№ 7201
гр. С., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110105358 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са осъдителни искове от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, чрез адв. Х.,
срещу „Дженерали застраховане” АД с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на следните суми: 101,08 лева (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски),
представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Опел“, модел „Корса”, с рег. №
номер, от настъпило на 02.05.2017 г. ПТП в гр. Варна, ж.к. „Младост“, пред вх. 5 на блок
132, по вина на водача на л. а. „Мерцедес“, модел „Е“, с рег. № номер, гражданската
отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със
законната лихва за периода от 02.02.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
30,80 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2019 г. до
31.01.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на
МПС, сключен за л.а. „Опел“, модел „Корса”, с рег. № номер, заплатил парична сума в
размер на 101,08 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за
вредите, причинени на процесния автомобил от настъпило ПТП на 02.05.2017 г., около 14:44
ч. в гр. Варна, ж.к. „Младост“, пред вх. 5 на блок 132, по вина на водача на л. а. „Мерцедес“,
модел „Е“, с рег. № номер, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С
покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни
задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение от 101,08 лв.
(с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), но ответното дружество отказало да заплати
процесната сума. Ето защо моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
101,08 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.02.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира и
лихва за забава в размер на 30,80 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 31.01.2022 г., тъй като в
1
поканата предложил 30-дневен срок за доброволно изпълнение на паричното вземане,
поради което длъжникът следвало да се счита в забава след изтичане на срока. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че липсвали подписи в
представения двустранен констативен протокол, които да потвърдят или установят
автентичност, авторство, или съответно да валидират волеизявленията на лицата, които се
твърди да са го попълнили. От друга страна, едностранно изложените твърдения на водача
на л.а. „Опел Корса“, инкоропорирани в уведомление за щета на МПС от 03.05.2017 г., не
представлявали по същество доказателство за наличие на вина у водача на МПС „Мерцедес“
с ДК № номер посочен като втори участник в ПТП. Ето защо счита, че не било налице
основание за заплащане на претендираната от ищеца сума. Отделно от това твърди, че било
налице съществено разминаване между скицата на пътната обстановка по т. 13 от ДКП и
изложените обстоятелства по т. 12 от документа. Не оспорва наличието на договорно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС за л.а. „Опел Корса“, както и
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л. а.
„Мерцедес“, модел „Е“, с рег. № номер. Предвид изложеното моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско”
на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
застрахователна полица № 0020090201700150 със срок на действие от 03.02.2017г. до
02.02.2018г., се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни
превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на
02.05.2017 г. в гр. Варна е настъпило ПТП – водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. НОМЕР
предприел маневра за движение на заден ход за потегляне от паркирано състояние в ж.к.
„Младост“, пред вх. 5 на бл. № 132, вследствие на което реализирал ПТП с лек автомобил
2
„Опел Корса“, с рег. № НОМЕР, за което застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети в размер на 86,08 лв., поради което е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият
увреден има такива права.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля КР. К. ПЛ. несъмнено се
установява, че действията на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег. НОМЕР, съставляват
граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 40 от Закона за движение по
пътищата, като при извършване на маневрата, свързана с движение назад, не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад превозното средство и е реализирал удар в спрелия зад него лек
автомобил „Опел Корса“, с рег. № НОМЕР. Съгласно заключението на приетата без да бъде
оспорена съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за
собственика на увреденото МПС са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по
силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да
бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В конкретния случай в хода на съдебното
дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да
се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на
вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.
Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ на 262,68 лв.
Следователно и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
дължимото обезщетение по застраховката “Каско“ на МПС, е в претендирания от ищеца
размер от 86,08 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи или общо 101,08 лв., поради което искът
е основателен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 02.02.2022 г. до изплащане на вземането.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът
дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е
обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал.
2 от ЗЗД.
Предвид пълното уважаване на главната претенция, следва да бъде напълно уважена и
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
В процесния случай вземането на ищеца към ответника по чл. 411 КЗ е възникнало в
момента на плащане на обезщетението по застраховката "Каско на МПС" на увреденото
лице, като плащането по регреса следва да бъде извършено от застрахователя по
застраховката "Гражданска отговорност" в срок от 30 дни от представянето на всички
доказателства по реда на чл. 412, ал. 3 КЗ.
По делото се установява, че регресната покана до ответника е получена на 27.10.2017 г.
Както се посочи и по – горе, ответникът ще изпадне в забава в 30 дневен срок от получаване
на окомплектованата преписка.
Лихвата за забава върху главницата от 101,08 лв. за периода 31.01.2019 г. – 31.01.2022
г. възлиза в претендирания от ищеца размер на 30,80 лв. Ответникът не е представил
доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради което акцесорният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за исковото производството, както следва: за
държавна такса в размер на 100 лв., за депозит за автотехническа експертиза в размер на 300
лв., за депозит за свидетел в размер на 180 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
360 с вкл. ДДС, което е надлежно уговорено и заплатено съобразно представените
доказателства. Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 940 лв. Депозитът за втория свидетел в
размер на 180 лв. подлежи на връщане на ищеца при поискване с писмена молба, поради
неосъществяване на разпита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Княз А.Д.“ № 68, да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. “В.”, ул.
„С. С.“ № 7, ет. 5, на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата от 101,08 лева (с вкл.
15 лв. ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а.
„Опел“, модел „Корса”, с рег. № номер, от настъпило на 02.05.2017 г. ПТП в гр. Варна, ж.к.
„Младост“, пред вх. 5 на блок 132, по вина на водача на л. а. „Мерцедес“, модел „Е“, с рег.
№ номер, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва за периода от 02.02.2022 г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 30,80 лева, представляваща
4
лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2019 г. до 31.01.2022 г.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Княз А.Д.“ № 68, да заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. “В.”, ул.
„С. С.“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 940 лева, представляваща
сторените от ищеца разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5