МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7 ОТ 17.04.2018г. ПО НОХД
№398/2016г. ПО ОПИСА НА КРС
С Обвинителен акт на РП-Козлодуй подсъдимия Н.А.К. роден на *** година в гр. Кнежа, живущ ***,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, работи „АЕР” АД Козлодуй на длъжност
„ръководител сектор”, не осъждан, ЕГН ********** е обвинен в това,
че на 16.07.2016г. около
03,22 часа в гр. Козлодуй по ул. „Христо Ботев” е управлявал МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес Е 220” с рег. № ВР 43 35 ВВ, с концентрация на
алкохол над 1,2 на хиляда /1,33 на хиляда/, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510” с фабричен № ARDN 0016, определено на основание Заповед № Iз – 789/2010 година на Министъра на вътрешните работи и с
Заповед № 313/30.04.2014 година на Началник на РУ Козлодуй за определяне на
технически средства за извършване на проверка за употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС и одобрени по реда на Закона за
измерванията.- престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация
на деянието. Счита че от
събраните по делото доказателства обвинението се доказало по
несъмнен начин, с оглед и на което
подсъдимия следвало да бъде признат
за виновен в извършването на престъплението по чл.343 б, ал.1 от НК. По отношение на индивидуализиране на наказанието представителят на държавното обвинение
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
при условията на чл. 54 от
НК , а именно
лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което да бъде
отложено на основание чл. 66,
ал.1 от НК за срок от три години, като комулативно
мс това му бъде наложено наказание „глоба” в размер
на 300.00 лева.Прокурорът пледира на основание
чл. 343г от НК на подсъдимия да
бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от една година.
Подсъдимият на досъдебното производство не се признава за виновен и се
възползва от процесуалното си право да не дава обяснения.В съдебно заседание редовно призован, се явява лично, както и се представлява от упълномощения от него защитник –адв.Х. от
ВАК. В хода на съдебните прения същият моли съдът да признае подсъдимия за невиновен в извършването на описаното престъпление.Твърди, че
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, както и, че не се
спазени изискванията, визирани в Наредба №30/27.06.2001г.
По
делото са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и логическо единство, както и във връзка
с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият К. е
правоспособен водач на МПС и не е осъждан за извършено престъпление от общ
характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК.
Не се спори, а и се установи по несъмнен
начин от събраните по БП №311/16 год. на РУП-Козлодуй писмени доказателства, че
на 16.07.2016г. в гр. Козлодуй на паркинг пред блок 51 е установен от
полицейски служители в МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е 220” с рег. № ВР
43 35 ВВ, негова собственост.При слизане от автомобила си е поканен да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство.След проведен
разговор с подсъдимия, последният се съгласил
и му била извършена проба за употреба на
алкохол с техническо средство - „Алкотест Дрегер
7510” с фабричен № ARDN 0016. Индикаторът
отчел 1,33 на
хиляда съдържание на алкохол в издишания
от К. въздух. Заради отчетения алкохол
свидетелят В. съставил
на подсъдимият акт за установяване на административно нарушение № 284563/16.07.2016 година /л.4 БП/. В АУАН е записано, че в 03,22 часа на водача е издаден талон за
медицинско изследване №0321474/16.07.2016 год. /л. 12 БП/ и връчен на
подсъдимият в 03, 45 часа на с. дата.Гореизложената фактическа обстановка се установява
от свидетелските показания на В., С. и и Т.-всички
полицейски служители, въпреки че не се представиха доказателства за това на
съда са познати като дългогодишни такива.Спорното по делото е установено ли е
наличие на алкохол в кръвта му над 1,2%о и нарушена ли е процедурата по Наредба
№30 от
27.06.2001год. и оттук следва ли да бъде оправдан.
Не се потвърди
фактическата обстановка, твърдяна в обстоятелствената
част на обвинителния акт по един категоричен и небудещ
съмнение начин, а именно, че на процесната дата подс. К. е управлявал МПС след употреба на алкохол над 1,2%о,
а именно 1,33%о -престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
При постановяване на присъдата съдът съобрази
правилното приложение на
закона и съобразени ли са изискванията на Наредба №30/2001год. / последно изменение –ДВ бр.23 от 17.03.2006год./, а от там
извода за съставемореноста на деянието на подс. К. по
чл.343б, ал.1 от
НК.
Редът за установяване на употребата на алкохол
или друго упойващо вещество на водачите на МПС е регламентиран в Наредба №30 от 27.06.2001год.Съгласно
чл.1, ал.2 от същата наредба, употребата
на алкохол се установява посредством използвуване на
съответни технически средства и/или чрез медицински или лабораторни
изследвания.Алтернативността, заложена в Наредбата
дава възможност, както е и сторено в случая, да се извлече извод за алкохолната
концентрация при подсъдимия, единствено на основа показанията на техническото
средство Дрегер.Съгласно
чл.2, ал.2 от Наредба 30 за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на МПС, с лабораторно изследване се установява
употребата на алкохол, когато водачът откаже, оспори или физическото му
състояние не позволява извършване на проверка с техническо средство.В случая
подсъдимият нито е отказвал, нито физическото му състояние не е позволявало да
бъде тестван с техническо средство, а е оспорил показанията на уреда. В обвинителният акт
по делото се твърди, че подсъдимия е спрян за проверка от служителите на МВР и
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство на 16.07.2016 г в 03,22
часа. Веднага след това е задържан в поделенията на МВР - РУ Козлодуй от 03,22
часа до 09,00 часа /заповед за задържане л.35 БП/. Талона за медицинско
изследване е връчен на К. в 03,45 часа.Така на подсъдимият не е дадена
възможност да даде своевременно кръвна проба за изследване.Подс.
К. е задържан със заповед за задържане на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т.1
от ЗМВР на 16.07.2016 година в 03,22 часа. Съгласно чл. 76, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да конвоират задържани лица по чл. 72 от ЗМВР,
но при спазване на инструкция № 8121з-794 от 29.10.2014г за организацията и
реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, съгласно която за
конвоираните лица следва да има заповед – приложение № 5 към чл. 28, ал. 2.
Такава заповед не се представи, поради което считам, и не се намериха
доказателства за конвоирането на задържания подсъдим до спешния център в
гр.Козлодуй.С оглед ограничено правото на свободно придвижване нна подсъдимият не му е дадена възможност да посети в
определения в талона краен час филиала на спешен център в град Козлодуй, което
въвежда на извода, че в случая няма валиден отказ съобразно чл.6 от Наредба №
30/2001 година.По делото е приложен протокол за медицинско изследване/Л.11- бп/ от неустановена дата на месец юли 2016 година. От
съдържанието на същия е видно, че се касае за различен случай от процесния. Съобразно приложения протокол на К. е извършена
проба с техническо средство в 03,45 часа, а в процесния
случай, посочения в АУАН час е 03,22 часа. Посочено е, че в 03,30 часа, на тази
неустановена дата К. е отказал да даде кръвна проба, докато талона за
медицинско изследване е връчен на подсъдимия в 03,45 часа, т.е. 15 минути след
твърдения отказ.Друго съществено противоречие в него е записаното, че
предварителната констатация за употреба на алкохол или друго упойващо вещество
е извършена на 16.07.2016г. в 03.45 часа в Козлодуй на ул. „Христо Ботев”, като
не е отбелязано с какво техническо средство.Описателната част в протокола също
е съществено различна от описателната част в АУАН по отношение на количество и
вида на алкохол и часа на употребата му.
Останаха недоказани твърденията на държавното обвинение, че
подсъдимия видимо е бил в нетрезво състояние.В показанията си в с. з. свидетеля
С.В. - актосъставител и свидетеля М.С., заявиха, че
подсъдимия не е лъхал на алкохол, не е изглеждал пил, поради което полицейските
служители са предположили, че леко неадекватното му държане по време на
проверката е в резултат на лични причини.От показанията на свидетеля В. се
установи, че няма доказателства К. *** и да е отказвал да даде кръвна проба на
16.07.2016 година.В показанията си свидетеля М.С. твърди, че подсъдимия е
задържан и разпитван в полицейското управление, и е бил в арест за 24 часа.В
неустановено по делото време свидетеля твърди, че К. е съпроводен до спешния
център, без да има яснота дали е взета кръвна проба от подсъдимия. С. също така
описва коренно различна обстановка от описаната в обвинителния акт. Свидетеля
заяви, че проверката на подсъдимия е извършена след като е паркирал, оправил е
багажа със съпругата си и са тръгнали да се прибират, без да е спиран по
установения ред, тъй като звуковата сигнализация на патрулния автомобил не е
работела. Мястото на проверката също е различно от посоченото в
обстоятелствената част на обвинителния акт, АУАН и Протокол за мед. изследване.
От показанията на свидетеля не може да се направи категоричен извод, че
отразените обстоятелства в обвинителния акт и приложените по делото документи
касаят едно и също деяние.Свидетелят Е.Т. заяви в в
с. з., че са предположили, че подс. К. е водача,
видял е в гръб шофьора и е приличал на мъж.От прочетения разпит по реда на 281,
ал.1, т.4 НПК на свидетеля Н.М. /изписан на ръка от полицейски служител л.22-23
БП/ става ясно, че на 16.07.2016 година около 03,50 часа служители на полицията
са довели К. за да даде кръв за анализ. В протокола за медицинско изследване е
записано, че подс. К. е отказал кръвна проба в 3,30
часа, а предварителната констатация за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество е извършена на 16.07.2016г. в 03.45 часа в Козлодуй на ул. „Христо
Ботев”, т.е. налице е отново съществено разминаване във фактическата
обстановка.
Допуснатите нарушения по наредба №30/2001год. са довели до неясноти
,свързани с правата и задълженията на подсъдимия по цитираната наредба са
рефлектирали върху правото му да се защитава адекватно и фактически той е бил
лишен от талон за кръвна проба.
Съдебната практика е последователна,че елементът от престъпния състав по
чл.343б,ал.1 от НК-„концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда,установено по надлежния ред” е доказан, когато съответната величина над
посочения размер се установи по несъмнен начин и с предвидените от закона
средства.Поради това, че при посочените
нарушавания на реда по наредба №30/2001год. относно установяване концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия, не може да обоснове отговорността му като водач на МПС по чл.343б ал,1 от НК, то следва да се
приеме, че той не е осъществил състава на това престъпление.От гореизложеното следва извода,
че съставът на престъплението по чл.343б ал.1 от НК не е доказан и деецът не
може да носи отговорност по предвидените за този състав признаци за субективна и обективна страна.
Като елемент от състава
на престъплението в закона е посочено точно определена величина в границите на минимума,
за съдържанието на алкохол в кръвтта
на дееца - над 1.2%о, очертаващи наказателната му отговорност, за разлика от отговорността по административен ред по ЗДвП. Следователно
точното й определяне е от съществено значение
за характера на отговорността на дееца. Тази
следва да се определи по несъмнен начин само с предвидените
от закона средства, което не е направено
от органите на разследването.
При така установената
фактическа обстановка и при този разбор на доказателствата съдът намери, че не са налице основания
за постановяване на осъдителна присъда.
Не се установи
по несъмнен начин с предвидените от закона средства съдържанието на алкохол в кръвта
на подсъдимия, което може
да обоснове от обективна страна
наличието на елементите на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК.
По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
извършеното престъпление и участието на обвиняемия
в него, като по силата на
чл.103 ,ал.1 от НПК тежестта да се
докаже обвинението по дела от
общ характер лежи върху прокурора
и разследващите органи.
В поцесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия
не е доказано по несъмнен начин.
В хода на настоящето съдебно производство не се установи по един
категоричен и небудещ съмнение начин, че деянието на подсъдимия съставлява престъпление, поради което
и на основание чл.304 НПК съдът призна подсъдимия К. за НЕВИНОВЕН в това на 16.07.2016г.
около 03,22 часа в гр.
Козлодуй по ул. „Христо Ботев” е
управлявал МПС – лек автомобил марка „Мерцедес Е 220” с рег. № ВР 43 35 ВВ, с
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда /1,33 на хиляда/, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDN 0016, определено на
основание Заповед № Iз – 789/2010 година на Министъра
на вътрешните работи и с Заповед № 313/30.04.2014 година на Началник на РУ
Козлодуй за определяне на технически средства за извършване на проверка за
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС и одобрени
по реда на Закона за измерванията.
Предвид гореизложеното съдът призна подс. К. за НЕВИНОВЕН по предявеното му обвинение.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: