Р Е Ш Е Н И Е
Номер………. 26.05.2021г.
гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
окръжен съд – търговско отделение, на 20.04.2021г., в публично съдебно
заседание, в следния състав:
Председател: АННА ТРИФОНОВА
Членове: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Н., като разгледа докладваното от съдията Симитчиев въззивно
търговско дело номер 1039 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на против Решение №260384/01.12.2020
по гр.д. №2455/2020г. по описа на Районен
съд-Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която се отхвърля иска на Г.А.Н., ЕГН **********,***
за осъждане на ЗД „Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. ***, да й заплати обезщетение за претърпени от Г.А.Н.
неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2018г., за
разликата над сумата от 2100 / две хиляди и сто лева / лева до пълния предявен
размер от 5000 лв, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
08.10.2019 г., КАКТО И В ЧАСТТА
МУ, с която се отхвърля иска на Г.А.Н.,
ЕГН **********,***, чрез адв. П.Д.Д. - БАК със съдебен адрес:***, като майка и
законна представителка на А.Г.Н., ЕГН **********,***, за осъждане на ЗД „Б.И."
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати обезщетение
за претърпени от А.Г.Н. неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на
18.10.2018г., за разликата над сумата в
размер на 1750 / хиляда седемстотин и
петдесет лева / лева, до пълния предявен размер от 7000 лв, ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на постановеното
първоинстанционно решение, свързани с неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, както
и с неправилност на извода за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалите. Направено е искане да се отмени решението в обжалваните части
и да се постанови друго, с което да се уважат исковете в пълния предявен
размер.
В законния срок е постъпил отговор от ЗД „Б.И." АД,
в който се оспорват направените със въззивната жалба възражения и оплаквания.
Направено е искане да се потвърди решението на Районен съд в обжалваните части.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
По делото са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация по чл.432 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди на всяка от ищците, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2018г., около 17.00 часа
на път III-666, километър 9-ти в землището на с.Гранит, обл. Стара Загора, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Опел-Астра" с per. № ***,
причинено виновно от П. М.И., който нарушил правилата за движение по пътищата и
допуснал пътнотранспортно произшествие, при което возещите се в управляваното
от последния МПС пътници Г.А.Н. и дъщеря й А.Г.Н. получили наранявания. По делото пред
настоящата инстанция не са въведени възражения относно настъпването на
процесното ПТП, участието на ищците в същото, като пътници в автомобила и
пострадали лица, както и относно вида на претърпяните от тях телесни увреждания,
поради което тези факти не са спорни и не следва да се преразглеждат от
въззивната инстанция.
Няма спор също така, че към момента на настъпване на ПТП,
л.а. „Опел-Астра" с per. № ***, управляван от П. М.И., е имал валидно
сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със
ЗД „Б.И." АД със срок на действие на застрахователния договор от
08.02.2018 г. до 07.02.2019 г. Не е спорно и че ищците са завели претенция при
ответното дружество с молба от 08.10.2019 г., с която ищците предявили искане
за изплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди пред ЗД „Б.И."
АД. След разглеждане на предявената претенция и проведени преговори, ЗД „Б.И."
АД отказало да изплати обезщетение на ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 18.10.2018г. ПТП
Така, основния спорен въпрос е не дали ответния
застраховател отговаря за причинените на ищците вреди въз основа на сключената
за автомобила, управляван от виновния водач, застраховка ГО, а относно обема на
отговорността на застрахователя. С оглед изложените в жалбата възражения
относно приложението на критерия по чл.52 ЗЗД, на основание чл.269 ГПК, от
настоящата инстанция следва да се преценят, от една страна, вида на
претърпените от ищците телесни увреждания, степента, характера и интензитета на
претърпените от тях негативни емоционални изживявания, болки и страдания при и
вследствие процесното ПТП в периода на възстановяване след това, вкл.
продължителността му, респ. степента на възстановяването на пострадалите, а от
друга, съответната им справедлива парична обезвреда съобразно икономическата
конюнктура в България към датата на настъпване на ПТП, вкл. нормативно
определените лимити на отговорност на застрахователите към този момент.
От събраните пред първата инстанция доказателства
(медицинска документация и СМЕ се установява, че Г.А.Н. при процесното ПТП е
получила „контузия на главата в ляво
слепоочно и челно и охлузвания на лицето в ляво. Лекостепенно мозъчно
сътресение“, а малолетното ѝ дете А.Г.Н. – „Контузия на
главата и тялото. Лекостепенно мозъчно сътресение“, които увреждания са
характер на леки телесни повреди и кореспондират с механизма на ПТП. За двете
пострадалите е приложено адекватно болнично лечение по клинична пътека,
продължило и за двете пострадали двете по 4 дни, с последващи препоръки за
контролни прегледи след 5 и 10 дни. Не са регистрирани усложнения по отношение
на травмите. Всяка от ищците е претърпяла умерено изразени болки и страдания в
рамките на първата седмица след ПТП. За в бъдеще не се очакват оплаквания и
усложнения. Периодът за възстановяване на ищците е бил в рамките на 2-3
седмици. Приложените лекарствени средства на бебето А.Г.Н. са съобразени с
възрастта, приложени са в адекватни дози и в съвсем кратък интервал от време и
не оказват въздействие при биологичното формирането на организма и имунната
система. Липсват доказателства ищците да са получили психически травми
вследствие на настъпилото ПТП, като осъществените спрямо тях медицински
интервенции не могат да окажат въздействие върху нормалните физиологични
процеси на пострадалите след изтичане на възстановителния период. Съдът
кредитира заключението като компетентно и обосновано.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че се касае се за
претърпени от всяка от ищците леки телесни повреди, с период на болнично
лечение 4 дена и период на възстановяване 3 седмици, без усложнения или трайни
последици. По делото, освен епикризите и допуснатата СМЕ, не са ангажирани от
ищците други доказателства, напр. свидетели, установяващи описаните в ИМ
неблагоприятни емоционални преживявания (шок, тежък стрес, отпадналост, умора,
раздразнителност, силно вътрешно главоболие, страх при превоз в автомобил,
безпокойство, напрегнатост, промяна на поведението на детето при превоз в
автомобил) вследствие ПТП, поради което твърденията за тези факти, доколкото не
могат да се презюмират, се явяват недоказани.
Като взе предвид гореизложното, съдът приема, че
справедлив размер на обезщетението за претърпените от всяка от ищците неимуществени
вреди е сумата от 3000 лв, която съответства на вида, характера, интензитета и
продължителността на търпените негативни усещания от ищците вследствие ПТП, на
икономическата ситуация в страната към датата на ПТП – 2018г., както и на
обществената представа за справедлива обезвреда на подобен вид леки увреждания,
които са (за щастие) отшумели много бързо, в рамките на по-малко от месец.
В тази връзка, съдът съобрази, че от доказателствата по
делото се установява, че ищцата Г.Н. е била на задната седалка на автомобила
без поставен предпазен колан, а детето А.Н., към този момент бебе на месец и
нещо, е превозвано в ръцете на майката, а не в специално бебешко столче за
автомобил. Тези факти безспорно са допринесли за настъпване на вредните
последици от ПТП – установените леки телесни повреди. Въззивният съд обаче,
като съобрази данните от заключенията на СМЕ и САТЕ и установения по делото
механизъм на ПТП, според който, водачът на л.а. е загубил контрол върху него,
вследствие което автомобилът е излязъл от пътя и се е преобърнал по таван,
както и че травмите на ищците са от удари в тавана, намира, че при така
установения механизъм на ПТП, предвид преобръщането на автомобила по таван,
движението на пострадалите е било не толкова напред, колкото нагоре към тавана
на автомобила, при което, триточковите колони не са били ефективни, доколкото
за тях е известно, че технически, основно и в най-голяма степен предотвратяват
движението на тялото на пътника напред, а не встрани и нагоре, както е характерно
при преобръщане на автомобил по таван, какъвто е и настоящия случай.
Ето защо, съдът приема, че степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищците е в размер на 10 %, тъй като, дори с поставени
колани или в бебешко столче, не би се предотвратило движението на телата им в
посока нагоре и настрани при преобръщането на автомобила, от което в случая са
настъпили травмите им. По изложените съображения, съдът намира, че дължимото се
от ответния застраховател на всяка от ищците обезщетение, след намаляване с
така определения процент съпричиняване, е в размер на по 2700 лв, до който
размер се явяват основателни предявените искове, ведно със законната лихва
върху присъдените обезщетения от 18.10.2018г. до окончателното изплащане. За
разликата над сумата от 2700 лв, до пълните им предявени размери от 5000 лв за Г.А.Н.
и от 7000 лв за А.Г.Н., исковете ще се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
Гореизложеното налага първоинстанционното решение да се отмени в ЧАСТТА МУ, с която се
отхвърля иска на Г.А.Н., ЕГН **********,*** за осъждане на ЗД „Б.И." АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, да й заплати обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на
18.10.2018г., за разликата над уважения
размер от 2100 / две хиляди и сто лева / лева, до сумата от 2700 (две хиляди и
седемстотин) лева, ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 08.10.2019 г., КАКТО И В
ЧАСТТА МУ, с която се отхвърля иска на Г.А.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Д.Д.
- БАК със съдебен адрес:***, като майка и законна представителка на А.Г.Н., ЕГН
**********,***, за осъждане на ЗД „Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление: гр. *** да заплати обезщетение за претърпени от А.Г.Н.
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2018г., за разликата над уважения размер от 1750 / хиляда седемстотин и петдесет / лева,
до сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева, ведно със законната лихва
върху тази разлика, считано от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане, ВМЕСТО
КОЕТО ще бъде осъдено ЗД „Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.в качеството им на
изпълнителни директори да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***, още 600 лв
обезщетение за претърпените от Г.А.Н. неимуществени вреди, в резултат на ПТП
настъпило на 18.10.2018г., а на Г.А.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Д.Д. -
БАК със съдебен адрес:***, като майка и законна представителка на А.Г.Н., ЕГН **********,***,
още 950 лв обезщетение за претърпени от А.Г.Н. неимуществени вреди, в резултат
на ПТП настъпило на 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.10.2019 г. - датата, на която ответното дружество е уведомено за
настъпилия пътен инцидент с пострадали лица. В останалата част, първоинстанционното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
Относно разноските:
Пред първата инстанция, още с ИМ, ищците са направили
искане за освобождаване от държавна такса, по което първоинстанционния съд се е
произнесъл едва с решението, като е оставил молбата за освобождаване без
уважение, с посочване, че решението му в тази част е с характер на определение
и не подлежи на обжалване. Решението, в което е обективиран отказът, е връчено
на ищците на 21.12.2020г., като те са можели да го обжалват като преграждащо,
на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, в законния 1-седмичен срок от връчването
му, независимо от указанието, че определението не подлежи на обжалване. В
рамките на този срок обаче, жалба против отказа за освобождаване от държавна
такса и разноски не е постъпила, поради което същият е влязъл в сила, с оглед
на което настоящия въззивен състав не би могъл да преразглежда този въпрос.
При този изход на делото, ищците имат право на присъждане
на разноските съразмерно с уважената част от исковете, а ответника – съразмерно
с отхвърлената част.
Пред първата инстанция, ищците са направили разноски от
общо 500 лв за експертизи, като са били представлявани от адвокат при условията
на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, т.е. не са сторили разноски за адвокатски
хонорар.
Пред настоящата инстанция, ищците са направили разноски
от 163 лв за държавна такса и също са били представлявани безплатно от
упълномощения адвокат П.Д..
Следователно, предвид уважения размер на исковете от общо
5400 лв, на ищците се следват по съразмерност разноските пред първата инстанция
за експертизи от 225 лв, както и разноските пред настоящата инстанция от 30,97
лв за държавна такса. На основание чл.38, ал.2 от ЗА, на представлявалия ги
безплатно адвокат, по съразмерност, се следва възнаграждение от 400,50 лв за първата
инстанция (където вече са му присъдени 285,54 лв) и 140,26 лв възнаграждение за
въззивното производство. Ето защо и с оглед направеното от ищците искане,
следва на представлявалия ги безплатно адвокат П.Д. да се присъдят още 114,96
лв разноски за представителството пред първата инстанция, както и 140,26 лв за
производството пред въззивната инстанция
Пред първата инстанция, ответникът е направил общо 300 лв
разноски за експертизи, а за производството пред настоящата инстанция не са
представени доказателства за извършени разноски. Следователно, на ответника се
следват, съразмерно с отхвърлената част от исковете, 165 лв разноски за експертизи в производството пред първата инстнация.
Тъй като районният съд му е присъдил 275,06 лв, първоинстанционното решение ще
се отмени в тази част, за разликата над сумата от 165 лв до сумата от 275,06 лв
разноски за експертизи пред първата инстанция, които ищците са осъдени да
заплатят на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260384/01.12.2020 по гр.д. №2455/2020г.
по описа на Районен съд-Стара Загора в ЧАСТТА МУ, с която се отхвърля иска
на Г.А.Н., ЕГН **********,*** за осъждане на ЗД „Б.И." АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. ***, да й заплати обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2018г., за разликата над уважения размер от 2100 /
две хиляди и сто лева / лева, до сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин)
лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 08.10.2019 г.,
КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която се
отхвърля иска на Г.А.Н., ЕГН **********, като майка и законен представител на А.Г.Н.,
ЕГН **********,***, за осъждане на ЗД „Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. *** да заплати обезщетение за претърпени от А.Г.Н.
неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 18.10.2018г., за разликата над уважения размер от 1750 / хиляда седемстотин и петдесет / лева,
до сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева, ведно със законната лихва
върху тази разлика, считано от 08.10.2019 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И."
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К.в качеството им на изпълнителни директори да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***,
още 600 лв обезщетение за
претърпените от Г.А.Н. неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на
18.10.2018г., а на Г.А.Н., ЕГН **********,***, като майка и законен
представител на А.Г.Н., ЕГН **********, живуща на същия адрес, още 950 лв обезщетение за претърпени от
А.Г.Н. неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2018г., ведно
със законната лихва върху присъдените суми, считано от 08.10.2019 г. - датата,
на която ответното дружество е уведомено за настъпилия пътен инцидент с
пострадали лица, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от С.С.П.и К.Д.К.в качеството им на
изпълнителни директори да заплати на Г.А.Н., ЕГН **********,***, ЛИЧНО И КАТО
МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ на А.Г.Н., ЕГН **********, живуща на същия адрес,
разноските пред първата инстанция за
експертизи от 225 лв, както и разноските пред настоящата инстанция от 30,97 лв
за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И."
АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.С.П.и
К.Д.К.в качеството им на изпълнителни директори да заплати на адв. П.Д.Д. - БАК със съдебен адрес:***, на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, още 114,96 лв разноски за безплатно представителство на
ищците пред първата инстанция, както и 140,26 лв за производството им пред
въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Решение №260384/01.12.2020 по гр.д. №2455/2020г.
по описа на Районен съд-Стара Загора в
ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която се ОСЪЖДА Г.А.Н., ЕГН **********, лично и в
качеството й на законен представител на А.Г.Н., ЕГН **********,***, да заплати
на ЗД „Б.И." АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от С.С.П.и К.Д.К.в качеството им на изпълнителни директори,
направените по делото разноски за експертизи, за
разликата над сумата от 165 лв, до сумата от 275,06 лв.
ПОТВЪРЖДА Решение №260384/01.12.2020 по гр.д.
№2455/2020г. по описа на Районен
съд-Стара Загора В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.