РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 3793 по
описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Е.М.Ю. против З. „А.Б.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищецът Е.М.Ю. твърди, че на 30.10.2014 г.в гр. Кърджали, около 22 часа
е вървял с двама свои приятели по ул. „Захари Зограф“ в посока към кв.
Възрожденци-Прилепци, когато спирайки се върху баластрираното уширение пред №
61, били блъснати от движещия се по същата улица в посока яз. Кърджали лек
автомобил „Киа Соренто“, с рег. № *******,
управляван от К.Д.. Твърди, че бил ударен от предната част на
автомобила, паднал върху предния капак, плъзнал се по предното стъкло и паднал
от дясната страна на лекия автомобил. Поддържа, че получил следните травматични увреждания:
счупване на дясната бедрена кост, многофрагментно счупване на големия пищял на
дясната подбедрица в горната му част; разкъсно-контузни рани на дясното бедро и
в областта на дясната колянна става и травматичен шок. Били му поставени
туловищно-бедрено-стъпален гипс на десния крак и тутран шина на левия крак. На
01.12.2015 г. била увеличена трайно намалената му работоспособност на 92 %.
Твърди, че дълго време бил прикован към легло и използвал инвалидна количка, не
можел да се обслужва сам, не можел да има социални контакти. Чувствал тревожност,
напрегнатост и страх. Твърди,0 че на 27.04.2018 г. ответникът му е превел по
извънсъдебно споразумение 60 958,94 лв., от който 6 363,03 лв. – понесени
имуществени вреди. Твърди, че отговорността на виновния водач била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 300000 лева - обезщетение за
неимуществени, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът З. „А.Б.“
АД оспорва исковете по размер. Оспорва
твърденията за степента, обхвата и вида на вредите и тяхната продължителност.
Поддържа, че при ищеца има съпътстващи заболявания, както и че не е спазвал
предписаното му лечение. Твърди, че извънсъдебно е изплатил на пострадалия
сумата от 40000 лева. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
направените по делото разноски.
С Определение от
04.06.2018 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран К.К.Д..
В становището си по предявения иск поддържа, че той е неоснователен. Въвежда
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
като не въвежда конкретни факти.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От приетите по делото писмени
доказателства и заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установява,
че на 30.10.2014 г. около 22.20 часа лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № *******
се движел в гр. Кърджали по ул. „Запари Зограф“ в посока ВЕЦ „Кърджали“ със
скорост от около 43 км.ч. При приближаване на автомобила до № 65, където
пътното платно представлява лява хоризонтална крива (завой) с радиус 25,00
метра, поради движение със скорост над критичанта скорост на странично плъзгане
в завоя, излиза извън пътното платно и навлиза в крайпътна територия на
разстояние от около 4 метра, където се е намирал пострадалият Е.М.Ю.. Последвал
удар между предната дясна част на автомобила и дясната страна на пешеходеца, в
резултат на който тялото на пострадалия
е отхвърлено напред и вдясно на около 12 метра.
С Присъда № 2/15.02.2017 г. по
НОХД № 182/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Кърджали, изменена с
Решение № 209/13.10.2017 г. по ВНОХД №
160/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив и Решение № 22/21.03.2018
г. по КНД № 1316/2017 г. по описа на ВКС К.К.Д. е признат за виновен в това, че
на 30.10.2014 г. в гр. Кърджали, кв. Възрожденци – Прилепци до дом № 61, при
управление на лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № ******* нарушил правилата
за движение по непредпазливост причинил смъртта на Б.Х.Ш.и средна телесна повреда
на Е.М.Ю., изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост и на големия пищял
на подбедрицата, довели до трайно затруднение на движението на десния крак,
травматичен шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота,
като деянието е било извършено в пияно състояние. Присъдата е влязла в сила на
21.03.2018 г.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на събраните по делото
доказателства и личен преглед на ищцата, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 30.10.2014 г. ищецът Е.М.Ю. е получил следните
травматични увреждания: травматичен шок, пертрохантерно счупване на дясната
бедрена кост, супракондилно счупване на дясната бедрена кост, многофрагментарно
счупване на десния голям пищял в горната му част, разкъсно – контузни рани на
дясното бедро и на дясното коляно. Вещото лице посочва, че травматичният шок
представлява състояние временно застрашаващи живота на пострадалия, полученото
двойно счупване на дясната бедрена кост е причинило трайно затруднение на
десния долен крайник за срок от около 1 година, а многофрагментарното счупване
на десния голям пищял е причинило трайно затруднение на движенията на долния
десен крайник за срок от около 8 месеца. Установява се, че спешна медицинска
помощ ищецът е получил в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – гр. Кърджали, като е
приет в състояние на травматичен шок. Първоначално поради тежкото общо
състояние на пострадалия, била направена временна екстензия на счупения крак, а
след стабилизиране на състоянието му на 16.10.2014 г. бил преведен в отделение
„Ортопедия и Травматология“ на болницата, където след подготовка на 06.11.2014
г. бил опериран като било извършено открито наместване на двете фрактури на дясната
бедрена кост и стабилизирането им с метална остеосинтеза (интрамедуларен
метален заключващ пирон и заключваща плака и канюлирани винтове). Бил изписан
от болницата на 24.11.2014 г. като
лечението продължило амбулаторно. Вещото лице посочва, че счупените кости на
десния долен крайник са били многофрагментни, раздробени и възстановителния
процес при тях бил много дълъг. Посочва, че общият възстановителен период е
продължил около 2 години, като при пострадалия е останала трайна инвалидност.
Определена му била степен на трайна неработосбособност от 92 %, от които 50 % -
за фрактурите, получени при процесното ПТП. Вещото лице установява, че
получените тежки костни увреждания са довели на пострадалия болки и страдания
за срок повече от 1 година, като най-интензивни те са били в първите 3-4 месеца
непосредствено след злополуката, както и в продължение на 2-3 месеца по време
на проведената рехабилитация. Освен това, в първите 7-8 месеца ищецът е
следвало да се придвижва с патерици без възможност да стъпва на десния си крак.
Посочва, че с оглед заболяването „епилепсия“ е било възможно в първите 6 месеца
да се е нуждаел от чужда помощ. Вещото лице установява, че към настоящия момент
десният долен крайник на пострадалия е без сетивни и циркулационни смущения, а
счупената бедрена кост е зараснала окончателно с малка остатъчна деформация,
особено в долната част. Установява, че движенията на дясната тазобедрена става
са в трайно намален обем при флексия и абдукция с около 15 градуса. Дасната
голямопищялна кост била зараснала, но с голямо натрупване на калус и тъй като
фрактурата е била в близост до колянната става сее образувал костен мост –
анкилоза (трайно обездвижване) на дясната колянна става, без възможност за
каквито и да било движения. Вещото лице посочва, че ищецът не може да кляка, да
се изкачва по обичайния начин по стълби и се придвижва самостоятелно с помощта
на една патерица с накуцваща походка, като движенията в дясното коляно не са
възможни. Дава заключение, че остатъчната инвалидизация на ищеца се дължи на
сложните по вид фрактури, локализирани в рамките на единия крайник, но известен
дял може да се търси и в ненавременното и З.ълбочено прилагане на рехабилитация
и физиолечение като метод за по-бързо възстановяване. При разпита си в съдебно
заседание, проведено на 22.11.2018 г. вещото лице д-р Б. е заявил, че при такъв род счупвания инвалидността е много
честа, като в конкретния случай и след проведен преглед на ищеца, че и да се
провежда рехабилитация състоянието няма да подобри възможността за свиване на
коляното.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Х.И.Д.. В показанията си свидетелят
установява, че познава ищеца 10 години преди катастрофата. Разбрал от
родителите му за случилото се и отишъл да го види след като бил изписан от
болницата. Бил на легло, вързан, неподвижен.
Баща му и майка му се грижели за него. Бил в това състояние първите
месеци. Имало леко подобрение, но близо година бил на легло. В началото
свидетелят ходел през ден. Родителите на Е. били изплашени, не смеели да
излизат, мислели, че ще го изтърват и няма да оцелее. Заявява, че и към
настоящия момент ищецът не може да се движи нормално. Видял го за пръв път да
излиза една година след инцидента до магазина и бил с две патерици. И сега се
придвижвал с една патерица, а кракът му седял като изкуствен.
Не е спорно между
страните, че между ЗАД „А.Б.“ АД и собственика на лек автомобил „Киа Соренто“,
с рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № 01113002864850, по силата на която застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
Страните не спорят,
че на 27.04.2018 г. ответникът е платил извънсъдебно сумата от 40000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, причинено от К.К.Д. в резултат, на което на ищцата
са причинени увреждания на здравето, посочени в исковата молба. По делото е
приета и Присъда по НОХД № 182/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Кърджали,
която е влязла в сила и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва
гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в
него, характерът и размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за настъпване
на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото
телесните увреждания, настъпили в резултат на престъплението, са включени в
предмета на доказване в наказателното производство, то съдът е обвързан от
присъдата и в тази й част.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № ******* е съществувало застрахователно
правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на
застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането възстановяването е
продължило около 1 година, като в този период ищецът е претърпял две операции,
бил е с обездвижен десен долен крайник, което му създавало затруднения в
ежедневието. Проведено е продължително болнично лечение. От значение при
определяне на размера на обезщетението е и обстоятелството, че са налице трайни
и непоправими увреждания на здравето, а именно трайно обездвижване на дясна
колянна става и съответно трайна намалена работоспособност. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 100 000 лева. С оглед платената в хода на производството сума в
размер на 40000 лева, предявеният иск следва да бъде уважен до размер на 60000
лева и да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 300000 лева.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху определеното обезщетение от
60000 лева, доколкото законна лихва е платена върху сумата от 40000 лева. С оглед направеното възражение за изтекла
давност, то началната датата, от която е дължима законната лихва е 20.03.2015
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 266,67 лева, представляващи направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и сумата от 150 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4000 лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска и 400 лева -
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Д.И.С. сумата от 3530 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“
АД, ЕИК
– *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.М.Ю.,
ЕГН-**********, от гр. Кърджали, кв. „Възрожденци – *******сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева, представляващи неплатена част от сумата от 100000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди – травматичен шок, пертрохантерно счупване на
дясната бедрена кост, супракондилно счупване на дясната бедрена кост,
многофрагментарно счупване на десния голям пищял в горната му част, разкъсно –
контузни рани на дясното бедро и на дясното коляно, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 30.10.2014 г. от К.К.Д., водач на лек автомобил „Киа Соренто“, с рег. № *******,
застрахован със застрахователна полица № 01113002864850, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 20.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 40 000 лева до 100000
лева като платени в хода на
производството, и за разликата над сумата от 100000 лева до предявения
размер от 300000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Е.М.Ю., ЕГН-**********,
от гр. Кърджали, кв. „Възрожденци – *******да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 266,67 лева (двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст.),
представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска и сумата от 150 (сто и петдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 4400, представляваща дължима държавна такса върху
уважената част от иска и платени от бюджета на съда разноски за възнаграждение
за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „А.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на адв. Д.И.С., ЕГН- **********,***
сумата от 3530 (три хиляди петстотин и
тридест) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на материално затруднено лице.
Решението е постановено при участието на К.К.Д. – трето
лице – помагач на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: