Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 227 22.02.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав,
на втори февруари две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2420 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на
Ж.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на
правосъдието, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на противоправни действия и бездействия на служители от ГДИН, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба- 13.10.2021 г. до окончателното и́ изплащане.
Ищецът твърди, че по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас е бил наказан
със Заповед № 558/31.05.2019 г. за извършено дисциплинарно нарушение. След
изтичане на изпитателния срок, в рамките на който друго нарушение не било
извършено, наказанието не било заличено по реда на чл. 107, ал. 2 от ЗИНЗС и
нарушението на вътрешния ред било взето предвид при изготвяне на оценката по
чл. 155 от ЗИНЗС, респ. при произнасяне на Окръжен съд- Бургас по искане за
условно предсрочно освобождаване. Отказът на съда да постанови условно
предсрочно освобождаване на ищеца препятствал подаването на нова молба най-малко
още шест месеца на основание чл. 441 от НПК. С посочените действия и
бездействия на служители от ГД „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) били
причинени на ищеца неимуществени вреди, изразени в поставянето му „в
неблагоприятни условия за живот, ограничения, произтичащи от изолацията и
режима, ограниченията на свободата на придвижването, контакт с външния свят,
лишаване от избирателно право“ и сериозно засегнала личността и достойнството
му. Така причинените вреди ищецът оценява на 10 000 лева и
претендира да му бъде заплатена тази сума, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с който е заявено становище за неоснователност
на предявения иск, поради отсъствие на установените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни
предпоставки. В отговора се сочи, че съдебното производство по чл. 437 и сл. от НПК обследва комплексно целия престой на изпълнение на наказанието, резултатите
от корекционно-възпитателния процес, активност при полагане на труд, активност
в участие в различни пенитенциарни мероприятия, становище на
инспектор-психолози, на пробационни инспектори, награди и дисциплинарна история,
като нито един от тези аспекти, свързани с изпълнението на наказанието и
резултатите от него, не са абсолютни и ангажиращи съда. Във връзка с доводите
на ищеца за наличие на основания за заличаване на дисциплинарното наказание е
отбелязано, че се касае за правен извод, който следва да бъде формиран от съда
в решаващите мотиви на съдебния акт, а неговата интерпретация от страните в
процеса е ирелевантна.
В съдебното заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа предявения иск. Не сочи нови доказателства. Моли
за присъждане на претендираната сума и направените по делото разноски, като
представя списък на разноските.
Пълномощникът на ответната страна заявява
становище за неоснователност на претенцията. Не сочи нови доказателства. Моли
за отхвърляне на предявения иск, като подробни съображения излага в писмени
бележки. Претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-
Бургас дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Не сочи
доказателства.
Съдът намира предявения иск за
допустим, с оглед твърденията на ищеца за претърпени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействие на длъжностни лица от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието.
Бургаският административен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.10.2017 г. ищецът Ж.Д.С. ***
за изтърпяване на общо наказание- лишаване от свобода за срок от четири години
и шест месеца, определено по ЧНД № 1153/2017 г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив. За извършено по време на изтърпяване на наказанието дисциплинарно
нарушение, със Заповед № 558/31.05.2019 г. било наложено на същия наказание
„лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца“, чието изпълнение било
отложено за срок от един месец по реда на чл. 107 от ЗИНЗС. В определения
изпитателен срок ново нарушение не било извършено от ищеца.
През 2020 г. ищецът депозирал молба
до Окръжен съд- Бургас с правно основание чл. 70, ал. 1 от НК, за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода. При разглеждане на молбата в открито съдебно заседание
съдът констатирал, че осъденият е изтърпял общо три години два месеца и 24 дни,
с остатък за изтърпяване от една година три месеца и шест дни. Констатирал е
също, че в хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода
са изготвени по отношение на последния общо четири оценки на риска от рецидив и
вреди- една първоначална и три последващи. Първоначалната оценка била установена
в средни стойности- 50 точки, с изразени проблемни зони: отношение към
правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене. Втората по ред
оценка била понижена от 50 на 46 точки, отново в границите на средните
стойности, а третата оценка била леко повишена- на 47 точки, въпреки извършено от
осъдения нарушение- употреба на алкохол на външен работен обект. При изготвяне
на четвъртата оценка бил отчетен риск от рецидив отново в средни стойности- 47
точки.
С постановения съдебен акт ОС-
Бургас отхвърлил молбата за условно предсрочно освобождаване, поради отсъствие
на една от предпоставките, установени в нормата на чл. 70, ал. 1 от НК, а
именно: липса на трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в
поведението на осъдения. Жалбата на последния срещу този акт била отхвърлена с
Определение № 181/12.06.2020 г. по ВЧНД № 132/2020 г. по описа на Апелативен
съд- Бургас. Въззивният съд приел, че ищецът проявява ниска степен на
самокритичност към криминалното си поведение, не осъзнава в дълбочина
факторите, допринесли за неговото проявяване и намира наложеното му наказание
за завишено, липсва цялостно преодоляване на проблемите в междуличностните
отношения поради завишената самооценка на осъдения, препятстваща го да овладее
емоциите си в комуникацията с другите. Съдът не констатирал нарушения в подхода
на отговорните лица от ГДИН, провели тестовете по отношение на осъдения. Посочил
също, че в преценката относно наличието на предпоставките по чл.70 от НК не е
обвързан от становищата на страните, а е задължен внимателно и задълбочено да
изследва всички представени по делото доказателства за поправяне на лишения от
свобода.
Съдът намира за неоснователна
заявената претенция за обезщетение.
За да се уважи предявеният иск е
необходимо да се установи кумулативна наличност на визираните в разпоредбата на
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при
или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния
ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
В разглеждания случай горните
предпоставки не са налице.
Страните не спорят, че със Заповед №
558/31.05.2019 г. е наложено на ищеца дисциплинарно наказание „лишаване от
хранителна пратка за срок до три месеца“ за нарушение, извършено по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Не е спорно също така, че в
определения изпитателен срок по чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС ново нарушение не е
извършено от последния. Следователно, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗИНЗС той се смята за ненаказван. С цитираната
норма не е предвидено задължение за администрацията на затвора да заличи с
нарочен акт наложеното дисциплинарно наказание, а наличието на изискуемите
материалноправни предпоставки се преценява във всеки конкретен случай (в случая
при разглеждане от съда на молбата за условно предсрочно освобождаване). Следва
да се отбележи, че нито в изготвените четири оценки на риска от рецидив, нито в
мотивите на приложените по делото съдебни актове, се съдържат констатации
относно наложеното със Заповед № 558/31.05.2019 г. дисциплинарно наказание. Единствено
при изготвяне на третата оценка на риска от рецидив е отбелязано, че за
допуснато от осъдения нарушение е наложено на същия дисциплинарно наказание, но
не е конкретизиран актът, с който то е наложено. Независимо от това, дори да се
приеме, че тази констатация се отнася до наказанието, наложено със Заповед №
558/31.05.2019 г., противоправно действие не е налице, доколкото оценката се
основава на данните, актуални към момента на изготвянето и́ и настъпилите
по-късно нови обстоятелства (напр. изтичане на изпитателен срок) не пораждат
задължение за администрацията да я коригира- на основание чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС новите обстоятелства следва да намерят отражение при изготвяне на последващата
такава. Поради това съдът приема, че не са налице твърдените от ищеца
противоправни действия и бездействия на административен орган.
Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
претърпените вреди да са пряко следствие от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган. Такава
зависимост в конкретния случай не съществува, доколкото изводите за отсъствие
на законоустановените предпоставки за условно предсрочно освобождаване на ищеца
са формирани от съда, сезиран с молбата по чл. 70 от НК, в резултат на оценъчната
дейност на доказателствената съвкупност и приложението на
закона. Видно от мотивите на съдебните актове, постановени от Окръжен съд-
Бургас и Апелативен съд- Бургас, молбата на ищеца за предсрочно освобождаване е
отхвърлена не поради наложеното дисциплинарно наказание, а поради липсата на
една от установените в нормата предпоставки- трайни, съзнателни и цялостни
положителни промени в поведението на същия. Не е налице
изискуемата причинна връзка между действията/бездействията на администрацията и
твърдените вреди от ограниченията в свободата на придвижване и
контактите с външния свят, и невъзможността за упражняване на избирателното
право, като следва да се отбележи, че посочените ограничения произтичат от
естеството на наказанието лишаване от свобода, наложено с влязлата в сила присъда,
и са правомерни. Ето защо претенцията за присъждане на обезщетение за вреди се
явява неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за неоснователност на
предявения иск и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответната
страна разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева,
определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ж.Д.С. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерството на правосъдието, за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни
бездействия и действия на администрацията на Затвора- Бургас, изразени в
неизпълнение на задължение да заличи наложено със Заповед № 558/31.05.2019 г.
дисциплинарно наказание и отчитането на това наказание при изготвяне на оценка
по чл. 155 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2021
г. до окончателното и́ изплащане.
ОСЪЖДА Ж.Д.С. с ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието сумата
от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
Съдия: