№ 1421
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000502034 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260594 от 17.02.2022г., постановено по гр.д.№13251/2020г., СГС :
- е осъдил ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на Д. Д. Г., ЕГН**********, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ-отм., сумата от още 200 000/двеста хиляди/лв., извън платените
вече по гр.д.№15810/2016г. на СГС, представляващи обезщетение за търпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания: „Съчетана травма -
глава, гърди, среден лицев етаж, бедро.Тежка черепномозъчна травма.Мозъчна контузия.
Фрактура на средна черепна ямка.Ликворея от дясно ухо.Пневмоцефалия.Тежък
травматичен субарахноидален кръвоизлив.Контузионно-хеморагично огнище теменно-тилно
вляво.Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален частичен
пневмоторакс.Травматична увреда на десния лицев нерв/нервус фациалис/.Фрактура на
дясна бедрена кост.Счупване с разместване на дясна зигоматична кост и неразместено
счупване на горната челюст от първи тип вляво с настъпили усложнения във връзка с
черепно-мозъчната травма: Посттравматичен органичен мозъчен синдром ; Органична
промяна на личността; Посттравматична симптоматична епилепсия с генерализирани
тонично-клонични пристъпи; Остатъчна десностранна латентна хемипареза; Лабиринтна
дисфункция и неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на слуха със слухова
загуба; Тежка пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от
1
окото; Координационни нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен
ЕЕГ запис с данни за епилептогенно огнище в лява слепоочно-теменна и челна област;
настъпили усложнения във връзка с двигателните увреждания - артрозни промени в резултат
на продължителното обездвижване и свръхнорменото тегло; настъпили усложнения -
парализата на лицевата мускулатура вдясно на лицето, която е с трайни и необратими
последици, които увреждания са настъпили вследствие на ПТП, станало на 29.11.2015г.
около 03.30 часа в гр. София, на ул. Руднична, на около 1150 м. след № 5 в посока Горско
стопанство Кремиковци по вина на водача на лек автомобил Опел Фронтера с рег.
№******** – Ж. И. Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била
застрахована съгласно полица № BG/22/115001270124, със срок на валидност от 08.05.2015
г. до 07.05.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 30.11.2017
г. до окончателното изплащане на сумата ;
- отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 200 000 лв. до претендирания размер от 400 000 лв., ведно
с лихва за забава, като неоснователен.
- отхвърлил иска за присъждане на лихва за забава върху присъденото обезщетение
за периода 29.11.2015 г. – 29.11.2017 г., като погасен по давност.
Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника ЗК“Лев
инс“АД, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.В предходно производство
ищцата Д.Г. е предявила иск срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 400 000лв., като искът е бил предявен като частичен от
сумата 800 000лв.Съдът е разгледал по същество претенцията и е преценил, че следва да
бъде уважена в заявения размер, като при нейното определяне е съобразил вида на
получените увреждания, продължителността на възстановителния период и начинът, по
който тези увреждания са се отразили на пострадалата.В производството по частичния иск
задължително трябва да се установи размерът на цялото вземане и едва след това да се
присъди частта, която е била поискана.В случая е прието, че следващото се обезщетение за
неимуществени вреди е 400 000лв., което означава, че в последващото производство съдът е
обвързан от така определения размер на обезщетение.В условията на евентуалност се
привежда аргументация за прекомерност на присъденото допълнително обезщетение, тъй
като съдът не взел предвид всички факти и обстоятелства, които имат значение за
определяне на такъв размер на обезщетение.Не се установява допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалата или наличието на ексцес, които да обосноват
присъждането на допълнително обезщетение от още 200 000лв.Моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и отхвърли предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди.
Постъпил е отговор от ищцата Д.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
В срока за обжалване е подадена насрещна въззивна жалба от ищцата Д.Г. срещу
решението в частта, в която предявения иск е бил отхвърлен за разликата над
2
200 000лв.Правят се оплаквания за неговата неправилност, тъй като присъденото
обезщетение е несъответно на изключително тежките увреждания, които пострадалата е
получила при процесния инцидент, както и установената по безспорен начин невъзможност
здравословното й състояние да бъде възстановено.Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и уважи изцяло предявения иск.
Ответникът ЗК“Лев инс“АД не е депозирал отговор на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.Разгледани по същество са неоснователни.
Не е спорно между страните, че ищцата Д.Г. е предявила частичен иск за заплащане
на сумата от 400 000лв., представляваща част от общо претендирано вземане от 800 000лв.,
въз основа на който е било образувано гр.д.№15 810лв. по описа за 2016г. на
СГС.Производството е приключило с влязло в законна сила решение, с което предявения
частичен иск е бил уважен изцяло.
Съобразно ТР№3/2019г. по т.д.№3/2016г. на ОСГТК, „при уважаване на частичния
иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането.
Изложеното означава, че в настоящото производство съдът, който разглежда
допълнително предявената претенция, е обвързан от следните факти : водачът Ж. Г. е имал
качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен с ответника ; настъпилото на 29.11.2015г. застрахователно събитие,
при което е пострадала ищцата, е било причинено виновно и противоправно от
застрахования водач ; липсата на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че съдът, който разглежда процесното
дело е обвързан от извода на съда, който е разглеждал предявения частичен иск относно
справедливия размер на обезщетение.Според мотивите на т.2 от ТР№3/2019г. по т.д.
№3/2016г. на ОСГТК, : „в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от
вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува.Обективните
предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с
предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН“.
В подадената жалба от застрахователя няма наведени оплаквания за необоснованост
на първоинстанционното решение относно приетите за установени травматични
увреждания, които пострадалата е получила при процесния инцидент, както и за допуснати
3
съществени процесуални нарушения, тъй като тези изводи са били формирани въз основа на
доказателствени средства, които са били събрани по друго производство, без да е налице
изключението по чл.232, изр.2 от ГПК.С оглед правомощията на въззивния съд, които са
очертани в разпоредбата на чл.269 от ГПК следва, че правилността на решението в
посочената част не може да бъде проверявана служебно.
Неоснователни са оплакванията на страните, които са свързани с допълнително
определения размер на обезщетение.Както бе посочено по-горе между страните не е спорно,
че при настъпилото през 2015г. ПТП ищцата е получила следните увреждания : Съчетана
травма - глава, гърди, среден лицев етаж, бедро.Тежка черепномозъчна травма. Мозъчна
контузия. Фрактура на средна черепна ямка. Ликворея от дясно ухо. Пневмоцефалия.Тежък
травматичен субарахноидален кръвоизлив.Контузионно-хеморагично огнище теменно-тилно
вляво.Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален частичен пневмоторакс.
Травматична увреда на десния лицев нерв (нервус фациалис).Фрактура на дясна бедрена
кост.Счупване с разместване на дясна зигоматична кост и неразместено счупване на горната
челюст от първи тип вляво с настъпили усложнения във връзка с черепно-мозъчната травма:
Посттравматичен органичен мозъчен синдром; Органична промяна на личността;
Посттравматична симптоматична епилепсия с генерализирани тонично-клонични пристъпи;
Остатъчна десностранна латентна хемипареза; Лабиринтна дисфункция и неврит на
слуховите нерви с комбинирано намаление на слуха със слухова загуба; Тежка пареза на VII
ЧМН вдясно - дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от окото; Координационни
нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни за
епилептогенно огнище в лява слепоочно-теменна и челна област.
При определяне размера на следващото се обезщетение следва да се съобразят
естеството на проведеното лечение, продължителността на лечебния и възстановителен
период, както и трайните увреждания, които ще останат невъзстановени.Пострадалата е
била в пълна кома осем дни, след излизане от коматозното състояние е претърпяла две
оперативни интервенции.Възстановяването от травмите на крака и от лицево – челюстните
травми е продължило за срок от 6 месеца.За период около една година е била на легло и е
имала непрекъсната нужда от чужда помощ.Тази нужда не е отпаднала и към настоящия
момент, тъй като здравословното й състояние е такова, че не позволява самостоятелното й
придвижване и полагането на грижи за ежедневно обслужване.
Здравословното състояние на лицето не е възстановено, а прогнозите за развитието
на процеса за в бъдеще са много неблагоприятни.Ищцата изпитва постоянно главоболие,
световъртеж, замайване, дясната очна цепка не се затваря, което провокира сълзотечение,
има намален слух и непрекъснат шум в ушите, получава епилептични припадъци с
прехапване на езика, пяна на устата, тонично – клонични гърчове, медикаментозно
овладени, има тремор на ръцете, координационни нарушения и затруднена самостоятелна
походка, свръхнормено напълняване, парализа на лицевата мускулатура вдясно на лицето,
която е с трайни и необратими последици.
Налице е органична промяна на личността и на емоционалното състояние на
4
пострадалата, които не подлежат на обратно развитие – същата страда от тежък
посттравматичен психоорганичен синдром, диенцефален синдром, синдром на
екстрапирамидална увреда, епилептичен синдром; налице са снижаване на енергетичния
потенциал, трудности в организационното справяне, загуба на продуктивност, намален
флустрационен толеранс, формалност на заниманията и интересите; ищцата е безкритична,
леко неадекватна, емоционално неустойчива, склонна към афективни изблици, хипобулична
и хипореактивна мисловно.
Има артрозни промени в резултат на продължителното обездвижване и
свръхнорменото тегло.Установява се парализа на лицевата мускулатура вдясно на лицето.Не
е в състояние да се грижи сама за малкото си дете.
Предвид горното, както и младата възраст на пострадалата съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 600 000лв.След като се
съобрази присъденото обезщетение по предявения частичен иск, което е в размер на
400 000лв., следва, че предявеният иск е частично основателен и трябва да се уважи за
сумата от 200 000лв., а за разликата до пълния предявен размер се отхвърли като
неоснователен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъди
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция, което е в размер на 6 636лв. с
ДДС.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 300лв.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260594 от 17.02.2022г., постановено по гр.д.№13251/2020г.
на СГС.
ОСЪЖДА Д.Д. Г., ЕГН********** да заплати на ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788
сумата от 300/триста/лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на адв.В. В. О. от САК сумата
от 6 636/шест хиляди шестстотин тридесет и шест/лв. с ДДС, представляваща
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6