Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
07.01.2020г. гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
окръжен съд,
гражданско отделение, втори
състав,
в открито
съдебно заседание на 10.12.2019 година,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Тагарева
Въззивно
гражданско дело №286 по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.К.М. ***,
подадена от пълномощника й мл. адвокат Г.Я., против Решение №574/08.08.2019г.,
постановено по гр.д. №3806/2018г. по описа на Ямболски районен съд, с което е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от въззивницата против
Община Ямбол иск по чл.54, ал.2, вр. с ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР за
установяване, че към момента на одобряване със заповед № РД
18-18-39/30.08.2005г. на КК и КР на гр.Ямбол, Г.М. е била собственик на 117 кв.м
в ПИ с идентификатор 87374.559.103, бивш имот с пл. № 6618 по регулациония план
от 1989г., който имот по действащата кадастрална карта на гр.Ямбол е неправилно
заснет като общинска собственост - за кооперативно жилищно строителство.
Оплакването на въззивницата е за неправилност на
решението на районния съд, поради нарушение на материалния закон. Излагайки
каква е фактическата обстановка по спора, въззивницата сочи, че в продължение
на 52 години тя е владяла необезпокоявано имота си с площ от 248кв.м. и го е
придобила по давност. Счита, че районният съд неправилно е възприел
заключението на вещото лице, съгласно което е установено, че имотните граници
(материализираните на място) не съответстват на кадастралните граници и имотът
се ползва по старите граници на имот с пл.№6618, както и че понастоящем ищцата
владее 225 кв.м. по заснети на място граници. Също неправилно съдът приел, че
не е имало отчуждаване на част от процесния имот и извършване на процедури по
уреждане на регулационни сметки, касаещи имота и по придаване на части от имота
към други имоти. Районният съд неправилно приложил и разпоредбата на чл.20 ЗЗД
при тълкуване на писмения договор от 1967г., с който съпругът на въззивницата е
закупил целия имот 248 кв.м, при което тълкуване съдът е следвало да разкрие
действителната воля на страните, която е била да се прехвърли имот с площ 248кв.м,
а не жилище. По отношение на същия договор въззивницата сочи, че не е сключен в
изискуемата от чл.18 ЗЗД нотариална форма, но съгласно чл.79, ал.2 ЗС тя е
придобила качеството на добросъвестен владелец и е придобила правото на
собственост върху целия имот по давностно владение, след изтичане на 5 -
годишен давностен срок, или на 15.09.1972г., като сключеният договор с нот. акт
№184/1970г. за 127 кв.м от дворното място е без значение за осъщественото
владение върху целия имот от 248 кв.м. Неправилно районният съд обосновал и
изводите си с нормата на чл.86 ЗС, тъй като към 1965г. имотът е бил частна
собственост и е ако е имало регулационни промени, въззивницата е следвало да
бъде обезщетена. В нарушение на чл.33, ал.2, вр. с чл.32, ал.1, т.1 ЗТСУ /отм./
и на разясненията, дадени с ТР №3/15.07.1993г. на ОСГК на ВКС, съдът приел, че
регулационният план от 1992г. е бил приложен и извършените с него промени са
влезли в сила, тъй като по делото не е установено придаваемите части да са били
заети по законоустановения ред или чрез заплащане на парично обезщетение.
Въззивницата счита, че при неприложен регулационен план, кадастралната карта
трябва да отразява имотните, а не регулационните граници и за това е следвало
да послужат регулационните планове от 1978г., 1989г. и 1992г., при които имотните и регулационните граници
съвпадат, съгласно комбинираната скица
№7 на вещото лице. По тези съображения счита, че при изготвянето и одобряването
на кадастралния план от 2005г. е допусната грешка, при която поземленият й имот
е заснет с площ от 131кв.м, а останалите 117 кв.м. са заснети като общинска
собственост, макар поземленият имот с обща площ от 248кв.м да е нейна
собственост. Моли за отмяна на решението на ЯРС изцяло и за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна Община
Ямбол не е депозирала писмен отговор.
В o.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на
въззивницата - адв.Я..***, чрез юр.к.К., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на Г.К.М. ***, с която против ответника Община Ямбол
е предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, с искане да бъде постановено решение, с
което да бъде признато за установено, че е допусната грешка в кадастралния план
на гр.Ямбол, като 117кв.м. от имота на ищцата - ПИ с идентификатор
87374.559.103 по КК на гр.Ямбол, погрешно са заснети в имота на ответника - частна
общинска собственост - за кооперативно жилищно строителство.
Изложените от ищцата твърдения в
исковата молба и молба-уточнение към нея са, че през 1976г. със съпруга й са
придобили в режим на СИО дворно място с площ от 248кв.м., като само за 127 кв.м.
от това дворно място ищцата имала титул за собственост, но разликата от 121
кв.м. от имота е владяла в продължение на 51 години, заедно с построените сгради,
като е придобила по давност и тази част от целия имот и имотните граници от
1967г. не са променяни. От имота на ищцата не били придавани части по регулация
към съседни имоти, вкл. към имота на ответника - Община Ямбол и общината не е
придобила собствеността на тази част от 121 кв.м. от имота на ищцата,
включително на спорните 117 кв.м.
Ответникът е подал писмен отговор, с
който е оспорил иска, с основния довод, че не е налице грешка в кадастралния
план, тъй като имотът на ищцата е с площ, която изцяло кореспондира с
документа, който я легитимира като собственик.
Фактическата обстановка по делото е
безспорно установена и правилно е разкрита от районния съд.
Установено е, че с частен писмен договор от
15.09.1967г. съпругът на ищцата Н.Г. М. е закупил от В.Г. Т.жилище в гр.Я. на ул."*********", състоящо се от 248 кв.м., със застроени в
него две стаи. С нот.акт №184 от 04.11.1970г. на Ямболски народен съдия, З. С.Х.е продал на
Н. Г. М.127/440 ид.части от дворно място - имот пл.№5393 в гр.Я., целия с площ от 440
кв.м., без постройките в дворното място. Видно от представения по делото
разписен лист към регулационния план на гр.Я. от 1965г., съсобственици на имот пл.№5393 са били
В. Г. Т.и З. С. Х.. След като бракът на
ищцата Г.М. със съпруга й Н. М.е бил прекратен с Решение №799 по гр.дело
№87/1989г. по описа на ЯОС, при извършване на съдебна делба, с протоколно
определение от 21.05.1990г. по гр.дело № 2060 съдът е одобрил съдебна спогодба,
при която в дял на Г.К.М. са възложени 127/440 ид.ч. от дворно място,
съставляващо имот пл.№6618,6617 в кв.79 по плана на гр.Я., находящо се на
ул."********"№**, заедно с намиращата се в дворното място масивна жил.сграда от 39,5кв.м.,
стоп. сграда и подобрения.
С декларация от 19.03.1998г. ,подадена по чл.26 ЗМДТ и декларация от 02.05.2018г. по чл14.ЗМДТ, ищцата е декларирала имота си -
земя на ул."*****"№** в гр.Я. с площ от 248кв.м.
Разпитаните по делото свидетели Д. К. Н.-дъщеря на ищцата и С. В.К.-без родство, са дали показания, според които от
закупуването на имота на ищцата през 1967г., до настоящия момент, никой не е
местил оградата на имота и той е бил в тези си граници. Имотът според
свидетелите бил с площ от около 248 кв.м., в него живеели ищцата и съпругът й
докато почине, като за имота те плащали данъците.
От заключението на в.л.инж.Ф., извършило назначената
от първата инстанция съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че
към момента на сключване на договора от 15.09.1967г., с който В.Г.Т. е продал
на съпруга на ищцата Н. Г. М. жилищна сграда от две
стаи, закупената сграда е представлявала северната сграда в имот пл.№5393 по
плана от 1965г. В разписния лист към кадастралния план от 1965г., имот пл.№5393
е бил записан на В. Г.Т. и З. С. Х., който с нотариалния акт
№184 от 04.11.1970г. е продал на Н. М. 127/440 кв.м. от имот пл.№5393, без постройките,
като по кадастралния план от 1965г. имотът не е бил урегулиран и се е намирал в
т.н. III отдел.
Според вещото лице, по обезсиления регулационен план на гр.Я., одобрен със Заповед №
226/08.03.1978 г., изработен върху кадастър от 1972-73г., имотът пл.№5393 е бил
с нови номера - №6618 с площ от 223.50 кв.м., записан в разписния лист на Н. Г. М. и разширен на север и №
6617, записан в разписния лист на З. С.Х., като имот пл.№6618 е попадал в парцел I-за жилищно строителство,
кв.82 /скица № 2/. По обезсиления регулационен план на гр.Я. - кв.К., одобрен със Заповед № I-А-797/17.08.1989г., изработен върху кадастър от
1989г. имотът бил със същия пл.№ 6618, допълнен бил с разширение на жилищна
сграда и нова стопанска постройка, като по този план имот пл.№ 6618 е със
същите имотни граници и е попадал в парцел
I - за кооперативно жилищно
строителство, кв.79 /скица № 3/. Със заповед № I-А-670/01.07.1992г. е било одобрено изменение на
застроителния и регулационен план в кв.79, като е бил отреден парцел II за имоти №6617 и № 6618
/процесния имот/, а проектът за изменение е бил изработен върху кадастър от
1989г. с известно попълване на строящата се жилищна кооперация, разрешена със
строително разрешение № 196/10.11.1990г. и с определена строителна линия и ниво
със строителен протокол №52/21.12.1990г. По този план западната регулационна
граница на процесния имот не съвпадала с
имотната, като в УПИ II-6617,6618 имот пл.№
6618 участвал с площ от 131 кв.м./скица № 4/. Съгласно действащия регулационен
план, одобрен със Заповед № I-А-70/07.02.2000г., за имот №6618 /процесния имот/
е отреден УПИ V в съсобственост с имот №6617, кв.79, като регулационните граници на УПИ V съвпадат с тези на УПИ II от предшестващия план
от 1992г., а кадастралната граница на ПИ 6618 съвпада с регулационната граница
/скица № 5/. По действащата кадастрална карта на гр.Ямбол, одобрена със Заповед
РД-18-39/30.08.2005г. на ИД на АК имотът на ищцата - с идентификатор 87384.559.103 с площ от 131
кв.м., който е идентичен с имот пл.№ 6618 по действащия регулационен план от
2000г., е включен в УПИ V-6618,6617, кв.79 /скица № 6/.
При огледа на място вещото лице е установило, че границите
на място на процесния имот /ограда/ не съответстват на тези, отразени в
кадастралната карта, които съвпадат с регулационната граница на действащия в
момента план за регулация от 2000г., по който кадастралната граница на имот
6618 съвпада с регулационната /скица № 6/. Имотът се ползвал по старите граници
на имот пл.№6618 от плана от 1989г. и 1992г. Вещото лице е установило, че няма
данни за отчуждаване на части от процесния имот и извършени процедури по
уреждане на регулационни сметки, касаещи имота, по повод придаване на части от
имота към други имоти. Изготвило е комбинирана скица №7 на имота, на която са
отразени границите на имота от различните планове.
Изслушано при условията на чл.267, ал.2 ГПК пред
въззивната инстанция, вещото лице е потвърдило, че за имота на ищцата не е
извършвана отчуждителна процедура по ЗТСУ(отм.). Изяснило е, че след като ищцата
и съпругът й са закупили жилище и идеални части от стария имот пл.№5393, площта
на имот пл.№6618 се е разширила на север, извън границите на стария имот
пл.№5393, навлизайки в зем.земи "бахчи" на физически лица, като така
имотът се е запазил до 1992г., което е отразено на комбинираната скица №7 от
заключението. Именно по отношение на имотите на частните физически лица,
северно от имота на ищцата, били извършени отчуждителни процедури за изграждане
на жилищна кооперация и понастоящем съседният на ищцата имот е общинска
собственост. Вещото лице е посочило, че материализираната на място имотна
граница на имота на ищцата, пречи на използването на гаража към жилищната
сграда, построена в съседния общински имот.
По делото е установено, че с протокол от 04.10.2016г.
имотът на ищцата - ПИ с идентификатор 87374.559.103, е бил трасиран и са
означени границите му по действащата кадастрална карта на гр.Я., по който повод ищцата е
поискала от кмета на гр.Я. да бъде снабдена с удостоверение за търпим строеж
на жилищната сграда в имота й.
Установено е също, че при извършена проверка от Дирекция „Устройство на
територията и строителство“ при община-Ямбол, е било констатирано, че от южната
страна на бл.10 на ул.“******“, което е непосредствено до западната граница на собствения
на ищцата имот - ПИ с идентификатор 87374.559.103, е направена ограда от бетонови колове и телена
мрежа, с която е заградена част от имота на Община Ямбол - ПИ с идентификатор
87374.599.93 - частна общинска собственост, отреден за комплексно застрояване, като
направеното заграждение пречи за ползване на част от гаражите в партера на
жилищния блок №**. В тази връзка, относно заграждението на част от междублоковото
пространство, намиращо се на ул.“********“ до бл.** в гр.Я.,
на ищцата е връчено писмо от 31.08.2018г. на кмета на гр.Я., с което й е указано, че
в срок до 10.08.2017г. следва да премахне незаконното заграждение и ползване
без правно основание на част от общинския имот с идентификатор 87374.599.93, като
освободи общинския имот.
При тази фактическа обстановка, за
да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлил иска по чл.54 ЗКИР, ЯРС е
приел, че не е налице грешка в кадастралния и регулационния план, тъй като
ищцата се е легитимирала като собственик само на 127/440 ид.части от имот с
пл.№5393, от който са образувани имоти с пл.№6618 и пл.№6617, а частният писмен
договор от 1967г. не е породил вещно-транслативен ефект за имот от 248 кв.м.,
тъй като този договор не е сключен в нотариална форма и е за покупка на жилище.
Съдът е разгледал и давността като наведено от ищцата придобивно основание за
правото й на собственост върху имота с площ от 248 кв.м., но е заключил, че не
е налице изтекла давност, предвид забраната на чл.86 ЗС за придобиване по
давност на имотите частна държавна и
общинска собственост.
Решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно. Съображенията за този извод са следните:
Предявеният иск се преквалифицира по
чл.54, ал.2 ЗКИР. Претендира се от ищцата да бъде поправена грешка, допусната в
кадастралната карта на гр.Я. от 2005г., изразяваща се в погрешното заснемане
на 117кв.м. в границите на собствения на ответника Община Я. имот с идентификатор
87374.559.93, вместо в собствения на ищцата имот с идентификатор 87374.559.103.
Правната теория и съдебната практика
приемат, че грешка в кадастралната карта е налице, когато част от имот на едно
лице неправилно е отразена като част от съседен имот. Искът по чл.53, ал.2,
изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), сега чл.54, ал.2 ЗКИР е установителен иск
за собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствения
обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във
вещноправния статут на имотите. За отразените данни на имотите в кадастралната
карта законодателят е създал в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност,
но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на
вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува,
доколкото следва да бъде зачетен легитимиращия ефект на акта за собственост. Отсъствието
или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има
доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете
за собственост.
Със задължителната практиката на
ВКС, формирана с ТР №8 по т.д.№8/2014г. на ОСГК се прие, че в производството по
иска с правно основание чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР, сега чл.54, ал. 2 ЗКИР,
установяването на спорното право на собственост и на неточното отразяване на
обема на това право, е към момента на предявяване на иска, с аргумент от
изискването на чл.2, ал.5 и чл.51 от ЗКИР картният материал да отразява
реалното право на собственост и да се поддържа в актуално състояние. Прие се,
че при наличие на висящи дела по иск за собственост (установителен или
ревандикационен) и по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, предметът на делата в
установителната им част е идентичен, като искът по чл.54, ал.2 ЗКИР се поглъща от иска за собственост.
В случая не се твърди и не е
установено между страните да е налице друг спор за собственост по отношение на
процесната реална част от 117 кв.м., поради което искът е допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Въззивният съд споделя извода на
районния съд, че площта от 131 кв.м. на имота на ищцата с идентификатор 87374.559.103,
съответства на придобитите от нея права съобразно документите за собственост. По
време на брака си, в режим на СИО, ищцата е придобила само 127/440 ид.части от
стария имот пл. №5393, целият с площ от 440 кв.метра, за които права на
собственост ищцата е представила нотариалния акт от 1970г. и съдебната спогодба
за възлагането й в дял именно на 127/440 ид.части от дворното място, за което
към 1990г. са отредени имоти пл. №6618 и пл.№ 6617 в кв.79 по плана на
гр.Ямбол. Неправилно ищцата, сега въззивница, се позовава на частния писмен
договор от 1967г., тъй като със същия тя и съпругът й не са придобили права
върху дворното място, недвижимия имот от 440 кв.м., за който имот е бил отреден
стария имот с пл.№5393 по кадастралния план от 1965г. От една страна, с този
договор ищцата и съпругът й са придобили жилище - две стаи в имота на ул."Яворов",
а не част от недвижимия имот и тази воля на страните е ясно изразена при
сключването на договора от 1967г., поради което същият договор не се нуждае от
тълкуване. От друга страна, дори да се приеме, че частният писмен договор е за
продажба на 248 кв.м. от дворното място, то същият не е породил вещно действие,
поради неспазване на предвидената в закона нотариална форма. Трайна е
практиката на съдилищата, че такъв частен писмен договор би могъл да се разглежда
за меродавен от гледна точка на момента, от който има предаване на владение,
промяна на намерението, с което се държи един недвижим имот, в контекста на придобиване
на собствеността на основание придобивна давност. В случая ищцата не твърди и
не установява да се осъществили елементите - обективен и субективен от
фактическия състав на този придобивен способ за площ от 248 кв.м., образувана
от стария имот пл.№5393. Разпитаните свидетели само са поддържали, че от
закупуването му, имотът на ищцата е с площ от около 248 кв.м. и не е променяно
местонахождението на оградата му. Същевременно, съдът дава вяра на заключението
на вещото лице инж.Ф., изготвило съдебно-техническата експертиза, от което е
установено и е видно от изготвената скица №7 към него, че след закупуването
през 1970г. на идеалните части от имот пл. № 5393 - 127/440 ид.части, за образуването на имота на ищцата - пл.
№6618 по регулационния план от 1978г. с площта му от 223,50кв.м., същият е
навлязъл на север в площта на имотите на други частни физически лица, което е извън границите на стария имот
пл. №5393. Съдът намира, че ищцата и съпругът й не са могли да придобият по
давност реални части от парцелите на тези физически лица по регулационния план
от 1978г., предвид забраната на чл.59 от ЗТСУ (отм.) да се придобиват по
давност реално определени части от парцели. За целия период от време на действието
на чл.59 от ЗТСУ (отм.) - от 1973г. до началото на 2001г., владението върху
реално определени части от парцели, не може да доведе до придобиването им по давност.
Вещото лице е установило, че по регулационния план от 1978г. и по регулационния
план от 1989г. от имота на ищцата - пл. №6618 не е имало отнемане на части и
придаване по регулация към други парцели, поради което неоснователно се твърди
в жалбата, че в случая подлежи на изследване въпроса за това били ли са заети
придаваемите части по законоустановения ред и заплатено ли е парично
обезщетение. Вещото лице е установило, че са били осъществени отчуждителни
процедури по отношение на имотите на частните физически лица, намиращите се от
северната страна на процесния имот на ищцата и по регулационния план от 1989г.
съседният от север имот пл. №6619 е общинска собственост, попадащ в парцел I - за кооперативно жилищно строителство. Правилно при
тези данни районният съд е приел, че ищцата не е могла да придобие по давност
реални части от този общински имот, предвид забраната по чл. 86 ЗС - в сила от
14.04.1990г. за придобиване на вещ, която е държавна или общинска собственост и
предвид действието на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността,
съгласно който давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31.12.2022г. Или позоваването от страна на ищцата,
сега въззивница, на право на собственост и върху спорните 117 кв.м. по силата
на изтекла в нейна полза придобивна давност, е неоснователно, предвид
законовите забрани за това, при което без правно значение е факта какви са
материализираните на място граници на имота и че ищцата е декларирала имота си
с площ от 248 кв.м., заплащайки данъците за него.
Безспорно от заключението на вещото
лице по делото е установено, че по регулационния план на гр. Я. от 1992г. за имота на
ищцата пл. №6618 и имот пл. №6617 е отреден парцел II, като в УПИ II - 6617, 6618 процесният имот участва с площ от
131 кв.м. По действащия регулационен план от 2000г. за процесния имот №6618 е
отреден УПИ V в съсобственост с имот №6617, като регулационните граници на УПИ V съвпадат с тези на
УПИ II от предшестващия план от 1992г. и кадастралната
граница на ПИ 6618 съвпада с регулационната граница. По действащата кадастрална
карта на гр.Ямбол, одобрена със заповед от 2005г., имотът на ищцата е с
идентификатор 87374.559.103 и с площ от 131 кв.м., идентичен с имот пл. №6618
по действащия регулационен план от 2000г. Не е налице допусната грешка в
кадастралната карта, тъй като ищцата не е установила да е придобила повече
права на собственост върху имота си от 131 кв.м., т.е. да е придобила и спорната
площ от 117 кв.м., която принадлежи на ответника. Правилно тази площ не е
отразена в кадастралната карта като част от имота на ищцата с идентификатор
87374.559.103. В този смисъл въззивната инстанция приема, че не е допусната
твърдяната от вззивницата - ищца грешка в кадастралната карта, поради което и
предявеният иск е неоснователен.
Първоинстанционният съд, като е
достигнал до същият правен извод, е постановил правилно решение, което следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При този изход на делото пред
въззивната инстанция, въззивницата няма право на разноски, а въззиваемата
страна не е претендирала разноски и такива не й се присъждат.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №574/08.08.2019г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.дело №3806/2018г.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.