Решение по дело №548/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... В., в качеството му на пълномощник на „Максима България“ ЕООД от [населено място], срещу Решение №14/02.04.2024г. по АНД №196/2023г. по описа на Свищовския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление №Р-002598/12.06.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което на касатора за нарушение на чл. 210в, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 210в и чл. 231 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лева, като е намален размерът на наложеното наказание „имуществена санкция“ и е определен такъв от 6 000 лева. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – член на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт М., в представено писмено становище оспорва подадената жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №14/02.04.2024г. по АНД №196/2023г. състав на Свищовския районен съд е изменил Наказателно постановление №Р-002598/12.06.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което на „Максима България“ ЕООД за нарушение на чл. 210в, във връзка с чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, на основание чл.210в и чл. 231 от ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лева, като е намалил размера на наложеното наказание „имуществената санкция“ и е определил такъв от 6 000 лева.

За да постанови този резултат, Свищовският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че на 21.02.2023г. служители на Комисия за защита на потребителите извършили проверка в магазин „Т-Маркет“ в [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателя, в хода на която установили, че търговецът е направил съобщение за намаление на цените на част от стоките, като на етикета били обявени вида на стоката, предишна цена (зачертана), нова цена и срокът, през който стоките се продават с намалени цени. На произволен принцип служителите на КЗП избрали четиринадесет стоки, за които било обявено намаление на цените, като за четири от тях било установено разминаване между обявената цена и маркираната на касата, а именно: Салам „Меско“, 230 гр.; Бира „Туборг“, кен, 500 мл.; Уиски „Джим Бийм“, 40%, 700 мл; Уиски „Фоур Роузес“, 40%, 700 мл. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №К-2733483/21.02.2023 г., като със същия управителят на дружеството-жалбоподател бил поканен да се яви на 23.02.2023г. в сградата на КЗП Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе в гр. Русе за приключване на проверката. Междувременно, на проведено заседание на КЗП с протокол №10/08.03.2023г. било взето решение, че търговецът „Максима България“ ЕООД е нарушил Заповед №135/20.02.2017г. на Председателя на КЗП, която е влязла в сила на 10.04.2019г. с Решение №5367 от 10.04.2019г. на ВАС. С цитираната заповед №135 на Председателя на КЗП на „Максима България“ ЕООД било забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за бонбони „AIRWAVES“, чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68 г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП. За взетото решение Регионална дирекция със седалище гр. Русе била уведомена на 24.03.2023 г. с писмо с вх. №P-01-172. Въз основа на констатациите от извършената проверка и предвид произнасянето на Комисията за защита на потребителите с протокол № 10/08.03.2023г., на „Максима България“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №002598/25.04.2023г., в който е прието, че при осъществяване на търговската си дейност на 21.02.2023г. търговецът „Максима България“ ЕООД продължава да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, като по този начин не изпълнява Заповед №135/20.02.2017г. на Председателя на КЗП, с което е нарушило разпоредбата на чл. 210в във връзка с чл. 68л, ал.1 от ЗЗП. Въз основа на съставения АУАН, от член на Комисия за защита на потребителите било издадено НП № №Р-002598/12.06.2023г., с което за описаното в съставения АУАН административно нарушение на „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева. Определената имуществена санкция е в двоен размер, тъй като нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП – в едногодишен срок от влизане в сила на 10.10.2022г. на Наказателно постановление №Р-000435/07.06.2022г., потвърдено с Решение №173/23.09.2022г. на Районен съд Ловеч, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат законовоопределените им реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че от събраните доказателства е безспорно, че дружеството-жалбоподател е осъществило състав на нарушение по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, като деянието правилно е квалифицирано от административнонаказващият орган. Съдът е намерил, че случаят не е маловажен, но при индивидуализация на наказанието наказващият орган не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН, поради което е намалил размера на наложената санкция до минималния размер.

Така постановеното решение е правилно.

 

Нормата на чл. 210в от ЗЗП предвижда глоба в размер от 2 000 до 50 000 лв. за този който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3, а за едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 3 000 до 50 000 лв. Разпоредбата на чл. 231 от ЗЗП предвижда, че при повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер. Съгласно § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В настоящия случай дружеството е санкционирано за неизпълнение на влязла в сила Заповед №135/20.02.2017г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 ЗЗП, относно наложена на търговеца ПАМ, а именно забрана при упражняване на дейността да използва заблуждаваща търговска практика, предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. От приобщения пред въззивната инстанция доказателствен материал следва безспорен извод за доказаност на твърдяното нарушение. По делото е безспорно установено, че на 21.02.2023г. в обект – магазин „Т-Маркет“, находящ се в [населено място], [улица],
стопанисван от „Максима България“ ЕООД, дружеството прилага нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, тъй като предоставената информация за цената на стоките чрез етикет за артикул Салам „Меско“, 230 гр. от 4,33 лв.; Бира „Туборг“, кен, 500 мл. от 1,79 лв.; Уиски „Джим Бийм“, 40%, 700 мл от 19,99 лв. и Уиски „Фоур Роузес“, 40%, 700 мл. от 22,59 лв. е невярна и подвеждаща, доколкото на каса се маркира по-висока цена, а именно: 6,19 лв. за Салам „Меско“, 1,99 лв. за Бира „Туборг“, 26,35 лв. за Уиски „Джим Бийм“ и 23,39 лв. за Уиски „Фоур Роузес“, с което не е изпълнена горепосочената заповед № 135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП. Безспорно при така установената фактическа обстановка се налага извода, че от дружеството се прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1, предл. 1-во вр. чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП – cъщото предоставя на потребителите невярна информация относно предоставената информация за цената на стоките чрез етикета върху тях. Тази практика вече е забранена със Заповед №135/20.02.2017г. на председателя на КЗП. В този смисъл установеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл. 210в от ЗЗП вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, т. е. в хипотеза на неизпълнение на заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, каквато безспорно се явява Заповед №135/20.02.2017г. на председателя на КЗП.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в случая информацията, която е предоставена на потребителя не е невярна, а е неактуална и това се дължи на пропуск на служителя да смени етикетите, защото търговецът е длъжен да следи и да представя вярна информация за цената на продуктите, които предлага, а това дали служителят не е сменил етикета и кой е той засяга отношенията между работодателя и служителя и не може да влияе на факта, че търговецът е предоставил невярна информация по отношение на продуктите, за които е санкциониран.

Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски. Настоящата инстанция счита, че се дължат такива в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото, както и поради това, че пълномощник на ответника не се е явил в съдебно заседание пред АСВТ.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14/02.04.2024г. по АНД №196/2023г. по описа на Свищовския районен съд.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Подуяне, „Ботевградско шосе“ №247, ет.2 да заплати на Комисия за защита на потребителите – София разноски по делото за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.