Решение по дело №287/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 672
Дата: 6 декември 2019 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Атанаска Стефанова Букорещлиева
Дело: 20195300900287
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                             Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 672

                                     гр.Пловдив, 06.12.2019 година

 

                                       В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,Ігр.с.,в публично заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното т.д.№287 по описа за 2019 г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Н.Н., ЕГН **********, Ф.Н.Н., ЕГН **********, и А.Н.Н., ЕГН **********, и трите с адрес-***, представлявани от адвокат Р.М., против „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 226 от КЗ /отм./.

В исковата молба са изложени твърдения, че на  *** г. около ***часа по бул. ***в гр. *** е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РВ 4058 АС Е.И.М.не осигурил достатъчно странично разстояние на изпреварващия го лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № 3108 МА, управляван от А.Н.Л., и в резултат на настъпилия сблъсък между двата автомобила пострадал движещия се вдясно от платното за движение пешеходец Р.Н.Н.– ***на ищците, който по-късно починал от нараняванията си. По случая било образувано досъдебно производство № 230/2016г. по описа на ОП – *** и нохд №1173/2016г. по описа на ОС – ***. С присъда № 61 от 14.06.2016 г. Е.М. е признат за виновен в това, че е нарушил ЗДвП ,като по непредпазливост причинил смъртта на Р.Н.. Присъдата е потвърдена с Решение № 259 / 04.11.2016 г. по внохд № 449/2016г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, изменено с Решение №57/ 01.03.2017г. по н.д. №5/2017г. на ВКС, II НО. Ищците твърдят, че внезапната смърт на техния ***им причинила голяма скръб, която променила ритъма им на живот. Н.израснали в задружно семейство, в атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа, изградили силна връзка на привързаност, уважение, обич и взимопомощ помежду си. Ето защо, тежко понасят нелепата и преждевременна загуба на толкова близък човек, с който споделяли ежедневието си. Смъртта на Р. ги променила – станали напрегнати, неспокойни, тревожни, оплакват се от нарушения в съня и апетита. Болката от загубата му никога няма да отшуми и ще ги съпътства през целия им живот. Твърди се още, че към момента на настъпване на произшествието виновният водач е имал валидно сключена застраховка „ГО“ за лекия автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № РВ 4058 АС, сключена с ответното застрахователно дружество и обективирана в полица № ***, валидна до ***г.

Предвид гореизложеното, ищците искат от съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна компания Лев Инс“ АД да заплати на всяка от тях сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на ***им Р.Н.Н., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП- *** г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника-ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника адвокат В.Д., с който е изразено становище, че исковете са допустими, но са неоснователни. Признава се факта, че между виновния водач и ответника е налице сключена застраховка „ГО“, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа се, че ищците не са в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС. С ТР по тълк. дело № 1 / 2016 г. на ОСНГТ на ВКС се въвежда по изключение право на обезщетение за друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Ответната страна твърди, че по делото тези кумулативно изискуеми предпоставки не са налице. При условията на евентуалност се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с принос над 50 % , като се излагат твърдения, че пешеходецът Р.Н. се е движил по пътното платно, бутайки велосипеда си, на разстояние 1,2м от тротоара. Прави възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна давност по отношение на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва. Възразява срещу претендирания размер на обезщетенията, като счита, че приложение намира § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, според който, максималният му размер е фиксиран до 5 000 лв. Предвид изложеното, се иска от съда да отхвърли исковете изцяло, респ. частично при отчитане приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорва твърдението на ответника, че пострадалият е допринесъл чрез поведението си за настъпване на вредоносния резултат. По отношение възраженията спрямо акцесорните искове се поддържа, че тъй като те са предявени кумулативно с главните претенции, то ако съдът уважи главните искове, следва да уважи и акцесорните. Твърди се, че размерите на претендираните обезщетения отговарят на критерия за обезщетяване на моралните вреди „по справедливост“, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адвокат Р.М.-пълномощник на ищците.

            В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа вече изложените твърдения, възра-жения и искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Видно е от приложеното към делото нохд №1173/2016г. по описа на ОС-***, че с присъда №61/14.06.2016г., постановена по това дело, подсъдимият Е.И.М.е признат за виновен в това ,че на ***г. в гр. ***, на бул***, срещу №***, при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№РВ 4057 АС, е нарушил правилата за движение по чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.42, ал.3, пр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Н.Н., ЕГН **********, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.”б” вр. с чл.343, ал.1,б.”в”,вр. с чл.342, ал.1, от НК и чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от пет години. С решение на ПАС №259/ 04.11.2016г. по внохд №449/2016г. присъдата е потвърдена, а с решение  №57/01.03. 2017г. по н.д. №5/2017г. на ВКС, II НО решението на въззивната инстанция е изменено, като са намалени наложените на подсъдимия Е.М.наказания на една година и шест месеца лишаване от свобода и на две години лишаване от право да управлява МПС, както и е намален изпитателният срок по чл.66 от НК на четири години.

Установява се от представеното по делото удостоверение №5781/14.09.2015г. за семейно положение, ***и ***на Н.В.Н.,ЕГН **********, че ищците са ***на Р.Н.Н.,починал на ***г.

За установяване на твърденията за претърпени от ищците неимуществени вреди вследствие смъртта на ***им Р.Н., по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С.Ж.Г., М. Н. Б.и К.Г.К..

Свидетелката Г. ***на ищците, знае, че техният ***Р.Н. е починал вследствие на катастрофа. Твърди, че ***са били в много добри отношения с ***си, живеели в една къща-Р.и семейството му на първия етаж, а ***–на втория. След като Ф. се омъжила живеела и при ***си в с.М., и при роднините си. На празници всички били заедно, имало игри и песни. Р.помагал на ищците, пазарувал не само за своето семейство, а и за ***си, и за ***си, заплащал ел. енергията на цялата къща. Свидетелката заявява, че Ф., Н.и М. много тежко приели смъртта на ***си, тъгували за него, вече не били толкова весели както преди.

Аналогични показания депозира и свидетелката Б., която също е ***на ищците. Тя твърди, че последните и ***им живеели в разбирателство, семейството им било много задружно, всички празнували заедно, били весели, имали добри отношения със съседите си. Р.много работел, помагал на ***си, плащал тока и водата за цялата къща, купувал продукти, на Н.купувал дрехи. След като Р.починал, ***му били много тъжни, животът им станал по-труден, защото нямало кой да им помага, станали по-затворени. М. заминала за Г.да работи за прехраната си.

Свидетелят К.К.заявява, че познава Р.Н. от 1995г., работили заедно на обект в ***. Сочи, че Р. и ***му живеели заедно, в едно домакинство до смъртта му, били задружни, събирали се в двора на къщата. Не е виждал Р.да е давал пари на ***си, но знае, че им плащал тока, защото за двата етажа на къщата имало общ електромер. Не е виждал ищците и ***им да празнуват, не може да прецени дали у ***има някаква промяна след смъртта на Р.

Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия при пътнотранспортното произшествие, по делото е допусната автотехническа експертиза, с вещо лице инж. С.М.. Според заключението, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП: Водачът Е.М.е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” по платното за движение на бул. ***, в посока от изток на запад. В същото време пешеходецът Р.Н. е бил в дясната /северната/лента на платното за движение, около 1,10м-1,20 м южно от северния му край, и се е движил в същата посока- от изток на запад по платното за движение. Когато лекият автомобил е бил на около 42- 43м, той е застигнат от лек автомобил „Опел Корса”, който се е движил вляво от него с по-висока скорост  и е бил предприел изпреварването му. Между автомобилите е последвал страничен удар, водачът М.  отклонил управлявания автомобил надясно, така е настигнал движещият се по платното за движение пешеходец, при което е настъпил удар с предната дясна част на л.а.„Фолксваген Голф”. След удара пешеходецът е преминал през предния капак на автомобила, главата му се е ударила в предната дясна колона, след което е отхвърлен и е паднал върху пешеходната зона. Посочено е в заключението, че основни причини за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са, че пешеходецът Н. се е движил по северната лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, както и че водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф” не е реагирал своевременно, чрез задействане на спирачната система, на опасността от удар с пешеходеца, който се е намирал на платното за движение пред него, като М.е имал техническа възможност да забележи пешеходеца на разстояние по-голямо от дължината на опасната зона и при своевременна реакция е могъл да установи автомобила преди мястото на удара.

По делото не е формиран спор между страните, че лекият автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 4058 АС е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица № ***, валидна до ***г.

От представените от ответника писмени доказателства и при направена служебна справка от съда се установи, че пред ПОС е било образувано т.д.№№807/2016г. по искова молба на З.Н. и М.Н. /***и ***на Р.Н./ против ЗК „Лев инс“АД, с която ищците са претендирали обезщетения за неимуществени вреди, вследствие смъртта на наследодателя им, настъпила в резултат на ПТП от ***г., като исковете им са били частично уважени.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

            Според чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора за застраховка „ГО” застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение.

В случая се установи,че на ***г. в гр. ***, на бул.***, при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№РВ 4057 АС, Е.М. е нарушил правилата за движение по пътищата / чл.21,ал.1 и чл.42,ал.3,пр.2 от ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.Н.Н.- ***на ищците. За така извършеното престъпление по чл.343а, ал.1, б. ”б” вр. с чл.343, ал.1, б.”в”,вр. с чл.342, ал.1 от НК, с влязла в сила присъда по нохд №1173/2016г. на ПОС, на подсъдимия е наложено съответното наказание.

Предвид горното и съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът приема за доказани факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Е.М., вината на последния, както и причинения вредоносен резултат-смъртта на ***а на ищците.

Не е спорно между страните, че към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по отношение увреждащия автомобил -Фолксваген Голф“ с рег. № РВ 4058 АС.

Спори се по делото, с оглед възраженията на ответника, досежно наличието на активна материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение във връзка със загубата на своя близък родственик, респ. за размера на обезщетението за обезвреда, в случай че се установи основание за присъждането му.

Съдът счита, че разрешението на спорния по делото въпрос е обусловено от произнасянето на ОСНГТК на ВКС по тълкувателно дело №1/2016г. С ТР №1/21.06. 2018г., постановено по това дело, се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС ,и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В мотивите на ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Отчетено е, че според  традиционните за българското общество семейни отношения, *** и ***, съответно ***/***и ***, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато се установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се  признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В конкретния случай се установи, чрез показанията на свидетелите С.Г., М.Б. и К.К., които следва да се кредитират, като обективни и добросъвестно дадени, че между ищците и техния ***са съществували добри взаимоотношения, основани на разбирателство и взаимопомощ, те са били са привързани един към друг, празнували са общи семейни празници. Неочакваната загуба на Р.е била понесена тежко от ***му, те тъгували за него, станали затворени.

Въз основа на така събраните по делото гласни доказателства обаче не може да се обоснове извод, за особено интензивни и продължителни вреди, претърпени от ищците вследствие смъртта на ***им. Отношенията между тях и Р.Н. са типичните и общоприети добри взаимоотношения, ***са получавали подкрепата на своя ***, били са привързани към него, той ги е подпомагал материално. Не се доказа по категоричен начин съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия им родственик. Липсват и конкретно установени обстоятелства, сочещи на претърпени от същите морални вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Следователно, не е установено основанието за изключение от разрешението, залегнало в П № 4/1961 г.  и П № 5/1969 г. на Пленума на ВС-че в случай на смърт право на обезщетение имат най-близките на починалия, поради което не са налице предпоставките за присъждане в полза на ищците на обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./. С оглед на това, безпредметно е да се обсъждат събраните доказателства по повод възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия, както и доводите на страните, свързани с размера на обезщетението.

Изложеното води на извод за неоснователност на предявените искове, поради което същите подлежат на отхвърляне.

Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните искания за присъждане на лихви за забава върху търсените обезщетения.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се дължат направените по делото разноски. Същият претендира разноски само за заплатено възнаграждение на вещо лице по допуснатата автотехническа експертиза, които се установиха в размер на 200лв. Ето защо, следва да се осъдят ищците да заплатят на ответния застраховател разноски за производството в размер на 200лв.

По изложените съображения ,съдът

 

                                              Р      Е      Ш       И :

 

ОТХВЪРЛЯ ,като неоснователни, предявените от М.Н.Н., ЕГН **********, Ф.Н.Н. , ЕГН **********, и А.Н.Н. , ЕГН **********, и трите с адрес-***, против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, искове  за осъждането на ответника да заплати на ищците сума от по 50 000/петдесет хиляди/ лв. за всяка от тях, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на ***им Р.Н.Н., ЕГН **********, настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на ***г. в гр. ***, на бул.***, срещу №***, предизвикано от виновен водач Е.И.М.при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. №РВ 4057 АС, застрахован в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с полица № ***, както и исканията за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от ***г. до изплащането им.

ОСЪЖДА М.Н.Н., ЕГН **********, Ф.Н.Н.,  ЕГН **********, и А.Н.Н., ЕГН **********, и трите с адрес-***, да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, сума в размер на 200 /двеста/лв.-разноски за производството.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                

                                                                                                 Съдия: