МОТИВИ по
НОХД № 1028/2014 г. по описа на ПлОС
С обвинителния акт подсъдимата Д.Б.А. е предадена на
съд затова, че през периода 20.12.2013г. – 01.03.2014г. в гр. Плевен при
условията на продължавано престъпление, използвала платежни инструменти –
дебитни карти без съгласието на титулярите им, както следва:
На 20.12.2013г. в гр. Плевен използвала
платежен инструмент дебитна карта №479083*******900 издадена от Юробанк България АД
(Пощенска банка), с която е извършила теглене на сумата от 100 лева от АТМ на
МКБ „Юнионбанк” находящ се на ул. „Данаил Попов” №2, без съгласието на титуляра
Е.И.Г. ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
На
20.12.2013г. в гр. Плевен използвала платежен инструмент дебитна карта №479083*******900 издадена от Юробанк
България АД (Пощенска банка), с която е извършила теглене на сумата от 300 лева
от АТМ на МКБ „Юнионбанк” находящ се на ул. „Данаил Попов” №2, без съгласието
на титуляра Е.И.Г. ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление;
На 01.03.2014г. в гр.Плевен,
използвала платежен инструмент дебитна
карта №670501*******2609, издадена от Банка
„ДСК”, с която е извършила теглена на сумата от 50 лева, без съгласието на
титуляра З.И.К. ***, като деянието не съставлява по-тежко престъпление,
престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Производството по делото е по реда на глава 27 НПК
„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимата призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласи се да
не се събират доказателства за тези факти, съдът констатира, че самопризнанието
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Прокурорът поддържа обвинението, намира, че то е
доказано и предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от
свобода към минимума, при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК с приложението на
чл.66 ал.1 НК.
Служебният защитник на подсъдимата адв.Д.Д., изразява
становище, че обвинението е доказано и предлага на подсъдимата да бъде наложено
наказание при условията на чл.55 ал.1
т.1 НК.
От
анализа на доказателствата в досъдебното производство, които подкрепят
направеното от подсъдимата самопризнание, съдът прие за установено следното :
На 20.12.2013г. в
сутрешните часове около 09.30-10.00 часа Е.И.Г. преминавал през
парковото пространство на пл. „Иван Миндиликов” (пред Автогара гр.Плевен). Там
го пресрещнали подсъдимата Д.А. и нейния приятел Б.К.К.. Подсъдимата А. спряла Е.Г.
и му предложила да му продаде цигари. След като той отговорил, че не пуши, Б.К.
го потупал по гърба и рамото и го попитал дали могат да му предложат нещо
друго, като в този момент от външен джоб на дрехата на Г. взел тефтерче с лични
документи, карта за пътуване с обществения транспорт и дебитна карта с №479083*******900 издадена от Юробанк България АД
(Пощенска банка) в полза на титуляра Е.И.Г.. Към документите имало приложено и
листче с ПИН кода за активиране на дебитната карта. Тъй като Б.К. е неграмотен,
той предал личните вещи и дебитната карта на подсъдимата А.. Тя взела дебитната
карта и ПИН кода и незабавно отишла до банкомат – собственост на „Юробанк
България” АД находящ се на ул. „Данаил Попов” №2, където в 10.06 часа, чрез
дебитната карта на титуляра Е.Г., изтеглила сумата от 100 лева от неговата
сметка и в 10.08 часа изтеглила сумата от 300 лева чрез същата дебитна карта от
сметката на същия титуляр.
Пострадалият
Г. установил за липсата на личните си документи и дебитната карта няколко часа
по-късно и съобщил за това в Пощенска
банка за да блокират дебитната карта, но от банката го уведомили, че вече са
изтеглени 400 лева, като чрез първата транзакция са взети 100 лева, а чрез
втората транзакция са изтеглени 300 лева.
На 01.03.2014г. З.И.К. ***, се
разхождал в централната част на гр.Плевен, където търсел да закупи подходящи
мартеници за своите близки. Пред сградата на Спортно-информационния център го
спрели подсъдимата.А. и нейния приятел Б.К.. Тя предложила на К. да му продаде
мартеници, но той отказал. Тогава Б.К. го попитал не търси ли момиче за
забавление и го потупал по рамото. При което, без да усети З.К., Б.К. му взел
кожено калъфче от външен горен джоб на дънковото яке, в което се намирали
свидетелство за управление на МПС, лични документи, бележки на телефонни номера
и 2 бр. дебитни карти. Едната била издадена
от Банка „ДСК” с №670501*******2609,
за която имало изписан ПИН код на листче, а другата от „Сосиете Женерале
Еспресбанк в полза на титуляра З.К..
К. предал личните вещи на подсъдимата . Отишла до банкомат –
собственост на „Алианц Банк България” АД находящ се на ул. „Г.К.” №8А (вход на
УМБАЛ „д-р Г.Странски), откъдето чрез дебитната карта на титуляра З.К.,
изтеглила сумата от 50 лева от неговата сметка в „Банка ДСК”.
Пострадалият съобщил същия ден за
отнемането на личните му документи и дебитни карти във Второ РУП-Плевен, а на
02.03.2014г. подсъдимата предала в
управлението откраднатите документи.
Действията
на подсъдимата били записани от охранителните камери, разположена на
терминалните устройства.
Към
делото е била изискана и приложена разпечатка от „Пощенска банка” клон-гр.Плевен,
удостоверяваща извършените транзакции от посочената дебитна карта по сметка №479083*******900 на 20.12.2013г. в 10,06
часа, за сумата от 100 лева и в 10.08 часа на същия ден, за сумата от 300 лева,
с титуляр Е.И.Г. и от банка ДСК с пострадал З.К..
По
описания начин подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
В
хода на досъдебното производство е било установено, че стойността на
причинените щети е в размер на 450 лева то които са били възстановени от
подсъдимата 150 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена и доказана, съобразявайки се със самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата в досъдебното производство, които го подкрепят – свидетелските
показания: Е.Г., З.К. и В.И.,
протоколите за оглед и разпознавания на лица.
Подсъдимата
е извършила деянието умишлено. Осъзнавала е обществено опасният му характер, предвиждала е
неговите обществено опасни последици и е искала настъпването им.
Причина
за извършеното престъпление утвърдени престъпни навици с оглед извършените през
2014 година престъпления .
Като
мотив за извършеното престъплението – стремеж за облагодетелстване, макар и по
престъпен начин.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК наказанието на подсъдимата съдът определи на подсъдимата при условията на чл. 55
ал.1 т.1 НК/ тъй като при многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко/ като я осъди на
основание чл.249 ал.1 вр чл.26 ал.1 НК на една година и седем месеца лишаване от свобода.
Съображенията за това са следните:не е осъждана,
критична е към извършеното престъпление, осъзнава вината си и се разкайва,
възстановила е част от причинените парични
щети на пострадалите.
Като се съобрази с обстоятелството , че към датата на
извършване на престъплението- 01.03.2014 година подсъдимата не е била осъждана - на основание чл.66 ал.1 НК отложи изтърпяването на така наложеното й наказание лишаване от
свобода за срок от три години от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 НПК осъди подсъдимата да заплати по сметка но ОД на МВР град Плевен
сумата от 69.57 лева, представляваща разноски от досъдебното производство.
В този смисъл съдът постанови присъдата си .
.
04.03.2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :