доказателства очертават еднозначно гореописаната фактология по делото и подкрепят изводите на съда относно съставомерността и авторството на деянието.

Отговор на възраженията, които се поддържат от защитата пред въззивната инстанция, досежно противоречията в показанията на св. Д., дадени пред районния съд и тези от ДП; относно липсата на обективно установена находка на сперма при извършеното освидетелстване на пострадалата, както и относно некомпетентността на изготвеното заключение по съдебно-медицинската експертиза, се съдържа в мотивите К. ревизирания С. акт. Настоящият състав изцяло споделя направения от районния съд доказателствен анализ. Показанията на св. Д., дадени на досъдебното производство, не са четени по съответния процесуален ред пред първата инстанция респ. не са приобщени като доказателство по делото, поради което не могат да бъдат обсъждани. Въззивният съд кредитира заключението на горепосочената експертиза като кореспондиращо на цялата доказателствена съвкупност. В съдебно заседание вещото лице подчерта, че липсата на сперма не значи липса на извършен насилствен полов акт. Още повече, че според заключението на експерта по половите органи на пострадалата са установени други обективни белези, сочещи на насилствен полов контакт.

При правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, законосъобразен и обоснован е изводът на РС – Г. Д., че от обективна и субективна страна подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Авторството на деянието и вината на подсъдимия в осъществяване на престъпната дейност са доказани безспорно и категорично.

От обективна страна подсъдимият Д. А. Х. е извършил престъпление по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК като на 24.05.2009 г. в местността „С находяща се в землището на Г. Г. Д., се е съвкупил с лице от женски пол, което не е навършило 18 години - Р. А. С. от Г. Г. Д. с ЕГН *, като я принудил за това със сила - като я държал с ръка и я притискал с тялото си, и със заплашване - като й заявил, че ще я хвърли в язовира. Подсъдимият Х. е извършил посегателство, накърняващо обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността, осъществявайки престъпното съвкупление - с половия си орган е проникнал във влагалището на пострадалата, преодолявайки несъгласието й с употреба на сила и заплашване. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като единствена възможна форма на вината за този вид престъпления. Х. е съзнавал, че се съвкупява с пострадалата въпреки нейната воля, употребявайки за това сила и заплашване, целейки настъпването на общественоопасните последици.

В санкционната част на присъдата настоящата инстанция намира следното:

За престъплението по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години. Налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние, като времето, мястото и обстановката, при които същото е извършено, а именно: през тъмната част от денонощието, в местност отдалечена от населено място или от главен път, в близост до водоем - фактори, засилващи чувството на страх у пострадалата, че подсъдимият може реално да изпълни отправените спрямо нея заплахи. За да осъществи намеренията си, подсъдимият се е възползвал от доверието на пострадалата, която го е познавала преди датата на инкриминираното събитие. К. тези обстоятелства следва да се добави и високата степен на обществена опасност на самия подсъдим, свързана с характеристичните му данни и обремененото съдебно минало, говорещи за едно трайно престъпно поведение, като се събраха данни и за други негови неправомерни действия, подобни на процесното престъпление (св. З. Д., Ц. П., Й. П.). Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е ниската му възраст. При неправилно преценен от районния съд превес на смекчаващите спрямо отегчаващите вината обстоятелства, същият е определил наказание „лишаване от свобода” под средния размер - за срок от четири години. Неправилно първостепенният съд е определил и вида на пенитенциарното заведение и режима, при който следва да бъде изтърпяно наказанието „лишаване от свобода”, прилагайки разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Подсъдимият има предходно осъждане по НОХД № 34/2010 г. по описа на РС - Г.Д. на „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, поради което наказанието по настоящото дело следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим, съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Доколкото обаче липсва протест на прокуратурата както по отношение размера на наложеното от районния съд наказание, така и по отношение вида на пенитенциарното заведение и режима, при който следва да бъде изтърпяно наказанието, въззивният съд не може да коригира първоинстанционния акт в горната насока, предвид забраната за влошаване положението на подсъдимия.

Правилно РС – Г. Д., на основание чл. 23 НК, е наложил на подсъдимия най-тежкото от определените му с присъдата по настоящото дело и със споразумението по НОХД № 34/2010 г. по описа на РС - Г.Д. наказание и му е възложил сторените разноски в производството.

Настоящият С. състав намира в гражданскоправната част присъдата за законосъобразна, обоснована и справедлива. Гражданската отговорност на подсъдимия спрямо гражданския ищец е ангажирана на основание чл. 45 ЗЗД, т. е. на плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно престъплението по чл.152, ал.2, т.1 във вр. с чл.152, ал.1, т.2 от НК е виновно и противоправно извършено. Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Въззивният съд, след като прецени обстоятелствата при извършването му, намира, че размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е справедлив, като до пълно предявения й размер претенцията за неимуществени вреди е правилно отхвърлена.

Като заключителен извод може да се посочи, че присъдата на Районен съд – Г. Д. следва да бъде потвърдена. При извършената служебна проверка не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, ОС - Б.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 201/14.01.2011 г. по н.о.х.д. № 56/2010 г. по описа на Районен съд – Г. Д..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: