РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. К., 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20245320200464 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 ал.4 от ЗМВР.
Производството е образувано по жалба на П. К. К., против Заповед за
задържане на лице рег. № **4 г., издадена от П. Н. К. – ст. полицай към група
ППД на с-р ОП към Р. У. - К. при О.Д. на М.В.Р.- П.. Оспорва
законосъобразността на заповедта за задържане и моли за отмяната й. Счита,
че същата е неправилна, незаконосъобразна, издадена в нарушение на
приложимия материален и процесуален закон. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна. Пледира, че с оглед
фактическите обстоятелства, са били налице основанията за издаване на
процесния акт. Представя се пълната преписка по издаване на оспорената
заповед.
Районна прокуратура- П., ТО-К. не взема становище.
Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице № **4 г., издадена
от П. Н. К. – ст. полицай към група ППД на с-р ОП към Р. У. - К. при ОД на
1
МВР- П.. С нея на основание чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е разпоредено
задържане за срок до 24 часа на лицето П. К. К.. Като мотиви е посочено – за
лицето има данни, че на 29.09.2024г. около 02:30 часа срещу магазин к.о.о.п.
С. В. О. К. след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейските
органи да изпълняват задълженията си по служба. Съставен АУАН по ЗМВР.
Представена е преписката по издаването й, съдържаща освен процесната
заповед, декларации за разяснени права по чл. 72 ал. 5 от ЗМВР, протокол за
личен обиск и разписка за върнати вещи и пари на задържано лице,
представени са доказателства за заеманата длъжност на ответника, както и
докладна записка от ответника и АУАН бл. № * от *г.
По делото са разпитани като свидетели служителите на РУ на МВР К. К.
К. и Г. Т., от показанията на които се установява, че по сигнал за нарушаване
на нощната тишина на 29.09.2024г. в централната част на с. В. бил изпратен
полицейски екип в състав ответника и свидетелят Т.. На място, в беседка,
установили група лица, сред които жалбоподателя, които консумирали
алкохол и слушали музика от музикална колона, поставена на открито.
Същата се управлявала безжично посредством мобилен телефон.
Полицейските служители разпоредили на лицата да намалят музиката, тъй
като нарушават нощната тишина. Жалбоподателят заявил, че ще намали
музиката, но след като полицаите си тръгнат пак ще я увеличи. Съобщил, че
няма да се съобразява с евреите, като така нарекъл живущите в близост до
беседката. Действително пред полицейските служители чрез телефона, който
бил пред него, намалил нивото на звука. Полицейският екип напуснал
мястото, но след известно време отново получили от ОДЧ сигнал за
нарушаване на нощната тишина на същото място. Тъй като групата лица на
беседката били доста и видимо употребили алкохол първият екип поискал за
съдействие втори такъв. В състава на последния бил свидетелят К..
Пристигайки на място, полицейските служители констатирали, че звукът на
музикалната уредба е увеличен и музиката е силна. Отново било разпоредено
звукък да се намали. Жалбоподателят отказал, като заявил, че вече ги е
уведомил, че няма да спре уредбата и че след заминаването им отново ще я
пусне. Тъй като полицаите настоявали, след разговор с адвокат лично намалил
звука посредством телефона. При едно от посещенията заявил, че по-скоро ще
удари тонколоната с брадва, отколкото да я спре. Показанията на свидетелите
К. К. и Г. Т. са логични, без вътрешни противоречия, непротиворечиви и
2
помежду си относно главния факт по делото, съдът ги намира за обективни и
предвид, че липсват данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на
делото и съответствието им и с писмените доказателства по делото, съдът им
дава вяра. Показанията им не са отречени от тези на ангажираните от
жалбоподателя свидетели С.Д. и И. А., които като лица в приятелски
отношения с К. не са лишени от заинтересованост, обслужват защитната му
теза и правят опит да омаловажат поведението му, като сочат, че музикалната
уредба, собственост на А., е управлявана само от последния посредством
собствения му телефонен апарат. Тези им показания обаче не държат сметка,
че при първото посещение полицейските служители са напуснали мястото
след спиране на музиката посредством телефона от страна на К. по време,
когато А. е отсъствал от беседката, поради което съдът не кредитира
показанията им досежно лицето, оперирало с уредбата.
Посоченото поведение на жалбоподателя дало основание да бъде
задържан с цел предотвратяване нарушаването на тишината и смущаване
спокойствието на живущите наоколо през нощта. Преди задържането срещу
него бил съставен АУАН за това, че на 29.09.2024г. около 02.29ч. в с. В., парк
срещу магазин к.о.о.п. на ул. Първа при реагиране на сигнал за нарушаване на
нощната тишина на горепосоченото лице П. К. бе разпоредено устно от
компетентно длъжностно лице П. К. да не усилва чрез собствения си мобилен
телефон С. Г. подвижна тонколона, поставена на обществено място под навес
на ул. Първа, парк срещу магазин к.о.о.п., като П. К. разбра отправеното му
устно разпореждане, но заяви, че ще усили звука на тонколоната и няма да
изпълни отправеното му полицейско разпореждане, като с тези свои действия
попречи на полицейските служители К. и Т. да прекратят своевременно
нарушаването на нощната тишина, квалифицирано като нарушение на чл. 64
ал. 1,3,4 вр. чл. 257 ал. 1 от ЗМВР. К. бил задържан с процесната заповед в
20.30ч., като бил освободен в 02.00ч. на 30.09.2024г.
По делото е приет акт за встъпване в длъжност от 29.09.2023г., съгласно
който П. К. е младши инспектор, старши полицай в група Патрулно- постова
дейност на сектор О. п.към Р.У. К. при ОД на М.В.Р. П., видно и от
представената заповед, издадена от Директора на ОДМВР П..
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
3
Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на
заповедта, поради което оспорването е допустимо и следва да бъде разгледано
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден
от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Съгласно чл. 72 от ЗМВР в правомощието на полицейските органи е да
задържат в помещения за настаняване на задържани лица за срок до 24 часа
лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл. 72
ал. 1 т. 1 - 7 от ЗМВР.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, видно от
приложения акт за встъпване и заповед за преназначаване относно служебното
положение на нейния издател, тоест от орган по чл. 72 ал. 1 от ЗМВР, при
спазване на установената от закона форма и реквизити, като в заповедта,
приложените към административната преписка АУАН бл. № * от 29.09.2024г.,
съставен преди издаването й и докладна записка от полицейския служител К.,
са посочени фактическите и правни основания, които са мотивирали нейния
издател.
С оглед установените по делото факти, органът – полицейски служител К.
е приложил правилно материалния закон и не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е
съобразена с материалния закон. За фактическо основание е посочено, че
жалбоподателят е задържан, тъй като съзнателно пречи на полицейските
органи да изпълнят задълженията си по служба, като мотивите за задържането
са подробно изложени в изготвените АУАН и докладна записка от
полицейския служител. Съгласно чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, полицейските
органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба. На основание чл. 4 от ЗМВР, държавните органи, организациите,
юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие и да
спазват разпорежданията на органите на МВР, издадени при или по повод
осъществяване на определените им със закон функции. От доказателствата по
4
делото се установи, че полицейските служители на процесната дата са се
отзовали на сигнал за силна музика в центъра на населено място, нарушаващ
нощната тишина и спокойствието на живущите наоколо. На присъствалите
лица било разпоредено да намалят звука, идващ от поставената на открито
музикална уредба, на което жалбоподателят заявил, че няма намерение да се
съобразява с живущите наоколо, подали сигнала, ще намали музиката, но само
докато служителите на реда са там. След което действително намалил
музиката чрез телефона, който бил в ръцете му. Полицейските служители
напуснали мястото, като след известно време отново получили сигнал за
силна музика, идваща от същото място. Преценили, че няма да се справят
сами със ситуацията и и поискали съдействие от друг екип. При повторното
им пристигане на място отново разпоредили звука да бъде намален или спрян,
с което жалбоподателят заявил, че няма да се съобрази казвайки: „Аз нали ти
казах, че като си тръгнеш, пак ще пусна музиката“. Заявил, че отново ще
намали звука, но само в рамките на полицейското присъствие. При едно от
посещенията съобщил на полицейските служители, че дори ще разбие
уредбата, но музиката няма да бъде спирана. И при второто посещение на
сигнала жалбоподателят бил лицето, опериращо с уредбата посредством
мобилен телефон. Това поведение на К. правилно е преценено от полицейски
служител К. като нарушение на полицейско разпореждане, с което се
осуетяват и възпрепятстват полицейските органи да извършват служебните си
задължения във връзка с възложената им дейност по опазване на обществения
ред и преустановяване и предотвратяване на нарушения, каквото е
озвучаването на открити площи в нощните часове, съгл. чл. 16 а ал. 2 от
Закона за защита от шума в околната среда. Така установената фактическа
обстановка покрива хипотезата на чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР. Доказателствата
по преписката и свидетелските показания, съдържими в показанията на
свидетелите К. и Т., които съдът кредитира като непротиворечиви и логични,
безспорно установяват наличието на данни за осъществен от жалбоподателя
отказ да изпълни отправени му полицейски разпореждания да преустанови
силната музика от поставената на открито музикална колона, смущаваща
спокойствието на околните през нощта и така съзнателно е пречил на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба по опазване на
обществения ред и преустановяване и предотвратяване на нарушения.
Полицейското задържане е средство за преустановяване на
5
противообщественото поведение Горното обосновава изводът, че
полицейската мярка по чл. 72 ал. 1 т. 2 от ЗМВР е приложена в съответствие с
материалноправните изисквания на закона и неговата цел.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че са били налице
предпоставките на полицейския орган да изпълни задържане на К., тъй като
след надлежно предупреждение съзнателно е пречил на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба. Безспорно се установи, че полицейските
органи са изпълнявали свои задължения по служба и жалбоподателят,
въпреки че е надлежно предупреден, съзнателно е пречил да изпълнят
служебните си функции. Прилагането на оспорената мярка е в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган и предвид
изложената фактическа обстановка същата е пропорционална, тъй като
поведението на жалбоподателя ясно е манифестирало отказ да бъде
преустановен шума и ограничаването на свободата му на придвижване към
този момент е било единственият начин за възстановяване на нарушения
обществен ред и спокойствието на гражданите през нощта. В случая е
предпочетен общественият интерес пред правото на свободно придвижване на
К., т.е. наложената мярка не е несъразмерна.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбата е неоснователна и
следва да се бъде отхвърлена.
При този изход на делото на жалбоподателя не се следват разноски, а от
ответника не са направени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. К. К. с ЕГН ********** от с. В., обл. П.
против Заповед за задържане на лице № ** г., издадена от П. Н. К. – ст.
полицай към група ППД на с-р О.П. към Р. У. - К. при О.Д. на М.В.Р.- П., с
която на основание чл. 72, ал. 1 т. 2 от ЗМВР е наредено задържането му за
срок до 24 часа, като неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен
съд П. в 14 - дневен срок от съобщаването му.
К.Б.
6
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7